РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№
968/27.5.2022г.
гр.
Пловдив 27.05.2022год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и осми април 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря
СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и на прокурора ЗДРАВЕНА
ЯНЕВА, като разгледа докладваното от съдия Пасков КАНД № 662 по описа на
Административен съд – Пловдив за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания.
Производството по делото е образувано по повод касациона
жалба от «РАЙ ТРАНС 11» ЕООД, представлявано от управителя Х.С., против Решение № № 204 от 24.01.2022г., постановено по АНД №
7375/2021г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление No 594610-F607023/19.08.2021г.
на Зам. директор на ТД на НАП-гр.Пловдив, с което за нарушение по чл. 124, ал.
5 от ЗДДС и на осн. чл. 182, ал.2 вр.чл.182,ал.1от ЗДДС на касатора е наложена
имуществена санкция в размер на 250 лв.
НП No
21-3389-000294/22.10.2021г., издадено от Началник Сектор при ОД на МВР-Пловдив
, 06 РУ, с което касатора е наложено административно наказание глоба в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24месеца за нарушение
на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Ответникът оспорва
жалбата.
Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна.
Касационната инстанция, след като провери
правилността на постановеното решение, предвид наведените в жалбата касационни
основания и въз основа на доказателствата по делото, счита жалбата за процесуално допустима.
Жалбата е основателна поради следното:
Според Решение на Съда на
Европейския съюз по дело С-259/12, в случаи от вида на разглеждания,
националната юрисдикция следва да съобразява обстоятелства като срока, в който
нарушението е отстранено, неговата тежест, както и дали размера на наложената
санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в
осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на
данъчно облагане, което обаче не е било направено. От друга страна се
констатира, че в случая е налице национална правна уредба, съгласно която за
несвоевременното неизпълнение на задължението за деклариране се налага санкция,
чийто размер съответства на 100 % от недекларираната сума, и то при положение,
че към момента на установяване на нарушението същата вече е била декларирана,
макар и с известно закъснение. При това положение и като се вземат предвид
видът и тежестта на нарушението, което се наказва с посочената санкция, както и
начинът за определянето на нейния размер, съдът приема, че наложената санкция е
в несъответствие и с принципа на пропорционалност.
Преценката дали така наложената санкция е
пропорционална на допуснатото нарушение следва да бъде основана на практиката
на СЕС по дело С - 259/12. Предмет на решението на СЕС са: Данъчни въпроси -
ДДС - Директива 2006/112/ЕО - Принципи на данъчен неутралитет и на
пропорционалност - Несвоевременно счетоводно отразяване и деклариране на
анулирана фактура - Отстраняване на нарушението - Внасяне на данъка - Държавен
бюджет - Липса на вреда - Административна санкция. Делото е образувано по
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Пловдивски
административен съд (България) с акт от 15 май 2012 г., постъпил в Съда на 24
май 2012 г. Запитването е отправено в рамките на спор между Териториална
дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив и "Родопи-M 91"
ООД по повод наложена на последното административна санкция заради
несвоевременно счетоводно отразяване и деклариране на анулирана фактура. В
разгледания от Пловдивския административен съд казус се касае до неотразяване
анулирането на фактура, но съдът счита, че с оглед факта, че се отнася до
неотразяване на данъчен документ, което е задължение, вменено със ЗДДС и
наказуемо по същия член 182, ал.1 ЗДДС, както е в процесния по настоящото
касационно дело казус, няма пречка и следва решението да бъде съобразено с
практиката на СЕС. Това е така, защото Директивата за ДДС не предвижда изрично
система от санкции в случай на неспазване на предвидените в нея задължения,
които данъчнозадължените лица следва да изпълняват. Съгласно постоянната
съдебна практика обаче при липсата на хармонизация на законодателството на
Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията,
предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са
компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи. Те въпреки
това са длъжни да упражняват компетентността си при спазване на правото на
Съюза и на неговите общи принципи (в този смисъл Решение от 19 юли 2012 г. по
дело Redlihs, C-263/11).
В този смисъл санкциите, които държавите членки могат
да приемат, за да осигурят точното налагане и събиране на данъка и да
предотвратят избягването на данъчно облагане, и по - специално за да гарантират
спазването на задълженията на данъчнозадължените лица за коригиране на
отчетността им след анулирането на фактура, по която са извършили приспадане, в
случая за коригиране отчетността след издаване на ДКИ, не биха могли, на първо
място, да поставят под въпрос неутралитета на ДДС, който е основен принцип на
общата система на ДДС и не допуска икономическите оператори, които осъществяват
едни и същи сделки, да бъдат третирани по различен начин при събиране на ДДС
(Решение от 29 юли 2010 г. по дело Profaktor Kulesza, Frankowski, Jozwiak,
Orlowski, C-188/09, Решение от 29 март 2012 г. по дело Belvedere Costruzioni,
C-500/10). СЕС сочи в решението си, че за да се прецени дали определена санкция
е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат
предвид видът и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както
и начинът за определянето на нейния размер (Решение по дело Redlihs, посочено
по-горе, точки 46 и 47, както и цитираната съдебна практика). Като извод СЕС
указва, че Националната юрисдикция следва да прецени - предвид членове 242 и
273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност с оглед на обстоятелствата по спора
в главното производство, и по - специално на срока, в който нарушението е
отстранено, на неговата тежест, както и на евентуалното наличие на избягване на
данъчно облагане или заобикаляне на приложимия закон, за които отговаря
данъчнозадълженото лице - дали размерът на наложената санкция не надхвърля
необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното
събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане. По дело
С-263/11 СЕС в решението си, т. 55, сочи, че правото на Съюза трябва да се
тълкува в смисъл, че не е изключено да е в противоречие с принципа на
пропорционалност национална правна норма, която допуска на лице да се наложи
глоба, чийто размер се определя чрез прилагането на обичайната ставка на ДДС
към стойността на доставените стоки.
От данните по делото е видно, че процесното кредитно известие е отразено в дневника за
покупки за м.09.2020 г. и подадената за този период справка –декларация, т.е.
преди съставяне на АУАН и по инициатива на наказаното лице. Следва да се
съобрази и обстоятелството, че в самото наказателно постановление е посочено,
че нарушението е за първи път. Дължимият ДДС е внесен в бюджета и
непосредствената вреда за фиска от допуснатото нарушение евентуално би се
изразила в дължимите лихви.
Описаната фактическа обстановка дава основание на
касационния състав да приеме, че предвидената в разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗДДС имуществена санкция, се явява непропорционално висока спрямо тежестта на
санкционираното от националната норма нарушение. Същата надхвърля необходимото
за постигане на целите на Директива 2006/126/ЕО, изразяващи се в осигуряване на
правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане.
В конкретния случай нормата на чл.182, ал.1 от ЗДДС противоречи на принципа на
пропорционалност, регламентиран в чл. 5 § 4 от Договора за Европейски съюз и по
силата на принципа на примата на европейското право спрямо националното същата
не следва да бъде приложена.
Поради изложеното касационна инстанция намира, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Решението на районен съд, с което е потвърдено процесното НП е валидно и допустимо, но неправилно.
Предвид горното Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № № 204 от 24.01.2022г., постановено по АНД № 7375/2021г. по описа на
Районен съд Пловдив и вместо него постанови:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление No 594610-F607023/19.08.2021г.
на Зам. директор на ТД на НАП-гр.Пловдив.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :