Р Е Ш Е Н И Е
№ 150
Велико Търново, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА
ДАБКОВА
при секретаря С.Ф.
и в присъствието на прокурора ………………………………………………..
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 179/2022г. по
описа на съда. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във
връзка с чл.226 от с.к.
Образувано е след като с Решение № 3549/13.04.2022г. на
Върховен административен съд по адм.д. № 637/2022г. е отменено Решение № 384/01.12.2021г.
по адм.д. № 274/2021г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с
което е отхвърлена жалбата на Д.Н.Д. *** против Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за
кампания 2018г. с изх. № 02-040-6500/4094 от 01.04.2021 г. на зам.
изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, в която с него се извършва намаление
на исканата сума и се отказва оторизация на сумата от общо 6 940,54 лева. Делото
е върнато на настоящия съд за разглеждане от друг състав, съобразно указанията,
дадени от ВАС в мотивите на решението.
В първоначалната жалба до съда Д.Н.Д., чрез процесуалния си представител *** С.П., оспорва извършеното
намаление като незаконосъобразно, тъй като процесното уведомително писмо е
издадено при неспазване на формата на акта, при нарушение на материалния закон
и производствените правила и при несъответствие със законовата цел. Всъщност
оплакването е, че в уведомителното писмо няма конкретни мотиви, които да
поясняват разпореденото с него намаление. Иска се от съда оспореното УП да бъде
отменено, както и да бъде задължен ДФ „Земеделие“ да изплати отказаните му субсидии за кампания 2018 г. Претендира разноски.
В
съдебно заседание по настоящото дело, жалбоподателят не
се явява, представлява се от упълномощения адвокат, който поддържа жалбата.
Посочва, че предвид обстоятелството, че в УП са посочени всички основания за
непредоставяне на финансиране, мотиви на административния акт не просто
липсват, а са противоречиви и дори нямат връзка с фактическата обстановка. В
този смисъл изтъква, че цитираното от страна на представителя на
административния орган тълкувателно решение относно последващото мотивиране на
административните актове не би могло да санира обстоятелството, че в
административния акт са посочени основания за отказ от финансиране, които са
неприложими към фактическата обстановка по настоящия правен спор. С оглед на
това счита, че липсва форма на административния акт. Не претендира разноски.
Ответникът –
заместник-изпълнителният
директор на Държавен фонд „Земеделие“/ДФЗ/, действащ чрез упълномощения
процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Счита,
че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия.
По отношение на мотивите на акта посочва, че съгласно Тълкувателно решение №
16/31.03.1975г. на ОС на гр. колегия на ВАС, мотивите могат да се съдържат в
друг акт, като същият акт е необходим да бъде представен най-късно заедно с
преписката до съда или до горестоящия орган. В тази връзка изтъква, че е представена
докладна записка от директор Дирекция „Директни плащания“, където подробно са
изяснени основанията за отказ от плащане. Също така са изяснени формата на акта
и основанията за издаването на уведомителното писмо. Посочва също, че от
заключението на ВЛ по предходното разглеждане на делото безспорно се установява,
че част от заявените парцели попадат извън допустимия слой „Площи, допустими за
подпомагане“ за кампания 2018г., определени със заповед на министъра, поради
което няма как ДФЗ да не извърши процесното намаление и да оторизира
подпомагане за тях. ПП на ответника претендира разноски, за което представя
списък.
При дължимата служебна проверка съдът установи, че
жалбата е редовна от външна страна и процесуално допустима. Уведомително писмо
на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ - РА
има качеството на индивидуален административен акт/ИАА/ по смисъла на
чл.21, ал.1 от АПК. Оспорването на УП е извършено от лице с надлежна
процесуална легитимация – адресат на акта, чийто интерес е засегнат негативно
от оспорения ИАА, в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок.
Разписка в преписката /на л.23 от адм.д. №274/2021г./ сочи, че УП е изтеглено
от СЕУ на 11.05.2021г., а жалбата е депозирана в АСВТ още преди неговото
изтегляне – на 10.05.2021г.
Съгласно чл.133, ал.1 от АПК, АСВТ е родово и местно компетентния съд по
конкретния спор, като съд по постоянния адрес на посочения в акта адресат.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по
изложените по-долу фактически и правни съображения.
Доказателствената тежест е разпределена при
предходното разглеждане на делото с Определение от 27.05.2021г., постановено по
адм.д. № 274/2021г. на АСВТ. На ответника, на основание чл. 171, ал. 4 от АПК,
е указано, че следва да докаже обстоятелствата, от които черпи основания за
намаления на оторизираните суми по процесните схеми/мерки. На жалбоподателя, на
основание чл. 171, ал. 4 от АПК е указано, че следва да докаже, че всички
заявени от него площи за подпомагане през 2018г. са включени в одобрения окончателен
специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018г. и да
ангажира доказателства за оспорване на Заповед № РД 46-504/12.12.2018 г. на
Министъра на земеделието, храните и горите в частта, в която са определени
площите, които остават извън окончателния специализиран слой „Площи, допустими
за подпомагане“ за кампания 2018г. заявени за подпомагане от него.
В изпълнение на указанията на ВАС в отменителното Решение
№ 3549/13.04.2022г. по адм.д. № 637/2022г. по описа на ВАС, при новото
разглеждане на делото с Определение от 15.04.2022г. са дадени отново указания
по разпределение на доказателствената тежест. На ответника, на основание чл.170,
ал.3 от АПК е указано, че следва да докаже, че посочените от него площи попадат
извън допустимия за подпомагане слой, одобрен за съответната година.
На жалбоподателя е указано, че следва да докаже, че
заявените от него площи за подпомагане през 2018г. са включени в одобрения
окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“, за кампания 2018г. и да ангажира
доказателства за успешно проведено оспорване на Заповед № РД 46-504/12.12.2018
г. на МЗХГ, в частта относно неговите имоти.
На страните, на основание чл.226, ал.2 от АПК, е дадена възможност да
представят писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на
страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства
след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, от която
си възможност същите не са се възползвали.
При новото разглеждане на делото ВТАС приобщи доказателствения
материал, събран по предвидения процесуален ред при първоначалното разглеждане.
След съвкупната преценка на приетите доказателства,
съдът намери за установено следното от
фактическа страна:
1. Не е спорно между страните, че жалбоподателят Д.Н.Д.
е кандидат за подпомагане по схеми и мерки за подпомагане, базирани на площ за
кампания 2018г. Подал е Заявление за подпомагане на 20.04.2018г. с УРН 354897, което е регистрирано с УИН 04/280518/79143,
с поставен входящ № 18778562/20.04.2018г. /л.33 от адм.д.№274/2021г./.
1.1. В Заявлението са посочени следните схеми и мерки
за подпомагане: схема за единно плащане на площ (СЕПП); схема за преразпределително
плащане (СПП); схема за плащане за селскостопански практики, които са
благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП) и схема
за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП).
1.2. Заявени за подпомагане са следните площи: 9
парцела в землището на с. Николаево, общ. Стражица, представляващи пасища и
мери за паша, които имат обща площ 39.83 ха. Същите имат идентификатори на БЗС
от ИСАК както следва: 51593-13-2, 51593-43-2, 51593-43-2, 51593-60-1, 51593-60-2,
51593-68-1, 51593-73-1, 51593-314-2 и 51593-318-1.
2. По подаденото заявление за подпомагане за кампания 2018г. е извършена
административна проверка на датата, на
която е подадено – 20.04.2018г. Резултатът от същата е грешка – части от три от заявените за подпомагане парцели попадат
извън полигоните с площи допустими за подпомагане. Резултатът от проверката е доведен до знанието на Д., който е подписал
формуляра.
3. Предвид резултатите от извършените административни
проверки, ответната администрация е счела, че следва да извърши намаление на
заявените за подпомагане площи и суми от жалбоподателя. В резултат на това, от
зам.-изпълнителния директор на ДФЗ е издадено Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2018г. с изх. № 02-040-6500/4094 от
01.04.2021 г., с което е извършено намаление на исканата от жалбоподателя сума
с общо 6 940,54 лева, като от исканата общо сума на стойност 16 899,15
лева са оторизирани 9 958,58 лева.
3.1. Като фактическо основание за извършеното
намаление на исканата сума е посочено обстоятелството, че част от заявените за
подпомагане от дружеството имоти са изключени от специализирания слой, одобрен
със Заповед на МЗХГ. Същото не е посочено конкретно в УП, а е представено като едно
от възможните основания за намаление/отказ на субсидията/вж. л.5 от адм.д.
№247/2021г./. Конкретно това основание обаче е представено в разпечатката с
резултата от административната проверка/вж. л.35 от адм.д. №247/2021г./,
приложена в АП и предхождаща издаването на процесното УП.
4. Земеделските площи, отговарящи на условията за
подпомагане за Кампания 2018г./специализирания слой площи допустими за
подпомагане/ е одобрен със Заповед № РД 46-229/01.03.2019 г. на МЗХГ /вж. л.29
от адм.д. №247/2021г./. Същата е публикувана в ДВ бр.20 от 8.03.2019г. /л.67 от
адм.д. №247/2021г./ Срокът за обжалване е 14-дневен и е изтекъл на 22.03.2019г.,
вклч. Не се твърди и не се
представиха доказателства тази Заповед на МЗХ да е обжалвана в съответната засягаща я част от Д. Д..
5. УП е изтеглено от профила на кандидата на
11.05.2021 г., съгласно приложеното известие за доставяне/връчване на
уведомително писмо (л. 23 от адм.д. №247/2021г.). Недоволен от него, Д. го е
оспорил пред Административен съд – Велико Търново с жалба, подадена още преди
неговото изтегляне – на 10.05.2021г. Въз основа на тази жалба е образувано адм.д. № 274/2021г. по описа на
съда.
6. С Решение № 384/01.12.2021г. по адм.д. № 274/2021г.
по описа на Административен съд – Велико Търново е отхвърлена жалбата на Д.Н.Д.
*** против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено подпомагане
по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2018 г. с изх. №
02-040-6500/4094 от 01.04.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, в
частта, в която с него е отказана оторизация на сумата от общо 6 940,54
лева и същият е осъден да заплати на ДФ „Земеделие“ гр. София разноски по
делото в размер на 678,14 лева. Съдът е приел, че УП е издадено от компетентен
административен орган, при условията на делегиране на правомощия от
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Посочил е, че противно на твърденията
на жалбоподателя, същото е издадено в предписаната от закона писмена форма,
като в същото, макар и лаконично, са посочени причините, поради които е
извършено намаление на финансовото подпомагане. В този смисъл е изтъкнал, че
мотиви за издаване на УП се съдържат и в предхождащи издаването на УП документи
(резултатите от автоматични проверки на въведените данни в заявлението за
подпомагане по директни плащания за кампания 2018г., които са връчени на
жалбоподателя), както и в съпроводителното писмо до съда от 17.05.2021г., което
е допустимо съгласно ТР №16/31.03.1975г.
на ОСГК на ВС. С оглед на това е приел, че лаконичното и не особено ясно
мотивиране в самото УП не е съществено процесуално нарушение. По същество е
намерил, че извършеното с УП намаление на подпомагането е правилно. В този
смисъл се е позовал на заключението по СТЕ (неоспорено от страните), което
потвърждава констатациите на административния орган, че по отношение на три от
заявените парцели са налице недопустими за подпомагане площи в общ размер на 10.80 ха. За пълнота е
посочил, че обстоятелството дали самият допустим слой е определен правилно не е
предмет на делото, тъй като това е факт, релевантен единствено в производството
по издаване на заповедта на министъра, с която се одобрява окончателния
специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018г.
Изтъкнал е, че от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят не
се е възползвал от възможността да подаде възражение в МЗХГ срещу
проекто-обхвата на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане” за
2018 г., съгласно Заповед № РД 46-504/12.12.2018 г., както и не е налична
информация същият да е обжалвал Заповед № 09-229/01.03.2019 г. за одобряване на
окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания
2018 г. В тази връзка съдът е приел, че по отношение на оспорващия заповедта за
одобряване на окончателния допустим слой за кампания 2018 г. е влязла в сила.
Посочил е, че предвид становището, възприето с ТР № 8/11.12.2015 г. по тълк.
дело № 1/2015 г. на ВАС, Разплащателната агенция ДФЗ действа в условията на
обвързана компетентност, поради което няма как да извърши окончателна
оторизация и плащания на площ за съответната година, ако същата не е включена в
заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/22.08.2006 г. Посочил е в този
смисъл, че изводът на вещото, че площта от 0.03 ха от парцел 51593-73-1-1 неправилно е определена като недопустима за
подпомагане със заповедта за одобряване на одобряване на окончателния
специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018 г. е без
значение за спора, защото съдът не може да коригира стабилния административен
акт в тази насока.
7. С Решение № 3549/13.04.2022г. на Върховен
административен съд по адм.д. № 637/2022г. е отменено Решение №
384/01.12.2021г. по адм.д. № 274/2021г. по описа на Административен съд –
Велико Търново и делото е върнато на друг състав от същия съд за ново разглеждане.
Мотивите на ВАС, за да достигне до този правен резултат са, че решението е неправилно,
като постановено при допуснато особено съществено нарушение на процесуалните
правила, което е довело до необоснованост на съдебния акт. Посочено е, че съдът
е постановил решението си в нарушение на чл.172а, ал. 2 от АПК. В същото липсват фактически установявания на
съда, не е посочено какви относими към спора доказателства са представени като
част от административната преписка, както и какво се установява от тях. Предвид
липсата на установени от ВТАС факти в обжалваното решение, предвид чл.220 от АПК, е пречка ВАС да
установи дали съдът е приложил правилно материалния закон. Посочено е, че
изводите са бланкетни и крайно недостатъчни, като съдът не е обсъдил доказателствата
по делото, нито доводите и възраженията на жалбоподателя. Посочено е също, че
съдът не е указал доказателствената тежест за установяване на фактите, от които
страните черпят права.
8. Във връзка с
отменителното решение на ВАС е образувано настоящото производство.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, съдържанието на оспорения ИАА, съобрази установените факти и издири приложимия
закон, достигна до следните правни
изводи:
За разрешаване пред съда е повдигнат правен, административен спор, възникнал между
Разплащателната агенция на България/ДФЗ/ и гражданин на Република България по повод постановен
отказ за подпомагане със средства от ЕСИФондове/в частност ЕЗФРСР и ЕФГЗ/ по заявените
схеми и мерки за подпомагане на площ от ПРСР 2014-2020г., част от Общата селскостопанка политика на ЕС.
Последното обстоятелство е фактическата привръзка, която обуславя приложението
на съответните норми на правото на ЕС по отношение на гражданин на същата
държава-членка, относими към процесния програмен период.
В тази
връзка приложимо към спора материално право в основата си
е както следва:
1. Норми на вторичното право на ЕС:
Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета
от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските
райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и
за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета.
Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и
на Съвета
от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и
мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО)
№ 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО)
№ 485/2008 на Съвета.
Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и
на Съвета
от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания
за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата
селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета.
Както и делегираните регламенти или регламенти за
изпълнение по приложението на вече посочените регламенти.
2. Норми на националното законодателство:
Закона за подпомагане на земеделските производители/обн.
ДВ бр.58 от 22.05.1998г., в сила от 26.05.1998г./
Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за
прилагане на схемите за директни плащания/обн. ДВ бр.16 от 2015г., в сила от
27.02.2015г./.
Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания/обн. ДВ 22 от
2009г., в сила от 01.03.2009г./.
Следва да се има предвид, че ЗПЗП е специален закон,
който се прилага по отношение на подпомагането на земеделските производители
със средства от ЕЗФРСР, съгласно чл.1, т.7 от ЗПЗП. Нормите на ЗУСЕСИФ са
приложими само тогава, когато това е изрично посочено или пък хипотезата не е
уредена от специалния закон. Този извод се основава на предвиденото в §4, ал.3
от ДР на ЗУСЕСИФ, че предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и
плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по ПРСР/програмата
по ал.1/ се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не
е предвидено в посочените в разпоредбата регламенти, в ЗПЗП или в акт по
неговото прилагане. В случая такова отклонение от приложението на нормите на
ЗУСЕСИФ е предвидено в ЗПЗП/вж. чл.11а, ал.1, т.1 от ЗПЗП и съответно визираните
по-горе Наредба № 5 от 27.02.2009г. и
Наредба № 3/17.02.2015г. на МЗХ.
3. Приложим процесуален закон, при издаване и
обжалване на оспорения ИАА, е Административнопроцесуален кодекс/АПК/
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът
не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК.
1. Оспореното уведомително писмо е валиден
административен акт, издаден от компетентен административен орган, в кръга на
законово вменените му правомощия, по следните аргументи:
Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Държавен фонд
„Земеделие” е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти по правилата на законодателството на Европейския съюз. Разпоредбите на
чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, в приложимата редакция, предвиждат, че
изпълнителният директор на ДФ “Земеделие” е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, който организира и ръководи нейната дейност, и я
представлява. С нормите на чл. 20а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, е въведена
възможност изпълнителният директор да делегира част от предоставените му
правомощия за вземане на решения на заместник-изпълнителните директори.
Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени
заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност.
В случая със Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019г. на ИД
на ДФЗ /вж. т. 1 от Заповедта/, на Петя Димитрова Славчева – заместник
изпълнителен директор, са делегирани правомощия за издаване и подписване на
уведомителни писма за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
Наредба № 5/ 27.02.2009 г. за схеми и мерки за директни плащания на МЗХ.
Следователно оспореният акт е издаден от компетентен орган, при упражняване на
делегираните му правомощия /чл.20а, ал.4 от ЗПЗП/, при наличието на материална
компетентност на неговия автор.
Уведомителното писмо е издадено в писмена форма. Същата е съчетание между таблици и текстови разяснения, които съдържат възможните причини за отказ за финансиране. Едва при съпоставката им с резултата от административната проверка по чл.37, ал.2 от ЗПЗП/вж. л.35 от адм.д. №247/2021г./ се установява волята на АО. Действителното фактическо основание за отказ е обстоятелството, че част от заявените площи не са включени в специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“. Доколкото това е документ, приложен по адм. преписка и предхождащ/подготвящ/ издаването на оспореното УП, то посоченото в него следва да се приеме за мотиви на оспорения ИАА.
Мотивирането на административните
актове е условие за тяхната законосъобразност. Липсата им всякога е основание
за отмяна, съгласно Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС. Неизлагането
на мотиви в самия административен акт обаче, не съставлява съществено нарушение
на процесуалните правила. Актът се приема за мотивиран, ако фактическите
основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ,
предхождащ издаването на акта или в последващ документ, т.е. ако могат да бъдат
изведени от административната преписка. Според Тълкувателно решение № 16 от
31.03.1975 г. на ОСГК на ВКС е възможно мотивите да предхождат издаването на
акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване
на административния акт или да бъдат изложени допълнително, когато с това се
постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивирането
им. Това за да е възможен съдебният контрол и реализирането на правото на
защита на страната.
В конкретния случай освен в
предхождащи издаването на УП документи (резултати от автоматични проверки на
л.35 от адм.д. №274/2021г.), АО е изложил мотиви за издаване на процесното УП и
в съпроводително си писмо от 17.05.2021г. (докладна записка – л.30 и л.31 от
адм.д. №274/2021г.). В същото е посочил, че основание за издаването му са
именно резултатите от административните проверки на имотите, заявени за
подпомагане и факта, че част от тези парцели не са включени в специализирания
слой „Площи, допустими за подпомагане“, одобрен за 2018 г. със Заповед № РД
РД46-229/01.03.2019 г., предадена на ДФЗ – РА от МЗХ. Дори и само при наличието
на това писмо, съдът намира, че ако и да са били допуснати нарушения по
отношение на мотивирането на оспорваното писмо, те са санирани, доколкото
съдебната практика позволява излагането на мотиви към оспорвания акт от страна
на издателя му до изпращане на жалбата против същия по съответния ред (в този смисъл
е ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС). Съгласно цитираното решение, не е
необходимо издаването на административния акт да съвпада по време с излагането
на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или
другото разрешение. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да
се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на
административния акт или да бъдат изложени допълнително, когато с това се
постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране.
Такива според ТР № 16/1975 г. са случаите, когато мотивите са изложени в
съобщението, с което се уведомяват страните за издаването или за отказа да бъде
издаден исканият административен акт, та даже и в съпроводителното писмо, с което
жалбата се изпраща за разглеждане на по-горния административен орган. Основание
за това решение на ОСГК е обстоятелството, че допълнителното излагане на
мотивите позволява на страните своевременно да се запознаят със съображенията,
по които е издаден актът и да организират защитата си срещу него. В процесния
случай мотиви на акта се съдържат както в предхождащи документи, така и в
съпроводителното писмо до съда, поради което настоящият състав намира, че административният
акт е постановен при яснота относно фактите и обстоятелствата, мотивирали
издаването му. С оглед на изложеното съдът счита, че липсата на мотивиране в
самото УП не е съществено процесуално нарушение, поради което възражението на
жалбоподателя в този смисъл е неоснователно.
При извършения анализ на установените релевантни факти
и техните правни последици съдът стигна до заключение, че оспореният ИАА е
постановен в съответствие с материалния
закон.
Оспореният отказ на заявеното финансово
подпомагане в размер на
6 940,57 лв. се основава на разпоредбата на чл.
43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП, съгласно
която разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по
схемите за директни плащания, когато заявените за подпомагане
площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 - за площите, които не са били
обект на проверки по реда на чл. 37, ал. 3 и 4 за
съответната година. В случая отказът за финансово подпомагане по подаденото от жалбоподателя
заявление за кампания 2018г. е обоснован със съображения за изключване на площи като недопустими за
подпомагане поради наддеклариране.
Условията и
редът за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ
са нормативно установени в ЗПЗП и в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и
реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Съгласно
чл. 2, ал. 2 от Наредбата, земеделските производители кандидатстват чрез
подаване на общо заявление за подпомагане по схемите и мерките, по образец
съгласно приложението, а съгласно нормата на чл. 30 от ЗПЗП, за
изпълнение на функциите на Разплащателната агенция е създадена Интегрирана
система за администриране и контрол /ИСАК/. В същата е включена и система за
идентификация на земеделските парцели, посредством която се поддържа електронна
база данни, необходима за проверка допустимостта на земеделските площи. В
конкретния случай административните проверки са извършени въз основа на
предоставената база данни „Площи допустими за подпомагане“ за кампания 2018 г.,
определени със Заповед № РД 09- 229 от 01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, в системата
ИСАК и за тях няма изискване да се съставят протоколи или да се назначават
комисии. Същите се извършват чрез проверка в интегрираната система, тоест в
компютърна среда. Във връзка с това е и редакцията на чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП,
/доп. ДВ бр. 12/2015 г. /, според който РА извършва административни проверки на
подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя
данните от заявленията с данните в регистрите. Административните проверки се
извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в
административния акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 по
заявленията за подпомагане.
По отношение на специализирания слой „Площи,
допустими за подпомагане“ за кампания 2018г. компетентен орган по създаването и поддържането му като част от СИЗП,
съгласно чл. 33 от ЗПЗП е министъра на земеделието, храните и горите. Съгласно
Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. по т. д. № 1/2015 на Върховния
административен съд на Република България, ОСС, I и II колегия, условията и
редът за създаване, поддържане, достъп и ползване на системата за идентификация
на земеделските парцели /СИЗП/ са регламентирани в глава трета от Наредба № 105
от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и
ползване на ИСАК. Създаването и поддържането на СИЗП е поредица от технически
дейности по създаване, поддържане и обновяване на цифрова ортофото карта за
територията на цялата страна, дигитализиране на физическите блокове и на БЗС,
създаване и поддържане на регистър на ползваните земеделски земи.
Установяването дали дадени площи попадат в допустимия за подпомагане слой или
извън него е част от една сложна процедура от издаване на посочената по-горе
заповед на министъра на земеделието, храните и горите. За да се
използва от РА за административни проверки на подадени заявления за подпомагане
по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и за да улесни земеделските стопани при заявяването на
земеделските парцели за подпомагане в СИЗП се създава именно този специализиран
слой „Площи, допустими за подпомагане“. За земеделския производител е от решаващо значение дали стопанисваната от
него земя е включена в специализирания слой или не, защото от една страна това
обуславя правото му да получи субсидии, а от друга да не наруши изискването за
коректно заявяване на площите за подпомагане и свързаното с това евентуално
санкциониране. Всеки заинтересован, какъвто е и жалбоподателят, може да се
запознае с включените в специализирания слой физически блокове или части от тях
и да установи дали стопанисваните от него земеделски площи са включени. По
силата на чл. 16в, ал. 2 от Наредба № 105 земеделският производител може да
подава възражения до министъра на земеделието, храните и горите по одобрен
образец за включване на определени физически блокове или на части от тях в
специализирания слой, ако констатира пропуски и грешки в слоя. Видно е от
приетите при
първоначалното разглеждане на делото писмени доказателства, че
възражения от жалбоподателя не са подавани (вж. отговор на директора на Дирекция
„Правни дейности и законодателство на Европейския съюз“ към МЗХГ на л. 74 от
адм.д. №274/2021г.). В практиката си Върховният административен
съд приема, че заповедта на министъра на земеделието, храните и горите за
одобряване на окончателен специализиран слой „Площи, допустими за
подпомагане“ пряко засяга правата на земеделските производители във връзка с
включването в допустимия слой на всички заявени от тях земи, респективно
неуважаването на направените от тях възражения по заповедта. Тази заповед се
явява окончателният завършващ акт на проведената процедура, поради което
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Извършването на окончателна
оторизация и плащания на площ за съответната година от РА във връзка с така
определения слой „Площи, допустими за подпомагане“ се осъществява в условията
на обвързана компетентност и няма как РА да извърши окончателна оторизация и
плащания на площ за съответната година и да приеме заявление за подпомагане
през следващата година, ако парцелът на съответното лице не е включен в
заповедта по чл. 16г от Наредба № 105. В настоящия случай от жалбоподателя не се твърди да е
обжалвал Заповед № 09-229/01.03.2019 г. на министъра
на земеделието, храните и горите за
одобряване на слоя „Площи,
допустими за подпомагане“ за кампания 2018г. По делото е налице отговор от
директора на Дирекция „Правни дейности и законодателство на Европейския съюз“
към МЗХГ (л. 74 от адм.д.№274/2021г.), във връзка с изрично запитване при
първото разглеждане на делото, от който е видно, че не е налична информация жалбоподателят
да е обжалвал Заповед № 09-229/01.03.2019 г. за одобряване на окончателния
специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018 г. В тази
връзка съдът приема, че по отношение на оспорващия заповедта за одобряване на
окончателния допустим слой за кампания 2018 г. е влязла в сила. Същата обвързва ДФ „Земеделие“ при окончателната оторизация и плащания.
В конкретния казус по подаденото от жалбоподателя
заявление за подпомагане с УИН 04/280518/79143 е извършена административна
проверка по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, при която е установено, че част от заявените за подпомагане от ЗП площи, в
размер общо на 10.80 ха не попадат в специализираният слой „Площи, допустими за
подпомагане“ за 2018г. Видно от представената при първоначалното разглеждане на
делото докладна записка на директора на Дирекция „Правни дейности и законодателство
на Европейския съюз“ към МЗХГ (л. 74 от адм.д.№274/2021г.), в която както се
изложи по-горе са посочени мотивите за издаване на УП, е, че констатираното наддеклариране е по отношение на площ от 10.3 ха от парцел 51593-13-2-1, 0.47 ха от
парцел 51593-318-1-1 и 0.03 ха от парцел 51593-73-1-1. Така установеното от АО наддеклариране
се потвърждава и от заключението по назначената при първото разглеждане на делото съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвено. От заключението, прието без оспорване от страните, се установява, че
по отношение на парцел 51593-13-2-1 от заявената площ от 30.18 ха, 10.3 ха
попадат извън специализирания слой, които са разположени в различни участъци на
парцела и представляват територии, покрити с храсти над 0.5м и дървета повече
от 100 на брой на ха; по отношение на парцел 51593-13-318-1-1 от заявената площ
от 5.05 ха, 0.47 ха са извън специализирания слой и са разположени в
северозападната част и представляват територии, покрити с храсти над 0.5м и
дървета повече от 100 на брой на ха и по отношение на парцел 51593-73-1-1 от
заявената площ от 1.77 ха, 0.03 ха попадат извън специализирания слой и са
разположени в южната част на парцела (които според вещото лице са некоректно
изключени от допустимия слой). Вещото лице изрично посочва, че от общо
заявената за подпомагане за кампания 2018 г. площ от 39.83 ха, площ в размер на
29.03 ха попада в окончателния слой „Площи, допустими за подпомагане“. Видно от същото, недопустимите за подпомагане площи по заявлението на
жалбоподателя са установени именно след засичане на слоя с подходящите за подпомагане площи, т.е.
представляват площи, попадащи извън границите на допустимия слой.
Следва да се отбележи в този смисъл, че обстоятелството дали самият
допустим слой е определен правилно не е предмет на това дело, тъй като това е факт, релевантен, както вече се посочи, единствено в
производството по издаване на заповедта на министъра, с която се одобрява
окончателния специализиран слой „Площи, допустими за
подпомагане“ за кампания 2018 г. Това е така, тъй като при издаване на уведомително писмо АО действа
при условията на обвързана компетентност спрямо тази заповед и обхвата на
специализирания слой, одобрен с нея и при условие, че същата не е обжалвана от
лицето, спрямо което се издава уведомителното писмо и че възражения пред
заместник-изпълнителният директор на ДФЗ в хода на административното
производство, касаещи неправилното определяне на специализирания слой по
отношение на заявени за подпомагане от него имоти, свързани с неправилното
извършване на теренни проверки не са правени, то същите не е било необходимо и
да бъдат изследвани от органа. Предвид това, констатацията на вещото
лице по СТЕ, че площта от 0.03 ха от парцел 51593-73-1-1 неправилно е определена като недопустима за
подпомагане със заповедта за одобряване на окончателния специализиран слой
„Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018г. е без значение за
настоящия спор, защото съдът не може да коригира стабилния административен акт
в тази насока (като всъщност това не е сторено и от експертизата по същите
съображения).
По изложените
съображения настоящият съдебен състав намери предявената жалба за неоснователна.
Актът на администрацията е валиден, процесуално и материално законосъобразен.
Поради това следва да се отхвърли оспорването на УП като неоснователно поради недоказаност.
При този изход на делото и направеното искане от
ответната страна за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с
чл. 226, ал. 3 от АПК, следва да му бъдат присъдени направените такива
пред настоящата инстанция, пред ВАС и пред АСВТ при първото разглеждане на
делото. Дължимото юрисконсулстко възнаграждение възлиза на 100 лева на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ и чл. 144 от АПК. В о.с.з. на 12.05.2022г. ПП на ответника претендира
разноски за ЮКВ за три инстанции в размер на по 100 лв. за всяка инстанция. ВАС
е отменил първоначалното решение на АСВТ, вклч. в частта за разноските, като е
указал, че ВТАС следва да се произнесе и по разноските за касационната
инстанция, на основание чл.226, ал.3 от АПК. Предвид това, на ответника се
следва възнаграждение за *** за три инстанции в размер на 300 лева, както и 578,14
лв. – депозит за вещо лице по СТЕ по
адм.д.№271/2021г. на АСВТ, или общо разноски в размер на 878,14 лева.
Воден от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът в посочения по-горе
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно оспорването,
заявено по жалба на Д.Н.Д.
*** срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания за кампания 2018 г. с изх. №
02-040-6500/4094 от 01.04.2021 г. на зам.-изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“, в частта, в която с него е намалена исканата сума и е отказана
оторизация на сумата от общо 6 940,54 лева.
ОСЪЖДА Д.Н.Д. с ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на Държавен фонд "Земеделие" – гр. София, разноски по делото
в размер на 878,14 лв. /осемстотин
седемдесет и осем лева и четиринадесет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено. Жалбата се подава чрез
ВТАС.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението
да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: