Р Е
Ш Е Н И Е
№ 62
гр.
Севлиево, 03.07.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на трети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Гергана Божилова
при секретаря Силвия Георгиева
и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от
съдията Божилова А.Н. дело № 21 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят
П.И.Ш. *** е обжалвал Наказателно постановление
№ 18-0341-000859 от 29.01.2019 година на Началник сектор към ОДМВР
Габрово, РУ Севлиево, с което за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за
движение по пътищата му е наложено
наказание глоба в размер на 750,00 лева, лишен е от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са
му отнети 12 контролни точки. В жалбата се твърди, че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат
подробни съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е да се отмени изцяло наказателното
постановление.
За ответника по жалбата – РУ на МВР – Севлиево, редовно
призован, не се явява представител. В писмото, придружаващо административно –
наказателната преписка, се отправя искане жалбата да бъде оставена без
последствия и наказателното постановление да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от
съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят П.Ш. е един от управителите на „Еко
проект“ ООД с. Враниловци, община Габрово. Управляваното от него дружество
притежавало товарен автомобил „Киа Спортидж“ с рег. № ЕВ **** ВВ.
На 06.02.2018 година полицейски служители, сред които
свид. И.К. – мл. автоконтрольор в РУ на МВР – Севлиево, били поставили мобилна
система за видеоконтрол „TFR-1M, която била предназначена и за
автоматично фиксиране на допуснатите нарушения за скорост при предварително
зададени параметри на ограничение. При поставянето на системата бил изготвен
Протокол за използване на Автоматизирано техническо срество или система /стр.
12 от делото/. Въпросната мобилна система била преминала проверка в
лаборатория, за което бил издаден Протокол № 4-15-17 от 19.10.2017 година, в
който е отразено, че същата съответства на одобрения тип.
На 06.02.2018 година около 10:52 часа мобилната система
констатирала нарушение, изразяващо се в превишение на максимално допустимата
скорост, извършено от водача на товарен автомобил „Киа Спортидж“ с рег. № ЕВ ****
ВВ. Нарушението се състояло в това, че при въведено ограничение ото максимално
допустима скорост в населено място от 50 км/ч., системата отчела движение със
скорост от 108 км/ч. Системата заснела нарушението, което е видно от приложения
по делото снимков материал /стр. 13 от делото/.
След проверка в информационната база на МВР било
установено, че автомобилът е собственост на посоченото по – горе дружество,
както и че негов управител е жалбоподателя Ш.. В тази връзка с Писмо с рег. №
341р-7211 от 21.06.2018 година на Началника на РУ на МВР – Севлиево до
Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово, били изпратени два
броя декларации по чл. 188 от ЗДвП и два броя покани за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение, които декларации и покани следвало
да бъдат връчени на представляващия дружеството, който да отрази в тях кой е
управлявал автомобила на инкриминираната дата. В изпълнение на така полученото
писмо, служител на РУ на МВР – Габрово посетил няколко пъти офиса на
дружеството, но не открил жалбоподателя. От охранителя разбрал, че въпросното
МПС по принцип се управлявало от
жалбоподателя. След това посетил постоянния му адрес, но не могъл да го открие.
В проведен телефонен разговор Ш. обещал да отиде в сградата на РУ на МВР –
Габрово и да попълни необходимити документи. Същият обаче не направил това. При
търсене по мобилния телефон, същият не отговарял на обажданията. В последствие на 26.11.2018 година
полицейският служител забелязал процесното МПС да се движи и го спрял за
проверка По време на същата установил, че автомобилът се управлява от
жалбоподателя Ш., който заявил, че не може да посочи кой е управлявал
автомобила на 06.02.2018 година и отказал да попълни декларациите по чл. 188 от ЗДвП и да получи поканата за съставяне на АУАН. На следващия ден бил установен
и другия управител на дружеството, който заявил, че не знае кой е управлявал
автомобила на въпросната дата и отказал да попълни документите. Всички тези
обстоятелства били описани в изготвената Докладна записка до Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово от дата 28.11.2018 година.
Въз основа на тази докладна записка и при условията на
чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в отсъствие на жалбоподателя Ш., свидетелят И.К.,
съставил в присъствието на свидетелите П.П. и Ц.Ц. акт за установяване на
административно нарушение № 860536 за това, че на 06.02.2018 година, около
10:52 часа в гр. Севлиево, на ул. „Стефан Пешев“ до номер 104, в посока с.
Кормянско, жалбоподателят управлявал товарен автомобил „Киа Спортидж“ с рег. №
ЕВ **** ВВ, собственост на „Еко проект“ ООД с. Враниловци, община Габрово, със
скорост 108 км/ч при ограничение в
населено място от 50 км/ч. В акта било отразено, че е приспаднат толеранс от 3%
/105 км/ч/ и че превишението е от 55 км/ч. Отразено било също, че нарушението е
установено с мобилна система „TFR-1M“ и че собственикът отказал да
попълни декларация по чл. 188 от ЗДвП и да получи покана за съставяне на АУАН,
за което била изготвена нарочна докладна записка. Актосъставителят е
квалифицирал описаното от него деяние като нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
С писмо от
12.12.2018 година така съставеният акт бил изпратен на ОД на МВР – Габрово за
връчване на жалбоподателя Ш.. При връчване на АУАН жалбоподателят Ш. вписал в
графата за възражения, че има такива. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН същият е
депозирал писмени възражения срещу съставения му АУАН, в които посочил,че не е
отказвал попълването на декларация по чл. 188 от ЗДвП, както и да получи покана
за съставянето на АУАН, и че в края на 2018 година бил потърсен и се срещнал
със служител на КАТ, на когото обяснил, че автомобилът е на дружеството и че не
се ползва само от него. Освен това посочил, че датата 06.02.2018 година била
много назад във времето, което правело невъзможно да се установи водачът на
автомобила на тази дата, тъй като били изминали повече от шест месеца от
тогава. Същият отразил в писмените си възражения и това, че е възможно да не е
управлявал той автомобила тогава.
Въз основа на този акт за установяване на административно
нарушение било съставено обжалваното наказателно постановление, в което
наказващият орган изцяло се е съгласил с отразените в АУАН фактически
обстоятелства и правни квалификацции, поради което и на основание чл. 182, ал.
1, т. 6 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е наложил на
жалбоподателя Ш. глоба в размер на 750,00 лева, лишил го е от право да
управлява МПС за срок от три месеца и му е отнел 12 контролни точки.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за
установена от показанията на разпитаните полицейски служители Ц., К. и П.,
както и от приложените по делото писмени доказателства: Писмо с рег. №
341р-7211 от 21.06.2018 година; Докладна записка от 28.11.2018 година и
приложените към нея бланки на Декларация по чл. 188 от ЗдвП и Покана за
съставяне на АУАН; АУАН № 860536 от 11.12.2018 година; Писмо от 12.12.2018
година; Възражение от жалбоподателя срещу съставения АУАН; обжалваното наказателно
постановление; Справка – картон на водача; Протокол № 4-15-17 от 19.10.2017
година; Методически указания; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 година на
министъра нан вътрешните работи, и изисканите след връщане на делото за ново
разглеждане Протокол за използване на автоматизирано техническо средство и
снимка с приложен към нея диск.
При така установената по делото фактическа обстановка,
въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът достига до
следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен
на жалбоподателя на 12.08.2019 година. Жалбата е заведана в деловодството на РУ
на МВР – Севлиево на същата дата, поради което следва да се приме, че същата е
допустима и следва да се разгледа по същество.
Наказателното постановление е издадено от надлежен орган,
което се установява от приложената по делото заповед на министъра на вътрешните
работи.
Жалбоподателят не се яви в провелите се съдебни
заседания. Процесуалният му представител изтъкна съображения във връзка с искането
за отмяна на наказателното постановление, като заяви, че намира същото за
издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, както и при недоказаност
авторството на деянието.
Разпитаните в хода на съдебното следствие полицейски
служители описаха в показанията си подробно как е констатирано нарушението и по
какъв ред е съставен АУАН, които обстоятелства бяха описани подробно от съда по
– горе.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е
издадено при липса на компетентност на административно – наказващия орган, но
видно от представената Заповед на министъра на вътрешните работи, издалият
наказателното постановление е компетентен да издава такива.
Със жалбата се оспорват и показанията на техническото
средство, но от представения по делото протокол от 19.10.2017 година се
установява по безспорен начин, че мобилната система, с която е установено
нарушението, съответства на одобрения тип и не може да се твърди, че неправилно
е определена скоростта на движение на автомобила.
На следващо място
в жалбата се твърди, че в НП липсвали дата и място на извършване на
нарушението, описание на същото и обстоятелствата, при които е извършено. Съдът
категорично не споделя това становище, тъй като и в АУАН, и в обжалвваното
наказателно постановление са посочени както датата на извършване на
нарушението, така и мястото на извършването му. Освен това деянието е описано
подробно и ясно, като са описани и обстоятелствата, при които е извършено.
При съставянето на АУАН обаче съдът намира, че е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което води до отмяна
на наказателното постановление. В приетата по делото докладната записка от
28.11.2018 година е отразено, че жалбоподателят Ш. е отказал да попълни
декларациято по чл. 188 от ЗДвП, както и да получи поканата за съставяне на
АУАН. Същите данни са изложени и за другия управител на дружеството. Отказът на
двамата управители на дружеството обаче не е удостоверен по надлежния ред. Това
безспорно следва да става чрез удостоверяване на отказа с подписа на поне един
свидетел по аналогия на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. В случая е изготвена само
докладна записка, какъвто документ законодателят не е предвидил да се изготвя с
оглед спазване на строго формалната процедура за оформяне на документи,
удостоверяващи отказ на лицето да получи тези документи, което води до
опорочаване на процедурата по издаване на АУАН, който пропуск не подлежи на
саниране в хода на съдебното производство. Ето защо наличието на такова
съществено нарушение на процесуалните правила, води до нарушаване правото на
защита на наказаното лице и до основание за отмяна на наказателното
постановление, като издадено въз основа на незаконосъобразен акт за
установяване на административно нарушение.
На следващо място съдът следва да отбележи, че не е ясно
защо наказващият орган е наложил санкцията именно на жалбоподателя Ш.. От
служебно приложеното по делото извлечение от Търговския регистър – стр. 31, се
установява, че представляващи дружеството „Еко проект“ ООД с. Враниловци,
община Габрово са жалбоподателят П.И.Ш. и Н.К.К.. Безспорно е, че съгласно чл.
188, ал. 2 от ЗДвП когато нарушението е извършено при управление на моторно
превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от
него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство, но
при условие, че управляващите са няколко, не е ясно как административно –
наказващият орган и въз основа на какви доказателства в конкретния случай е
определил на кой от двамата представляващи дружеството следва да наложи
глобата. Нещо повече, видно от извлечението от Търговския регистър начинът на представляване
е от двамата управители заедно, а не всеки един от тях поотделно, което още
веднъж прави незаконосъобразно определянето на лицето, което следва да бъде
наказано. За нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Съобразявайки
изложеното по – горе обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото ОД на МВР – Габрово следва да
заплати направените от жалбоподателя разноски по делото за двете инстанции в
размер на 700,00 лева, от които 400,00 лева зпо настоящото дело и 300,00 лева
разноски за процесуално представителство пред Габровски административон съд до КНАНД
№ 134/2019 година.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-0341-000859 от 29.01.2019
година на Началник сектор към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което на П.И.Ш за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за
движение по пътищата му е наложено
наказание глоба в размер на 750,00лв. /седемстотин и петдесет/ лева, лишен е от
право да управлява МПС за срок от 3 месецал и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са
му отнети 12 контролни точки, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Габрово да заплати на П.И.Ш. направените
от него разноски по АНД № 21/2020 година по описа на Севлиевски районен съд и
по КНАНД № 134/2019 година по описа на Габровски административен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд гр. Габрово в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: