Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 15.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при секретаря Наталия
Георгиева и с участието на прокурора Радослав Градев,
като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 12 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е
по жалба на „Глас дистрибюшън“ ЕООД, със седалище в
гр.Русе, чрез процесуалния му представител, против ревизионен акт № Р-03001819000392-091-001/15.05.2019
г., издаден от М.Т.Г., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията и Д.Д.Н.,
на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция, ръководител на
ревизията, който акт е потвърден с решение № 280/12.12.2019
г. на С.Х.П. – директор на дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП. С оспорения
ревизионен акт (РА) не са приети за реално извършени вътреобщностните
доставки (ВОД) през ревизираните периоди, поради което органите по приходите са
счели, че не са налице условията по чл.7, ал.1 вр.чл.53,
ал.1 от ЗДДС и са начислили задължения за данък върху добавената стойност (ДДС)
за данъчни периоди, както следва: за месец октомври 2018 г. в размер на 84540,53
лева, за месец ноември 2018 г. в размер на 37533 лева и за месец декември 2018
г. в размер на 48927,79 лева. След извършеното с РА приспадане на данъчен
кредит за съответния данъчен период, респ. за някой от следващите два поредни
данъчни периода по реда на чл.92, ал.1, т.2 от ЗДДС, е установен данък за
внасяне за месец ноември 2018 г. в размер на 12810,56 лева, ведно с дължимата
на основание чл.175 от ДОПК вр.чл.1 от ЗЛДТДПДВ лихва
за периода от 15.12.2018 г. до 22.04.2019 г. в размер на 459,08 лева и за месец
декември 2018 г. - данък за внасяне в размер на 21571,17 лева, ведно с
дължимата на основание чл.175 от ДОПК вр.чл.1 от ЗЛДТДПДВ
лихва за периода от 15.01.2019 г. до 22.04.2019 г. в размер на 587,26 лева. В депозираната
писмена защита се развиват подробни съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалвания РА. Жалбоподателят сочи, че още в ревизионното
производство е представил предвидените в чл.45, т.2, б.“а“ от ППЗДДС, в
приложимата му редакция, писмени доказателства, които отговарят на формалните
критерии за тяхната редовност и чрез които се установява транспортирането на
стоките (автостъкла) от територията на страната до
територията на държавите-членки, в които са регистрирани неговите съконтрагенти – получатели по доставките, а именно в Румъния
и Унгария. Поддържа, че по делото липсват данни непризнатите доставки да са
част от данъчна измама или че ревизираното дружество е действало
недобросъвестно в контекста на евентуално извършена от получателите измама. Възразява,
че въз основа на така представените както в ревизионното производство, така и в
оригинал в съдебното производство, писмени доказателства – международни
товарителници (CMR) и придружаващите ги разписки, описани във фактурите,
се установява реалното извършване на ВОД, поради което фактическите изводи на
органите по приходите се явяват необосновани като въз основа на тях същите са
приложили неправилно и материалния закон като са отказали облагането на
доставките с нулева ставка съгласно чл.53, ал.1 от същия закон. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира
присъждането на направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция "ОДОП“
– Варна, чрез процесуалния си представител, намира депозираната жалба
неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе, встъпил
в производството в защита на държавен интерес на основание чл.159, ал.1, изр.2
от ДПОК и допуснат до участие в същото с протоколно определение от 05.03.2020
г., дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че същата следва да
бъде отхвърлена.
Съдът,
след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства,
като извърши проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен
интерес, след обжалване на ревизионния акт по административен ред, при което
той е бил потвърден изцяло, поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата се явява основателна.
Производството,
по което е издаден обжалвания ревизионен акт, е започнало със заповед за
възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001819000392-020-001/22.01.2019 г., издадена,
на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, от М.Т.Г., на длъжност началник сектор
„Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна. Със заповедта са
определени ревизиращите органи, периода на ревизията – от 01.10.2018 г. до
31.12.2018 г., вида на ревизираните данъчни задължения – ДДС, както и срока за
извършване на ревизията – двумесечен от датата на връчване на ЗВР. С т.3 от заповед
№ Д-153/29.01.2015 г., на основание чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, считано от 02.02.2015 г., М.Т.Г., в качеството на началник сектор
„Ревизии“, е надлежно оправомощена от директора на ТД
на НАП – Варна да издава заповеди за възлагането на ревизии. ЗВР е връчена на жалбоподателя
на 07.02.2019 г., по електронен път в ИС „Контрол“, като това обстоятелство е
удостоверено чрез активиране на електронната препратка към документа, както и
неговото изтегляне от посочените IP адрес и електронна поща, съгласно чл.30, ал.6 от ДОПК.
Със
заповед за изменение на ЗВР № Р-03001819000392-020-002/03.04.2019 г. срокът на
ревизията е продължен до 07.05.2019 г. като е указано, в съответствие с чл.117,
ал.1 от ДОПК, че за резултатите от извършената ревизия следва да бъде съставен
ревизионен доклад не по – късно от 14
дни от определения за завършването й срок. Заповедта за изменение на ЗВР е
връчена по електронен път на 03.04.2019 г.
Ревизионният
доклад № Р-03001819000392-092-001/22.04.2019 г. е издаден в законоустановения
срок и от ревизиращия екип, на който е била възложена ревизията – Д.Д.Н. – главен инспектор по приходите и ръководител на
ревизията и С.Д.Н. – старши инспектор по приходите. Докладът, заедно с
приложените към него документи, също е връчен по електронен път на
жалбоподателя - на 24.04.2019 г. В срока
по чл.117, ал.5 от ДОПК жалбоподателят не е подал възражение срещу него.
Въз
основа на доклада е издаден оспореният ревизионен акт № Р-03001819000392-091-001/15.05.2019
г. Същият е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК - от М.Т.Г. – на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“
при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията и Д.Д.Н.,
на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция, ръководител на
ревизията, чиято длъжност е сред посочените в чл.113, ал.6 от ДОПК вр.чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП. Ревизионният акт е връчен на
жалбоподателя по електронен път на 27.06.2019 г. Последният е подал възражение
(жалба) срещу него като РА е потвърден с решение № 280/12.12.2019
г. на С.Х.П. – директор на дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП.
Актовете
в хода на ревизионното производство са съставени чрез Информационна система
„Контрол“ на НАП като електронни документи по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ вр. чл.3, т.35 от смисъла на чл. 3, т.35 от Регламент (ЕС)
№ 910/2014 и представляват текстов запис, съхраняван в електронна форма. На
основание чл.184, ал.1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК,
ответникът по жалбата е представил същите в заверен препис на хартиен носител.
Посочените електронни документи са подписани с квалифициран електронен подпис
от органите по приходите, посочени във всеки от тях като техни издатели, като
това обстоятелство е проверено в съдебно заседание от 05.03.2020 г. чрез визуализация,
в присъствието на процесуалните представители на страните, на файловете,
записани на представения от ответника по жалбата и приет по делото оптичен
носител. Според чл.25, т.2 от Регламент (ЕС) № 910/2014, правната сила на
квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. Следва
да се приеме, че всички актове – заповедта за възлагане на ревизията и
заповедта за нейното изменение, ревизионният доклад и ревизионният акт,
съдържат подпис на органа, техен издател, като задължителен реквизит, предвиден
и в чл.117, ал.1, т.10 от ДОПК и чл.120, ал.1, т.8 от ДПОК. Всички актове са
връчени по предвидения в чл.29, ал.4 от ДОПК ред – по електронен път като това
е удостоверено чрез активиране на наличната електронна препратка и изтегляне на
изпратените файлове – чл.30, ал.6 от същия кодекс.
По
тези съображения съдът намира, че ревизионният акт, както и останалите актове в
хода на ревизионното производство, са издадени от компетентни органи по
приходите и в кръга на техните правомощия. Ревизионният акт е издаден в писмена
форма и има задължителното съдържание, регламентирано в чл.120 от ДОПК. Съдът
не констатира допуснати съществени
нарушения на процесуалните разпоредби.
Въз
основа на събраните доказателства обаче органите по приходите са достигнали до
необосновани фактически изводи, обусловили и неправилното приложение на
материалния закон.
До
изменението на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от от 15 март 2011 година
за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата
система на данъка върху добавената стойност с Регламент за изпълнение (EС) 2018/1912 на Съвета от
04.12.2018 г., в сила от 01.01.2020 г. (вж. и
действащата редакция на чл.53, ал.2, т.2 от ЗДДС и чл.45, т.2 от ППЗДДС), в
съюзното законодателство липсват правила, които да уреждат разпределението на доказателствената тежест по отношение на извършването на вътреобщностните доставки и доказателствата, с които това
обстоятелство следва да бъде установявано. В тази връзка държавите-членки
разполагат с процесуална автономия като тези въпроси се уреждат в националното
законодателство – чл.131 от Директива 2006/112/ЕО.
Според
легалната дефиниция на понятието вътреобщностна
доставка на стоки по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗДДС (респ. чл.138, § 1 от
Директива 2006/112/ЕО), това
е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика -
регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната
до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено
лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в
друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на
доставчика.
В
постоянната си практика, въз основа на тълкуване на материалноправните
разпоредби на директивата, Съдът на ЕС приема, че освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо,
само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено
на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в
друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране,
същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на
доставката – решение от 27.09.2007 г. по делото Teleos, C-409/04,
ECLI:EU:C:2007:548, т.42, решение от 27.09.2007 г. по делото Twoh International, C-184/05,
ECLI:EU:C:2007:550, т.23, решение от 16.12.2010 г. по делото Euro Tyre Holding,
C-430/09, ECLI:EU:C:2010:786, т.29 и др.
Тъй
като непризнатите вътреобщностни доставки са
осъществени в периода 01.10.2018 г. до 31.12.2018 г. и то не от жалбоподателя
(доставчик), а от трети лица за сметка на получателите по тях, то
доказателствата, с които ревизираното лице следва да установи извършването им,
са тези, уредени в чл.53, ал.2 от ЗДДС (в първоначалната редакция на текста) вр. чл.45, т.2, б.“а“ от ППЗДДС (редакция към ДВ, бр. 8 от
2016 г., в сила от
29.01.2016 г.) - транспортен документ, алтернативно писмено потвърждение от
получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващо, че стоките са
получени на територията на друга държава членка, с посоченото в цитираната
норма съдържание.
В
решението по делото Teleos,
C-409/04, т.51, СЕС приема, че вменяването на задължение на ревизираното лице
да представи убедително доказателство за физическото напускане на стоките на
територията на държавата-членка не гарантира правилното и ясно прилагане на
освобождаванията и поставя това лице в положение на несигурност. Това би
противоречало на основния принцип на правото на ЕС за правна сигурност, който
изисква, от една страна, правните норми да бъдат ясни и точни, а от друга
страна, прилагането им да е предвидимо за лицата. Изискването за предвидимост би било удовлетворено чрез предварителното регламентиране
от националните власти на условията за освобождаване, включително чрез предвиждане
на списък от документи, които следва да се представят на компетентните органи,
а това са именно документите по чл.45 от ППЗДДС (арг.
от т.51 от същото решение на СЕС). Не е в противоречие със съюзното право да се
изисква от доставчика да вземе всички мерки, които могат разумно да се очакват
от него, за да се увери, че осъществяваната от него операция не го довежда до
участие в данъчна измама. В случай обаче, че доставчикът е действал
добросъвестно и е представил доказателства, установяващи на пръв поглед правото
му на освобождаване на дадена ВОД, е недопустимо впоследствие националните
органи да го задължат да заплати ДДС върху тези стоки, когато доказателствата
се окажат с невярно съдържание, без да бъде установено участието на споменатия
доставчик в данъчната измама (т.68 от решението на СЕС). При липсата на такива
данни за данъчна измама, тежестта за установяването на каквито е на органите по
приходите, и при представяне на предвидените в националното законодателство
документи, то отказът да бъдат признати тези ВОД за извършени би бил
незаконосъобразен. Така е и в разглеждания случай.
В
хода на ревизионното производство е установено, че основната дейност на жалбоподателя
е търговия на едро с автостъкла, които той закупува
от Украйна. По делото, в отделен класьор, са приложени митническите декларации,
с които същият през ревизираните периоди е внасял автостъкла
за различни марки автомобили на територията на страната. В кл.37
от митническите декларации е посочен режим 40 00 000, т.е. „допускане за
свободно обращение и крайно потребление“. През
ревизираните периоди жалбоподателят е ползвал под наем складово помещение в
гр.Русе, бул.“България“ № 125, собственост на „Изома
Русе“ ЕООД, както и услугите на работник на последното дружество за извършване
на товаро-разтоварна дейност със собствена на това
дружество техника – мотокар.
При
това положение съдът намира, че жалбоподателят фактически е разполагал със
стоките, предмет на непризнатите ВОД, които стоки са се намирали на територията
на страната. Същият, като доставчик, е регистрирано за целите на ДДС лице в
страната. Регистрирани за тази цел са и получателите по доставките – Main Autoglass BV SRL, VIN RO35942850 и Bam Autoglass KFT, VIN HU10756874, съответно в Румъния и
Унгария. По делото не се сочат и не се установяват обстоятелства за наличие на
данъчна измама от страна на ревизираното лице. Спорът се концентрира по въпроса
напуснали ли са стоките, предмет на непризнатите ВОД, територията на страната.
Съображенията,
по които органите по приходите са отказали да признаят процесните
доставки за ВОД по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗДДС, се свеждат до това, че в част
от представените международни товарителници (CMR) не се съдържат място и дата на
изготвянето им; в кл.24 има подпис и печат на
получател, но не са изписани имената и длъжността на лицето, което ги е
подписало; в същата клетка не са посочени датата и мястото на получаване; не
във всички товарителници е посочен регистрационен номер на транспортното
средство, с което е осъществен превоза и липсват идентификационни данни на
превозвача, което прави проверката им невъзможна; че не във всички
товарителници са изписани фактурите, стоките по които се твърди, че се
превозват, а е посочен само номерът на прехвърлителната
разписка. Тук следва да се отбележи, че в мотивите на решението на директора на
дирекция „ОДОП“ Варна се съдържа подробно описание на представените документи и
констатираните от органите по приходите техни нередовности
- фактури, съответната международна товарителница CMR за превоза на стоките по
фактурата и прехвърлителната разписка, посочена в
товарителницата, поради което е ненужно това описание да се преповтаря и в
мотивите на настоящия съдебен акт.
Видно
от представените международни товарителници, във всяка от тях е посочен номерът
на прехвърлителните разписки, подписани от
жалбоподателя и превозвача. Част
от разписките (тези с получател Main Autoglass BV SRL) са подписани и от представител на
получателя, чиято длъжност, на български език, е описана като „отговорник склад
получател“ и е посочено името “Anton”.
На пръв поглед подписът, положен от това лице в разписките, съответства по
своите общи и частни признаци на този, положен в международните товарителници с
получател Main Autoglass BV
SRL. В прехвърлителните разписки предадените на
превозвача стоки (автостъкла) са индивидуализирани по
марка и брой и съответстват на тези по инвойсите.
Непосочването на имената и длъжността на лицето, получило стоката, респ. на
мястото на получаването й, в кл.24 на международните
товарителници не съставлява порок на формата, който да дисквалифицира документа
като надлежен транспортен документ по
смисъла на чл.45, т.2, б.“а“ от ППЗДДС и доказателство за извършване на ВОД,
щом обстоятелството, че стоката е получена от нейния получател, е удостоверено
с подпис и печат. Както основателно сочи процесуалният представител на
жалбоподателя, реквизитите на ЧМР са регламентирани в чл.6 от Конвенцията за договора
за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и сред тях липсва реквизит
„име и длъжност“ на лицето, подписало товарителницата, както и „регистрационен
номер на МПС“. По аргумент от чл.13 § 1 от Конвенцията, предаването на стоката
на получателя се удостоверява именно с подпис на последния при предаване на
втория екземпляр от товарителницата. Такъв подпис и печат има поставени във
всички товарителници. Вярно е, че в кл.24 не са
посочени и мястото и датата на получаване на стоката, но мястото на доставяне
се установява отново чрез положения в тази клетка подпис. Според чл.13 § 1 от Конвенцията,
след пристигането на стоката на предвиденото място за доставяне
получателят има право да поиска да му бъде предаден втория екземпляр от
товарителницата и стоката да му бъде предадена срещу подпис. По делото няма
данни за промяна на посоченото място за доставяне от изпращача (жалбоподателя)
по реда на чл.12, § 1, поради което следва да се приеме, че стоката е предадена
на получателя на посоченото в товарителниците място – гр.Букурещ, Румъния,
респ. гр.Будапеща, Унгария. Следва да се съобрази и разрешението, дадено от СЕС
в решението от 9 октомври 2014 г., дело C-492/13, „Траум“
ЕООД, според което тълкуването на чл.138 § 1 и чл.139 § 1, ал.втора от
Директива 2006/112/ЕО не допуска данъчната администрация на държава членка да
откаже възможността за упражняване на правото на освобождаване от ДДС във
връзка с ВОД, поради това че доставчикът не е доказал истинността на подписа в
документите, приложени към декларацията във връзка с доставката, за която се
твърди, че е освободена, и представителната власт на лицето, подписало тези
документи от името на получателя, при положение че доказателствата,
обосноваващи правото на освобождаване, представени от доставчика в подкрепа на
декларацията му, са в съответствие с предвидения в националното право списък с
документи, които следва да бъдат представени на тази администрация.
Обстоятелството кое е конкретното лице, положило подпис за получател на стоките
в кл.24 от международните товарителници, е и ирелевантно от гледна точка на приложимото към извършените
търговски продажби материално частно право. Според чл.4, § 1, б.“а“ от Регламент
(ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година
относно приложимото право към договорни задължения (Рим I), при липса на избор
на приложимо право договорът за продажба на стоки се урежда от правото на
държавата, където е обичайното местопребиваване на продавача, т.е. от
българското търговско право. Според чл.301 от ТЗ, когато едно лице действа от
името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Следователно, при
липсата на данни за противопоставяне от румънския и унгарския контрагент, дори
и получаването на стоката да е било удостоверено от лице без представителна
власт, то това действие се счита потвърдено и по този удостоверяването на
получаването на стоката е надлежно извършено.
Нещо
повече, върху по-голямата част от представените в съдебното производство
оригинали на товарителниците с получател Main Autoglass BV SRL (вторите екземпляри, предназначени за този
получател) е поставен печат с надпис на румънски език: ”LIBER ANAF-DGAF PM Giurgiu ”. Agenția
Națională de Administrare Fiscală (ANAF) е
наименованието на румънската приходна администрация, а Direcția
Generală Antifraudă
Fiscală (DGAF) (Генерална дирекция „Борба с
фискалните измами“) е нейно подразделение. Самото наличие на поставен върху
товарителниците печат на румънската приходна агенция е още една индиция, че стоката, транспортирането на която се доказва с
тях, е достигнала територията на Република Румъния.
Противно
на посоченото в ревизионния доклад, според който след извършена проверка в ПП
„Митници“, модул „ПТРР“ не били установени записи за транспортните средства,
посочени в товарителниците, то такива данни всъщност има и това е видно от
изисканата от съда справка (л.78 от делото). От нея става ясно, че през
ревизираните периоди, на трасе „изход“ на ГКПП Дунав мост – Русе, 4 бр. от
транспортните средства, посочени в товарителниците и за които е искана
справката, неколкократно са преминавали държавната
граница.
На
следващо място, и двете дружества, получатели на непризнатите ВОД - Main Autoglass
BV, VIN RO35942850 и Bam Autoglass
KFT, VIN HU10756874, са декларирали получени през ревизираните периоди вътреобщностни придобивания (ВОП) на стоки от
жалбоподателя. Видно от отговора на унгарските данъчни власти (л.42 от
ревизионната преписка, гръб) получен въз основа на обмен на информация по реда
на Регламент (ЕО) №
1798/2003, унгарското дружество Bam Autoglass KFT е декларирало вътреобщностни придобивания в своите обобщени /ВИЕС/
декларации за третото и четвъртото тримесечия на 2018 г., включително от
жалбоподателя. От справката от VIES
системата (Value Added Tax
Information Exchange System
- информационна система за обмяна на информация по ДДС) съгласно т.44, § 1 от
ДР на ЗДДС (л.80-81 от делото) е видно, че румънският търговец - Main Autoglass BV SRL, също е декларирал ВОП за
ревизираните периоди с кореспондиращи данни от VIES декларациите на жалбоподателя, като
доставчик. Както подчертава и Генералният адвокат в т.24 от своето заключение
по дело C-245/04 EMAG Handel
Eder, за да се избегне двойното данъчно облагане
правомощията по данъчно облагане следва да бъдат координирани по такъв начин,
че, при всяка вътреобщностна сделка, правомощията на
държавата – членка свършват там, където започват правомощията на другата
държава – членка. В своето решение от 6 април 2006 г. по същото дело, т.29,
СЕС, опирайки се на заключението на генералния адвокат, също приема, че всяко вътрешнообщностно придобиване, което се облага с данък в
държавата-членка, където завършва изпращането или вътреобщностният
превоз на стоки, съответства на освободена вътреобщностна
доставка в държавата-членка, в която изпращането или транспортирането на
стоките е започнало.
Обстоятелството,
че по извършените ВОД липсва изпълнение на насрещната престация
– плащането на цената на стоките, не съставлява обстоятелство, въз основа на
което може да се приеме, че такива доставки реално не са извършени. Това е
така, защото е възможно да се касае до неизпълнение от страна на купувачите по
сключените търговски сделки да заплатят дължимата за получената стока цена, за
което неизпълнение продавачът, в лицето на жалбоподателя, не следва да бъде
държан отговорен като му се отказва признаването на ВОД. Аргументи в подкрепа
на това разбиране могат да се черпят и от предвидената в чл.90, § 2 от Директива
2006/112/ЕО възможност за дерогация, според която в
случаите на пълно или частично неплащане на цената държавите-членки могат да дерогират от правилото по § 1 за намаляване на данъчната
основа. Последната разпоредба представлява израз на основния принцип на
Директивата за ДДС, че данъчната основа се състои от действително получената
насрещна престация. В случаите на анулиране,
разваляне и отказ от договора такава престация
действително не е налице, защото отпада, занапред или с обратна сила,
основанието, на което тя се дължи. Когато обаче стоката е фактически доставена
на купувача (получателя), неплащането
на нейната цена представлява виновно неизпълнение на поетото договорно
задължение от страна на последния, което не засяга действителността на
договора. Само по себе си неплащането на цената, при липса на доказателства за
това обстоятелство, не може във всички случаи да бъде разглеждано като
упражняване на дилаторното възражение за неизпълнен
договор (чл.90 от ЗЗД) от страна на купувача поради неизпълнение от продавача
на кореспондиращото задължение за предаване на закупената стока. Както се
отбелязва и в т.29 от решение на СЕС от 12.10.2017 г. по дело C‑404/16, aко има пълно или частично неплащане на
покупната цена без разваляне или анулиране на договора, купувачът продължава да
дължи заплащане на договорената цена, а продавачът, въпреки че вече не е
собственик на вещта, по принцип винаги разполага с правото си на вземане, което
може да защити по съдебен ред. Доколкото обаче не може да се изключи
хипотезата, че такова вземане в крайна сметка може да стане несъбираемо,
законодателят на Съюза е предвидил възможността за всяка държава членка да
определи дали положение на неплащане на покупната цена предоставя право на
съответно намаляване на данъчна основа съгласно определените от нея условия,
или при това положение не се допуска намаляване. Твърденията на жалбоподателя, че
дължимата за извършените доставки цена е получавана, въз основа на договор с
румънското дружество „Глас Кар Пеймънт Сървисиз“ ЕООД (представен на английски език с превод на
български език на л.179 – л.186 от делото), по банкова сметка ***, не са
подкрепени с представянето на извлечение от тази сметка (RO90INGB0000999908146709 в Ing Bank
N.V. Amsterdam – клон Букурещ), от което да е видно
какви суми са постъпили от получателите по ВОД за ревизираните периоди.
По
изложените съображения съдът намира, че с оспорения ревизионен акт са направени
необосновани фактически констатации, въз основа на които материалният закон е
приложен неправилно като е отказано признаването на извършените доставки в
качеството на ВОД по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.53, ал.3,
чл.66, ал.1, т.1 и чл.86 от ЗДДС и чл.46, ал.1 от ППЗДДС за процесните
данъчни периоди е начислен допълнително ДДС в общ размер на 170001,32 лева.
На основание чл.161,
ал.1, изр.първо от ДОПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените деловодни разноски в общ размер на 3650 лева, от които 50 лева –
държавна такса и 3600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Тези
разноски, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК вр. § 2
от ДР на ДОПК, следва да бъдат възложени в тежест на Националната агенция за
приходите, която е юридическо лице съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.
Така мотивиран и на основание чл.160,
ал.1 от ДОПК, съдът
ОТМЕНЯ по жалба на „Глас Дистрибюшън“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, бул.“България“ № 125,
представлявано от управителя Л.-К. Б., ревизионен акт № Р-03001819000392-091-001/15.05.2019
г., издаден от М.Т.Г., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията и Д.Д.Н.,
на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция, ръководител на
ревизията, потвърден с решение № 280/12.12.2019 г. на
С.Х.П. – директор на дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП, с който на
жалбоподателя е начислен ДДС за данъчни периоди, както следва: за месец
октомври 2018 г. в размер на 84540,53 лева, за месец ноември 2018 г. в размер
на 37533 лева и за месец декември 2018 г. в размер на 48927,79 лева като след
извършеното приспадане е установено задължение за ДДС за довнасяне, както
следва: за месец ноември 2018 г. в размер на 12810,56 лева и лихва за периода
от 15.12.2018 г. до 22.04.2019 г. в размер на 459,08 лева, за месец декември
2018 г. в размер на 21571,17 лева и лихва за периода от 15.01.2019 г. до
22.04.2019 г. в размер на 587,26 лева.
ОСЪЖДА Националната агенция за
приходите, представлявана от изпълнителния директор Г. Д., да заплати на „Глас Дистрибюшън“ ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 3650 лева – деловодни разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: