Р Е Ш Е Н И Е
№
............
София,
22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IVВ въззивен
състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИНА ПЪСТРАКОВА
Мл. с. ПЕТЪР МИЛЕВ
при секретаря Светлана
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Пъстракова в. гр. дело № 10188 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по
подадена от Г. П. Й. въззивна
жалба срещу решение № 315146/16.01.2018 г. постановено по гр. д. № 61722/2016г.
на СРС,
ГО, 142 състав в частта, с която са уважени предявените по реда на чл.422 от ГПК срещу
нея от „Т.С.“ЕАД искове с правно основание чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Във въззивната
жалба се навеждат доводи за неправилност на првоинстанционното решение, нарушение
на материалния закон, а именно: липса на валидно облигационно правоотношение между
ищеца и ответника за процесния период и през който е имал качеството на
„потребител“ на топлинна енергия, оспорва се качеството на предоставената
услуга по доставяне на топлинна енергия, твърди, че общият топломер на абонатната
станция не бил минал необходимата метрологична проверка, навеждат се доводи за
неравноправност на клаузи от Общите условия. Претендира отмяна на решението в
обжалваната част и отхвърляне на исковете.
В срока по
чл.263 ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.
Третото
лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД не
изразява становище по въззивната жалба на ищеца.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната
жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Ищецът
„Т.С.“ ЕАД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение срещу Г. П. Й. за следните суми:2064.01 лв., представляваща главница за стойност на
доставената топлинна енергия за периода
от м.06.2013 г. до 30.04.2015 г. в имот с абонатен № 083860, ведно със законната лихва от 08.07.2016 г. до изплащане на вземането, сумата от 326.24 лв., мораторна лихва върху главница за доставена
топлинна енергия за периода 31.07.2013 г. до
27.06.2016 г.
Заповедта
е била връчена на длъжника, който
своевременно е депозирал възражение и след дадени от
съда указания е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената
заповед.
Предявени
са от „Т.С.” ЕАД срещу Г. П. Й. обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването
на следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 25.07.2016 г. по ч. гр. д. №37625/2016 г. СРС, 142-ри състав: 2008.26
лева главница, представляваща стойност на незаплатена ТЕ за периода м.06.2013
г. до м.04.2015 г.; 318.26 лева – мораторна лихва за периода 31.07.2013 г. до 27.06.2016
г.; 55.75 лева – главница за услуга дялово разпределение за периода от м.06.2013
г. до м.04.2015 г.; 7.98 лева мораторна лихва за периода от 31.07.2013 г. до
27.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците от 08.07.2016 г. до
окончателно изплащане на сумите.
В
исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало по
силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е
необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил
за процесния период топлинна енергия, а потребителят не я заплатил в уговорения
срок дължимата цена, поради което е
изпаднал в забава. Искането към съда е да уважи предявените искове.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на
облигационни отношения между страните и
развива подробни съображения в тази насока. Сочи, че съгласно ЗЗП не се дължи
заплащане на ТЕ, ако същата не е поръчана от потребителя, като в този смисъл
излага, че е налице противоречие между ЗЗП и ЗЕ, както и че предимство има ЗЗП.
Моли съда да отхвърли предявените искове.
По
делото е конституиран като трето лице помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Представени
са извлечения от сметки по месеци за процесния период за абонатен номер
083860, с посочени дължими, според
ищеца, суми за топлинна енергия към датата на подаване на исковата молба.
Представени
са съобщения към фактури относно процесния период.
Представен
е договор между „Т.С.“ ЕАД и Т.С.“ ЕООД.
Представен
е договор между СЕС и „Т.С.“ ЕООД за
извършване на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия.
Представен
е и протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение.
Представено
е удостоверение за актуално състояние на ищеца.
Представени
са Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битова нужди от „Т.С.“ ЕАД *** от 2008 г. и от 2014 г.
Представен
по делото е нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот от 15.01.1996
г. г., видно от който Г. П. Й. и И.К.Й.
продават на сина си И.И. Й. по реда на Наредбата за държавните имоти апартамент
№18 в гр. София, ж. к. *******, като
продавачите си запазват правото на ползване върху същия пожизнено и безвъзмездно
Представено
е молба-декларация за откриване на
партида.
По
делото са приети като доказателства и документи, предоставени от третото лице
помагач, а именно: дялово разпределение и документи за главен отчет.
По
делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно и обективно. От
него се установява, че сградата, в която е процесният имот е топлоснабдена,
ежемесечно е извършвала отчет на общ водомер
абонатната станция. Извършените замервания в абонатната станция,
начисления по фактури, дялово разпределение и остойностяване на потребената топлинна
енергия за процесния имот са в съответствие с изискванията на действаща наредба
и цени на топлинна енергия за процесния период. Действащият през същия в абонатната станция общ водомер е преминавал
периодично метрологичен контрол.
По
делото е допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно и обективно. От
него се установява размерът на сумите за топлинна енергия за процесния период,
по месеци, и по пера, които за процесния период възлизат на сумата от 1942.62
лв. лв. след изключване на сума,
начислена за м.05 2013 г., който е извън процесния период, която не е
заплатена от ответната страна. Сумата за дялово разпределение пък според
експерта възлиза на 55.75 лв.
С
обжалваното решение № 315146/16.01.2018 г. постановено по гр. д. № 61722/2016г.
на СРС, ГО, са уважени претенциите за следните суми: 1998.37 лева главница,
представляваща стойност на незаплатена ТЕ и услуга дялово разпределение за
периода м.06.2013 г. до м.04.2015 г.; 318.26 лева – мораторна лихва за периода
31.07.2013 г. до 27.06.2016 г.; ведно със законната лихва върху главниците от
08.07.2016 г. до окончателно изплащане на сумите. Със същото е отхвърлена
претенцията за сумата над 1998.37 лв. до пълния предявен размер от 2008.26 лв.
главница.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по
същество- частично неправилно.
За уважаването на предявения установителен иск
следва да е налице следният фактически състав: съществуване на правоотношение
между страните, изпълнение на задълженията по него от страна на ищеца, а именно
за доставка на топлинна енергия за процесния период с цена, съответна на
претендираната сума, както и неизпълнение от страна на ответника да заплати
съответната стойност на доставената му и потребена топлинна енергия.
Съгласно чл.153 ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От представения по делото от ищеца нотариален акт за
покупко-продажба, неоспорен от ответната страна, се установява, че действително собственик на процесния
апартамент през 1996 г. е станал синът на ответницата И.И.Й., но също така е
видно, че по силата на същия ответницата и лицето И.К.Й. са с учредено право на
ползване върху процесния имот пожизнено и безвъзмездно. Следва извод, че между
нея като ползвател на процесния имот и
ищеца съществувало договорно правоотношение със съдържание задължение на
„Топлофикация София“ да доставя на имот, находящ се в гр. София, гр. София,
ж.к. „*******топлинна енергия, срещу задължение на ответницата да заплаща
нейната цена, в качеството й на клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153 ЗЕ.
Не се
оспорва, а и от представените по делото документи и експертиза се установи, че
сградата, в която е процесният имот, е топлоснабдена, поради което се явява
потребител по смисъла на ЗЕ и като такава
се явява обвързана от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без
изричното им писмено приемане.
Неоснователни са доводите за неравноправност на
общите условия наведени във въззивната жалба. Съгласно практиката на СЕС,
когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства,
националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на
договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските
договори и по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между
потребителя и продавача или доставчика. В чл. 3, § 1 на Директива 93/13/ЕИО е
предвидено, че в случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално
договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за
добросъвестност тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност
между правата и задълженията, произтичащи от договора. В случая не се установи
Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"Т.С." ЕАД да съдържат
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП или цитираната директива. Нужно е да се
отбележи същo така, че в случая не се касае за клаузи, върху чието съдържание
потребителят не може да влияе, с оглед предвидената в чл. 150, ал. 3 ЗЕ
възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия, т. е. това са
клаузи, върху които потребителят може да влияе - чл. 146, ал. 2 ЗЗП, с
идентично съдържание като чл. 3, т. 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи на потребителските договори). Този извод е верен, тъй като съгласно чл. 150 ал. 3
(ред. до изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) ЗЕ потребителите,
които не са съгласни с ОУ имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като
предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални
условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. В случая несъмнено е,
че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока
по чл. 150 ал. 3 ЗЕ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване е регламентиран в чл. 139-148 ЗЕ и в действащите
Наредба за топлоснабдяването /отм./,
Наредба №2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването /отм./ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. От приетата по делото експертиза е видно, че за процесния
имот е потребена топлинна енергия на обща стойност, която вещото лице е изчислило на сумата от 1942.62
лв. лв. след изключване на сума, начислена
за м.05 2013 г., който е извън процесния период, която не е заплатена от
ответната страна. Дължими са според заключението и 55.75 лв. такса за дялово
разпределение или общо 1998.37 Настоящият съдебен състав обаче намира, че
ответницата и настояща жалбоподателка дължи само половината от нея, доколкото не е била единствен ползвател на процесния
апартамент през процесния период, с оглед гореизложеното. Така остават дължими
от нея 999.19 лв.
Неоснователни
са наведените в жалбата възражения относно качеството на предоставената услуга
по доставяне на топлинна енергия, че общият топломер на абонатната станция не
бил минал необходимата метрологична проверка, тъй като категорично се
опровергават от заключението на вещото лице по техническата експертиза.
Доколкото
установеното главно вземане е начислено
за периода м.06.2013 г. до 30.04.2015 г.,
то частично приложение следва да
намерят Общите условия на ищеца, от 2008 г., съгласно чл. 33, ал. 1 от които
клиентите са длъжни да месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 –дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят, а съгласно ал. 6
при неизпълнение заплащат обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до деня на заплащането.
За
периода м.03.2014 г.- м.04.2015 г. процесното правоотношение се регулира от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребители от 2014 г., които са
обнародвани във вестник „Дневник“ на 14.01.2014 г. и са влезли в сила от
12.03.2014 г. Съгласно чл. 33, ал. 1, ал. 2 от Общите условия /в сила от
12.03.2014 г. /, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна
енергия и стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база на изравнителна сметка, в тридесетдневен
срок от датата на публикуване на съответната фактура на интернет страницата на
продавача.
Настоящият състав счита, че клаузата на чл. 33
ал.2 от ОУ в сила от 12.03. 2014г. е нищожна на основание чл.146 ал.1 предл.1
от ЗЗП, като неравноправна – противоречаща на общия принцип за добросъвестност,
установен от нормата на чл.143 ал.1 от ЗЗП и водещ до значително неравновесие
на правата и задълженията на ищеца - търговец и тези на потребителя – купувач.
Същите мотиви се отнасят и до клаузата на чл.33 ал.1 вр. чл.32 ал.2 от ОУ –
заплащане на сметки по прогнозен дял след публикуването им в интернет
страницата на търговеца. /обвързване потребителя да притежава съответното
техническо устройство и достъп до интернет/. Това е така, тъй като с клаузата
на чл. ЗЗ, ал.1 от ОУ от 2014г. е установен падеж за плащане на месечните
дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен дял /по чл.32,ал.1 от ОУ/- в 30
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.
А с клаузата на чл. ЗЗ, ал.2 от ОУ е установен падеж за изпълнение на
задължението за плащане на дължими суми за доплащане, след изготвянето на
изравнителните сметки /по чл.32 ал.2 от ОУ/ - отново в 30 дневен срок след
публикуването на интернет страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД. Съдът приема, че
така обвързаното настъпване на падежа на задължението за плащане, с
притежаването на специално техническо средство от страна на потребителя и
достъп до интернет, както и задължаването на потребителя да обезпечи
допълнително и самата възможност за достъп до интернет, го поставя в значително
неравностойно икономически положение спрямо търговеца., поради което клаузите
противоречат на императивната норма на чл. 143 ал.1 от Закона за защита на
потребителите, освен това при недобросъвестност от страна на ищеца -публикуване
в интернет страницата си със забавяне от няколко месеца – лихва няма да тече,
но и следва да се приеме, че и давността не е започвала да тече, при което може
да се стигне до правния абсурд погасителната давност да се окаже не 3 г., а
повече, особено при издаване на фактури за изравнителни сметки, в които се
включват и суми за много по – стари отоплителни периоди и като последица от
това, на основание чл.146 ал.1, предл.1 от ЗЗП - са нищожни.
Ето
защо законна лихва за периода 31.07.2013 г. до 27.06.2016 г. следва да се
начисли единствено за главницата дължима за периода юни 2013 г.- февруари 2014 г. или
изчислена по реда на чл. 162 ГПК с помощта на ел. калкулатор възлиза на 173.45 лв.
Следователно
решението следва да бъде частично отменено за сумата над 999.19 лв. до присъдената от 1998.37
лева, главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за периода
м.06.2013 г. до м.04.2015 г.; ведно със законната лихва от 08.07.2016 г. до окончателното
плащане, за сумата над 173.45 лв. до присъдения размер от 318.26 лева –
мораторна лихва за периода 31.07.2013 г. до 27.06.2016 г.
В
частта, с която СРС е отхвърлил предявения от ищеца иск, решението е влязло в
сила поради необжалването му от страна, за която е бил налице интерес за това.
В резултат от изводите, до които
въззивният съд достигна, решението на първоинстанционния съд следва да се
ревизира и в частта за разноските. Следва да се намалят присъдените на ищеца
разноски до сумата 334.84
лв., разноски за исковото и до 177.33 разноски за заповедното производство.
Разноски за въззивното
производство не следва да се присъждат а страните. Не се установяват направени
такива.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №
315146/16.01.2018 г. постановено по гр. д. № 61722/2016г. на СРС, ГО, 142
състав, в частта, в която е признато за установено , че Г. П. Й., ЕГН **********
дължи на „Т.С.“ ЕАД, *******, по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, искове с равно основание
чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД следните суми: над сумата от 999.19
лв. до присъдената от 1998.37 лева, главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия и услуга дялово
разпределение за периода м.06.2013 г. до м.04.2015 г.; ведно със законната
лихва от 08.07.2016 г. до окончателното плащане, сумата над 173.45 лв.
до присъдения размер от 318.26 лева – мораторна лихва за периода 31.07.2013 г.
до 27.06.2016 г., както и в частта за разноските, в която Г. П. Й., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ *******, сумата над 334.84 лв., разноски за исковото и над
177.33 лв. разноски за заповедното производство, като вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Т.С.”
ЕАД, *******, против Г. П. Й., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата над 999.19 лв. до присъдената от
1998.37 лева, главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия и услуга дялово
разпределение за периода м.06.2013 г. до м.04.2015 г.; ведно със законната
лихва от 08.07.2016 г. до окончателното плащане, както и за сумата над
173.45 лв. до присъдения размер от 318.26 лева – мораторна лихва за периода
31.07.2013 г. до 27.06.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
315146/16.01.2018 г. постановено по гр. д. № 61722/2016г. на СРС, ГО, 142
състав в останалата обжалвана част.
В
останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на страната на
въззиваемия „Т.С.“ ЕАД.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.