№ 34
гр. Пловдив , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20215001000273 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260042/31.08.2020 година, постановено по т. дело №
222/2019 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е осъдено
„З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“АД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:
****, да заплати на М. М. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес **** - адв.
П.К., сумата от 55 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени
вреди от претърпените болки и страдания от нанесените травми вследствие
настъпило на 27.12.2018 г. в гр.С.З. ПТП, ведно със законна лихва върху
сумите, считано от 18.04.2019г. - датата на която е изтекъл срокът за
произнасяне на „З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“АД до окончателно изплащане на сумата,
както и сумата от 1660, 20 лв.,представляваща обезщетение за имуществени
вреди - извършени разходи по лечението и възстановяването в следствие на
нанесените травми, както следва; 1 480 лв. - извършени разходи за
ортопедична плака във връзка с претърпяната оперативна интервенция по
1
фиксация на фрактурата съгласно вносна бележка от 28.12.2018г. и 180, 20 лв.
- за болничен престой съгласно Фактура № **********/03.01.2019 г.;
Фактура №**********/11.01.2019 г., Фактура №**********/11.01.2019 г. и
фактура № **********/27.01.2020 г., ведно със законна лихва върху сумите,
считано от 18.04.2019 г. - датата на която е изтекъл срокът за произнасяне на
„З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“АД, до окончателно изплащане на сумата.
Осъдено е „З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“АД, ЕИК *********, да заплати на „ К. и С.“
- Адвокатско дружество със седалище и адрес на управление: ****,
адвокатско възнаграждение в общ размер на 3 376, 32 лв. за осъществена
безплатна адвокатска помощ на ищцата по посочена в диспозитива на
решението банкова сметка.
Осъдено е „З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“АД, ЕИК *********, да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 2 266, 40 лв. за държавна
такса, както и сумата от 300 лв. за депозити за вещи лица, платени от
бюджета на съда.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
„З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“АД, ЕИК *********. Решението е обжалвано изцяло.
Оплакванията са за неправилност и за нарушение на материалния закон – чл.
52 от ЗЗД. Във въззивната жалба се твърди на първо място, че предявените
искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди са останали
недоказани, като ищцата не е успяла да установи при условията на пълно и
главно доказване да е претърпяла неимуществени и имуществени вреди от
процесното ПТП, за които да й бъдат присъдени обезщетения в посочения по-
горе размер. Твърди се освен това, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди е прекомерно завишен и несъобразен с практиката на
съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед критериите
за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, както и с оглед характера и степента на
причинените увреждания и с интензитета и продължителността на болките и
страданията. Не бил отчетен и приносът на пострадалата за настъпване на
ПТП. Събраните доказателства не били преценени в тяхната съвкупност, а
били обсъдени едностранчиво, в интерес на ищцата, като били игнорирани
част от установените по делото обстоятелства. Твърди се, че безспорно е
установено съпричиняване от страна на пострадалата, изразяващо се в
навлизане на пътното платно, без да се съобрази приближаващия автомобил,
2
в много бърз темп на ходене, клонящ към тичане, в ненужно удължаване на
времето за пресичане и в спиране на платното за движение, без да има
необходимост от това, както и в невъзможността на водача на автомобила да
възприеме пешеходката в по-ранен момент, който би му позволил да спре, а
не едва когато тя е в опасната зона за спиране. В тази връзка жалбоподателят
се позовава както на приетата от първоинстанционния съд автотехническа
експертиза, така и на показания на свидетели, разпитани в хода на
досъдебното производство. Твърденията на жалбоподателя са, че ищцата в
качеството си на пешеходец е нарушила чл. 113 ал. 1 т. 1 и 2 и чл. 114 от
ЗДвП, което било в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат – не пресякла пътното платно на обозначеното за това
място / пешеходна пътека/, не се съобразила с приближаващите МПС преди
да предприеме пресичане, удължила ненужно пътя и времето за пресичане и
спряла без необходимост на платното за движение. На следващо място
според жалбоподателя не били съобразени и доказателствата, според които
по-голямата част от травматичните увреждания на ищцата представлявали
временно разстройство на здравето, неопасно за живота и пълното й
възстановяване. Не били съобразени и икономическите условия в страната и
неправилно, без съобразяване с правнорелевантните факти и обстоятелства,
бил приложен принципа за справедливост при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Твърди се също, че няма данни за
последващо рехабилитационно и физиотерапевтично лечение на ищцата след
изписването й от болница на 11.01.2019 година, което налагало извод за
гладък, без усложнения възстановителен период. Неправилно било присъдено
обезщетение и за мозъчно сътресение, за каквото нямало данни по делото.
Нямало и данни ищцата да е провела предписаните й контролни прегледи на
14.01.2019 година и 28.01.2019 година, както и на 25.01.2019 година и
08.02.2019 година и за повторна хоспитализация след изтичане на един месец
от първоначалната такава, възможността за която била посочена в епикризата,
като според жалбоподателя с тези пропуски ищцата е допринесла за
удължаване на оздравителния процес и е попречила на пълното си
възстановяване. По отношение на травмите по главата, гръдния кош и
корема твърденията са, че същите са били само повърхностни, оздравели са в
рамките на до 14 дни и за тях няма данни да е провеждано каквото и да е
лечение по време на болничния престой на ищцата. Недоказани останали
3
твърденията на ищцата за отражението на травмите върху душевното й
състояние, които не можели да бъдат установени без експертиза, изготвена от
психиатър или психолог. По отношение на обезщетението за имуществени
вреди твърдението е, че не е установена причинно-следствената връзка между
разходите за медицински стоки и услуги и ПТП. По тези съображения се иска
отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковете за
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, евентуално намаляване
на присъдените размери, като се отчете и наличието на съпричиняване, ведно
със съответните последици, касаещи присъдените разноски. Претендира се
присъждане на разноски на първата и за въззивната инстанция.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ищцата в
първоинстанционното производство М. М. Д. чрез процесуалния й
представител адвокат П.К. с изразено становище за нейната неоснователност
са изложени подробни съображения, с които са оспорени доводите на
жалбоподателя. Искането е за потвърждаване на първоинстанционното
решение и за присъждане на разноски за въззивното производство съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени
искания.
Съдът, съобразявайки доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо
правен интерес да обжалва, а именно от ищеца срещу осъдителното
първоинстанционно решение, като при подаването й е спазен срока по чл.
259 от ГПК.
Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С представените по делото доказателства се установява, че ищцата
М. М. Д. е сезирала ответното дружество с претенция от 17.01.2019 година
за заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени и
имуществени вреди, настъпили при ПТП, станало на 27.12.2018 година,
причинено от Д.Д.Д. при управлението на лек автомобил марка Ф. модел
4
М. с рег. № ****** **, за който към момента на произшествието е имало
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при дружеството-ответник.
При застрахователя е образувана щета № ****-*****/2019-01. Видно
от писмо изх. № 1375/17.04.2019 година застрахователят е уведомил ищцата,
че не може да определени и изплати застрахователно обезщетение за
претендираните от нея вреди поради недоказаност на отговорността на
застрахованото лице. При това положение искът пред съда е допустим
съгласно разпоредбата на чл. 498 ал. 3 от КЗ.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивната инстанция дължи произнасяне по посоченото във въззивната
жалба, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма
или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по
делото или ненавършили пълнолетие деца. / Т. 1 от ТР № 1/2013 година на
ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по
въведените с въззивната жалба оплаквания, посочени по- горе.
Неимуществените вреди, описани в обстоятелствената част на
исковата молба, които ищцата М.Д. твърди, че е претърпяла и
продължава на търпи в резултат на ПТП от 27.12.2018 година, са следните:
многофрагментно счупване на малкия пищял на дясната подбедрица и
латералния кондил на големия пищял на дясната подбедрица, травми по
главата, контузия на гръден кош и корем. Твърди се, че се е наложила
оперативна интервенция с открито наместване на фрактурата с вътрешна
фиксация, тибия и фибула, като за фиксацията е използвана преконтурирана
плака, наложил се е болничен престой и придвижване с помощни средства,
без каквито и да е физически натоварвания, както и провеждането на курс по
рехабилитация. В исковата молба се поддържа, че към момента на подаване
на исковата молба е налице влошаване на здравословното състояние на
ищцата, което се установявало от извършената на 17.06.2019 година
рентгенография. Ищцата изпитвала изключително силни болки и страдания в
областта на получените травми, имала непрекъсната необходимост от грижи и
чужда помощ в ежедневието си. Болките и страданията й се усилвали
допълнително от травмите по главата, контузията на гръдния кош и корема.
С допълнителната искова молба ищцата е пояснила и допълнила
5
първоначалната, конкретизирайки, че травмите при ПТП са се отразили на
емоционалното й състояние и са довели до промяна в начина й на живот.
По отношение на имуществените вреди се твърди, че ищцата е
извършила множество разходи за лечение, медикаменти и интервенции, които
до датата на исковата молба били в общ размер на 1631,20 лева, от които 1480
лева била стойността на ортопедичната плака и 151,20 лева – на болничния
престой, включващи 40,60 лева разходи за заплатена потребителска такса по
клинична пътека за болничен престой за периода 27.12.2018 година –
03.01.2019 година съгласно фактура № **********/03.01.2019 година, 40,60
лева разходи за заплатена потребителска такса по клинична пътека за
болничен престой за периода 04.01.2019 година – 11.01.2019 година по
фактура № **********/11.01.2019 година, 70 лева - допълнително заплатена
такса за болничен престой за периода 04.01.2019 година – 11.01.2019 година
съгласно фактура № **********/11.01.2019 година. В хода на процеса е
направено увеличение на иска за имуществени вреди / до общия размер от
1660,20 лева/, като е прибавена допълнително сумата от 29 лева,
представляваща извършени разходи за заплатена потребителска такса по
клинична пътека за болничен престой за периода 22.01.2020 година –
27.01.2020 година съгласно фактура № **********/27.01.2020 година.
Към исковата молба ищцата е приложила писмени доказателства,
свързани с причинените й травми и проведено лечение.
От писмените доказателства и от приетата по делото
съдебномедицинска експертиза, която съдът възприема като компетентна,
незаинтересована и неоспорена от страните се установява, че в пряка
причинна връзка с процесното ПТП са следните увреждания на ищцата:
счупване на външния кондил на дясната голямопищялна кост и
многофрагментно счупване на дясната малкопищялна кост, както и контузия
на главата, гръдния кош и корема, които са получени от действието на твърди
тъпи предмети и отговарят на описаното в материалите по делото и в
обстоятелствената част на исковата молба, а именно блъскане на ищцата от
автомобила и последващо падане върху пътното платно. Причинната връзка
между уврежданията на ищцата, установени при постъпването й в болница
на 27.12.2018 година и процесното ПТП е установена и в приетата по делото
6
автотехническа експертиза . От нея е видно, че при ПТП автомобилът е
ударил ищцата като пешеходка в дясната подбедрица и коляното, при което
са се счупили малкия пищял и латералния кондил на големия пищял на
дясната подбедрица. След този удар тялото на пешеходката е изпаднало
напред върху пътната настилка пред автомобила, при което в контакт със
земната повърхност е влязла дясната му страна.
Според вещото лице възстановителният период за счупванията на
дясната подбедрица е около 7-8 месеца, като през първия месец ищцата е
търпяла болки и страдания с най-голям интензитет. При правилно протичане
на оздравителния процес до пълното възстановяване на движенията на десния
долен крайник на ищцата според експертизата е бил необходим срок от около
7-8 месеца, след който ищцата би следвало да е напълно възстановена. При
изготвянето на експертизата и извършения преглед/ м. февруари 2020
година/ вещото лице е установило, че обема на движенията на дясната
колянна става на ищцата е напълно възстановен, като тя има слаба болка,
дължаща се на проведената през месец януари 2020 година оперативна
интервенция за отстраняване на имплантираните чужди тела в костите на
дясната подбедрица.
От данните по делото и експертизата е видно, че след ПТП на
27.12.2018 година ищцата е приета в К.о.т. в УМБАЛ „Проф. д-р Ст.К.“ АД
град С.З., където е извършена оперативна интервенция – открито наместване
на фрактура с вътрешна фиксация с преконтурирана плака. След
изписването й от тази клиника на 03.01.2019 година, на 04.01.2019 година
ищцата е приета в Отделението по физикална и рехабилитационна медицина,
където са проведени рехабилитационни мероприятия за периода до
11.01.2019 година, като е изписана с подобрение по отношение на болевия
синдром и на двигателната активност. С епикризите от тези болнични престои
на ищцата са дадени съответните препоръки за режим и лечение, като са й
предписани и контролни прегледи на 14.01.2019 година и на 28.01.2019
година с епикризата от Клиниката по ортопедия и на 25.01.2019 година и
08.02.2019 година с епикризата от Отделението по физикална и
рехабилитационна медицина.
Твърденията на жалбоподателя, че ищцата не е спазвала дадените й
предписания след болничния престой и не е направила предписаните
7
контролни прегледи се опровергават от съдебномедицинската експертиза.
Вещото лице е установило, че са извършени контролни прегледи на
14.02.2019 година, 20.02.2019 година, 11.03.2019 година, при които е
установено, че оздравителният процес при ищцата се развива правилно,
отокът в областта на колянната става е намалял, като се е увеличил обема на
движенията й и няма данни за забавяне на процеса на консолидация. При тези
данни неосъществяването на контролните прегледи точно на дните, посочени
в епикризите, не може да се приеме като пренебрегване на предписанията на
лекарите от страна на ищцата и неполагане на достатъчно грижи от нейна
страна. Същото важи и за посочената във втората епикриза възможност за
повтаряне на болничното лечение в отделението по рехабилитация един
месец след приключването на първото на 11.01.2019 година. Това е само една
от възможностите, като в епикризата изрично е посочено, че
рехабилитацията може да се осъществява и в домашни условия. При това
положение и доколкото до прегледа на 11.03.2019 година оздравителният
процес при ищцата е протичал без усложнения, не може да се приеме, че тя с
поведението си е попречила по някакъв начин на оздравяването си. При
извършен преглед на ищцата на 17.06.2019 година е установено, че обемът на
движения е възстановен, като има оперативен цикатрикс в областта на
колянната става и лека болезненост при натоварване, което не дава основание
да се приеме влошаване на състоянието й към този момент.
Поредното болнично лечение, проведено на ищцата, е през периода от
22.01.2020 година до 27.01.2020 година, отново в Клиниката по ортопедия.
По време на този престой, на 24.01.2020 година с оперативна интервенция са
отстранени от голямо и малкопищялните кости на дясната подбедрица на
ищцата имплатираните метални уреди. При извършения от вещото лице
преглед на 21.02.2020 година е установено, че към момента на прегледа
активните движения в колянната и глезенната става са в пълен обем, като
самата ищца е посочила, че има леки болки по външната повърхност на
дясната колянна става при физически натоварвания.
От заключението на вещото лице се установява, че както поставянето
на металната плака, така и всички подробно описани по-горе болнични
престои са били необходими етапи в лечението на счупването на дясната
подбедрица на ищцата. При това заключение и представените доказателства
8
- фактури, подробно описани по-горе, с които се установява стойността и
реалното заплащане на разходите, които са претендирани като имуществени
вреди, съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за
недължимост на сумата от общо 1660,20 лева като обезщетение за
имуществени вреди поради неустановяване на причинната им връзка с
уврежданията, причинени на ищцата при ПТП.
По отношение на травмите по главата, гръдния кош и корема, от
епикризата за болничния престой веднага след ПТП – от 27.12.2018 година до
04.01.2019 година, както и от съдебномедицинската експертиза е видно, че
такива е имало, проведени са рентгеново изследване на гръден кош и
ехографско на корема, както и консултация с неврохирург, при което е
установено, че за тези травми не се налага специално лечение, освен
медикаментозното такова, включващо болкоуспокояващи лекарства и те са
отшумели в рамките на около 14 дни.
Освен медицинската документация и съдебномедицинската
експертиза, причинените увреждания на ищцата при процесното ПТП,
техният вид, свързаните с тях болки и страдания и тяхната продължителност
се установяват и от разпитаните по делото свидетели И.Г. и М.И.. И двамата
свидетели установяват, че до ПТП ищцата е била изключително жизнена,
весела и енергична, работила е, макар и на 73 години, ходила е пеша на
дълги разстояния, срещала се е с приятели, помагала на синовете си. След
ПТП ищцата останала вкъщи, затворила се в себе си, почти не излизала,
нуждаела се от помощта на близки и приятели, които я посещавали в дома й,
психическото й състояние се променило, тя често говорела за смърт и за
старост. Според свидетелите ищцата излизала рядко от дома си, защото все
още изпитвала болки в крака, като и до момента тя се придвижва в дома си,
подпирайки се или с помощта на бастун. Свидетелят И. – син на ищцата
установява, че след изписването на майка му от болница, тя дълги месеци
била обездвижена, имала силни болки, поради което се налагало да си стои
вкъщи и да бъде обгрижвана от двамата си сина. Сега ищцата била вече
възстановена, но не можела да извършва дълги преходи пеша, а след като се
наложило оперативно отстраняване на фиксиращата метална плака, тя отново
изпитвала болки.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира
9
следното:
С обсъдените доказателства са установени неимуществените вреди,
описани от ищцата в обстоятелствената част на исковата молба и причинната
им връзка с процесното ПТП. По отношение на контузията на главата,
гръдния кош и корема, съдът приема, че има данни за такива в епикризата от
първоначалния болничен престой, обсъдени и в приетата съдебномедицинска
експертиза, но те са леки, отшумели за около 14 дни и не се е наложили
специално лечение.
Що се отнася до установените по делото негативни психически
изживявания за ищцата, съдът намира, че те са установени с показанията на
разпитаните по делото свидетели. Безспорно е, че ищцата не е посещавала
психиатър или психолог и не е провеждала специално лечение, но
установената от свидетелите промяна в отношението й към хората, в начина
й на живот и песимичсичните мисли не се опровергават от други
доказателства по делото. Става дума за обстоятелства, свързани с начина, по
който се чувства ищцата и с поведението й, чието установяване може да
стане и със свидетелски показания, доколкото не са необходими специални
знания за тяхното възприемане.
Съобразявайки причинените увреждания, които са в пряка причинна
връзка с ПТП, продължителността на болките и страданията, вида на
проведеното лечение, отражението им върху начина на живот на ищцата и
върху душевното й състояние, както и обстоятелството, че повече от една
година след проведеното оперативно лечение на крака на ищцата се е
наложила повторна операция за отстраняване на фиксиращите метални
елементи, която отново й е причинила болки след първоначалното им
отшумяване седем-осем месеца след ПТП, съдът намира, че справедливият
размер на обезщетението е 40 000 лева. Става дума за жена, която макар и
на сравнително висока възраст – 73 години към момента на настъпване на
ПТП, е била трудово и социално активна, работела е, ходила е пеша на големи
разстояния, общувала е с роднини и приятели. След ПТП се е наложило
ищцата да разчита на чужда помощ за собственото си обслужване и за
домакинските задължения. Установена е промяна в начина на живот на
ищцата - невъзможност да работи и да се разхожда, превръщането й затворен
10
човек, който не общува с околните и е обзет от песимистични мисли за
старост и смърт. От друга страна при определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът съобразява заключението на вещото лице,
според което кракът на ищцата вече е с напълно възстановен обем на
движенията.
Освен с обсъдените по-горе обстоятелства, свързани с характера,
силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и
страдания, размерът на обезщетението от 40 000 лева е съобразен и с
конкретните икономически условия в страната и общественото разбиране за
справедливост, ориентир за което са нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. До 01.01.2010
година нормативно определените минимални размери на лимитите са
нараствали непрекъснато и почти ежегодно, като от 25 000 лева за всяко
събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало
лице и до 1 000 000 лева – при две или повече лица. След тази дата са
определени значително по –високи размери. § 27 от ПЗР на Кодекса за
застраховането / отм./ предвижда лимит за едно събитие на имуществени и
неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт от 1 000
000 лева при едно пострадало лице и от 5 000 000 лева при две или повече
пострадали лица. Съгласно чл. 266 от КЗ / отм., в сила от 11.06.2012 година/,
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
се сключва за следните минимални застрахователни суми: за неимуществени
и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 2 000 000
лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и 10 000 000 лв. за всяко
събитие при две или повече пострадали лица. Сега действащият Кодекс за
застраховането, влязъл в сила на 01.01.2016 година, приложим към
настоящия случай, в чл. 492 предвижда лимит за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000 000
лв. / а след изменението с ДВ бр. 101/2018 година – 10 420 000 лева/ за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Лимитите, макар и само
индиция, а не абсолютен критерий за икономическите условия в страната и
обществено разбиране за справедливост, имат значение и следва да бъдат
взети предвид при определяне на размерите на обезщетението за
неимуществени вреди, което становище се застъпва и в съдебната практика.
11
Освен дължимостта на обезщетенията на неимуществени и
имуществени вреди и размера на обезщетението за неимуществени вреди,
които бяха обсъдени по-горе, спорен между страните е и въпросът за вината
за водача на МПС, застраховано при ответника и за наличието на
съпричиняване от страна на пострадалата.
За установяване на механизма на настъпване на ПТП съдът
съобразява представените по делото писмени доказателства – констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за оглед на ПТП и приетата по
делото автотехническа експертиза. От тези доказателства е безспорно
установено, че ищцата като пешеходка е ударена от управлявания от Д.Д.
лек автомобил на пешеходна пътека тип „зебра“. В този смисъл съдът намира
за неоснователни твърденията на ответника, че ищцата е предприела
пресичане на платното на движение на нерегламентирано и неозначено място,
в нарушение на изискването на чл. 113 ал. 1 от ЗДвП.
По делото липсват доказателства ищцата като пешеходец да е
допуснала и останалите посочени от жалбоподателя нарушения на ЗДвП.
Съгласно чл. 113 ал. 1 т. 1 и 2 от ЗДвП пешеходците са задължени
преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства и да не удължават ненужно пътя
и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за
движение.
От съвкупната преценка на събраните по настоящото дело
доказателства се установява, че в момента, в който пешеходката М.Д. е
навлязла в платното за движение, тя не е попадала в опасната зона за спиране
на лекия автомобил, чийто водач е имал техническата възможност да я
възприеме своевременно / от разстояние около 35 метра/ и да предприеме
намаляване на скоростта на движение или да спре преди мястото на удара. От
приетото по делото заключение на автотехническата експертиза е видно, че
при движение на лекия автомобил с установената скорост от 28 километра в
час опасната зона за спиране е била само 13 метра. При положение, че
отдалечеността и скоростта на движение на лекия автомобил са позволявали
на водача му да пропусне пресичащата на пешеходна пътека тип „зебра“
пешеходка с намаляване на скоростта или с безопасно спиране, не може да се
12
приеме,че ищцата не се е съобразила с него, респ. че е нарушила чл. 113, ал. 1
т. 1 от ЗДвП. Следва да се отбележи, че със забързаното си движение, което
не се отрича от самата ищца при разпита й в досъдебното производство,
който може да бъде ценен с оглед разпоредбата на чл. 175 от ГПК, тя не е
допринесла за настъпване на ПТП. При изготвяне на експертизата и
отговорите на поставените въпроси вещото лице е съобразило това забързано
движение, като изчисленията са направени при скорост на движение на
пешеходката от 5,5 километра в час.
От автотехническата експертиза е видно, че не е имало пречка за
шофьора на автомобила да възприеме своевременно пешеходката, доколкото
става дума за движение в светлата част на денонощието, при слънчево и ясно
време и на прав пътен участък. Самият водач на лекия автомобил Д.Д. е
разпитан в качеството на свидетел по делото. Според неговите показания той
е карал със спуснат сенник, тъй като е имало слънце, което го е заслепявало,
а пешеходката е изскочила внезапно пред автомобила му и не е пресичала по
пешеходната пътека, а по диагонал. Дори да се приеме, че слънчевите лъчи са
заслепявали водача на автомобила, това не го оневинява, респ. не води до
извод за съпричиняване от страна на пострадалата. Вещото лице -
автоинженер при изслушването си в съдебно заседание е посочило, че в тази
ситуация водачът на МПС не следва да продължава движението си, а следва
да го преустанови, тъй като представлява опасност както за пешеходците,
така и за всички останали участници в движението.
Ударът е настъпил върху пешеходната пътека и то в момент, в който
пешеходката е пресякла повече от половината от платното за движение и е
ударена от дясната си страна, което е безспорно установено от приетата
автотехническа експертиза. Експертизата опровергава показанията на
свидетеля Д., възпроизвеждащи собствените му възприятия за ситуацията,
в която той е участник и които не кореспондират с останалите доказателства,
по-конкретно с протокола за оглед и констативния протокол за ПТП с
пострадали лица за това, че ищцата е пресичала не на пешеходна пътека, а по
диагонал и че е изскочила внезапно пред колата му.
В тази връзка следва да се посочи, че по въпросите за извършването
на деянието от свидетеля Д. като участник в ПТП, както и за неговата
противоправност и виновност съдът съгласно разпоредбата на чл. 300 от
13
ГПК е обвързан от влязлата в сила присъда, респ. от влязлото в сила
определение от 18.07.2019 година по НОХ дело № 1836/2019 година на
Районен съд – Стара Загора. С него е одобрено на основание чл. 382 ал. 7 от
НПК постигнато споразумение, с което Д.Д. в качеството си на обвиняем за
процесното ПТП е признат за виновен в нарушаване на конкретни правила
за движение, сред които и чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, указващи му да избира
скорост за движение, съобразена с конкретните условия на видимост,
позволяваща му да спре пред всяко предвидимо препятствие и задължаващи
го да намали скоростта и при необходимост да спре,когато възникне опасност
за движението, както и чл. 116 и чл. 119 ал. 1 от ЗДвП, свързани със
задължение да бъде внимателен към пешеходците и при приближаване към
пешеходна пътека да ги пропусне, като спре.
Твърденията на жалбоподателя, че ищцата необосновано е забавила
ход и се е спряла на средата на платното за движение не са подкрепени с
каквито и да е доказателства по делото. Тук следва да се посочи, че в
решението съдът не може да обсъжда свидетелски показания, събрани в
друго производство, включително в досъдебното и да се позовава на тях. По
настоящото дело доказателства за такова поведение от страна на ищцата не са
събрани, поради което не може да се приеме допуснато от нея нарушение на
задълженията по чл. 113 ал. 1 т. 2 от ЗДвП.
Липсват доказателства и за нарушение на забраните за пешеходци,
посочени в чл. 114 от ЗДвП, а именно 1. да навлизат внезапно на платното за
движение; 2. да пресичат платното за движение при ограничена видимост; 3.
да извършват търговия и услуги на платното за движение. Няма данни за
внезапно навлизане на платното за движение от страна на ищцата. В тази
насока са само показанията на свидетеля Д., които не могат да бъдат
възприети в тази им част по изложените по-горе съображения. Няма и данни
за ограничена видимост, а напротив, установено е, че видимостта към
момента на настъпване на ПТП е била много добра.
При тези доказателства съдът приема, че изключителната вина за
настъпване на ПТП е на водача на МПС, който въпреки съществуващата
възможност, не е възприел своевременно ищцата и не е предприел
необходимите действия по предотвратяване на удара.
14
По изложените съображения съдът намира, че следва да потвърди
първоинстанционното решение в частите, с които ответното дружество е
осъдено да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 40 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1660,20 лева,
ведно със законната лихва с начален момент 18.04.2019 година, от който е
поискана и който е след сезирането на ответника с претенцията за заплащане
на обезщетение на 17.01.2019 година, до окончателното изплащане на сумата.
Решението в частта, с която е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в размера над 40 000 лева до 55 000 лева, ведно със
законната лихва от 18.04.2019 година следва да бъде отменено и следва да се
постанови ново решение по съществото на спора за отхвърляне на иска в тази
му част.
С оглед изхода на спора следва да се отмени първоинстанционното
решение и в частта, с която ответното застрахователно дружество е осъдено
да заплати държавна такса над размера от 1666,41 лева / 4% върху 41660,20
лева/ до 2266,40лева. Следва да бъде намален размера и на разноските за
вещи лица, които ответникът е осъден да заплати по бюджета на съда,
съобразно изхода на спора. Видно от данните по делото, от бюджета на съда
пред първата инстанция са заплатени 100 лева за съдебно медицинската
експертиза / протокола от с.з. на 20.05.2020 година/. От тях с оглед изхода на
спора ответникът дължи 73,53 лева. Над тази сума до присъдените 300 лева
първоинстанционното решение следва да бъде отменено.
При наличие на отхвърлителна част ответникът също има право на
разноски както за първоинстанционното производство, така и за въззивното
производство.
Размерът на направените от ответника разноски пред първата
инстанция, видно от представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за
реалното им плащане, включващ заплатени възнаграждения за вещи лица /
стр. 220/ е общо 1030,80 лева. От тях с оглед изхода на спора ответникът има
право на разноски в размер на 272,89 лева за първата инстанция. Адвокатско
възнаграждение не се дължи на ответното застрахователно дружество нито за
първата, нито за въззивната инстанция. Липсват данни да е уговорено и
реално заплатено такова, както и за осъществена безплатна правна помощ от
15
адвокат при условията на чл. 38 ал. 1 от Закона за адвокатурата, даващи
основание за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.
38 ал. 2 във връзка с ал. 1.
Разноските на жалбоподателя пред въззивната инстанция са в общ
размер на 1133,20 лева, представляващи заплатената държавна такса за
въззивната жалба. От тях с оглед изхода на спора ищцата М. М. Д. следва да
бъде осъдена да му заплати сумата от 300 лева разноски за въззивното
производство.
Разноските на ищцата за първата и за въззивната инстанция се
изчерпват с адвокатското възнаграждение, претендирано на основание чл. 38
ал. 2 от Закона за адвокатурата, доколкото адвокатското дружество „К.а и С.“
е упълномощено да представлява ищцата безплатно съгласно чл. 38 ал. 1 т. 2
от Закона за адвокатурата / видно от договора за правна помощ и
процесуално представителство на стр. 9 от първоинстанционното дело/.
С първоинстанционното решение съдът е присъдил на адвокатското
дружество възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокутарата в общ
размер на 3376,32 лева с ДДС, приемайки, че става дума за три обективно
съединени иска, по които се дължи самостоятелно възнаграждение, а именно
иск са неимуществени вреди с цена 55 000 лева, иск за имуществени вреди –
стойност на метална плака с цена 1480 лева и трети иск за имуществени вреди
– стойност на болничен престой с обща цена 180,20 лева и определяйки
възнаграждение по всеки от тях съобразно чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответното дружество е поискало на основание чл. 248 от ГПК
изменение на първоинстанционното решение в частта, с която е осъдено да
заплати на адвокатското дружество възнаграждение в размера от 3376,32 лева
с молба вх. № 261971 от 07.10.2020 година, като е посочило, че дължимото
адвокатско възнаграждение следва да бъде определено съобразно общата
цена на предявения иск за имуществен вреди от 1660,20 лева, а не да се
приема, че става дума за самостоятелни искове за имуществени вреди с цена
съответно 1480 лева и 160,20лева.
По тази молба първоинстанционният съд се е произнесъл с
определение № 260368 от 20.11.2020 година в производство по чл. 248 от
16
ГПК, като я е оставил без уважение.
Пловдивският апелативен съд е сезиран по в.т. дело № 273/2021 година
освен с въззивната жалба, обсъдена по-горе, и с частна жалба, подадена от
„З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“АД, ЕИК *********, срещу определение №
260368/20.11.2020 година с искане определението да бъде отменено като
незаконосъобразно и да се постанови изменение на първоинстанционното
решение в частта за разноските, касаещи адвокатското възнаграждение за
процесуалния представител на ищцата, определено по реда на чл. 38 ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
Срещу частната жалба е подаден писмен отговор от адвокат П.К. като
процесуален представител на ищцата М. М. Д. с изразено становище за
нейната неоснователност.
Становището на Апелативния съд, базирано на разпоредбите на
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е, че
когато с една искова молба са предявени няколко оценяеми иска от един
ищец срещу определен ответник при условията на обективно кумулативно
съединяване, какъвто е случаят по настоящото дело, минималният размер на
адвокатското възнаграждение се определя съобразно сбора от цената на
обективно съединените искове, който представлява защитавания от адвоката
интерес по смисъла на чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1. В този смисъл е
разрешението, възприето в практиката на ВКС / напр. определение № 29 от
20.01.2020 година по ч.т. дело № 2982/2019 година на ВКС, ІІ т.о./.
При това свое становище настоящият съдебен състав намира, че следва
да отмени както обжалваното определение по чл. 248 от ГПК, така и
първоинстанционното решение в частта, с която ответникът е осъден да
заплати адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата. С решението си въззивният съд следва да присъди адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, съобразявайки
изхода на спора и сбора от цената на всички обективно съединени искове,
представляващ интереса, върху който следва да се определи минималния
размер на адвокатското възнаграждение. При общ интерес от 56660,20 лева
минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 2229,81 лева
17
без ДДС. В случая се дължи и ДДС, поради което общият размер на
адвокатското възнаграждение е 2675,73 лева. Съобразно изхода на спора
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокатското
дружество адвокатско възнаграждение в размер на по 1967,37 лева за първата
и за въззивната инстанция.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260042/31.08.2020 година, постановено по т.
дело № 222/2019 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, В
СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
-в частта, с която е осъдено „З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“АД, ЕИК *********, да
заплати на М. М. Д., ЕГН **********, сума в размера над 40 000 лева до 55
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, причинени й при ПТП, настъпило на 27.12.2018 г., ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от 18.04.2019 г. до окончателно й
изплащане;
-в частта, с която е осъдено е „З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“АД, ЕИК *********, да
заплати на „К. и С.“ - Адвокатско дружество със седалище и адрес на
управление: ****, адвокатско възнаграждение в общ размер на 3 376, 32 лв. за
осъществена безплатна адвокатска помощ;
-в частта, с която е „З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“АД, ЕИК *********, да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сума в размера над
1666,41 лева до 2 266, 40 лв. за държавна такса, както и сума в размера над
73,53 леда до 300 лв. за депозити за вещи лица, платени от бюджета на съда.
ОТМЕНЯ определение № 260368/20.11.2020 година, постановено по
т. дело № 222/2019 година по описа на ОС – Стара Загора в производство по
чл. 248 от ГПК,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска М. М. Д., ЕГН **********, против
„З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“АД, ЕИК ********* за сумата от 15 000 лева / разликата
18
между 40 000 лева и 55 000 лева/, представляваща претендирано
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени на
ищцата при ПТП, настъпило на 27.12.2018 г., ведно със законна лихва
върху тази сума, считано от 18.04.2019г. до окончателно й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260042/31.08.2020 година, постановено
по т. дело № 222/2019 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА М. М. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес **** - адв.
П.К., да заплати на „З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“АД, ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление: **** разноски за първоинстанционното производство в
размер на 272,89 лева и разноски за въззивното производство в размер на 300
лева съобразно изхода на спора.
ОСЪЖДА „З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“АД, ЕИК *********,със седалище и адрес
на управление: **** да заплати на „ К. и С.“ - Адвокатско дружество със
седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 1967,37 лева с ДДС за
първоинстанционното производство и адвокатско възнаграждение в размер на
1967,37 лева с ДДС за въззивното производство за осъществената безплатна
правна помощ на ищцата М. М. Д., ЕГН **********, по следната банкова
сметка: ****, ****** в „П.“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19