МОТИВИ към присъда по
НОХД№2573/10 по описа на П.ския окръжен съд
Окръжна прокуратура П. е
повдигнала обвинение срещу подсъдимите Р.Т.А.
и Д.М.М. и същите са предадени на съд за извършено престъпление
по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”А” и
б.”Б” от НК за това, че на ***.2010г. в гр.П. в съучастие като извършители и при
условията на опасен рецидив ,след като са били осъждани за тежко умишлено
престъпление на „лишаване от свобода” не по-малко от една година , изпълнението
на което не е отложено по чл.66 от НК и след като са били осъждани два пъти на
лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК
са отнели чужди движими вещи -
1бр. златен синджир 5 гр. 14 карата на стойност
225 лева, 1 бр. златен дамски
пръстен 4 гр. на стойност 180
лева, 1 бр. златен дамски пръстен 4 гр. 14 карата с
бял камък на стойност 180 лева, 1 бр. златен
дамски пръстен 4 гр. 14 карата – халка на стойност
180 лева, 1 бр. дамски часовник на марка QQ с
метална верижка на стойност 15 лева, 1 бр. златна обеца тип халка 2 гр. 14 карата на
стойност 90лева, , сумата от 40 лева или
всичко на обща стойност 910 лева от
владението на З.К.П. *** с намерение противозаконно да я присвоят , като са употребили за това сила.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура П.
поддържа повдигнатото обвинение със същата фактическа обстановка описана в
обвинителния акт и квалификация на деянията. Счита , че направеното
самопризнание от подсъдимите , по реда на чл.371 т.2 от НПК, се подкрепя напълно от събрания в рамките на наказателното
производство доказателствен материал. По отношение на реализацията на
наказателната отговорност и предвид разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК предлага
съдът да наложи на всеки един от подсъдимите наказание “лишаване от свобода”, с
приложението на сега действащата разпоредба на чл.58а ал.1 от НК, при
балансиращи отговорността им обстоятелства и след редукцията с 1/3 да бъде постановено изтърпяването му при първоначален СТРОГ режим.
Подсъдимите Д.М. и Р.А. признават изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на чл.371 т.2 от НПК, и
изразяват съгласие да не се събират доказателства за тези факти. В последната
си дума молят за справедливи наказания.
Адвокат Д. , защитник на подсъдимия М.,
предлага наказанието спрямо подзащитния й да бъде
определено при условията на чл.55 от НК като съдът вземе предвид
признанието на вината и изразеното от
него разкаяния за стореното , както и наркотичната му зависимост.
Защитникът на подсъдимия Р.А. адв.З. пледира наказанието спрямо подзащитния
й да бъде определено при изключителен превес на смекчаващи отговорността му
обстоятелства в размер на минималния предвиден в закона.
Съдът ,след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Р.Т.А. е роден на ***г***,
живущ ***, българин, български гражданин, без образование, неграмотен, неженен,
осъждан седем пъти,с ЕГН**********.
Подсъдимият Д.М.М. е роден на ***г***,
живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен,
осъждан, с ЕГН**********.
На ***.2010г. свидетелката З.К.П.
около 22.50 часа вечерта се качила в маршрутка №2 от
спирката срещу училище „Е.П.” в гр.П.. От Централна гара в маршрутката
се качили подсъдимите А. и М.. Двамата седнали по средата на две срещуположни
седалки, а свидетелката П. седяла на единична седалка успоредно до тях. Подсъдимият
А. видял , че тя има златни пръстени и синджир и споделил това с подсъдимия М.. Последният му
предложил да я последват, когато слезе и да й отнемат накитите.Подсъдимият М. носел в себе си кухненски метален нож с
метална дръжка. На спирката на хотел „Т.” се качил възрастен мъж, който също седнал на
единична седалка. Подсъдимият М. се приближил до него , извадил ножа , опрял го
до врата му и го попитал дали не е този, който го е ударил с желязо по главата.
След това прибрал ножа и седнал на
мястото си. Свидетелката П. слязла от маршрутката на
спирката до училище „Л. К.”. Двамата
подсъдими я последвали. Тя ги забелязала, когато пресякла бул.”6-ти септември”
и се изравнила със сградата на училището. Уплашила се и тръгнала да бяга , но била застигната от
двамата в междублоковото пространство
на ул.”В.” между №32 и 33. Подсъдимият М. я обгърнал с дясната си ръка и насочил ножа към врата й , а подсъдимият А.
застанал пред нея и започнал да дърпа златния й синджир. След като го скъсал ,
взел дамската й чанта, започнал да рови в нея и взел 40 лева. През цялото време
подсъдимият М. държал ножа до врата на пострадала , а с другата си ръка я душил,
притискал устата й и й казал да даде
златните си пръстени. Пострадалата била силно уплашена , а подсъдимият М. успял
да издърпа от ръката й единия
пръстен.След това я съборил на земята по гръб , тя изкарала златните пръстени ,които били на
ръцете й и му ги дала. Подсъдимият М. рязко издърпал дамския часовник на пострадалата и с подсъдимия А.
побягнали от местопроизшествието. Няколко минути след това, когато св.П. започнала да се изправя, дошли двама полицаи и
я попитали какво се е случило.Тя им описала нападателите си и те тръгнали да ги
издирват.
Междувременно подсъдимите продали трите златни
пръстена, синджира и часовника, разделили си по 70 лева и си купили хероин.
От заключението на
съдебномедицинската експертиза е установено, че на пострадалата П. са й били
причинени охлузвания в областта на лицето, травматичен оток ,кръвонасядания и охлузвания в областта на шията и предната
повърхност на гръдния кош.Тези увреждания са били причинени от удар с или върху
твърд тъп предмет или тенгенциално действие на такъв
с добре изразен ръб / каквито са човешките нокти / и е възможно по начин и
време да са получени така, както се съобщава от свидетелката П..
От заключението на
съдебнопсихиатричната експертиза е видно, че подсъдимите М. и А. към
инкриминирания период са разбирали свойството и значението на извършеното и са
могли да ръководят постъпките си. Били са в ясно съзнание , адекватни и с
подредено поведение.
От заключението на стоковооценъчната експертиза е видно, че стойността на
отнетите вещи е както следва : 1бр.
златен синджир 5 гр. 14 карата на стойност
225 лева, 1 бр. златен дамски
пръстен 4 гр. на стойност 180
лева, 1 бр. златен дамски пръстен 4 гр. 14 карата с
бял камък на стойност 180 лева, 1 бр.
златен дамски пръстен 4 гр. 14 карата – халка на
стойност 180 лева, 1 бр. дамски часовник на марка QQ с метална верижка на стойност 15 лева, 1 бр. златна
обеца тип халка 2 гр. 14 карата на стойност 90лева, , сумата от 40 лева или всичко на обща стойност 910 лева.
Гореописаната фактическа
обстановка, съдът прие за установена от прочетените на основание чл.283 от НПК
доказателства, събрани на досъдебното производство,
по реда и със средствата предвидени в НПК. Направеното от подсъдимите Р.А. и Д.М.
признание , по реда на чл.371 т.2 от НПК, на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от следните
събрани на досъдебното производство доказателства –
от показанията на свидетелите З.К.П., В.Г.Г., от протоколите за разпознаване на
лица, от заключението на стоковооценъчната
експертиза, от заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, от
заключението на съдебномедицинската експертиза, характеристични справки, справки
за съдимост.
При така установената по един
несъмнен начин фактическа обстановка, Съдът намира, че с деянието си подсъдимите Р. А. и Д.М. са реализирал
от обективна и от субективна страна съставомерните
елементи на престъплението грабеж.
От обективна страна на ***.2010г.
в гр.П. двамата подсъдими в съучастие като съизвършители
чрез съвместни и координирани действия
са осъществил изпълнителното
деяние на престъплението грабеж чрез принуда
изразена в първата й форма – сила
– обективирана чрез опиране на нож във врата на
пострадалата , дърпане и късане на синдижра от врата
й . В резултат на така упражнената принуда и във функционална връзка с нея двамата
подсъдими са отнели от владението на
пострадалата инкриминираната вещи – златни
накити и сумата от 40 лева и са установили своя трайна такава върху тях.
Намерението за противозаконно
присвояване е намерило пряк обективен
израз в предприетите от
подсъдимите действия.
От приложената по делото справка
за съдимост е видно , че от значение за
правната квалификация на настоящото престъпление са следните осъждания по
отношение на подсъдимите :
С влязло в законна сила на
23.01.2006г. определение за одобряване на споразумение по НОХД№109/06г. на П.ския районен съд за извършено престъпление по чл.195 ал.1
т.3 т.5 т.7 вр. чл.28 ал.1 от НК на подсъдимия А. му е било определено
наказание в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
С влязла в законна сила на
24.07.2007г. присъда постановена по НОХД№668/07г. по описа на П.ския Окръжен съд на подсъдимия А. за извършено престъпление
по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и б.”Б” от НК му е
било наложено наказание ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода , при първоначален СТРОГ
режим на изтърпяване.
С влязло в законна сила на
09.06.2005г. определение за одобряване на споразумение по НОХД№2507/04г. по
описа на ПРС за извършено престъпление по чл.206 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК и по
чл.270 от НК на подсъдимия М. по съвкупност
му е било определено едно общо най-тежко наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА лишаване от
свобода.
С влязло в законна сила на
19.09.2008г. определение за одобряване на споразумение по НОХД№1262/2008г. на П.ския районен съд за извършено престъпление по чл.211 пр.3 вр.
чл.209 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б” от НК на подсъдимия М. му е било
определено наказание ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода при
първоначален СТРОГ режим на изтърпяване.
Тези
осъждания обуславят съставомерния
елемент на престъплението по
чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б” и по отношение на двамата
подсъдими и същото се явява извършено при условията на опасен рецидив, след
като са били осъждани за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7
от НК с наказание „лишаване от свобода”
не по-малко от една година , изпълнението на което не е отложено по
чл.66 от НК и след като са били осъждани два пъти с наказание лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК. Не са налице
предпоставките на чл.30 ал.1 от НК , с оглед датата на осъществяване на деянието, предмет на настоящото
наказателно производство.
От субективна страна
престъплението е извършено от двамата подсъдими при форма на вината пряк умисъл, като са
съзнавали общественоопасния му характер , предвиждали
са и пряко са целяли настъпването на вредните последици. Налице е общ умисъл, че вещите се намират във владението на пострадалата , че
тя не е
съгласна да й бъдат отнети, както
и че това несъгласие е преодоляно чрез упражнената принуда.
Предвид на изложеното по-горе,
съдът квалифицира деянието, предмет на настоящото наказателно производство
по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б”
вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Според редакцията на чл.58а от НК в сила от
10.04.2010г. /публ. Д.В. бр.26 от 2010г/ в случаите на чл.373 ал.2 от НПК при
постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието „лишаване от
свобода” , като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява
така определеното наказание с една трета.
При индивидуализиране на наложеното на всеки
един от подсъдимите наказание , съобразно изискванията на чл.54 от НК, съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства , за всеки един от тях поотделно, тежкото материално положение,
съдействието което са оказали на органите на досъдебното
производство, а като отегчаващи –
многобройните им предходни осъждания,
извън тези определящи правната квалификация на настоящото деяние,
за тежки умишлени престъпления , които очевидно не съм въздействали предупредително и
превъзпитателно, лошите характеристични данни. Обстоятелството, че последната
присъда на подсъдимия А. е за престъпление от същия вид – грабеж и настоящото деяние е
осъществено в кратък времеви период след
ефективното изтърпяване на наложените наказания „лишаване от свобода” и от
двамата подсъдими. Всичко това сочи , че целите на чл.36 от НК спрямо тях не са
постигнати и са личности с изградени престъпни навици. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отечете и употребеното средство за извършване на престъплението –
нож, интензитета и продължителността на упражнената спрямо пострадалата принуда,
причинените й телесни увреждания, а също така и немалката стойност на предмета на
престъпното посегателство. Всички тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства налагат извода, че
наказанието спрямо всеки един от подсъдимите следва да се определи при превес на отегчаващи отговорността им обстоятелства
, а именно в размер от по ДЕСЕТ ГОДИНИ
И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, за всеки един от тях. Съобразно
императивната разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК следва така наложеното
наказание да бъде намалено с 1/3, за
всеки от тях, или наказанието което следва да изтърпи всеки един от подсъдимите
поотделно се явява в размер от по СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Според преценката на настоящото
инстанция така определеното наказание,спрямо всеки един от подсъдимите, се явява напълно справедливо и съответно,
както на степента на обществена опасност на деянието , така и на дейците.Престъпната
им дейност сочи, че се нуждаят от мерки на държавна принуда и изолиране за
по-дълъг срок от обществото.
Тъй като и двамата подсъдими са
рецидивисти по смисъла на НК и ЗИНЗП на основание чл.60 ал.1 вр. чл.61 т.2 от ЗИНЗП следва така наложеното наказание „лишаване от
свобода „ ,всеки от тях да изтърпи при
първоначален СТРОГ режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.59 ал.2 вр.
ал.1 от НК следва от наложеното
наказание „лишаване от свобода” ,да се приспадне времето, през което подсъдимият
Д.М. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража„ , считано от
09.06.2010г. до влизане на настоящата присъда в сила.
Причини за извършване на
престъплението са незачитане на установения в страната правов ред , ниски
морално-волеви задръжки, стремеж към лично облагодетелстване по незаконен
начин.
С оглед изхода на делото – осъдителна присъда
и на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимите М. и А. следва да заплатят по сметката на ВСС направените по делото
разноски в размер на 155 лева.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :