Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Павликени, 13.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАВЛИКЕНИ, IV-ти състав, в
открито съдебно заседание на седми май две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТИНА МИНЕВА
при участието на секретаря Боряна
Николова, като разгледа докладваното от съдия Катина Минева АНД № 87 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано
е по жалба от П.Л.И. срещу наказателно постановление № 19-0311-00016/*******2019
година на Началник на РУ към ОДМВР- В. Т., РУ П., с което на основание чл. 183,
ал.4, т.7, предл. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50,00 лева /петдесет лева/ за нарушение на чл. 137а, ал.1 ЗДвП, като
съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 от Наредба I3-2539/17.12.2012 г. е постановено и отнемането
на 6 /шест/ контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление.
В депозираната жалба са инвокирани
съображения за неправилност на детерминираните в акта фактически положения,
поради несъответствието им с обективната действителност, както и бланкетни
доводи за незаконосъобразност на атакувания санкционен акт като е оправена
молба за цялостната му отмяна.
В съдебното заседание жалбоподателят,
редовно призован не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител, който да вземе становище по фактите и приложимия по делото
закон.
Районен съд Павликени, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения
и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по
реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа
всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана
по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят П.Л.И. притежава
правоспособност за управление на МПС категория „В“ и „М“ като на същия е
издадено СУМПС с № ********** на 17.09.2016 г. Жалбоподателят И. не е санкциониран
за нарушения по ЗДвП и подзаконовите
актове по приложението му.
На 02.02.2019г. в 22:16 часа в град П. на ул. „******“
свидетелите Н.Й.- ******* при ОДМВР ВТ, РУ П. и С.С.-***, изпълнявали
служебните си задължения по контрол за спазване разпоредбите на ЗДвП. От завоя
на ул. „******“ се задал лек автомобил, който свидетелите осветили и
установили, че водачът управлява същия без поставен обезопасителен колан и
спрели за проверка до кръстовището с ул. „Д. Б.“, а именно лек автомобил „Форд
Ц Макс“ с ДК № ********* , управляван от жалбоподателя П.И., чиято самоличност
установили по надлежния ред. Водачът И. бил сам в автомобила по време на
проверката. Свидетелите установили, че управляваното от И. МПС е оборудвано с
предпазни колани, но въпреки това водачът И. при управлението на МПС-то не бил
поставил такъв.
С акт
за установяване на административно нарушение серия * № *******
от 02.02.2019г., съставен от Н.Й.Й.– ******** при ОДМВР ВТ, РУ- П. и в
присъствието на С.М.С. – свидетел при установяване на нарушението е
констатирано, че на 02.02.2019г., в 22:16 часа в гр. П., ул. „********“ до кръстовище
с ул. „Д. Б.“ жалбоподателят П.Л.И. управлява личния си лек автомобил „Форд Ц
Макс“ с ДК № *********, като по време на движение на МПС, не е поставил
обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила.
В акта е отразено, че И. е нарушил
разпоредбите на чл. 137а, ал.1 ЗДвП, като след съставянето му препис от същия е
връчен на И., който е посочил, че няма възражения. Като доказателство бил иззет
контролен талон № **********.
На 04.02.2019г. жалбоподателя И. обективирал възражение
срещу акт за административно нарушение серия * № ********
от 02.02.2019г. до началника на РУ П., посочвайки, че посочената в АУАН
фактическа обстановка не съответна на обективната действителност, както и че
същият не съдържа реквизитите посочено в разпоредбата на чл. 42 ЗАНН. Във
връзка с посоченото възражение по аднимистративнонказателната преписка е
изготвено становище от Х.Я.- инсп. „ПК“ в гр. „ОП“, при РУ П., с предложение да
се издаде наказателно постановление въз основа на процесния АУАН.
Въз
основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление 19-0311-00016/*******2019
от И.Г.И. началник на РУ към ОДМВР- В. Т., РУ П., с което при дословно
възпроизвеждане на фактическите констатации от акта на основание чл. 183, ал.4, т.7,
предл.1 ЗДвП на жалбоподателя И. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50,00 лева /петдесет лева/ за нарушение на чл. 137А, ал.1 ЗДвП, като
е посочено словесното описание на посочената разпоредба от ЗДвП.
Препис от същото е връчен лично на въззивника
на 25.03.2019 г. като жалбата, инициирала производството пред настоящата
съдебна инстанция, е депозирана чрез наказващия орган на 01.04.2019 г., видно
от отбелязването в нея.
При проведения непосредствен разпит на свидетеля-очевидец С.С.
установените в акта фактически положения се потвърдиха по безспорен и категоричен
начин. Показанията на посоченото лице са логични, последователни, вътрешно
балансирани и кореспондират изцяло с доказателствата по делото, поради което
следва да бъдат кредитирани без резерви, доколкото същите не са опровергани от
голословните и доказателствено необезпечени твърдения на въззивника в жалбата,
касателно несъотвествието на детерминираните в акта фактически положения с
обективната действителност.
Достоверен е и разказът на
актосъставителя Н.Й., който заявява, че процесният АУАН е съставен,
непосредствено при установяване на нарушението, установено от него при
изпълнение на служебните му задължения, както и че жалбоподателят е бил сам
процесната вечер в автомобила си и не е имал възражения по акта, относно
извършеното от него, съответно констатирано от служителите на РУ Павликени,
нарушение на ЗДвП.
Настоящият
съдебен състав кредитира без резерви показанията на свидетелите Н.Й. и С.С.,
досежно събитията от детерминираната в акта дата, касателно констатациите,
възприети от тях, че автомобилът управляван от И. е бил оборудван с предпазни
колани, но въпреки това същият го е управлявал без да е поставил такъв.
От
съвкупната преценка и интерпретация на събрания по делото доказателствен
материал за този съдебен състав не съществува съмнение относно факта на
извършеното нарушение, неговите времеви и пространствени параметри, механизъм и
авторство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973
г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по
отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото,
въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната
компетентност, с оглед Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министър
Валентин Радев.
На следващо място, съдът служебно
констатира, че са спазени императивните
процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал.
1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и
тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Тук е мястото да бъде
посочено, че възражението касателно липсата на реквизити по чл. 42 ЗАНН по
отношение на АУАН, без да е посочено конкретно кои точно, е доказателствено
необезпечено доколкото същият съдържа всеки един от посочените в цитираната
норма реквизити. В санкционния акт и в АУАН е посочено, че жалбоподателят на
процесната дата и час е управлявал лек автомобил „Форд Ц Макс“ с ДК № ********,
негова лична собственост, като по този начин И. е бил напълно наясно при
управлението на кое точно МПС се твърди да е осъществил нарушението за което е
ангажирана наказателната му отговорност, като за съда е без съмнение, че
посочването на „лек автомобил“ от
контролните органи е обезпечило по надлежния ред възможността му да узнае кое
точно МПС и че същото е от категория М1, с оглед разпоредбата на чл. 137а, ал.1 ЗДвП. Посочването на категорията на управляваното от жалбоподателя МПС, с оглед
разпоредбите на ЗДвП, не представлява съществен елемент от административното
обвинение, непосочването на който да води до препятстване възможността на
жалбоподателя да разбере за какво е ангажирана отговорността му.
В конкретния случай административнонаказателното
производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН
1-годишен срок от извършване на нарушението, респективно – 3 месеца от
откриването на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са
спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН,
досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Предвид
изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакувания санкционен акт на
формално основание.
Административнонаказателната
отговорност на въззивника П.И. е ангажирана на основание чл. 183, ал.4, т.7, предл. 1 ЗДвП, като му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева /петдесет
лева/ за нарушение на чл. 137а, ал.1 ЗДвП, като съгласно чл. 6, ал. 1, т.
9 от Наредба I3-2539/17.12.2012 г. е постановено и отнемането на 6 /шест/
контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление.
По
делото е установено по несъмнен начин, че на 02.02.2019 г. в 22:16 часа в гр. Павликени
жалбоподателят И. управлявал лек автомобил „Форд Ц Макс“ с ДК № ******** по ул.
„*******“, до кръстовището с ул. „Д. Б.“ без поставен обезопасителен колан. Законосъобразно така
очертаната деятелност е квалифицирана като административно нарушение по чл.
137а, ал. 1 ЗДвП, в която разпоредба се съдържа правно задължение за водачите
на превозни средства с категория М1 /лек автомобил/ да използват обезопасителен
колан, когато са в движение при условие, че автомобилът е оборудван с такъв. По
делото липсват фактически данни, които да субсумират процесния случай и под
някоя от хипотезите на чл. 137а, ал. 2 ЗДвП, които са изключение от общото
правило, имайки предвид, че в жалбата не се съдържат каквито и да било
твърдения за наличие на някоя от хипотезите.
От своя страна,
административнонаказващият орган, правилно е приложил санкционната разпоредба
на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП, където е предвидена отговорност за водач, който не
изпълнява задължението си за използване на предпазен колан. Налице е пълно съответствие между
словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез
изискуемата се конкретика, въпреки твърденията в противна посока на
жалбоподателя, посочено по-горе защо съдът приема като неоснователни, нейното
последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата
цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон е приложен
правилно в конкретния случай.
Административното нарушение е извършено виновно, при
форма на вината – пряк умисъл. Жалбоподателят е предвиждал извършването на
деянието, съзнавал е неговия общественоопасен характер като във волево
отношение пряко е целял неговото извършване.
По отношение на наложеното
административно наказание „глоба“
в размер на 50,00 лева /петдесет лева/ съдът намира, че съгласно чл. 183, ал. 4, т. 7,
предл. 1 ЗДвП санкцията е абсолютно определена и не съществува юридическа
възможност същото да бъде намалено /арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН: “Не се допуска определяне на
наказание под най-ниския предел за наказание глоба…”/.
Правилно е постановено и отнемането
на 6 /шест/ контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление,
съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 от Наредба I3-2539/17.12.2012 г., доколкото
отговорността на въззивника е ангажирана по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП.
За пълнота е необходимо да се
отбележи, че процесното нарушение не следва да се третира като маловажно по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова преценката
на административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28 ЗАНН се
прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Преценката за приложението на
визирания нормативен регламент винаги е фактическа и се предопределя от
спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за
неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени
отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни
последици и обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление в
обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление
/административно нарушение, б.м./ с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност /вредност, б.м./ в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /административно нарушение, б.м./ от
съответния вид”. В случая не би могло да се говори за липса или
незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е формално,
на просто извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на
някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива
от визираната дефинитивна норма, а именно “други смекчаващи обстоятелства”,
които да редуцират степента на обществена вредност на нарушенията съпоставима с
нарушенията от същия вид.
Съобразно
изложените фактически и правни доводи, така протеклата фаза на
административнонаказателното производство по установяване на административно
нарушение и налагане на административно наказание не е опорочена поради
допуснати съществени процесуални нарушения, а атакуваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1,
предл. 1 ЗАНН, Районен съд Павликени, IV-ти състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 19-0311-00016/*******2019
година, издадено от И.Г.И. – началник на РУ към ОДМВР- В. Т., РУ П., с
което жалбоподателят П.Л.И., с ЕГН ********** е санкциониран, както следва- на основание чл. 183, ал.4, т.7,
предл. 1 от Закон за движение по пътищата му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева /петдесет лева/ за нарушение на чл.
137а, ал.1 от Закон за движение по пътищата, като съгласно чл. 6, ал.
1, т. 9 от Наредба I3-2539/17.12.2012 г. е постановено и отнемането на 6 /шест/
контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Велико Търново, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета
от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
Б.Н.