РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Радомир, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря ЕЛ. Т. З.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20241730200123 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление №./09.01.2024 г. на Директора на Регионална
дирекция по горите-Кюстендил е наложено на жалбоподателя А. А. Д., с адрес: гр.Р.,
жк.“Тр.“, бл.., вх.., ап.., с ЕГН: ********** административно наказание глоба в размер на
300 лева, на основание чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите, за нарушение по чл.257, ал.1, т.2,
вр. чл.211, ал.2, т.2, вр. ал.1 от ЗГ и чл.15б, ал.2, т.1, вр.чл.9а от Наредба №1 за контрола и
опазването на горските територии, Приложение №1 от Заповед № 1019/17.11.2021г.,
издадена от Изпълнителния директор на ИАГ.
Недоволен от така наложеното му административно наказание Д. чрез адвокат-
пълномощника си, адв.Б. е обжалвал в законоустановения срок издаденото НП. По
подробно изложени във въззивната жалбата и в представените по делото писмени бележки
адв.Б. от ПАК моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като сочи, че са
допуснати от АНО съществени процесуални нарушения при изготвяне на АУАН и НП
довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Развиват се доводи за липса в
АУАН и НП на точно описание на адм.нарушение предвид императивната разпоредба на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, за нарушение на изискванията на чл.40 ЗАНН при изготвяне е
връчване на АУАН на доверителя му. По същество на правния спор се твърди, че Д. не е
извършил адм.нарушение, за което е санкциониран с атакуваното НП, както и че липсват
убедителни писмени и гласни доказателства в тази насока. Претендират се на основание
1
чл.63д, ал.1 от ЗАНН разноски.
Въззиваемата страна- Регионална дирекция по горите гр.Кюстендил чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. По подробно изложени в пледоарията
правни съображения въззиваемата страна моли съда да потвърди наказателно постановление
като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи за законосъобразност на атакуваното
НП и доказаност на извършеното от жалбоподателя адм.нарушение. Претендира се на
основание чл.63д, ал.4 ЗАНН да бъдат присъдени на РДГ-Кюстендил направените по
делото разноски. Прави се от въззиваемата страна и възражение за прекомерност на
претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение и се моли за намаляването му до
минималния определен от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер.
Радомирският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е
процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
На 08.10.2023 г., след проверка в електронната система на ИАГ контролните органи
на РДГ-Кюстендил са констатирали извършено от Д., в качеството му лице упражняващо
лесовъдска практика, адм. нарушение, а именно: Землище с.Углярци, GPS координати: ......,
........ - съгласно данни от ПБ № .. за придружаване на транспортирана дървесина от подотдел
313б землище с.Углярци до с.Извор, гара А. Д., без да е попълнил задължителни реквизити
по образец трите имена на водача/шофьора/, който е транспортирал дървесината. В
превозния билет е изписал само А.А., което не дава яснота, кое е лицето водач на МПС,
Въз основа на горните констатации е съставен АУАН на жалбоподателя Д.
№./26.10.2023г. от св. Д. Л. З., като свидетел по съставянето на АУАН е св. Л. В. И..
Въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН
административно-наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство НП
№./09.01.2024г. като със същото е наложено на Д. адм.наказание глоба в размер на 300 лева
на основание чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите, за нарушение по чл.257, ал.1, т.2, вр.
чл.211, ал.2, т.2, вр. ал.1 от ЗГ и чл.15б, ал.2, т.1, вр.чл.9а от Наредба №1 за контрола и
опазването на горските територии, Приложение №1 от Заповед № 1019/17.11.2021г.,
издадена от Изпълнителния директор на ИАГ.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
2
С оглед на така установеното от фактическа страна и предвид наведените от адвокат-
защитника на жалбоподателя правни доводи в жалбата и хода на съдебното следствие съдът
намери следното:
Преди да разгледа правния спор по същество съдът е длъжен да обсъди наведените от
защитата доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на
атакуваното НП и АУАН. Едва, след като констатира липсата на такива процесуални
нарушения съдът следва да разгледа и разреши спора по същество като изследва и реши
въпроса относно това дали е налице извършено деяние от жалбоподателя, дали същото
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали
жалбоподателят е автор на същото, правилно ли са приложени от наказващия орган
материално правните норми и правилно ли е определен размера и вида на наложеното
административно наказание.
В настоящият случай защитата на жалбоподателя навежда доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на процесното НП и АУАН довели до
нарушаване на правото му на защита.
Настоящият състав на решаващия съд намира, че при провеждане на
административно-наказателното производство и при съставяне на АУАН са допуснати от
АНО нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя и налагащи отмяна на атакуваното НП. Това е така по следните
съображения:
На първо място нарушена е императивната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН,
процесният АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, което се доказва и от показанията
на актосъставителят З. и свидетеля И., присъствал при съставянето на АУАН. Последният
свидетел И. твърди от една страна, че жалбоподателят е бил надлежно поканен по телефона
и не е се е явил при съставянето на АУАН, от друга страна същият свидетел в „двойно„
качество е подписал процесния АУАН и в качеството си на свидетел по отказа на Д. да
подпише акта при предявяването му, което не би могло да се случи житейски, предвид
обстоятелството, че както и двамата свидетели на АНО твърдят жалбоподателят отказва
всякакво съдействие на контролните органи и не се явява, както за съставяне на актове така
и за връчването им, с което е допуснато съществено порцесуално нарушение довело до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя. При положение, че акта е бил съставен в
отсъствието на нарушителя, то е следвало, след съставянето му, актосъставителят да
продължи с процедурата по чл. 43, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, която не е осъществил. Самият
актосъстивител Д. З. свидетелства пред съда, че акта не е бил изпращан за връчване, а само
жалбоподателя поканен по телефона. В оформения отказ в разписката за връчване на акта се
е вписало лице като свидетел, както бе посочено по-горе Л. Инатов, което е и свидетел по
АУАН, което е напълно недопустимо, тъй като се явява абсолютно заинтересовано. Още
повече, че по телефона нарушителят може да бъде поканен за явяване с оглед съставяне на
АУАН в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, но няма как на същия да бъде връчен акт по
3
телефона, още по-малко да се оформи отказ да се получи.
Предвид горното и след като актосъставителят не е изпълнил процесуалните си
задължения по чл. 43, ал. 4 от ЗАНН е допуснато процесуално нарушение от категорията на
съществените, тъй като е лишило жалбоподателя от възможността да упражни редица
процесуални права, които има в този стадии от административнонаказателното
производство. В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че административно-
наказателното производство развило се срещу Д. е образувано в нарушение на правилата в
ЗАНН за лично участие на нарушителя.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция счита, че атакуваното
наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.
За правна пълнота по същество на правния спор настоящият състав на съда намира
за неоснователни и възраженията на адвокат-пълномощника на жалбоподателя, че не е
доказано предвид представените в АНП писмени доказателства извършено от доверителя му
адм.нарушение, за което е санкциониран с атакуваното НП. Напротив след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите събрани в хода на съдебното
дирене и писмени доказателства приложени по административно-наказателната преписка и
приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК, във вр. с чл.84 ЗАНН съдът достигна до
следните правни изводи:
Доказано е по безспорен начин в административно-наказателното производство от
страна на наказващият орган извършено от Д. адм.нарушение по по чл.257, ал.1, т.2, вр.
чл.211, ал.2,т.2, вр. ал.1 от ЗГ и чл.15б, ал.2, т.1, вр.чл.9а от Наредба №1 за контрола и
опазването на горските територии, Приложение №1 от Заповед № 1019/17.11.2021г.,
издадена от Изпълнителния директор на ИАГ.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл.143,
ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение. Предвид представения по делото Договор за правна защита и
съдействие на адв.Б. е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в размер на 500
лева за адвокатско възнаграждение, което предвид фактическата и правна сложност на
делото, и направеното възражение за прекомерност от въззиваемата страна се явява
завишено и следва да бъде намалено на 400 лева, който размер е съобразен с разпоредбата
на чл.18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.1, вр.ал.3 т.2 от
ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №./09.01.2024г., с което Директора на
Регионална дирекция по горите-К. е наложил на А. А. Д., с адрес: гр.Р., жк.“Тр.“, бл.., вх..,
ап.., с ЕГН: ********** административно наказание глоба в размер на 300 лева, за
нарушение по чл.257, ал.1, т.2, вр. чл.211, ал.2, т.2, вр. ал.1 от ЗГ и чл.15б, ал.2, т.1, вр.чл.9а
от Наредба №1 за контрола и опазването на горските територии, Приложение №1 от Заповед
№ 1019/17.11.2021 г., издадена от Изпълнителния директор на ИАГ.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - К., с адрес: гр. К., бул. „Б.“ № . ДА
ЗАПЛАТИ на А. А. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., жк. „Тр.”, бл. ., вх. „.“, ет. ., ап. .
сумата от 400,00 /четиристотин лева/, представляваща направени разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Пернишки
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5