№ 23
гр. гр. Добрич, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Десислава Б. Н.а
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Десислава Б. Н.а Въззивно гражданско дело
№ 20213200500759 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по
въззивна жалба с вх.№ 2358/14.09.2021 г. ( по регистратурата на ДОС) на
ответника „ АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, град София срещу Решение № 38 от
17.08.2021 г. на Каварненския районен съд по гр.д.№ 117/2021 г. , уважаващо
предявен срещу него от С. М. К. иск по член 55,ал.1 от ЗЗД за парично
вземане в размер от 217,56 лева от връщане на сбора от вноски за
възнаградителна лихва , платени в периода 9.05.2020 г.- 9.09.2020 г. по
нищожна клауза относно размера й от договор за потребителски кредит №
372588 от 9.04.2020 г.
В жалбата има оплаквания, подробно посочени в доклада на въззивния
съд, свеждащи се до допуснато процесуално нарушение – неразглеждане на
заявеното след срока по член 131,ал.1 от ГПК оспорване от ответника на
факта за сключване на посочения в исковата молба договор за потребителски
кредит и до необоснованост на констатациите на съда по този факт както и по
факта за извършените от ищеца вноски по изплащане на възнаградителната
1
лихва. При констатация , че предмет на делото е договор за кредит № 372586
от 9.04.2020 г. ( вместо посочения в исковата молба договор №372588 ) с
оглед техническа грешка или друга причина, то за същото вземане има по -
рано образувано гр.д.№ 449/2020 г. по описа на КРС – основание за
прекратяване на настоящото дело по член 126,ал.2 от ГПК . Въззивникът
настоява за обезсилване или отмяна на обжалвания акт, отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
В отговора на въззивната жалба въззиваемият С.М. К. от село Б.,
община К. я оспорва поради неоснователност на оплакването за неправилно
неразгледано възражение . След срока по член 131 от ГПК ответникът може
да се брани само с правни съображения . Не може да се брани с твърдения за
факти извън исковата молба , а направеното възражение за „ несъществуващ
договор “ е такова. . То е преклудирано с изтичане на срока за отговор
съгласно член 133 от ГПК. Няма обективно тъждество между предмета на
делото и този на гр.д.№ 449/2020 г. по описа на КРС ,образувано между
същите страни, но за вземане от неоснователно получени суми за неустойка .
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд
намира, че то е валидно, допустимо, но неправилно.
В основанието на исковата молба по член 55,ал.1 от ЗЗД за връщане на
сумата от 217,26 лева, платени от ищеца части от пет вноски между
9.05.2020 г. и 9.09.2020 г. по издължаване на кредита , са изложени
обстоятелства, че така платеното е за възнаградителна лихва по член 4.1 по
сключен между страните договор за потребителски кредит № 372588 от
9.04.2020 г. Предмет на договора е задължението на ищеца да върне
предоставения му кредит от 1 500 лева в срок до 9.04.2021 г. на 12 месечни
вноски, при годишна лихва за ползване на кредита в размер от 40,544 % и
годишен лихвен процент на разходите в размер от 49,00 % . Уговорена е
неустойка за неосигурено от кредитополучателя в посочения срок
обезпечение – банкова гаранция или поръчители, платима с всяка от
вноските, като заедно с нея общият размер на задълженията му възлиза на
3 470,04 лева. Уговорката за възнаградителната лихва е нищожна на
основание член 26,ал.1,пр.3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави, тъй
като определеният с нея размер на лихвата е немотивирано висок спрямо
2
размера на законната лихва. Уговорката е нищожна на основание член 19,
ал.5 от ЗПК, тъй годишният процент на разходите ( ГПР ) е неправилно
изчислен и при прибавяне на лихвата и неустойката към ГПР, той ще
надхвърли максимума по член 19,ал.4 от ЗПК и надвишението е от лихвата.
Ответникът не е подал отговор в срока по член 131,ал.1 от ГПК.
Съгласно извлечение от деловодната система и справка с вх.№ 4145/
22.11.2021 г. от КРС предмет на гр.д.№ 449/2020 г. по описа на КРС е иск на
същия ищец срещу същия ответник със същата правна квалификация, но за
друго вземане - от връщане на платено по нищожна клауза за неустойка от
друг договор за потребителски кредит № 372586 от същата дата 9.04.2020 г.
Доводът на въззивника за отвод поради висящ процес по член 126,ал.1 от
ГПК е неоснователен . Искът като допустим е подлежал на разглеждане .
Първоинстанционният съд не е разгледал като преклудирано „
възражението “ на въззивника - ответник в молба с вх.№ 697/17.06.2021 г.,
подадена след срока за отговор, че договор с твърдяното в исковата молба
означение и съдържание не е сключен. Приел е ,че страните са обвързани от
договора и съдържащата се в него клауза за възнаградителни лихви,
определеният с нея размер надвишава повече от три пъти законната лихва и е
нищожна като накърняваща добрите нрави . Приел е, че възнаградителните
лихви са платени от ищеца и той има вземане по член 55,ал.1,пр.1 от ЗЗД за
връщането им.
В съдебната практика – решение № 29 от 28.03.2012 г. по гр.д.№
1144/2010 г. и решение № 60170 от 23.06.2021 г. по гр.д.№ 4918/2019 г., двете
на ІV г.о. на ВКС – се приема, че искът по член 55,ал.1 от ЗЗД е един. С него
ищецът претендира връщане на получено без основание, като първата
хипотеза по член 55,ал.1 от ЗЗД е налице, когато ищецът докаже какво е дал, а
ответникът не твърди основание за получаването му или ако го твърди, не го
докаже, както и когато ответникът докаже основанието за получаването му,но
ищецът докаже репликата си, че това основание е нищожно.
Още с исковата молба ищецът е въвел, признал фактите за сключен
между страните договор за потребителски кредит под № 372588 от 9.04.2020
г. с уговорка за дължимост на възнаградителна лихва като основание за
нейното получаване от ответника , но едновременно с това е направил
реплика за недействителност на тази уговорка на две основания . Но
3
ответникът , който има правен интерес да възрази, че съществува основание
за получаването й, не е направил в срока по член 131,ал.1 от ГПК такова
възражение. Напротив в молбата от 17.06.2021 г. признава, че договор с
посоченото в исковата молба означение и съдържание не е сключен .
Изложеното в молбата на ответника съставлява твърдение за неизгоден за
него факт – член 175 от ГПК. За признанието преклузия няма. То следва да се
преценява с оглед всички обстоятелства по делото. С оглед правилото за
доказателствената тежест по член 154,ал.1 от ГПК фактите за: сключване на
договора с уговорката за възнаградителна лихва , нейното опорочаване и
извършване на петте вноски по изплащане на възнаградителна лихва е
следвало да бъдат доказани от ищеца.
Несъответно на твърдението на ищеца, че между него и ответника има
сключен писмен договор за потребителски кредит под № 372588 от 9.04.2020
г., е представил писмено доказателство за неподписан от страните договор за
потребителски кредит под № 372586 ( разликата е само в последната цифра)
от 9.04.2020 г. При разглеждане на делото в заседанието от 21.06.2021 г.
първоинстанционният съд не е забелязал това несъответствие , държал е
определение по член 148 от ГПК за събиране на неотносимото писмено
доказателство. Не го е забелязал и при постановяването на решението . По
повдигнатия с въззивната жалба с оглед довода за прилагане на член 126,ал.2
от ГПК въпрос за грешно означен договор въззиваемият не е взел становище
по него. Взел е становище по довода за недопустимост на решението.
Ищецът може да отстрани по всяко време допуснати в исковата молба
технически грешки . Негови пропуски или грешки при доказването на факти,
за които носи доказателствена тежест, се разкриват от първоинстанционния
съд с указанията по член 146,ал.2 от ГПК в доклада – в случая ,че не сочи
доказателство за сключване на договора за потребителски кредит № 372588
от 9.04.2020 г. Пропускът на съда да даде указанията е основание по член
266,ал.3 от ГПК ищецът да поиска събиране на доказателствата във
въззивното производство.
В отговора на въззивната жалба ищецът не твърди да е допуснал грешка
при означаването на договора в исковата молба и не прави доказателствено
искане. Следователно признанието на ответника, че страните не са обвързани
от договор за потребителски кредит № 372588 от 9.04.2020 г. , съответства на
4
обективното положение . Липсата на договор в предвидената в член 10,ал.1
от ЗПК писмена форма изключва обсъждане на нищожност на клаузата за
възнаградителна лихва на сочените в исковата молба две основания. Но
оспорената с жалбата констатация в обжалваното решение , че ищецът е
платил, както е твърдял , с пет вноски сумата от от 217,56 лева в полза на „
АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, град София, въззивният съд намира за необоснована .
По делото няма доказателства за тези плащания. Щом ищецът не е доказал
даването на сумата, той няма вземане по член 55,ал.1 от ЗЗД за връщането й .
Обжалваното решението, с което е прието обратното, е неправилно и следва
да се отмени, като искът се отхвърли.
Въззивникът има право на сторените в двете производства разноски .
Освен платената държавна такса от 25 лева за въззивното производство , му
се дължат платените адвокатски възнаграждения за двете производства,
намалени съгласно заявените възражения за прекомерност и ниската
фактическа и правна сложност на делото от 480 лева и 600 лева на по 300
лева , колкото е минималният размер по член 7,ал.2,т.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. , или общо 600 лева.
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 38 от 17.08.2021 г. на Каварненския
районен съд по гр.д.№ 117/2021 г.,КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. М. К., ЕГН: ********** от село Б.,
община К. ,*** срещу „ АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, град София, р-н Възраждане,
ул. „ Александър Стамболийски“ № 84-86,бл. Бизнесцентър „ Урбан Модел“
,ет.12 иск за осъждането му да заплати сумата от 217,56 ( двеста и
седемнадесет лева и петдесет и шест стотинки ) лева като получена без
основание.
ОСЪЖДА С. М. К., ЕГН: ********** от село Б., община К. да заплати
на „ АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, град София разноски в размер на 625 (
шестстотин двадесет и пет ) лева за двете производства.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ .
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6