РЕШЕНИЕ
№ 583
гр. Бургас, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. Д.А
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20212120106414 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод предявен от Агенция „Пътна инфраструктура“ ЕИК
..............., седалище и адрес на управление в ........................., представлявано от
и.д.Председател на УС-инж.И.Д., чрез пълномощник-юк.П., адрес за призоваване и
съобщения в ................., ОПУ, против ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ................, седалище и адрес на
управление в ................................, представлявано от М.С.М.-Г., П.В.Д., С.Н.А., В.В.И., иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2972,16 лева, представляваща размера
на нанесени имуществени вреди в резултат на застрахователно събитие, настъпило на
14.09.2016 г., ведно с лихва за забава, считано от 06.12.2016 г. до подаване на иска, както и
законната лихва върху главницата, считано от подаване на иска до окончателното й
изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на ........... г., на АМ „Т.“, км.............., дясно реда, в резултат
на настъпило ПТП по вина на водача С. И. С., управлявал МПС, марка „..........“ с рег.
№................, са нанесени щети върху републиканската пътна мрежа, изразяващи се в
деформирана ограничителна система за пътища с обща дължина 40 м., от която са нарушени
10 бр. шини и 10 бр. стойки. Твърди се, че за ПТП има съставен Констативен протокол за
ПТП №282р-7382/15.09.2016 г., в който е посочено, че вина за ПТП има водачът С., тъй като
се е движел с несъобразена скорост и след употреба на алкохол, навлязъл в разделителната
ивица и се ударил в ограничителната система на пътя. Ищецът твърди, че към момента на
настъпване на ПТП, водачът, причинил щетите, е имал сключена застраховка „ГО“ в ЗПК
„Лев Инс“ АД, понастоящем ЗК „Лев Инс“ АД. Твърди се още, че ищецът предприел
своевременни мерки за ремонт и възстановяване на повредените ограничителни системи,
1
като стойността на причинените материални щети възлиза на сума в размер на 2972,16 лева
с ДДС. Според изнесените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
твърдения, ищецът отправил до ответника покана за изплащане на обезщетение съобразно
настъпилата щета, като при последния била образувана щета №0000-1000-06-7352/2016 г.,
но и до настоящия момент няма изплатено от последния застрахователно обезщетение.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си, който поддържа иска и
моли за уважаването му.
По делото е постъпил отговор от страна на ответника, в който искът се оспорва по
основание и размер. Твърди се, че в полза на ОПУ Бургас има изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 1819,76 лева по образуваната при ответника щета №0000-1000-06-
16-7352, поради което и не дължи допълнително обезщетение. Счита, че ищецът претендира
обезщетение по цени, които не отговарят на пазарните към момента на настъпване на
събитието. На подробно изложени в отговора аргументи се търси отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
С определение от 02.12.2021 г. като трето лице-помагач на ответника е конституиран С. И.
С., който не се явява и представлява в съдебно заседание, представя писмено становище,
ангажира доказателства.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на исковете е по чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания
по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби,
намира за установено следното:
Между страните не се спори, че на ................. г., около ............. часа, на АМ „Т.“, км...............,
настъпило самостоятелно ПТП с лек автомобил, марка „.............“ с рег.№..............,
собственост и управлявано от третото лице – помагач на ответника – С.С., като този факт се
установява и от приетия като доказателство Констативен протокол за ПТП с рег.№282р-
7382/15.09.2016 г.
Безспорно в отношенията между страните е и това, че ПТП е настъпило в срока на
валидност на застрахователна полица „ГО“ на МПС, сключена между собственика на лекия
автомобил, марка „.................“ и ответното дружество, както и че от ПТП са били причинени
материални щети по 10 броя шини и 10 броя стойки от ограничителната система за пътища,
която се стопанисва от ищеца.
По делото е приет като доказателство Договор за възлагане на обществена поръчка за
доставка и монтаж на ограничителни системи по републикански пътища на територията на
югоизточен район по области и класове: АМ, I-ви, II-ри, III-ти, включващ области ОПУ Б.,
С., С.З. и Я. (обособена позиция 4), стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19, ал.1, т.1 от ЗП,
сключен между Агенция „ПИ“ и „Юпитер 05“ ООД, изх.№РД-37-25/03.07.2014 г., л.22-42,
във връзка с който има изготвена количествено-стойностна сметка за доставка и монтаж на
2
ограничителни системи по Републиканските пътища на територията на ОПУ – Бургас от
16.09.2016 г., л.20, според съдържанието на който демонтажа и транспорта на
деформираната при ПТП ОСП възлиза на сумата от 2972,16 лева.
Между страните не се спори и по това, че във връзка с нанесените увреждания на
ограничителната система ищецът е заявил за изплащане от ответника на застрахователно
обезщетение, във връзка с която претенция при последния е била образувана преписка по
щета №0000-1000-06-16-7352, по която ответникът твърди, че е извършил плащане в размер
на 1819,76 лева. Доказателства в тази насока не са ангажирани, но в съдебно заседание на
07.02.2022 г. процесуалният представител на ищеца призна този факт.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ регламентира правото на увреденото лице, спрямо който
застрахованият е отговорен, да иска обезщетение пряко от застрахователя. В тази връзка,
отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото
лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият
е отговорен пред увредения за тяхното плащане.
В съответствие с разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът, в условията на
пълно и главно доказване, установи по несъмнен начин единствено наличието на валидно
застрахователно правоотношение между застрахователя и причинителя на вредата по
договор за застраховка на МПС, което обуславя правото му да предяви настоящия си иск. В
същото време обаче, ищецът не установи нито деянието, осъществено от застрахованото
лице, нито неговия механизъм, както и причинно-следствената връзка между това деяние и
причинения вредоносен резултат. Не се установи по категоричен начин и реалния размер на
причинената вреда.
В тази връзка съдът съобрази разпоредбите на чл.386, ал.2 и чл.400, ал.2 от КЗ, съгласно
които при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност; за възстановителна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число на всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Приетата като доказателство в тази връзка количествено-стойностна сметка не установява
по несъмнен начин, че действително претърпените вреди от ищеца вреди към деня на
настъпване на събитието са в претендирания исков размер, поради което и искът за
главница остана недоказан и следва да се отхвърли като неоснователен, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска.
Като неоснователна следва да се отхвърли и акцесорната претенция за мораторна лихва.
Воден от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Агенция „Пътна инфраструктура“ ЕИК ...................., седалище и адрес
на управление в ......................., представлявано от и.д.Председател на УС-инж.И.Д., адрес за
призоваване и съобщения в ...................., ОПУ, чрез юк.П., за осъждане на ЗК „Лев Инс“ АД,
ЕИК ..................., седалище и адрес на управление в ......................, представлявано от
М.С.М.-Г., П.В.Д., С.Н.А., В.В.И., да заплати на ищеца сумата от 2972,16 лева,
представляваща размера на нанесени имуществени вреди в резултат на застрахователно
събитие, настъпило на 14.09.2016 г., ведно с лихва за забава, считано от 06.12.2016 г. до
подаване на иска, както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на иска до
окончателното й изплащане.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: Ж. С.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4