Р Е Ш
Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, ………………...2018 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV - ти въззивен състав, в открито заседание на трети
октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПАПЗЯН
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н.АТАНАСОВ
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Силва Абаджиева, като
разгледа докладваното от съдия Атанасов
ВНЧХД 2731/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С присъда от
09.03.2016 година, постановена по НЧХД №
15921/2013 година по описа Софийски районен съд, подсъдимият И.Ц.В. е признат
за невиновен в извършването на
престъпление по чл.148 ал.2 пр.1 вр. с ал.1т.1, т.3 и т.4 вр. чл.147 ал.1 от НК, поради което е изцяло оправдан по повдигнатото обвинение.
Със същата
присъда, на основание чл.190 ал.1 от НПК, е осъден частният тъжител А.К.Т. да
заплати на подсъдимия направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Срещу присъдата
в законоустановения срок е постъпила жалба и допълнение към нея от частния
тъжител, чрез неговия защитник, в които се излагат доводи за отмяна на
оправдателната присъда и постановяването на нова такава, с която подсъдимият да
бъде признат за виновен. В допълнителното изложение към жалбата се иска
събирането на нови доказателства, които обаче настоящият съдебен състав намери
за неоснователни и респективно не
допусна.
Софийски градски
съд, служебно констатира, че абсолютната давност за наказателно преследване е
изтекла на 02.06.2016 година, поради което подсъдимият е уведомен с оглед
упражняване на правата му по чл.289 ал.2 от НПК.
В открито
съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият не се явява, чрез своя защитник
- адв. С., заявява, че желае наказателното производство да продължи, въпреки
изтеклата погасителна давност, с произнасянето на присъда. Адвокат С., защитник
на подсъдимия, се явява лично и поддържа становището на своя доверител. Моли
присъдата да бъде потвърдена, тъй като липсват основания за нейната отмяна или
изменение, счита същата за законосъобразна и обоснована.
Частният тъжител
се явява лично и със своя повереник, адв.К., който поддържа изцяло подадената
жалба, както и допълнението към нея, счита че приписването на престъплението
обида, както и клеветническите изявления са доказани по категоричен начин.
Твърди, че присъдата е незаконосъобразна и немотивирана. Пледира за отмяна на
присъдата и връщане на делото на СРС, алтернативно за признаване на подсъдимия
за виновен в престъплението, посочено в тъжбата.
Софийски градски
съд, след цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от основанията,
посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по смисъла
на чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима,
поради подаването й в законоустановения петнадесетдневен срок от лице с
надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, а
разгледана по същество - за неоснователна.
По делото са
събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред всички
доказателства, нужни за неговото правилно решаване.
Настоящият
въззивен състав, след извършване на собствена проверка и анализ на
доказателствения материал по делото, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият И.Ц.В.
с ЕГН **********, е роден на *** ***, българин, български гражданин, висше
образование, работи, женен, неосъждан, живущ ***.
Към 02.12.2011
год. подсъдимият заемал длъжност като ръководител на катедра „Биология“ при
МУ-София. Към този момент частният тъжител А.К.Т. бил асистент в същата
катедра. На 29.11.2011 година в гр. София подсъдимият изготвил доклад с изх. №
75/29.11.2011 г. до декана на Медицински факултет - проф. Д-р М. М.и деканския
съвет на Медицински факултет, който постъпил в деканата на 02.12.2011 година,
касаещ частния тъжител в който употребил следните изрази:
1. „единодушно
бе изразено мнението на всички, че не желаем това лице в колектива си”;
2.
„преподавателският състав смята това за обида, още повече че лицето „присъства”
формално в катедрата от 09.09.10 г.”;
3.„безконечните
болнични (които лицето занася директно на „Личен състав” без да уведомява адм.
гл. асистент на катедрата) и закъснения за работа (спазва правилото, че който
идва по-късно на работа си отива по- рано)”;
4. „Т.
продължава да се държи изключително нагло и дори да отправя заплахи „да
внимаваме, че няма лесно да се отървем от него”;
5. „от 14 до
18.11.11. г. отсъства без предизвестие... адм. асистент нищо не знае; ... на 25
и 28.11.11 се появява на работа след 10.30 ч. и към 13.30 ч. си тръгва; ... на 29.11. с.м. липсва
без предизвестие; ... на 30.11 е казал, че отсъства, защото „бил на дело”.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните и писмени
доказателствени материали по делото, а именно: обясненията на подсъдимия В.,
показания на свидетелите М., Д., И., Д., У.и писмените доказателствени
материали, приобщени по делото по реда на НПК: прокурорска преписка с №
12430/2012 годна по описа на СРП, писмени доказателства, представени от
Медицински университет с изх. № 38/20.03.2015 година приложения към доклади с
вх. № 3599/09.11.2011 година и с вх. № 3972/02.12.2011 година, с № 3642/11.11.2011
година, молби и заповеди за отпуск и справки за лицето, замествало ръководителя
на Катедра „Биология“ за периода от октомври до декември 2011 година, становище
на преподавателите от Катедра „Биология“ от 17.09.2010 година, протоколи от
катедрени съвети, проведени на
30.11.2012 година , 15.01.2013 година и 21.01.2013 година, преписка №
177/16.01.2013 година, протокол № 10 от заседание на декански съвет на МФ към
МУ - София, проведено на 09.09.2010 година, заверени копия на документи към писмо
с изх.№ 145/09.01.2012 година за искане на обяснения на А.Т. с приложени копия
от страница на присъствената книга и 2 бр. декларации на лицата, представили
болнични листове, справка за съдимост на подсъдимия И.В..
По делото
безспорно се установи, че на 02.12.2011 година в гр. София като ръководител на
катедра „Биология“ при МУ – София, подсъдимият И.В. е съставил доклад,
адресиран до Декана и Деканския съвет на МФ, който доклад касаел статута на пострадалия по делото – ас. А.Т..
От показанията на свидетелите М., Д., И., Д. и
У.е видно, че през лятото на 2010 година в МФ към МУ - София е свикан катедрен
съвет по повод проблем, възникнал с частния тъжител А.Т., като на него било
обсъждано положението, в което се намирал. Взети били решения, за които
колегите в катедрата гласували по
различен начин. През това време подсъдимият бил ръководител на катедра. След
този съвет, отново по повод коментираните въпроси, възникнали нови проблеми, за
които В. написал и изпратил доклад, в който посочил поведението на А.Т. и
обобщил своето и това на колегите си мнение от катедрата. Всички показания на
горепосочените свидетели са еднопосочни, логични и кореспондиращи със събрания
по делото доказателствен материал, поради което съдът ги приема за достоверни.
В обясненията
си, дадени пред СРС, подсъдимият В. заявява, че в процесния документ само е
обобщил мнението на колегите му и го е изпратил до административния
ръководител, не отрича, че именно той е съставил доклада и то точно с тези
инкриминирани изрази, но твърди, че съдържанието му е предложено, обсъдено и
одобрено от целия академичен персонал, поради което не се признава за виновен.
Във връзка с анализа на събрания по делото
доказателствен материал и във връзка с преценката дали е налице извършено
от подсъдимия В. инкриминирано деяние,
следва да се отбележи следното:
Престъплението
„клевета“ е включено в глава втора, „Престъпления против личността“ на НК.
Изпълнителното деяние на това престъпление е в две форми: разгласяване на
неистинско позорно обстоятелство за пострадалия или приписването му на
неизвършено от него престъпление. Разгласяването е довеждане до знанието на
трето лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва
с личността на пострадалия, а позорното обстоятелство е твърдение за
съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия,
който е от естеството да накърни неговото добро име в обществото. Втората форма
на изпълнителното деяние е приписване на пострадалия на неизвършено от него
престъпление. Непосредствен обект на престъплението са обществените отношения,
осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на
положителната обществена оценка за личността.
Анализирайки и
изследвайки изразите, посочени в подадената тъжба, първоинстанционният съд е приел, че съставляват общи съждения, мнения
и умозаключения, поради което не съдържат съставомерните признаци на престъплението
клевета от обективна страна и в унисон с това не се е занимал с изследване на
истинността на разгласените обстоятелства.
Съобразявайки
изложеното, съдът е обсъдил всеки един от инкриминираните изрази, като е приел,
по отношение на т. 1 и т.2 от тъжбата, че не съдържат позорни факти, а изразяват
становища и мнения на преподавателския колектив, независимо от критичното
отношение и оценка. Въззивният състав се солидаризира с мнението на
първоинстанционния такъв, че посочените изрази не са позорни и в тях наистина
се съдържа всеобщо мнение, оценка, становище и представа, макар и укорителен уклон.
Същото се отнася и до третия израз, посочен в
жалбата, за представянето на болнични листове. Не е позорно обстоятелство, че
са представяни болнични листове и както правилно е посочил районният съд в
мотивите си, това дали са безконечни е лична преценка и мнение на подсъдимия, с
което е окачествил същите, а твърдението за закъсненията на работното място от
страна на тъжителя действително могат да са накърнили неговата чест,
достойнство и професионален авторитет, но те не са на ниво и в степен, която да
представлява престъпление. Подсъдимият В. е изразил позицията си в изготвения от
него доклад, като посоченото изразено мнение, субективна оценка или извод на
дееца за пострадалия не могат да бъдат обект на престъплението клевета.
Правилно е
прието, че нямат клеветнически характер и последните два израза в тъжбата, като
изразът „Т. продължава да се държи изключително нагло и дори да отправя заплахи
“да внимаваме, че няма лесно да се отървем от него““, представлява изцяло
мнение на подсъдимия по отношение
поведението на частния тъжител, една цялостна, комплексна оценка за личността
му, което обаче не може бъде прието като позорно обстоятелство. Последният, посочен в тъжбата инкриминиран израз
„ от 14 до 18.11.11. г. отсъства без предизвестие... адм. асистент нищо не
знае; ... на 25 и 28.11.11 се появява на работа след 10.30 ч. и към 13.30 ч. си тръгва; ... на 29.11. с.м. липсва без
предизвестие; ... на 30.11 е казал, че отсъства, защото „бил на дело”, съдържа
конкретни факти, макар и с негативен характер, които съдът също не счита за
позорни, действително те могат да отразяват реално случили се събития, но сами
по себе си не покриват съставомерните признаци на престъплението клевета.
Тук е мястото да
се отбележи, че "позорни обстоятелства" по смисъла на закона и
съдебната практика, са конкретни факти и обстоятелства, чието разгласяване е
опасно за доброто име на човека, но не всеки израз, макар, съдържащ негативна
оценка, мнение, предположение, умозаключение, твърдение, общо съждение и
субективна оценка представлява клевета. В този смисъл е и Решение № 210 от 24.06.2013
г. на ВКС по н. д. № 572/2013 г., III н. о., НК.
Действително
частният тъжител А.Т. може да е в известна степен с накърнена чест, достойнство,
професионален авторитет, да се е почувствал унизен и с накърнена репутация, но
изразите, с които си е служил подсъдимият и употребил в доклада не покриват
признаците на престъплението, което е повдигнато чрез подадената тъжба, а отразяват
мнения, съждения и оценки. Оценъчните съждения не могат да бъдат доказани и не
подлежат на доказване.
В допълнение и за прецизност СГС следва да
отбележи, че според чл.39 ал. 1 от Конституцията на Република България „всеки
има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или
устно, чрез звук, изображение или по друг начин“. Свободата на словото е прогласена и в чл. 10
от ЕКЗПЧОС ( решението по делото Обзървър и Г. Срещу
Великобритания; решение по делото Р. Срещу България). Предвид това, в конкретния случай, в тъжбата на
тъжителя не се откриха позорни обстоятелства, които да обусловят осъждане на
подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
Както бе
посочено вече, макар и с негативен характер, информацията, която носят изразите
не са в противовес с общоприетия морал и не прекрачват границата на добрите
нрави, още по – малко съдържат данни за приписване на престъпление, каквато е
втората форма на изпълнително деяние на престъплението. Според въззивния съд,
както и според СРС, подсъдимият В. е изразил своя лична преценка и позиция, това
е неговият начин на мислене, а начинът на мислене не може да се криминализира.(Р
№ 80-98-II н. о.).
По отношение на
възраженията, направени от защитата, съдът намира същите за несъстоятелни и
недоказани. Не е подкрепено с каквито и да е било доказателства наведения довод
за това, че мотивите към присъда не са подписани от съдията, който е приключил
делото и е произнесъл присъдата. Изложените от страна на защитата аргументи в
тази насока в допълнението към въззивната жалба не биха могли да променят тези
изводи. Отразеното върху жалбата само по себе си не обуслява такава
констатация, а при отсъствието на други доказателства в тази насока, няма как
да бъде възприет сочения порок. Неоснователно и недоказано е и възражението за
предубеденост и заинтересованост от страна на председателя на състава,
доколкото същият е издирвал и събирал доказателства, съобразно мнението на
защитата, извън предмета на доказване. Въззивната инстанция счита, че доколкото
в проведения първоинстанционен процес са били спазени основните принципи и
начала, гарантиращи правата на страните, събирането на доказателства, макар и
извън предмета на доказване, само по себе си не би могло да обуслови предубеденост
и заинтересованост на съда. По отношение на коментираните мотиви на СРС, съдът
намира, че същите макар и кратки, отговарят на минималните стандарти за аргументация
и обосновка на съдебния акт. Изложени са ясни мотиви относно приетата обективна
несъставомерност на деянието.
С оглед гореизложеното, Софийски градски съд счита
че, като е постановил оправдателна
присъда спрямо подсъдимия В., районният съд не е допуснал нарушения. Присъдата
е правилна и законосъобразна и следва да се остави в сила, а въззивната жалба и
допълнението към нея да бъде отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран от горното и на основание чл.334 т.6 вр.
чл. 338 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 09.03.2016 година, постановена от СРС, НО, 107-ми състав по НОХД №
15921/2013г.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.