Мотиви
към присъда № 260104/27.04.2021 г. по НОХД № 5770 по описа за 2018 г. на
Районен съд - Варна, НО, 22. състав
Районна
прокуратура – Варна е внесла обвинителен акт срещу С.Т.К. за това, че:
на неустановена дата през м. август 2015 год. в гр. Варна
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление
по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - Р.И.И., чрез употреба на сила – престъпление по чл. 150,
ал.1, пр.1 от НК;
на 21.12.2015 год. в гр. Варна извършил действия с
цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на
лице, навършило 14-годишна възраст - К.Т.А. чрез употреба на сила –
престъпление по чл. 150,
ал.1, пр.1 от НК и
на
11.01.2016 год. в гр. Варна извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна
възраст - С.М.Р., чрез употреба на сила – престъпление по чл. 150, ал.1, пр.1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатите
обвинения, които намира, че са се потвърдили от събраните по делото
доказателства. Заявява, че от заключението на вещите лица по назначената
съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства и назначените ДНК
експертизи се установява, че биологичният материал, открит върху предаденото от
св. С.Р. веществено доказателство – яке, съвпада с ДНК профила на подс. С.К..
Посочва, че в хода на разследването са установени още жени, които са разказали
за извършен от подс. К. действия, а именно св. П.И., св. А.М., св. С.Т., както
и св. К.А. и св. Р.И.. Посочва, че не всички действия на подс. К. са
съставомерни от субективна страна, поради което и са повдигнати обвинения само
по отношение на някои от деянията. Твърди, че тези действия на подсъдимия
следва да бъдат взети предвид като лоша характеристика. Намира, че деянието
спрямо св. Р. се установява и от обясненията на обв. К., дадени в присъствието
на адвокат, непосредствено след задържането му. Излага съображения, че не са
събрани доказателства за каквито и да е било неправомерни действия в хода на
разследването, като събраните допълнителни доказателства са потвърдили
обвинението. Прокурорът сочи, че са налице неправомерни действия от страна на
полицейски служител в насока да бъдат прикрити престъпленията на подсъдимия, за
което е образувано досъдебно производство от РП - Варна за престъпление по чл.
288 от НК. Отделно е била извършена проверка на представеното удостоверение от
сектор „Арести“ и в момента било висящо дисциплинарно производство срещу
служителя, който го е изготвил. Навежда доводи, че следва да бъде кредитирано
заключението на назначената комплексна психиатрична и психологична експертиза с
участието на сексолог, при което се установявало изкривяване (девиация) на
сексуалния нагон в посока на сексуална агресия и реализиране на недоброволен
сексуален контакт с лица от другия пол, в които той е активната страна, което
представлявало разстройство в нагонната сфера.
Изразява становище, че установеното по делото поведение на обв. К. се
характеризира с упоритост и системност, което кореспондира с заключението на петте
вещи лица, изготвили първата комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза. Навежда доводи, че поведението на подс. К. се е отразило трайно
негативно на живота на пострадалите. Представителят на прокуратурата моли съда
да признае подс. К. за виновен по повдигнатите му обвинения. Изложени са
съображения, че не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обуславят налагането на наказание под
предвидения в закона минимум. В пледоарията си прокурорът акцентира, че като
отегчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени липсата на
критичност, психотравмата, която подс.
К. е причинил на всяка от жертвите си, както и на св. М., липса на съжаление и
разкаяние за извършеното, лоша характеристика, доколкото подс. К. е
освобождаван от наказателна отговорност. Изложени са съображения, че са
извършени деяния спрямо 6 момичета, но подс. К. следва да понесе наказания за
три деяния. Намира, че на подс. К. следва да бъде наложено наказание при
условията на чл. 54, ал. 1 от НК, като за първото деяние по отношение на св. И.
да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години при общ
режим, по отношение на второто обвинение за свид. А.
- наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години при общ режим и по
отношение на свид. Р. наказание „лишаване от свобода“
в размер на 4 години. Отправя искания за приложението на чл. 23, ал. 1 от НК,
за приспадане на времето, през което подс. К. е бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража“ и „домашен арест“, за осъждане на подс. К. да заплати
направените в хода на разследването разноски и да се уважи в цялост предявения
от гражданския ищец Р.И. граждански иск за причинени неимуществени вреди.
Повереникът
адв. С.И. изразява становище, че обвинението е доказано. Намира, че допуснатите
от разпитаните по делото свидетели неточности са отстранени в хода на съдебното
следствие. Намира, че за извършването на деянията, предмет на обвинение от
страна на прокуратурата, не е необходимо извършителят да е с психично
заболяване или разстройство. Посочва, че защитата се е съсредоточила върху това
да компрометира доказателства. Въпреки това намира, че обвиненията на
прокуратурата са доказани от събраните по делото доказателства и изготвените
експертни заключения. Излага съображения, че при определяне на наказанието
следва да бъдат взети предвид периода на противоправното
поведение на подсъдимия К., упоритостта и модела на надграждане. Намира, че
подсъдимият К. следва да бъде признат за виновен по повдигнатите му
обвинения предвид събраните по делото
доказателства и да му бъде наложено наказание около средния размер, което да
бъде изтърпяно ефективно. Моли за уважаване на предявения граждански иск и
присъждане на сторените по делото разноски.
Резервният защитник на подсъдимия адв. Г.Г. намира, че липсата на самопризнание и освобождаването на
подсъдимия К. не следва да бъдат
отчитани като отегчаващи отговорността обстоятелства. Изразява становище, че
наличието на други пострадали, извън тези, за които е повдигнато обвинение от
Районна прокуратура – Варна, е недопустимо да се третира също като отегчаващо
отговорността обстоятелство. Намира, че е недопустимо при повторното
разглеждане на делото от първоинстанционния съд да се
налага ефективно наказание в размер на четири години, тъй като това би довело
до нарушаване на забраната за влошаване на положението на подсъдимия К.. Излага
съображения, че няма данни подсъдимият К. да е имал заболяване или отклонение в
поведението извън инкриминирания период, което компрометира обвинителната теза,
доколкото в рамките на наказателния процес не са събрани данни за последващи престъпни действия на подсъдимия К.. Твърди, че
не може да бъде изключена възможността за наличието на нежелана намеса в това
производство с цел обществото да получи някаква справедливост. Намира, че
доколкото е налице заключение на вещо лице, съгласно което не е изключена
възможността протоколите за разпознаване да са манипулирани, същите следва да
бъдат изключени от доказателствената съвкупност. Излага доводи за наличието на
разлики в петната от якето, предоставено от св. Р., които за иззети и
изследвани от вещите лица по назначената съдебно медицинска експертиза на
веществени доказателства. Наред с това се позовава на допуснато в хода на
разследването игнориране на защитниците и по-конкретно в процеса на вземане на
генетичен материал, поради което и доказателствата, свързани с него следва да бъдат
изключени. Позовава се на наличието на алиби от страна на подсъдимия К. за
всеки един от инкриминираните случаи, като според защитника показанията на
принципно заинтересованите свидетели – неговият баща и жената, с която живее на
семейни начала, са логични предвид описанието на имота, в който живее
подсъдимият и невъзможността да напусне без да се разбере. Това си проличавало
най-ясно от показанията на тези свидетели за вечерта и сутринта, когато е
задържан подсъдимият. Намира, че описаното в обвинителния акт поведение се
опровергава от последната комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, която не установява сексуални отклонения в поведението на
подсъдимия. Защитникът намира същата за меродавна, доколкото се основава на
непосредствено изследване на подсъдимия, а не на твърдения, които произтичат от
обвинението. Изразява становище, че деянията описани в обвинителния акт
най-вероятно са се случили, но липсват доказателства за тяхното авторство
предвид наличието на съмнение за законосъобразността на извършваните
процесуално-следствени действия. В условията на алтернативност
излага доводи за недопустимост на влошаването на положението на подсъдимия,
както и наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства – ниска степен на
образованост, влошено семейно положение, доброто му процесуално поведение,
оказаното съдействие за разкриването на обективната истина, ниският интензитет
на насилие. Счита, че изключително продължителния период от време от извършване
на деянията и постановяване на присъдата е изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство. По тези съображения намира, че наказанието следва
да бъде определено при условията на чл. 55 от НК, като е недопустимо
ефективното изтърпяване на наказанието с оглед упражнената до този момент наказателно-процесуална
репресия, както и предвид индивидуалната и общата превенция.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подс. С.Т.К. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***,
български гражданин, без образование, във фактическо съжителство, работи,
неосъждан, с ЕГН **********.
През
месец август 2015 г. св. Р.И.И. се прибирала от
работа към дома й, намиращ се на адрес гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 21, вх. 3, ет. 5, ап. 14. Паркирала
автомобила пред входа на блока, след което извадила ключовете си, отключила
входната врата и видяла подс. С.Т.К., който първоначално й заприличал на неин
съсед, да се доближава до входа. Влязла във входа, като забелязала, че
подсъдимият задържа вратата, за да не се затвори. Обърнала се, погледнала и
видяла, че подсъдимият всъщност не е мъжът, който бил неин познат. Подсъдимият
бил облечен с къси панталони, шарени от плат, със сиво горнище на анцуг, с
качулка, която не била поставена на главата му. Св. Р.И. продължила да се качва
по стълбите към асансьора. Подс. К. тръгнал след нея.
Св. И. чакала идването на асансьора пред площадката, когато забелязала, че
подсъдимият К. е със свалени наполовина панталони, като с двете си ръце бил
бръкнал в тях. С едната ръка държал половия си член и се самозадоволявал. След
това подсъдимият извадил едната си ръка от панталона, пресегнал се и хванал св.
И. за китката на лявата ръка, като я дръпнал към себе си. През това време с
другата ръка продължил да държи половия си член и да се самозадоволява. Св. И.
започнала да се дърпа, но подсъдимият я държал, като почувствала болка от захвата на ръката на подсъдимия. В един момент св. И.
успяла да се отскубне и изтичала до вратата на апартамента, който се намирал на
първия етаж в дясно, тъй като там живеели нейни приятели. Св. И. била много
уплашена и започнала да звъни на звънеца и да блъска по вратата. Тогава подс. К.
я попитал защо звъни. Св. И. не отговорила, като продължила да блъска по
вратата. Изведнъж подс. К. се обърнал и излязъл от входа със забързана крачка.
Никой не отворил вратата, на която св. И. блъскала. Веднага след като видяла,
че подсъдимият К. излиза от входа, тя се качила в асансьора и се прибрала в
дома си. За случая сигнализирала на тел. 112.
Към
21.12.2015 г. св. К.Т.А. ***. На посочената дата св. А. се прибирала към дома
си, когато отключвайки входната врата, усетила, че някой се намира зад нея. Зад
нея се намирал подс. К., като тя помислила, че това е някой неин съсед и
оставила отворена вратата, за да влезе. Влизайки, подс. К. я бутнал във входа,
като затворил вратата зад себе си. Св. А. забелязала, че подсъдимият говори по
телефон марка „Нокия“, черен на цвят, от старите
модели. Тя се опитала да светне, защото било тъмно, но той се приближил до нея,
притиснал я силно до вратата, след това си събул анцуга и си извадил половия
член, като започнал да се самозадоволява.
Подс. К. притиснал св. А. с тялото си. С
едната си ръка я натискал по ръцете до вратата, а с другата си ръка се
самозадоволявал. Подсъдимият казал на св. А. „Ади, ади“, което тя разбрала като „хайде, хайде“.
Притискал я към вратата с тежестта на тялото си. Св. А. носила в себе си торба,
която й тежала. Казала на подсъдимия К. да я остави и се опитала да го избута,
но той стоял на едно място и не искал да си тръгва. Това нещо продължило около една минута, през
която подсъдимият притискал св. А.. Св. А. се разкрещяла и успяла със сила да
го избута извън входната врата, която затворила. След това бързо се прибрала в
дома си, а на следващия ден разказала на майка си за случилото се и подала
жалба в полицията.
На
11.01.2016 г. св. С.М.Р. вечерта се прибирала към дома си, находящ
се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ № 406, вх.
19, ет. 6, ап. 20, след като приключила работа в 20,50 часа. Движела се по
тротоара от страната на поликлиниката, пресякла улицата малко преди да стигне
до автобусната спирка, която се намира до блока, в който живее. Приближавайки
се до входа видяла, че пред съседния вход стои подс. К., който е бил обърнат с
лице към съседния вход и с гръб към нея.
Когато го видяла си помислила, че се прибира или чака някой и продължила
да върви към входа си. След това видяла, че подс. К. тръгнал след нея, уплашила
се и започнала да бяга, като подсъдимият също побягнал след нея. Подсъдимият не
й казал нищо, просто тръгнал след нея. След това св. Р. се качила по стълбите
на тунел, образуван от стените между два входа, който водел до входа, в който
тя живеела. Подсъдимият К. я настигнал и я хванал за рамото, след което я
хванал за косата, която била сплетена на плитка. Той я хванал в основата на
плитката до врата. Още в самото начало св. Р. изпитвала силна болка и започнала
да крещи с молба към подсъдимия да се махне и да я пусне. Той продължил да я
дърпа за косата и се обърнал към нея с думите „искам да те лижа“. Подсъдимият
дърпайки косата на св. Р., се опитал да наведе главата й към долната част на
тялото му. Св. Р. забелязала, че подсъдимият е бръкнал в долнището на анцуга и
с лявата си ръка е бил извадил половия си член, като се самозадоволявал, а с
дясната си ръка продължавал да я държи и да я натиска надолу в посока към
половия си член. През цялото време св. Р. крещяла с цел да бъде чута от други
хора, но никой не дошъл. В един момент подсъдимият казал „Чакай да свърша“. В
един момент той пуснал половия си член, който държал с лявата си ръка и след
това със същата ръка докоснал лицето на св. Р., която усетила семенна течност
по лицето й. Семенна течност от подсъдимия попаднала и върху лявата страна на
косата и якето, с което била облечена. Веднага след това подс. К. я пуснал и
хукнал да бяга в посоката, от която дошъл. Св. Р. веднага се прибрала в дома си
много уплашена. Повърнала в банята, след което измила лицето си. Свалила якето
си, като забелязала, че на различни места по якето имало петна от семенна
течност от подсъдимия, като го сложила върху затворения капак на тоалетната
чиния и изляла препарат за петна върху някои от видимите такива на якето. След
това подала сигнал на тел. 112 за случилото се. По случая било образувано
досъдебно производство, като на следващия ден предала с протокол за доброволно
предаване якето на водещия разследването разследващ полицай.
В
периода от 2014 г. до 2016 г. имало случаи, в които подс. К. се самозадоволявал
и пред погледите на св. П.И. и св. С.Д., а св. А.М. нападнал и свалил долното й
бельо.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства –
показанията на свидетелите: Е.В.М. (частично), С.М.Р. (дадени в хода на съдебното
следствие и и тези по досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281,
ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК – л. 3 и л. 4 от том 2 на ДП), св. П.Д.И. (дадени
в хода на съдебното следствие и тези по досъдебното производство, приобщени по
реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК – л. 25 от том 2 на
ДП), св. А.Н.М. (дадени в хода на съдебното следствие и тези по досъдебното
производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК – л.
37 и л. 38 от том 2 на ДП), св. Н.М.К. (дадени в хода на съдебното следствие и
тези по досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал.
1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК – л. 50 от том 2 на ДП), С.Т.А., Т.А.Д.
(частично), Г.В.Г. (дадени в дадени в хода на съдебното следствие и тези по
досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2,
пр. 2 от НПК – л. 78 от том 3 на ДП), П.И.П., Р.И.И.
(дадени в дадени в хода на съдебното следствие и тези по досъдебното
производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 29 от том 2 на ДП), С.Д.Т.,
(дадени в дадени в хода на съдебното следствие и тези по досъдебното
производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК – л. 41 от том 2 на ДП), св. П.К.П.,
св. К.Т.А. (приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4, пр. 1 от НПК – л. 9 и л. 10 от том 2 на
ДП); заключения на вещи лица:
заключението на съдебно-графическа експертиза, изготвено от вещото лице З.Ж.Д.,
заключението на съдебно-графическа експертиза, изготвено от вещото лице Е.А.А., заключение на съдебно-медицинска експертиза на
веществени доказателства № 4 от 28.01.2016 г. по описа на БНТЛ на БНТЛ при
ОДМВР – Варна (л. 190 – л. 193 от том 1 на ДП), заключение на
съдебно-медицинска експертиза на веществено доказателство № 16/21.03.2016 г. по
описа на БНТЛ при ОДМВР – Варна (л. 198 – л. 207 от том 1 на ДП), заключение на
съдебно-медицинска експертиза, изготвено от вещото лице Д.И.Г. (л. 55 - л. 56
от том 2 на ДП), заключение на комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза, изготвена от вещите лица д-р П.М., д-р А.Д., К.К.,
д-р К.Р. и Г.М. (л. 150 – л. 176 от том 1 на ДП), заключение на изготвена ДНК
експертиза, изготвено от вещото лице С.Н. (л. 83 – л. 86 от том 3 на ДП);
заключение на изготвена комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, изготвена от вещите лица д-р К.К. и Р.Г.
(л. 85-89 от том 2 на ДП), заключение на
съдебно-психиатрична експертиза, изготвено от вещото лице д-р К.К. (л. 185-л. 186 от том 1 на ДП); заключение на комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза, изготвено от вещите лица д-р С.В.,
д-р П.П. и Д.П., заключение на ДНК експертиза, изготвено
от вещото лице Н.Т.; писмени
доказателства и доказателствени средства: писмо с рег. № 819000-35003 от
18.07.2019 г. на сектор „ПП“ при ОДМВР – Варна (л. 233 от
съдебното дело), справка за съдимост и бюлетини за съдимост на подс. К. (л. 476
– 479 от съдебното дело), удостоверение от ОСИН – Варна с рег. №
3631/11.09.2020 г. (л. 480 от съдебното дело), доклад от Д.В., завеждащ НИНДПМ
при Районна прокуратура – Варна (л. 684 от съдебното дело), сведение от И.Д.
(л. 685 от съдебното дело), сведение от К.Н.(л. 686 от съдебното дело),
постановление за отказ да се образува наказателно производство (л. 687-688 от
съдебното дело), дневник за посещения на лица, имащи права на контакт със
задържани лица, започнат на 28.02.2016 г. и завършен на 12.07.2016 г. (л. 689-733 от
съдебното дело), писмо от ОД на МВР – Варна от 02.10.2020 г.; декларация по чл.
160 от Закона за Министерството на вътрешните работи на Б.С.Б(намиращи се в
обособен том към съдебното дело), 2 бр. справки от НБД „Население“ за Б.С.Б(намиращи
се в обособен том към съдебното дело) и 2 бр. справки от НБД „Население“ за С.В.И.
(намиращи се в обособен том към съдебното дело); протокол за освидетелстване
(оглед) на лице с писмено съгласие на лицето (том 1, л. 124 – 125 от ДП);
протокол за вземане на образци за сравнителен материал (том 1, л. 195 от ДП);
протокол за разпознаване на лица и предмети с разпознаващ С.М.Р. и фотоалбум (том
2, л. 14 – л. 15 от ДП); протокол за доброволно предаване на един брой дамско
яке и един брой дънков панталон (том 2, л. 17 от ДП);
протокол за разпознаване на лице с разпознаващ К.Т.А. и фотоалбум (том 2, л. 22
– л. 24 от ДП); протокол за разпознаване на лица и предмети с разпознаващ П.Д.И.
и фотоалбум (том 2, л. 26 – л. 28 от ДП) и рецепта за А.М. (том 2, л. 40 от
ДП); веществени доказателства: диск, намиращ се на л. № 207 от НОХД № 753/2017 г. по описа на РС – Варна; 1 бр. дамско яке, черно на цвят, с кафяв
етикет, от вътрешната страна под яката с надпис "Ya
Ni L"; 1 бр. дамски дънков
панталон, син на цвят, с черен етикет, от вътрешната страна на колана с надпис
"Newplay Np jeans" и контролна проба от С.Т.К., представена със
заключението по изготвената от вещото лице Н.Т. ДНК експертиза.
Авторството на деянията и субективната
им страна се установява на първо място от показанията на св. Р.И., К.А. и С.М.Р.,
два от протоколите за разпознаване на лице с участието на св. К.А. и св. С.Р.,
както и заключенията по назначените съдебно-медицински експертизи на веществени
доказателства, ДНК експертизи, протокол за доброволно предаване и веществените
доказателства по делото. Показанията и на трите свидетелки са последователни,
вътрешно непротиворечиви, житейски логични и съответстващи на останалия събран
по делото доказателствен материал, а при извършването на
процесуално-следствените действия по разпознаване на лице са спазени
разпоредбите на чл. 169 и сл. от НПК, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
От
показанията на св. Р.И. се установява, че на неустановена дата през месец
август 2015 г. подс. К. влязъл след нея във входа и използвайки сила, извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, а именно
самозадоволявал се с едната ръка, докато с другата ръка дърпал св. И. към себе
си, хващайки я за китката. Св. И. пояснява, че от захвата
на ръката му я боляла китката. Показанията на св. И. са конкретни и
недвусмислени относно действията на подс. К., който изрично посочва в съдебната
зала по време на нейния разпит, докато тече свободният й разказ, като лицето,
което е извършило описаните от нея действия. Св. И. е убедителна и категорична
в свидетелските си показания, че именно подсъдимият К. е лицето, което е
извършило описваните от нея действия по упражняване на сила и извършване на
блудствени действия. Изрично акцентира върху обстоятелството, че помни, че се е
прибирала от работа и че „въпросният господин“, който е зад нея и към когото се
обръща по време на разпита, е бил бръкнал в панталона си, докато е чакала
асансьора, и се е самозадоволявал. Същата заявява, че случилото се й се е
отразило като травма за цял живот и се е опитала да го забрави. Въпреки тези
опити обаче св. И. все още има спомен за лицето, което е станало причина за
това травматично за нея събитие. Изявлението й в съдебната зала по време на
проведения разпит не е разпознаване по смисъла на НПК, а свидетелско показание,
за което не са налице основания за изключването му поради недостоверност. Нещо
повече – на процесната дата пострадалата И. е видяла
в лице подс. К., който е бил в непосредствена близост до нея и без поставена
качулка на главата. На следващо място - след прочитане на първоначално дадените
от нея показания в досъдебното производство посочва, че това, което е заявила
пред разследващия орган е вярно, като съдът не констатира противоречия в
дадените от нея показания пред разследващия орган и тези, които са дадени в
хода на съдебното следствие. Действително св. И. заявява, че не помни
определени детайли, което е напълно обяснимо с изминалия дълъг период от време,
поради което съдът прочете показанията й дадени в досъдебното производство,
изясняващи в детайли хронологията и същността на събитията.
Разпитана
в хода на досъдебното производство св. К.А., чийто показания са приобщени чрез
прочитането им в съдебно заседание, също изяснява в цялост описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка относно второто обвинение на подс. К..
От показанията на св. А. се установява, че на инкриминираната в обвинителния
акт дата (посочва 19.12.2015 г., но уточнява, че е било сряда, което
съответства на посочената от прокуратурата дата 21.12.2015 г.) момче, което е
виждала преди това, я бутнало навътре във входа, в който живее, като затворило
зад себе си вратата. Притиснал я силно до вратата с тежестта на тялото си и се
самозадоволявал същевременно, след което успяла да го избута със сила извън
входната врата, която затворила. От протокола за извършено разпознаване на лице
се установява, че подс. К. е разпознат от св. А. като лицето, което се е
самозадоволявало на инкриминираната дата и я притискало към входната врата с
тялото си.
От
показанията на св. С.Р. се установява, че подс. К. на 11.01.2016 г. е
осъществил спрямо нея описаните в обвинителния акт блудствени действия. Същата
посочва, че докато се прибирала към дома си, след като приключила работа в
20,50 часа, видяла момче с лице към съседния вход, който като я видял тръгнал
след нея. Тя побягнала, той побягнал към нея. Настигнал я между стените на
двата входа (т. нар. „пломбата“), хванал я в основата на плитката и се опитал
да наведе главата й към долната част на тялото му. Св. Р. извадила ключове и
започнала да замахва към него. Забелязала, че си е бръкнал в долнището на
анцуга и с лявата ръка си извадил члена като се самозадоволявал, а с дясната
ръка продължавал да я държи и да я натиска надолу към члена му. В един момент
пуснал члена си и със същата ръка докоснал лицето й, като усетила семенна
течност, която изцапала лицето и якето й. След като се прибрала заляла с
препарат за петна якето. При извършеното в хода на разследването разпознаване
на лице св. Р. изрично е разпознала подс. К. като лицето, което на процесната
дата я нападнало. Действително в протокола за разпознаване на лица е налице
поправка в датата на извършване на процесуално – следственото действие, като е
поправена цифрата „11“ на „12“, установено от заключението на вещото лице Е.А.
по назначената съдебно-графическа експертиза, която поправка обаче не се
отразява на достоверността на протокола, доколкото датата на извършване на
действието се установява от проведения непосредствено преди разпознаването
разпит на св. Р., който е с дата 12.01.2016 г., както и фотоалбума, изготвен
към протокола за разпознаване, на който също е посочена като дата на
разпознаването 12.01.2016 г. На следващо място по делото са разпитани и поемните лица, участвали при разпознаването, а именно св. Г.В.Г.
и св. П.И.П., които са категорични, че са участвали в разпознаване, като дори
св. П. при излагането под формата на свободен разказ на своите свидетелски
показания показва подс. К. като лицето, което е било разпознато. Към
доказателствата е приобщено и писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Варна, съгласно което св. Г. е бил на работа на датата на разпознаването
(16.01.2016 г.), което съответства на дадените от него свидетелски показания.
Действително св. Г. казва, че е участвал и в друго разпознаване с разследващ
полицай Ж., което напълно съответства на материалите по делото и по-конкретно
направеното от св. Р.И. разпознаване. Показанията на св. Р. и извършеното от
нея разпознаване се затвърждават и от протокола за доброволно предаване на
носените от нея дрехи по време на деянието и от заключенията на изготвените по
делото допълнителна съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства и
два броя ДНК експертизи. Съгласно заключението на вещите лица по назначената
допълнителна съдебно-медицинска експертиза по предоставеното с протокол за
доброволно предаване яке, по външна предна страна, на десния ръкав на якето, на
1 см от ръба, са се открили белезникави петна, съмнителни за сперма. При същото
изследване са открити и петна, съмнителни за сперма, по външна задна страна на
левия ръкав на якето, на разстояние между 4 см и 8 см от ръба. Действително при първоначалното изследване от
вещите лица Й.Й. и В.В. по
съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства не се е установило
наличие на биологични следи, което обаче е обяснимо с заявената от тях
субективна преценка, че след като в по-големите петна не се открива биологичен
материал, то такъв няма да бъде намерен и в по-малките такива. От заключението
на изготвената в досъдебното производство ДНК експертиза, изготвено от вещото
лице С.Н., се установява, че изследваният биологичен материал от белезникави
петна по външна задна страна на ляв ръкав на черно яке, на разстояние между 4
см и 8 см от ръба, произхожда от подсъдимия С.К., който е дал сравнителен
биологичен материал от слюнка с протокол за вземане на образци за сравнително
изследване. Относно възражението на защитника адв. Г., че при вземането на
сравнителния материал от подс. К. не е присъствал защитник, съдът намира, че
към момента на извършване на това процесуално действие подс. К. все още не е
имал качеството на обвиняем в наказателното производство, поради което и не са
налице процесуални нарушения, които да компрометират вземането на биологичен
материал за сравнително изследване и изготвената впоследствие ДНК експертиза. В
хода на съдебното следствие е назначена повторна ДНК експертиза, като съгласно
заключението на вещото лице Н.Т. върху предоставеното му за изследване яке са
открити петна, съдържащи човешка сперма, която има ДНК профил, напълно съвпадащ
с ДНК профила на С.Т.К.. Наличието на петната, които са изследвани от
посочените вещи лица, се установява и от веществените доказателства и дискът,
съдържащ снимките на същите по време на изследванията, като не се констатираха
твърдените от защитата разминавания в петната преди и след първото
съдебно-медицинско изследване, т. е. не се констатираха нови, привнесени петна.
Нещо повече – противоречи на житейската логика да бъде привнесен биологичен
материал от човешка сперма, и по-конкретно такава, която да изхожда от подс. К.. В такъв случай подс. К.
би заявил или пред органите на досъдебното производство, или пред съда подобно
обстоятелство, което би било предмет на доказване в наказателния процес. По
делото е изслушано заключение на вещото лице д-р Д.Г., съгласно което при
извършеното на 12.01.2016 г. освидетелстване на св. Р. не са установени
травматични увреждания, което обаче според вещото лице не изключва извършването
на посочените от нея действия. За доказаността на обвинението срещу подс. К. с
пострадала св. Р. представителят на прокуратурата се позовава и на обясненията
на подс. К., дадени в хода на досъдебното производство, които обаче не са
прочетени по реда на чл. 279 НПК, поради което и не следва да бъдат обсъждани
от съда.
Съдът кредитира изцяло показанията на
св. П.И., дадени в хода на съдебното следствие и показанията от досъдебното
производство, които са приобщени чрез прочитането им, като същата
последователно и непротиворечиво разказва за два случая през 2015 г., в които
непознат за нея мъж се е самозадоволявал пред нея във входа на блока, в който
живее. Същият е разпознат като подс. С.К. в хода на досъдебното производство
при извършено разпознаване по смисъла на НПК. В хода на съдебното следствие е
назначена съдебно-графическа експертиза на подписите, положени за свидетел и
разпознаващ в протоколите за разпит на свидетел и разпознаване на лица, като
съгласно заключението на вещото лице Д. изследваните подписи изхождат от св. И..
Показания на св. И. и протоколът за разпознаване на лица съдът кредитира с
оглед събирането на характеристични данни за подсъдимия К.. В тази насока са и
показанията на св. А.М., която е категорична, че подсъдимият я е нападнал и е
свалил долното й бельо в началото на 2014 г. Показанията на св. М. се подкрепят
от показанията на св. Н.М.К., който излага в идентична хронологична
последователност възприетите от св. М. обстоятелства. Показанията на св. К. са
източник на производни доказателства и служат единствено за проверка на
достоверността на първичните такива, съдържащи се в показанията на св. А.М., и
поради тяхното съвпадение съдът кредитира показанията на св. М. изцяло. По
делото е изготвена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, като видно от заключението на вещите лица след
случая при св. М. е констатирано разстройство в адаптацията – пратрахирана
депресивна реакция. Вещите лица д-р К.К. и кл. психолог Р.Г. са посочили, че непосредствено след
инцидента св. М. е изпаднала в състояние на дистрес, като случилото се с нея е
изиграло роля на психотравма. Необходимостта от медицинска помощ се установява
и от приложената по делото рецепта, издадена от лекар-невролог. Следователно
деянието на подс. К. е причинило негативни за св. М. последици.
Св.
С.Д.Т. също недвусмислено посочва подс. К. като лице, което една вечер през
месец август 2014 г. е било във входа на блока, в който живее, и се е самозадоволявало,
като едновременно с това е бил със смъкнати панталони.
С
оглед събиране на характеристични данни относно трудовата и семейната
ангажираност на подс. К. са показанията на св. Е.В.М., св. С.Т.А., св. Т.А.Д. и
св. П.К.П..
Доколкото
по делото се установи, че описаните спрямо св. Р.И., св. К.А. и св. С.Р.
действия са извършени от подс. К., то и заключението на вещите лица по назначената
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, изготвено от вещите
лица д-р П.М., д-р К.К., д-р А.Д., Г.М. и д-р К.Р.
следва да бъде кредитирано изцяло. От същото се установява, че при подсъдимия К.
е налице изкривяване, девиация на сексуалния нагон в посока на сексуална
агресия и реализиране на недоброволен сексуален контакт с лица от другия пол, в
който той е активна страна. Констатирано е, че при подс. К. са налице още социални
дефицити, дефицит на емпатия към жертвата и слаби стратегии за справяне.
Действително в хода на съдебното следствие беше представено от защитника
съдебно удостоверение от ОСИН – Варна, в което вещото лице д-р Д. не фигурира
като посетител на подс. К. към периода на изследването му. Въпреки това от
представените впоследствие и приети като писмени доказателства доклад от Д.В.,
завеждащ НИНДПМ при Районна прокуратура – Варна, сведение от И.Д., сведение от К.Н.,
постановление за отказ да се образува наказателно производство и дневник за
посещения на лица, имащи права на контакт със задържани лица, започнат на
28.02.2016 г. и завършен на 12.07.2016 г. се установява, че подс. К. е посетен
от вещото лице д-р Д., поради което и съдът не намира основание за изключване
на заключението по посочената комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза.
Действително
по делото в хода на съдебното следствие е назначена повторна комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза, като съгласно заключението на
вещите лица д-р П.М., д-р П.П. и Д.П. към настоящия
момент при подс. К. не се установяват психични отклонения, които да обуславят
наличието на психично разстройство, нито се установява наличието на сексуално
разстройство или отклонения в адекватността на поведението на подсъдимия във
връзка със сексуалното му влечение. Не се установява и зависимост, свързана със
сексуалното му влечение и поведение. Заключението на вещите лица се основава
изцяло на актуалния психичен статус на подсъдимия, а не този към минал момент,
поради което и не е налице противоречие между двете комплексни
съдебно-психиатрични и психологични експертизи, като заключението по последната
като пълно, ясно и обосновано също следва да бъде ценено като обективно от
съда.
Съдът
кредитира заключенията на всички експертизи, които са изследвали вменяемостта
на подс. К., доколкото изводите на вещите лица са еднопосочни относно това, че
на процесните дати подсъдимият е разбирал свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В този смисъл са
заключението на вещите лица по назначената в хода на досъдебното производство
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, изготвено от вещите
лица д-р П.М., д-р К.К., д-р А.Д., Г.М. и д-р К.Р.,
заключението на вещите лица по назначената в хода на съдебното следствие
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, изготвено от вещите
лица д-р П.М., д-р П.П. и Д.П., заключението на
вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство
съдебно-психиатрична експертиза, изготвено от вещото лице д-р К.К..
Съдът
намира, че не следва да изключва посочените по-горе доказателства от
доказателствената съвкупност поради заинтересованост на водещия разследването
разследващ полицай, доколкото не се събраха данни за твърдените от защитата
обстоятелства, налагащи отвеждането й към момента на провеждане на
разследването на основание чл. 53, ал. 1 вр. чл. 47, ал. 1 – 3 вр. чл. 29, ал.
2 НПК и по-конкретно за наличието на фактическо съжителство с процесуален
представител по делото.
Не
следва да бъдат кредитирани показанията на св. Х.Й.К., доколкото същата в хода
на съдебното следствие заявява, че не помни случая, за който е разпитвана в
хода на досъдебното производство. Действително показанията й, дадени в хода на
досъдебното производство, бяха прочетени от съда в хода на съдебното
следствие, но не са налице доказателства
за самоличността на лицето, чийто действия описва.
Съдът
не кредитира показанията на св. М. и св. Т.Д. в частите, в които заявяват, че
подс. К. не е излизал вечерта на 11.01.2016 г., доколкото св. М. се намира във
фактическо съжителство с подс. К., а св. Т.Д. е баща на подс. К., като са пряко
заинтересовани от изхода на делото и показанията им са повлияни от отношенията
им с подсъдимия и желанието им да го защитят. От друга страна показанията на
посочените свидетели противоречат на показанията на св. С.Р., която изрично
идентифицира подс. К. в проведеното разпознаване като лицето, което я е
нападнало и се е самозадоволявало, докато я дърпа за косата. На следващо място
показанията на св. М. и св. Т.Д. се опровергават и от заключенията на
извършените ДНК експертизи, съгласно които по якето на св. С.Р. е открит
биологичен материал с ДНК профил, съвпадащ с този на подс. К..
Неотносими
се явяват в настоящото производство писмото от НИКК към МВР (л. 472 от
съдебното дело) с приложено копие на регистрационен картон за ДНК профилиране
на подс. С.Т.К. (л.474 от съдебното дело), доколкото и при двете ДНК експертизи
е използван сравнителен биологичен материал, даден лично и пряко от подс. К..
Не
следва да бъде обсъждано като неотносимо и заключението по назначената в хода
на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р В.Д. (л. 127 – 128 от том 1 на ДП), доколкото изводите на
вещото лице касаят единствено възможността на обв. К. да пребивава в условията
на следствен арест или в местата за лишаване от свобода и е изготвена с оглед
извършваната в хода на досъдебното производство преценка за законосъобразното
продължаване на мярката за неотклонение „задържане под стража“, взета по
отношение на подс. К..
Следва
да бъдат изключени от доказателствената съвкупност протоколът за разпознаване
на лица и предмети по фотоснимки с разпознаващ Р.И.И.
и фотоснимки (том 2, л. 34 – л. 36 от ДП); протоколът за разпознаване на лица и
предмети по фотоснимки с разпознаващ С.Д. Т.и фотоснимки (том 2, л. 42 – л. 44
от ДП); протоколът за разпознаване на лица и предмети по фотоснимки с
разпознаващ Х.Й.К. (том 2, л. 47 – л. 49 от ДП) и протокол за разпознаване на
лица и предмети по фотоснимки с разпознаващ Н.М.К. (том 2, л. 51 – 53 от ДП),
тъй като при провеждането на процесуално-следствените действия по разпознаване
на лице са допуснати съществени процесуални нарушения на разпоредбите на чл.
169 – чл. 171 от НПК, тъй като не са били налице предпоставките за извършване
на разпознаване на лице по снимки по реда на чл. 171, ал. 4 от НПК, доколкото
подс. К. е бил с задържан към датите на извършване на процесуално-следствените
действия по разпознаване на лице и е било възможно неговото участие при
провеждането им. Не са налице данни за невъзможност по смисъла на чл. 171, ал.
4 НПК да се покаже самото лице, чиято идентификация се търси. В този смисъл са
Решение № 34 от 21.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 73/2018 г., II н. о., НК и
Решение № 367 от 18.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1872/2011 г., III н. о., НК.
Освен участието на подс. К. в посочените разпознавания, е било необходимо и
участието на защитник, доколкото е бил привлечен в качеството на обвиняем и е
бил задържан.
Въпреки
липсата на доказателствена стойност на посочените протоколи за разпознаване на
лица, съдът намира, че всички останали доказателства по делото, обсъдени и
ценени поотделно и в тяхната съвкупност,
установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради
което изцяло основава на тях своите фактически изводи.
От правна страна:
По
отношение на обвинението за престъпление по чл. 150, ал. 1 НК, извършено спрямо
Р.И.И.:
От обективна страна - на
неустановена дата през м. август 2015 год. в гр. Варна извършил действия с цел
да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице,
навършило 14-годишна възраст - Р.И.И., чрез употреба
на сила.
Това деяние
представлява престъпление по чл. 150,
ал. 1 от НК, предвид действията, извършени от подсъдимия спрямо
пострадалата И. – дърпайки я към себе
си, докато се самозадоволява. Всичко
това са блудствени действия, насочени към удовлетворяване на половото желание без
съвкупление.
Преди
извършване на тези действия подсъдимият е употребил интензивно насилие по
отношение на пострадалата, породено от желанието на подсъдимия да извърши
именно блудствени действия – хващайки я силно за китката, въпреки нейното
несъгласие и опити да се отскубне.
От субективна
страна - подсъдимият К. е действал при условията на пряк умисъл, като е
съзнавал всички елементи от състава на своето деяние - противоправността му,
нежеланието и съпротивата на пострадалата спрямо извършваното с нея,
насочеността на употребената сила. Подсъдимият К. е съзнавал общественоопасния
характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици от това деяние и е искал настъпването на тези последици - да възбуди
и удовлетвори полово желание без съвкупление с пострадалата И..
Установените
личностови особености – граничен интелект в ниските граници на нормата и
изкривяване (девиация) на сексуалния нагон не са довели до качествено
разстройство на неговата възможност да осъзнава свойството и значението на
извършеното, нито пък са му отнели възможността да ръководи своите постъпките,
като подсъдимият може да носи отговорност за своите действия и постъпки, а
психичните му недостатъци следва да бъдат отчетени изцяло на плоскостта на
определяне на наказанието за стореното.
По
отношение на обвинението за престъпление по чл. 150, ал. 1 НК, извършено спрямо
К.Т.А.:
От обективна страна – на 21.12.2015 год. в гр. Варна
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление
по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - К.Т.А. чрез употреба на
сила.
Това деяние
представлява престъпление по чл. 150,
ал. 1 от НК, предвид действията, извършени от подсъдимия спрямо пострадалата
А. – самозадоволявайки се и едновременно
с това притискайки я с тежестта на тялото си към вътрешната страна на входната
врата на блока, в който живее св. А., и бутайки я по ръцете с едната си ръка.
Всичко това са блудствени действия, насочени към
удовлетворяване на половото желание без съвкупление
Преди
извършване на тези действия подсъдимият е употребил интензивно насилие по
отношение на пострадалата, породено от желанието на подсъдимия да извърши
именно блудствени действия – избутвайки я насила към вратата.
От субективна
страна - подсъдимият К. е действал при условията на пряк умисъл, като е
съзнавал всички елементи от състава на своето деяние - противоправността му,
нежеланието и съпротивата на пострадалата спрямо извършваното с нея,
насочеността на употребената сила. Подсъдимият К. е съзнавал общественоопасния
характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици от това деяние и е искал настъпването на тези последици - да възбуди
и удовлетвори полово желание без съвкупление с пострадалата А..
Установените
личностови особености – граничен интелект в ниските граници на нормата и
изкривяване (девиация) на сексуалния нагон не са довели до качествено
разстройство на неговата възможност да осъзнава свойството и значението на
извършеното, нито пък са му отнели възможността да ръководи своите постъпките,
като подсъдимият може да носи отговорност за своите действия и постъпки, а
психичните му недостатъци следва да бъдат отчетени изцяло на плоскостта на
определяне на наказанието за стореното.
По
отношение на обвинението за престъпление по чл. 150, ал. 1 НК, извършено спрямо
С.М.Р.:
От обективна страна – на 11.01.2016 год. в гр. Варна
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление
по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - С.М.Р., чрез употреба на
сила.
Това деяние
представлява престъпление по чл. 150,
ал. 1 от НК, предвид действията, извършени от подсъдимия спрямо
пострадалата Р. – натискайки главата й към половия му орган, докато той се
самозадоволява. Всичко това са блудствени действия, насочени към
удовлетворяване на половото желание без съвкупление.
Преди
извършване на тези действия подсъдимият е употребил интензивно насилие по
отношение на пострадалата, породено от желанието на подсъдимия да извърши
именно блудствени действия – хващайки я за косата със сила.
От субективна
страна - подсъдимият К. е действал при условията на пряк умисъл, като е
съзнавал всички елементи от състава на своето деяние - противоправността му,
нежеланието и съпротивата на пострадалата спрямо извършваното с нея,
насочеността на употребената сила. Подсъдимият К. е съзнавал общественоопасния
характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици от това деяние и е искал настъпването на тези последици - да възбуди
и удовлетвори полово желание без съвкупление с пострадалата Р..
Установените
личностови особености – граничен интелект в ниските граници на нормата и
изкривяване (девиация) на сексуалния нагон не са довели до качествено
разстройство на неговата възможност да осъзнава свойството и значението на
извършеното, нито пък са му отнели възможността да ръководи своите постъпките,
като подсъдимият може да носи отговорност за своите действия и постъпки, а
психичните му недостатъци следва да бъдат отчетени изцяло на плоскостта на
определяне на наказанието за стореното.
По
вида и размера на наказанията:
За
престъплението по чл. 150, ал. 1 НК законът предвижда
наказание „лишаване от свобода“ от две до осем години.
Наказанията
и за трите престъпления по чл. 150, ал. 1 НК, извършени от подс. К. бяха
определени по правилата на чл. 54 от НК
При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подс. К. за трите
престъпления съдът прие като отегчаващи отговорността обстоятелства предходно
освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, което
независимо дали е настъпила реабилитация, представлява факт от живота на
осъденото лице и е обществено укоримо, и извършването
на непристойни действия, свързани със самозадоволяване пред погледите на много
жени в рамките на един сравнително дълъг период от време. Действително за част
от тези деяния не е повдигнато обвинение, но обстоятелството, че същите не са
квалифицирани като престъпления, не променя извода на съда, че са обществено
неприемливи. Отегчаващ фактор по
отношение на деянието, извършено спрямо св. С.Р. е и дързостта, с която същото
е извършено – настигайки пострадалата в тунел между два входа, където трудно би
могла да получи помощ, и размазвайки семенна течност по лицето й.
Като
смекчаващи отговорността фактори съдът отчете семейния статус на подс. К. – същият
се намира във фактическо съжителство със св. Е.М. и имат две деца, родени от
съвместното им съжителство, трудовата ангажираност на подс. К., установените
личностови особености на подс. К. – граничен интелект в ниските граници на
нормата и изкривяване (девиация) на сексуалния нагон, които са допринесли за
извършване на деянията, както и дългата продължителност на наказателното
производство.
При превес
на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства съдът по отношение
на първите две деяния спрямо св. Р.И. и св. К.А. прие, че изискванията по чл.
36 НК ще бъдат постигнати с наказание „лишаване от свобода“ в размер малко над
минималния, а именно 3 години лишаване от свобода. Доколкото се констатира
незначителен превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства по отношение на деянието, извършено спрямо пострадалата Р., съдът
намери, че целите на наказанието по чл. 36 от НК биха били постигнати с
наказание „лишаване от свобода“ малко под средния размер, а именно 4 години
лишаване от свобода.
Въпреки
тези изводи съдът наложи по-ниски наказания, тъй като дългата продължителност
на наказателното производство обуславя намаляване на определения от съда размер
на наказанието. Производството по настоящото дело е образувано на 12.01.2016
г., като още на същия ден подс. К. е задържан по реда на ЗМВР, а на следващия
ден е привлечен в качеството на обвиняем и е задържан с постановление на РП –
Варна за срок до 72 часа. На 14.01.2016 г. състав на Районен съд – Варна е взел
мярка за неотклонение „Домашен арест“, която е изменена от състав на Окръжен
съд – Варна в мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на 20.01.2016 г. На
31.05.2016 г. състав на Окръжен съд – Варна е изменил мярката за неотклонение в
„гаранция“, след което на 01.06.2016 г. спрямо подс. К. е взета мярка за
процесуална принуда „забрана да напуска пределите на Република Б.“.
Наказателното производство е продължило над пет години, като причините за това
не се дължат на поведението на подс. К.. Около една година от целия срок на
наказателното производство се дължи на забавяне на неговото разследване, което
обаче не е резултат от поведението на подсъдимия (обвиняем от 13.01.2016 г.).
Около четири години от целия срок се дължат на забавяне в съдебната фаза на
процеса, което се дължи на двукратно разглеждане на делото в първа инстанция и
отлагане на съдебни заседания по обективни и независещи от съдебната институция
и страните причини, за които обаче подс. К. не отговаря. Доколкото подс. К.
няма вина за това забавяне, той следва да бъде компенсиран по съизмерим начин
за тази забава, представляваща нарушение на чл. 6, § 1 от Европейската
конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ). За справедливо и в съответствие с
практиката на Европейския съд за правата на човека (дело "Д. и Х. срещу Б.")
настоящият съд намира, че следва да бъде намалено наказанието "лишаване от
свобода" с една година за всяко едно от деянията, така че подс. К. да бъде
наказан с две години лишаване от свобода за деянието по чл. 150, ал. 1 НК с
пострадала Р.И.И.; две години лишаване от свобода за
деянието по чл. 150, ал. 1 НК с пострадала К.Т.А. и с три години лишаване от
свобода за деянието по чл. 150, ал. 1 НК с пострадала С.М.Р.. В този смисъл са
Решение № 45 от 23.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 2204/2013 г., II н. о., НК и
Решение № 455 от 5.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1552/2013 г., II н. о., НК.
По-голямо
намаляване на наказанието "лишаване от свобода" не би било в
съответствие с целите на индивидуалната превенция. Следва да се вземе предвид и
това, че неразумната продължителност на производството не касае значителен
период.
Следва да
бъде посочено, че липсата на критичност, съжаление и разкаяние не представляват
отегчаващи отговорността обстоятелства, както твърди представителят на
прокуратурата, тъй като НПК е предвидил гаранции за осъществяване на правото на
защита на подсъдимите, измежду които е и правото им да откажат да дават
обяснения. По изложените съображения съдът намира, че упражняването на
процесуални права и липсата на заявени от него критичност, съжаление и
разкаяние не може да се третира като отегчаващо отговорността обстоятелство.
Налице са условията на чл. 23, ал.1 НК за налагане на едно общо наказание по трите осъждания на подсъдимия К. по
настоящето дело. Трите престъпления, за които се ангажира неговата наказателна
отговорност, са извършени преди за което и да било от тях да има присъда.
Поради това на подсъдимия К. се наложи най-тежкото измежду определените му
наказания - лишаване от свобода за срок от три години.
Наказанието „лишаване от свобода“ не
следва да се изтърпява ефективно, тъй като с оглед личностовите
характеристики на подсъдимия, той ще се поправи и превъзпита и без да бъде
изолиран от социума. Наред с това са налице и другите предпоставки за отлагане
на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“, предвидени в чл. 66, ал.
1 от НК - подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер и се налага наказание до три години лишаване от свобода. Поради
това съдът отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода по
отношение на подсъдимия К. за изпитателен срок от три години.
По гражданския
иск:
С оглед
признаването на подсъдимия К. за виновен за извършено престъпление по чл. 150,
ал. 1 НК, съдът намира, че са налице основанията на чл. 45 и сл. ЗЗД за
осъждането му да заплати на гражданския ищец Р.И.И.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието, доколкото
действително са причинени неимуществени вреди вследствие на престъпното противоправно и виновно деяние и е налице причинна връзка
между деянието на подс. К. и настъпилите за гражданската ищца И. неимуществени
вреди.
Относно
размера на дължимото от подсъдимия К. обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в резултат на деянието по чл. 150, ал. 1 НК, съдът съобрази, че
пострадалата е претърпяла вреди, каквито тези престъпления обичайно и
закономерно причиняват – притеснение, срам, страх, неудобство, съжаление, като
не се доказаха други вреди извън посочените. Посочените вреди са пряка и
непосредствена последица от деянието. Отчитайки всички тези обстоятелства и по
справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД, съдът прецени, че предявения граждански
иск за това престъпление следва да бъде уважен до размер от 5 000,00 лв.
По изложените съображения съдът отхвърли предявения граждански иск за
престъплението по чл. 150, ал. 1 НК за разликата над уважения размер от 5
000,00 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв.
По разноските и веществените
доказателства:
Съдът
върна на С.М.Р. веществените доказателства: 1 бр. дамско яке, черно на цвят, с
кафяв етикет, от вътрешната страна под яката с надпис "Ya
Ni L" и 1 бр. дамски дънков
панталон, син на цвят, с черен етикет, от вътрешната страна на колана с надпис
"Newplay Np jeans" на основание чл.111, ал.1 от НПК.
Вещественото
доказателство 1 (един) брой CD-R със снимков материал на ВД по ДП № 64/2016 по описа на 03 РУ – Варна, намиращ
се на л. 207 от НОХД № 753/2017 г. по описа на Районен съд
- Варна, съдът постанови да се остави в кориците на делото.
Като създадено
за целите на процеса съдът отне в полза на държавата вещественото
доказателство - контролна проба от С.Т.К., представена със заключението по
изготвената от вещото лице Н.Т. ДНК експертиза, като след влизане в сила на
присъдата да бъде унищожено.
Предвид изхода
на делото съдът осъди на основание чл. 189, ал. 3 от НПК С.Т.К. да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 200 лв., представляваща
държавна такса върху размера на уважения граждански иск.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият С.Т.К. беше осъден да заплати на
гражданския ищец Р.И.И. сумата от 900,00 лв.
(деветстотин лева), представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът
осъди на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия С.Т.К. да заплати
сумата от 733,42 лв. в полза на държавния бюджет по сметка на ОДМВР - Варна,
представляваща направените в хода на досъдебното производство разноски, и
сумата от 10 322, 19 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд – Варна, представляваща направените в съдебното производство
разноски.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: