Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 698/09.04.2019 година, град Б.
Административен
съд – Б., в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.С. и
прокурор Тиха С.,
разгледа адм.д. № 3139/2018 година.
Производството е по реда на
чл.203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във връзка с чл.1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от С.Д.Ч.
с ЕГН ********** и съдебен адрес ***, офис № 2, чрез адвокат С.К. ***, против
ОД – Б. на МВР за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 300 (триста) лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, в резултат на отменено като незаконосъобразно, с влязло в сила
решение, наказателно постановление (НП) № 17-0769-007173/16.02.2018 година на
началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД – Б. на МВР.
Ищецът, чрез процесуалния си
представител, поддържа исковата молба. Твърди, че е заплатила претендираната
сума за процесуално представителство пред Районен съд - Б. по повод обжалване
на издаденото наказателно постановление. Заявява, че с решение по н.а.х.д. №
1468/2018 година, влязло в сила на 03.07.2018 година, НП е било отменено и за
нея е възникнало правото да претендира заплащане на обезщетение за извършените
разноски. Претендира лихва върху обезщетението, считано от 03.07.2018 година,
както и разноските в настоящото производство.
Ответникът по иска – ОД - Б. на
МВР, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва претенцията
на ищеца. Счита същата за неоснователна и недоказана.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Б. дава заключение за основателност на иска.
Административен съд – Б., като
взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
закона, приема, че исковата молба е подадена от надлежна страна срещу пасивно
легитимиран ответник по смисъла на чл.205 от АПК, поради което е процесуално
допустима.
Съдът установи следната
фактическа обстановка.
С наказателно постановление №
17-0769-007173/16.02.2018 година на началник на група в сектор „Пътна полиция“
при ОД – Б. на МВР на ищеца Ч. са били наложени три административни наказания
„глоба“ в общ размер 210 лева за нарушение на чл. 103, чл. 150 и на чл.100 ал.1
т.2 от ЗДвП (лист 5 от приложеното н.а.х.д. № 1468/2018 година на РС - Б.).
Наказателното постановление е
обжалвано от Ч., чрез адвокат К.,***, за което е образувано н.а.х.д. №
1468/2018 година. С решение № 808/14.06.2018 година съдът е отменил обжалваното
наказателно постановление. Решението на районния съд не било е обжалвано пред
Административен съд – Б. и е влязло в сила на 03.07.2018 година (лист 30 от
приложеното н.а.х.д. № 1468/2018 година).
По н.а.х.д. № 1468/2018 година на
РС – Б. Ч. е била представлявана от адвокат С.К..
В хода на съдебното производство по настоящото
дело, по повод изрично възражение от процесуалния представител на ответника
(лист 13 - 14), от адвокат С.К. е изискан оригинала на договора за правна
защита и съдействие с бл. № **********, който според ищеца е бил представен
пред Районен съд – Б. по н.а.х.д. № 1468/2018 година. Оригиналът не е
представен. Представена е молба, с която се заявява, че адвокатът е в
невъзможност да представи оригиналите на договорите си от последните пет
години, тъй като по сигнал на ОД – Б. на МВР в периода месец юни 2018 година до
месец септември 2018 година му е била извършвана данъчна проверка от органите
на приходната администрация и всички документи, относими по приходи и доходи,
са били предоставени на счетоводител - за изготвяне на справка, а след
приключване на проверката част от документите „не са налични“ (лист 23 стр.1).
Приложен е протокол № 02000218093658-073-001/27.09.2018 година на главен
инспектор по приходите при ТД на НАП – Б. (лист 24 – 25).
В хода на съдебната производство
е разпитана като свидетел Р.А.Д. – счетоводител на адвокат С.К.. Свидетелят
обяснява, че проверката, започната от ТД – Б. на НАП по отношение на адвокат К.
е обхващала петгодишен период, за който са били представени доказателства,
свързани с определяне на доходите по годишната данъчна декларация на
физическото лице. Разяснява, че за целта в кантората й са били донесени всички
документи, включително и адвокатските кочани, но оригинали не са предавани на
служителите на НАП. Д. заявява, че след приключване на проверката е върнала
документите на адвокат К. в три червени полиетиленови торби (лист 34).
С
исковата молба, като доказателство за разноски в производството пред РС, е
представено копие от бланков договор за правна защита и съдействие от
17.03.2018 година, изготвен върху бланка на Адвокатска колегия – Б. серия В №
**********, в който като правно основание е посочено „защита срещу НП №
17-0769-007173 16.02.2018г.“; срещу договорено възнаграждение в размер на 300
лева с отбелязване, че е заплатено „в брой“; в пълномощното – неразделна част
от бланката – не е посочено делото по което е била представляван С.Ч.. По изисканото
и приложено н.а.х.д. № 1468/2018 година е представено копие от договора и
пълномощното към него (лист 21 от н.а.х.д. № 1468/2018 година на РС - Б.).
При така установените факти съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Според цитираната разпоредба държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Основателността на иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) незаконосъобразен административен акт, действие или
бездействие на административен орган; 2) вреда от този административен акт,
действие или бездействие и 3) причинна връзка между тях. При недоказване
наличието на която и да е от посочените предпоставки, обезщетение не се
присъжда.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, дължимото
обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи
наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността
на държавата, на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от
елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира
отговорността на държавата по този ред.
По делото е доказана първата
предпоставка за реализиране на отговорността – Ч. е била санкционирана с НП,
което е било отменено от РС - Б.. Отмененото НП представлява незаконосъобразен
акт по смисъла на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите, причинени от него, могат да се
компенсират по реда на закона.
Недоказана е, обаче, втората
предпоставка за реализиране на отговорността по ЗОДОВ - ищецът да е претърпял
имуществена вреда, изразяваща се в направени разноски за адвокатско
възнаграждение в съдебното производство по обжалването на НП. По н.а.х.д. №
1468/2018 година на РС – Б. е представено копие
на договор за правна защита и съдействие – серия В № ********** от 17.03.2018
година, по който на адвокат К. е заплатена сумата от 300 лева.
С отговора на исковата молба от
ответника е изискано представяне на оригинала
на приложения по н.а.х.д. № 1468/2018 година на РС – Б. препис на договора за
правна защита и съдействие. По силата на чл. 183 от ГПК във връзка с § 1 от ЗР
на ЗОДОВ, пред съда могат да се представят документи и в препис, но ответната
страна може да обори доказателствената сила на документа чрез изискване на
оригинал, което е сторено своевременно от ответника в настоящето производство.
В случая правилото на чл. 183 от ГПК е приложимо, защото адвокатското пълномощно е писмено доказателство по
смисъла на глава четиринадесета от ГПК - то съдържа данни за спорните факти от
значение за решаване на делото и връзките между тях (по аргумент от чл. 153 от ГПК).
Поисканият оригинал на договора
за правна защита и съдействие – серия В № ********** от 17.03.2018 година не е
представен. В съдебно заседание проведено на 12.02.2019 година от процесуалния
представител на ищеца е заявено, че доверителката му, на която е дал оригиналния
екземпляр от договора за правна помощ, не го пази, а с молба, представена в
същото съдебно заседание, се заявява, че адвокат К. не може да представи оригиналите
от последните пет години, тъй като в резултат на
извършвана му данъчна проверка те „не са налични при него“. Това твърдение,
обаче, не се доказва, доколкото в съдебно заседание свидетелят Р.Д. –
счетоводител на адвокат К. – изрично заявява, че е върнала всички предоставени ѝ
документи.
Съгласно разпоредбата на чл. 183 от ГПК, ако не бъде
представен оригинал на документа или официално заверен препис при поискване,
представяният препис се изключва от доказателствата по делото. Когато без
представяне на оригинала от документа, страната не би могла да установи
съдържащите се в документа изгодни за нея факти, следва да се приеме, че тези
факти не са настъпили. Ищецът не твърди,
че се е лишила от документа, поради неговото загубване (а в тази насока няма
твърденията и от процесуалния ѝ представител К.), но носи
доказателствената тежест да установи съдържащите се в документа изгодни за нея
факти, за което е имала възможност да ползва всички доказателствени средства,
допустими в процеса. Това, обаче, не е сторено, поради което непредставянето на оригинала на
договора за правна помощ, води до недоказване на фактите, съдържащи се в същия,
в това число и заплащане на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство пред РС – Б. по н.а.х.д. № 1468/2018 година, от което се
претендира настъпването на имуществената вреда.
Съгласно мотивите към т.1 от тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 година по тълк. д. № 6/2012 година на ОСГТК във ВКС, само, когато е доказано
извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата
на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида
на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането
да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в
случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде
отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В
този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната
не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
По настоящото дело от ищеца не е
доказано, чрез изискания оригинал, заплащането на договореното възнаграждение
по н.а.х.д. № 1468/2018 година на РС – Б..
Липсата на второто кумулативно
условие за ангажиране на отговорността на ответника по ЗОДОВ, обезсмисля
изследването на въпроса за наличието на третото условие – причинната връзка
между издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно и
заплатеното във връзка с обжалването адвокатско възнаграждение.
Исковата молба е неоснователна и
следва да се отхвърли.
Процесуалният представител на
ответника е направил своевременно искане за присъждане на разноски по
настоящото дело. Съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ,
в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение
в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ
(ЗПП). Предвид нормата на чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ във връзка с чл. 37 от ЗПП, юридическата сложност на казуса и степента на
участие на юрисконсулта на ответника в съдебното производство, настоящият
съдебен състав приема, че ищецът Ч. следва да заплати на ответника – ОД – Б. на
МВР, разноски в размер на 100 (сто) лева – за юрисконсултско възнаграждение.
Затова, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ исковата молба С.Д.Ч. с
ЕГН ********** и съдебен адрес ***, офис № 2, чрез адвокат С.К. ***, против ОД
– Б. на МВР.
ОСЪЖДА С.Д.Ч. с ЕГН ********** да
заплати на Областна дирекция – Б. на МВР сумата от 100 (сто) лева – разноски по
делото.
Решението може да се обжалва или
протестира пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му.
СЪДИЯ: