РЕШЕНИЕ
№ 2448
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20231110208070 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на М. И. И. срещу наказателно постановление №
23-4332-005310/30.03.2023г., издадено от началник група в ОПП – СДВР, с
което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания:
на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП)
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди)
лева и „лишаване от право да управлява МПС‘ за срок от 24 месеца за
нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет)
лева за нарушение чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
В жалба, подадена чрез адвокат К Д. - САК, се оспорва
законосъобразността на издаденото наказателно постановление (НП). Изтъква
се, че жалбоподателят И. е отказал да бъде тестван с техническо средство
поради липсата на доверие в достоверността на изследването, поради което е
предпочел да се подложи на медицинско такова. Сочи се, че възможността му
1
да посети болнично заведение е била ограничена, поради това че без
основателна причина органите на реда са го задържали за времето от 00:30ч.
до около 03:00ч. на 20.03.2023г.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят М. И., редовно призован, не се явява, представлява се от
адвокат Д., който моли оспореното наказателно постановление да бъде
отменено. Поставя се под съмнение достоверността на показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели поради тяхното
служебно положение и пряка заинтересованост от изхода на производството.
Поддържат се изложените в жалбата аргументи и се обобщава, че
незаконосъобразното задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа го е
лишило от възможността да упражни своето право на избор за начина, по
който да бъде изследван за употребата на алкохол в качеството му на водач на
МПС.
Въззиваемата страна – началник група в ОПП-СДВР – редовно
призован, не се явява, не изпраща представител. В писмено становище,
подадено чрез юрисконсулт Х Х, се моли наказателното постановление да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 19.03.2023г. около 23:53ч. в гр. София, по ул. „Академик Стефан
Младенов“, с посока на движение от ул. „Йордан Йосифов“ към бул. „Г. М.
Д.“ жалбоподателят И. управлявал лек автомобил „БМВ 318“ с рег.№ . В
същия времеви отрязък свидетелите И. И. и В. С., на длъжност „младши
автоконтрольор“ към ОПП-СДВР, изпълнявали служебните си задължения
като автопатрул 91 и били позиционирани в гр. София, в района на ул.
„Академик Стефан Младенов“ срещу блок 30, където спрели за извършването
на проверка управлявания от жалбоподателя лек автомобил.
В хода на проверката свидетелите И. и С. се легитимирали, установили
самоличността на водача на МПС – жалбоподателя М. И., но същият не
представил СУМПС и контролен талон към него. След справка в
оперативната дежурна част свидетелите И. и С. пристъпили към
2
извършването на проверка спрямо жалбоподателя И. за установяване
концентрацията на алкохол чрез доказателствен анализатор, показващ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух
и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища,
използвайки техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер
0208.
Жалбоподателят И. обаче отказал да бъде тестван с техническо
средство, поради което свидетелят С. съставил талон за изследване №
0176926, в който материализирал отказа на жалбоподателя И.. Въз основа на
издадения на място талон за изследване водачът на МПС следвало да се яви в
МБАЛ „Света Анна“ в рамките на 40 минути за извършването на медицинско
или химическо изследване. Жалбоподателят И. отказал да получи съставения
на място талон.
Свидетелят И. И. съставил в присъствието на жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение серия GA
№605291/20.03.2023г., в който приел за установено, че на 19.03.2023г., в
23:53ч. в гр. София, по ул. „Академик Стефан Младенов“, с посока на
движение от ул. „Йордан Йосифов“ към бул. „Г. М. Д.“, жалбоподателят И. И.
управлявал лек автомобил „БМВ 318“ с рег. № СВ7781ТМ и срещу блок 30
бил спрян за извършването на проверка, в хода на която отказал да бъде
изпробван за употребата на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“, с фабричен номер 0208, както и не представил СУМПС и контролен
талон към него – нарушения на чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1
ЗДвП.
Като доказателствени материали били иззети свидетелството за
регистрация на МПС, както и двете регистрационни табели на лек автомобил
„БМВ 318“ с рег.№ . Жалбоподателят И. отказал да подпише и получи
съставения на място акт.
По време на проверката жалбоподателят И. отказвал да изпълнява
устните разпореждания на органите на реда и те поискали съдействие от
втори автопатрул. Жалбоподателят И. изложил твърдения, че спрямо него от
страна на полицейските служители е оказан физически тормоз. За да бъде
проверено състоянието на водача на МПС около 01:00ч. на 20.03.2023г.
пристигнал и екип на ЦСМП, който установил, че жалбоподателят И. е
3
клинично здрав и без видими следи от наранявания. За посещението бил
съставен фиш за спешна медицинска помощ. Поради подадения сигнал за
упражнено физическо насилие от служители на МВР на място се отзовал и
екип на ППГ „Контрола“ към 07 РУ-СДВР, който се опитал да установи
самоличността на жалбоподателя И., но въпреки оправените му
неколкократно устни разпореждания същият отказал да съдейства на
органите на реда.
Поради неизпълнение на отправените му устни разпореждания
жалбоподателят И. в 01:30ч. бил задържан за срок до 24 часа и отведен в 07
РУ-СДВР. За задържането му била издадена Заповед за задържане на лице.
Същият бил освободен в 03:00ч. на 20.03.2023г.
Началник група в ОПП – СДВР издал наказателно постановление № 23-
4332-005310/30.03.2023г., с което наложил на М. И. И. следните
административни наказания - на основание чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и
„лишаване от право да управлява МПС‘ за срок от 24 месеца за нарушение на
чл.174, ал.3 ЗДвП, както и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 ЗДвП
наложил наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение чл.100,
ал.1, т.1 ЗДвП.
Съдът установи възприетата и описана по-горе фактическа
обстановка, въз основа на приобщените доказателства и доказателствени
средства, съдържащи се в: показанията на свидетелите И. И., В. С., както и
писмени доказателства и доказателствени средства - писмо от 07 РУ-СДВР
(вх.№337102/24.11.2023г. по описа на СРС); преписка с рег.№3382р-
11092/20.03.2023г., талон за изследване №0176926, справка картон на водача,
Заповед №8121К-13180/29.10.2019г., Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.,
АУАН № 605291/20.03.23г.
Така събраната доказателствена съвкупност установява по категоричен
начин обстоятелствата, при които е извършена рутинна проверка спрямо
жалбоподателя И.. Видно от показанията на свидетелите И. и С. се
потвърждава, че по време на изпълнение на служебните им задължения като
младши автоконтрольори към ОПП-СДВР в качеството си на част от екип АП
91 са контролирали спазването на правилата за движение по пътищата за
времето от 19:00ч. на 19.03.2023г. до 07:00ч. на 20.03.2023г. в гр. София, в
4
района на ул. „Академик Стефан Младенов“ до блок 30. Същите с
категоричност потвърдиха, че са съставили процесния акт за установяване на
административно нарушение и талон за изследване спрямо жалбоподателя И..
Фактът, че свидетелите дават показания за своите възприятия, придобити по
време на извършване на служебните си задължения, не следва да бъде
тълкуван изначално като опорочаващ разказите им, доколкото няма забрана
същите да заемат и ролята на свидетелите в административнонаказателното
производство. От друга страна показанията им следва да бъдат преценявани
на плоскостта на целия събран доказателствен материал, а в конкретния
случай не са налице доказателства, които да поставят под съмнение тяхната
обективност или да опровергават твърденията им. Воден от горното, съдът
цени показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели и
кредитира същите с доверие. И ги използва като годно доказателствено
средство, въз основа на което изгради изводите си по фактите относно дата,
място и начин на съставяне на АУАН, талон за изследване, проверявано
лице, както и за последователността на извършените от тях действия.
Обстоятелството, че не съумяха да възпроизведат конкретни детайли за
поведението на проверявания от тях водач на МПС, съдът отдаде на
изминалия период от време, рутинната дейност, която са осъществявали, и на
факта, че за тях процесната ситуация не се е отличава с извънреден или
стресов характер.
Отказът на жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство за
употребата на алкохол се установява и от съставения на място талон за
изследване. Обстоятелството, че водачът на МПС не се е подчинил на
разпорежданията на органите на реда, намира подкрепа в приложената
документация по преписка с рег.№3382р-11092/20.03.2023г. Видно от същата
на място се е явил втори АП, контролен такъв, както служителите на ЦСПМ,
а от изготвените от тях документи се извежда, че жалбоподателят И. е отказал
да представи документните си за самоличност, както и че при прегледа му не
са констатирани физически наранявания. Категорично се доказва от
приложената Заповед за задържане, че същият е бил задържан за времето от
01:30ч. – 03:00ч. на 20.03.2023г. поради неспазване на разпорежданията на
органите на реда.
Съдът кредитира и приложените по делото заповеди, удостоверяващи
материалната и териториална компетентност на актосъставителя и
5
наказващия орган.
От правна страна:
Жалбата срещу процесното НП е подадена в законоустановения срок, от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Двата основни за настоящото производство акта – АУАН и НП, са
изготвени от материално и териториално компетентни органи, при
съблюдаване на разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП и Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г., касаещи актосъставителя, както и чл. 189, ал. 12 ЗДвП,
Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., Заповед №8121к-13180/29.10.2019г. и акт
за встъпване, относими към компетентността на наказващия орган. При
изготвянето им са спазени изискуемата от закона писмена форма, както и
предвидените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове. Наред с това отговарят на
изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. В двата акта се съдържа
точно и ясно описание на нарушенията, включително мястото и времето на
извършването им, както и обстоятелствата, които ги конкретизират.
По пункт I - aдминистративно нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира,
че жалбоподателят М. И. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на административно нарушение по чл.174, ал. 3, пр .1 ЗДвП.
Съгласно трайната съдебна практика нормата на чл.174, ал.3 ЗДвП
въвежда както позитивно правило за поведение, така и предвиждащата се
санкция за нарушаването му. В тази разпоредба са уредени няколко
алтернативно предвидени форми на изпълнително деяние, а в настоящия
случай е осъществено едно от тях, а именно - отказ на жалбоподателя да бъде
изпробван за употребата на алкохол с техническо средство, в случая -
„Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер 0208. Нарушението е довършено с
обективирането на отказ за извършване на проверка с тест за употреба на
алкохол от водача на МПС, надлежно въведен в талон за изследване №
0176926. Ирелевантно в случая, а и с оглед на конкретното основание, въз
основа на което е ангажирана административнонаказателната му отговорност,
е дали същият е употребил алкохол и дали е управлявал МПС под неговото
въздействие.
Принципно правилни са изложените в жалбата аргументи, че на
6
водачите на превозни средства се предоставя възможност да изберат начина,
по който да бъде осъществено изследването – чрез доказателствен анализатор,
показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни
пътища, или с медицинско и химическо лабораторно изследване.
В конкретния случай обаче не е налице възпрепятстване на водача на
МПС да се подложи на медицинско изследване след категоричния му отказ да
бъде изследван чрез доказателствен анализатор. От събрания доказателствен
материал категорично се извежда, че след връчване на талона за изследване
за жалбоподателя е определен срок, в който е следвало да се яви в
болничното заведение. На първо място макар и срокът неправилно да е
определен – 40 минути, вместо предвидените в чл.6, ал.6, т.1 от Наредба №1
от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози – 45 минути,
същият не рефлектира върху правата на санкционираното лице. За
контролните органи съществува възможност за определяне на крайния срок за
явяване в болнично заведение с оглед извършване на медицинско изследване,
съобразявайки обстановката на извършване на проверката – в късните часове
на денонощието, отдалечеността на болничното заведение, както и спрямо
възможността за ползване на обществен или друг превоз. Поради което и
подобен пропуск не следва да служи като фактор, който да обоснове отмяна
на обжалваното наказателно постановление.
На следващо място не се оспорва, че жалбоподателят И. на основание
чл.72 ЗМВР е бил задържан за времето от 01:30-03:00ч. на 20.03.2023г., което
време съвпада с определения от контролните органи времеви отрязък за
явяването му в МБАЛ „Света Анна“. Но в случая не се касае за обективна
невъзможност, а за положение, в което самият жалбоподателят се е поставил
и от което положение същият не следва да черпи права. Умишленото
възпрепятстване на органите на реда да осъществят служебните си
задължения чрез отказ да бъдат изпълнявани техните устни разпореждания,
излагане на твърдения за неправомерно упражнена от тяхна страна физическа
сила, непредставяне на документи за самоличност, са обстоятелства, които са
се явили като достатъчно основание спрямо жалбоподателя да бъдат
приложени ограничителни мерки. Нещо повече - в чл. 2 от посочената
наредба е предвидено, че при извършване на проверка за установяване
7
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, проверяваното лице е длъжно да изпълнява
точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по
пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на
очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт
или застрашават неговите или на други лица живот или здраве, а
неизпълнението на посоченото задължението, с което се възпрепятства
извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде
извършена такава. Не е за подценяване обстоятелството, че в хода на самата
проверка жалбоподателят не е манифестирал желанието си да посети
болнично заведение, а напротив изрично е отказал да бъде тестван чрез
медицинско и химическо изследване, както и е отказал да получи съставения
му на място талон за изследване, което от своя страна е удостоверено от
свидетеля И..
Субект на процесното нарушение е водачът на МПС. От събраните по
делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че на
процесната дата жалбоподателят И. е управлявал лек автомобил „БМВ 318“ с
рег. № .
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието - напълно съзнателно е отказал да бъде изследван за употреба на
алкохол с техническо средство.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в
размер на 2000 лв. е с фиксиран размер и не може да се измени в тази му част.
Правилно АНО е наложил и кумулативно предвиденото наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ с абсолютно определен срок от 24 месеца.
По пункт II - aдминистративно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
Aдминистративнонаказателната отговорност на жалбоподателя И. е
ангажирана и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. Съгласно посочената
разпоредба водачите на моторни превозни средства са задължени да носят в
себе си, респективно да предоставят на компетентните органи при поискване,
определен набор от документи, включително СУМПС и контролен талон към
него.
Посочената разпоредба е изменена с ДВ, бр.67 от 2023г., в сила от
8
04.08.2023г., с която е отпаднало задължението на водачите на моторни
превозни средства да носят в себе си и контролен талон към свидетелството
за управление на моторно превозно. В мотивите към законопроекта (Народно
събрание, вх.№49-354-01-24/05.05.2023г.) е възприето, че целта на
законодателната промяна е в насока гражданите да бъдат улеснени,
доколкото са налице автоматични централизирани регистри. Съгласно чл. 3,
ал. 2 ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по –
благоприятна за нарушителя. Доколкото задължението на жалбоподателя е
отпаднало към настоящия момент, то следва да бъде приложена по-
благоприятната редакция на закона и наказателното постановление да бъде
отменено в тази му част.
От друга страна в посочената разпоредба са предвидени два
самостоятелни състава на административни нарушения. Разпоредбата
въвежда задължение за водачите да носят в себе си, респективно да
представят при поискване и СУМПС, и контролния талон към него (в
редакцията на чл.100 (изм. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.).
Неправилно обаче в нарушение на чл.18 ЗАНН, както и с недостатъчна
прецизност при описание на нарушението наказващият орган санкционира
жалбоподателя за едно административно нарушение, налагайки му
административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 ЗДвП. Посоченият недостатък възпрепятства
възможността да се анализира волята на наказващия орган, поради което и
оспореното наказателно постановление следва да бъде отменено в тази му
част.
С оглед гореизложеното съдът намира, че оспореното наказателно
постановление следва да бъде отменено в частта му по пункт втори и да бъде
потвърдено по пункт първи. При това развитие на производството право на
разноски има въззиваемата страна, поради което и на основание чл.63д, ал.4
ЗАНН жалбоподателят И. следва да бъде осъден да заплати в полза на СДВР
сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗАНН, съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-4332-
005310/30.03.2023г., издадено от началник група в ОПП – СДВР, по пункт
първи, с което на М. И. И., ЕГН ********** на основание чл.174, ал.3, пр.1
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две
хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС‘ за срок от 24 месеца
за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-4332-005310/30.03.2023г.,
издадено от началник група в ОПП – СДВР, по пункт втори, с което на М. И.
И., ЕГН **********, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за
нарушение чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА М. И. И., ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция
на вътрешните работи сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10