Р Е Ш Е Н И Е
№….........../18.12.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на 13.12.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Никола Дойчев
при участието на секретаря Станислава Стоянова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 16504
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на предявени
от А.Н.В., ЕГН ********** срещу ***– гр. Варна, Булстат:***искове както следва:
1) иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за
признаване за незаконно и отмяна уволнението на ищеца, извършено със Заповед
№РД-17-2419/26.08.2019 г. 29/ 08.03.2019
г.;
2) иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „ръководител
на финансов отдел и главен счетоводител“ във финансов отдел при Икономочески университет – гр. Варна.
3) иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 222, ал. 1 от КТ,
за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 17634.00 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение
за срок от шест месеца, считано от 26.08.2019 г. год.;
Претендират се от ищеца и направените
по делото съдебно-деловодни разноски.
Ищецът твърди, че с трудов
договор № РД-17-1231/15.05.2012 г. е бил назначен на длъжността „вътрешен одитор" в ***-Варна, със срок на договора до
17.11.2012 г. След това с допълнително споразумение № РД-17-1274/18.05.2012 г.
ищецът бил преназначен на длъжност „финансов контрольор" за срок до
17.11.2012 г. С допълнително споразумение № РД-17-3229/29.10.2012 г., считано
от 01.11.2012 г., ищецът е преназначена на длъжност „ръководител финансов
отдел". Навеждат се твърдения, че със заповед № РД-17-3309/07.11.2012 г.
на ректора на ***- Варна е било възложено на заемащия длъжността „ръководител
финансов отдел" да изпълнява функциите на главен счетоводител. С
допълнително споразумение № РД-17-3381/14.11.2012 г., сключеният трудов договор
бил променен от срочен на такъв за неопределено време. Със заповед №
РД-14-1758/28.05.2015 г. на ректора на ***- Варна било възложено на заемащия
длъжността „ръководител финансов отдел" да изпълнява функциите на главен
счетоводител. Посочва се, че със заповед № РД-17-2147/26.07.2019 г. на ректора
на ***- Варна, считано от 26.07.2019 г., било взето решение за съкращаване 1
щатна бройка за длъжността „ръководител финансов отдел и главен
счетоводител", като съответно на 26.08.2019 г. била връчена на ищеца в
настоящото производство Заповед № РД-17-2419/26.08.2019 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение и в законоустановения срок
по чл. 358, ал. 2 от КТ.
Вследствие на горното ищецът
навежда доводи, че Заповед № РД-17-2147/26.08.2019 г. за съкращаване на една
щатна бройка за длъжността „ръководител финансов отдел и главен счетоводител“
била издадена от некомпетентен орган. Заявява още, че липсва реално съкращаване
на щата, както и че работодателят не бил извършил подбор на служители при
съкращаване на щата.
Посочва, също така, че последното
брутно трудово възнаграждение преди уволнението било 2939.62 лева.
В тази връзка се моли уволнението
да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, като ищецът бъде възстановен
на работа, както и да бъде заплатено обезщетение за оставане без работа в
размер на 17634 лева за периода от 26.08.2019 г. до 26.02.2019 г. Претендират
се и разноски.
Ответникът, редовно уведомен е
депозирал писмен отговор в законоустановения
едномесечен срок.
Не оспорва допустимостта на
предявените искове. Навежда възражения по същество на спора. Счита исковете за
неоснователни.
Не спори по фактическата
обстановка, а именно, че А.В. с трудов договор № РД-17-1231/15.05.2012 г. била
назначена на длъжността „вътрешен одитор" в ***-Варна,
със срок на договора до 17.11.2012 г. След това с допълнително споразумение №
РД-17-1274/18.05.2012 г. била преназначена на длъжност „финансов
контрольор" за срок до 17.11.2012 г. С допълнително споразумение №
РД-17-3229/29.10.2012 г., считано от 01.11.2012 г., била преназначена на
длъжност „ръководител финансов отдел".
Не оспорва още, че със заповед №
РД-17-3309/07.11.2012 г. на ректора на ***- Варна е било възложено на заемащия
длъжността „ръководител финансов отдел" да изпълнява функциите на главен
счетоводител, както и че с допълнително споразумение № РД-17-3381/14.11.2012
г., сключеният трудов договор бил променен от срочен на такъв за неопределено
време. Също така не възразява, че със заповед № РД-14-1758/28.05.2015 г. на
ректора на ***- Варна било възложено на заемащия длъжността „ръководител
финансов отдел" да изпълнява функциите на главен счетоводител,
включително, че със заповед № РД-17-2147/26.07.2019 г. на ректора на ***-
Варна, считано от 26.07.2019 г., било взето решение за съкращаване 1 щатна
бройка за длъжността „ръководител финансов отдел и главен счетоводител",
като съответно на 26.08.2019 г. била връчена на ищеца в настоящото производство
Заповед № РД-17-2419/26.08.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение
и в законоустановения срок по чл. 358, ал. 2 от КТ.
Ответникът навежда твърдения,
респективно възражения от правно естество, а именно, че издадената Заповед №
РД-17-2147/26.08.2019 г. за съкращаване на една щатна бройка за длъжността
„ръководител финансов отдел и главен счетоводител“ била издадена от компетентен
орган, както и че е налице реално съкращаване на щата като се излагат подробни
съображения. Още посочва, че не е извършен подбор, тъй като такъв не бил нужен,
доколкото нямало друга длъжност с трудови функции, сходни на тези на
съкращаваната. На следващо място се посочва, че работникът не е член на
синдикат и не е присъединен към колективен трудов договор. В заключение се
изразява становище, че не са представени доказателства, че ищецът е безработен
по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗНЗ, нито, че е
подала декларация образец 7 пред НАП. Оспорва се и искането за присъждане на
разноски. Моли за отхвърляне на исковете.
В открито съдебно заседание ищецът
поддържа предявените искове. Моли за уважаването им. Претендира разноски.
Ответникът поддържа депозирания писмен отговор. Моли за отхвърляне на исковите
претенции. Прави възражение за прекомерност. Претендира разноски.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, а и от
представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е
сключил трудов договор № РД-17-1231/15.05.2012 г. с ответника, по силата на
който е бил назначен на длъжността „вътрешен одитор"
в ***-Варна, със срок на договора до 17.11.2012 г. След това с допълнително
споразумение № РД-17-1274/18.05.2012 г. ищецът е бил преназначен на длъжност
„финансов контрольор" за срок до 17.11.2012 г. А с допълнително
споразумение № РД-17-3229/29.10.2012 г., считано от 01.11.2012 г. – преназначен
на длъжност „ръководител финансов отдел". Със заповед №
РД-17-3309/07.11.2012 г. на ректора на ***- Варна е било възложено на ищеца,
заемащ длъжността „ръководител финансов отдел" да изпълнява функциите и на
главен счетоводител. С допълнително споразумение № РД-17-3381/14.11.2012 г.,
сключеният трудов договор е бил променен от срочен на такъв за неопределено
време. Със заповед № РД-14-1758/28.05.2015 г. на ректора на ***- Варна било
възложено на заемащия длъжността „ръководител финансов отдел" да изпълнява
функциите на главен счетоводител. Впоследствие, със Заповед№
РД-17-2147/26.07.2019 г., ректорът на ***- Варна, е взел решение за съкращаване
1 щатна бройка за длъжността „ръководител финансов отдел и главен счетоводител"
считано от 26.07.2019 г.,
като на същата дата на ищеца е било връчено едномесечно предизвестие
РД-17-2148/26.07.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение. На 26.08.2019
г. била връчена на ищеца Заповед № РД-17-2419/26.08.2019 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение, като трудовият договор е бил прекратена, считано от
27.08.2019 г.
Спорните по делото въпроси са притежава
ли ректорът на ***-Варна нужната компетентност да издаде заповед №
РД-17-2147/26.07.2019 г. за съкращаване на една щатна бройка за длъжността
„ръководител финансов отдел и главен
счетоводител“ или следвало решението да бъде взето от академичния съвет,
респ. налице ли е реално съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, предл. 2 от КТ и следвало ли е да бъде извършен подбор между
служители със сходни трудови функции и ищеца преди да бъде уволнен последния?
Съгласно чл. 24 от Закона за
висшето образование (ЗВО) органи за управление на висшето училище са Общото
събрание, академичният съвет и ректорът.
Разпоредбата на чл. 30 от ЗВО урежда
статута и правомощията на Академичния съвет. Последният представлява орган за
ръководство на учебната и научната дейност на висшето училище, който определя
кадровата политика на висшето училище, одобрява длъжностните характеристики на
академичния състав и приема правилник за атестирането му (т. 8 на чл. 30, ал. 1
от ЗВО); взема решения за създаване, преобразуване или закриване на
департаменти, катедри и обслужващи звена на висшето училище (чл. 30, ал. 1, т.
3а от ЗВО); утвърждава или променя квалификационните характеристики и учебните
планове за подготовка на специалисти по образователните степени или в колежите
на висшето училище и др.
От граматическото тълкуване на разпоредбата
на чл. 30, ал. 1, т. 1 – т. 17 от ЗВО следва да се приеме, че Академичният
съвет определя кадровата политика по отношение на длъжностите на
научно-преподавателския състав, предвидени в чл.48 от ЗВО, респ. академичните
длъжности по смисъла на чл. 2 от Закона за развитието на академичния състав в
Република България ("асистент";
"главен асистент"; "доцент"; "професор"), като
ректорът на университета само изпълнява взетите решения на Академичния съвет в сферата
на учебната и научната дейност на училището – арг. от
чл. 32, ал. 1, т. 10 от ЗВО.
Съкращаването на някоя от
академичните длъжности е свързано именно с кадровата политика на висшето
училище в областта на научната и учебната дейност, поради което единствено в
правомощията на академичният съвет е да вземе решение за съкращаване на щата.
Този извод на съда се подкрепя и от разпоредбата на чл. 19, т. 20 от Правилника
на Икономическия университет-Варна, приет въз основа на § 17 от ПЗР на ЗВО, съгласно
който академичният съвет определя кадровата политика на **-Варна: критериите и
показателите за атестиране на академичния състав.
Следователно, кадровите въпроси
по отношение на административните длъжности, каквато представлява и процесната „ръководител на Финансово-счетоводен отдел,
главен счетоводител“, заемана от ищеца на общо основание се решават от Ректора
на университета като представител на висшето учебно заведение (чл. 32, ал. 1,
т.1 от ЗВО), работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Това е така, тъй
като дейността на ръководителя на Финансово-счетоводния отдел, не е свързана нито
с учебната, нито с научната дейност на висшето училище, а с ръководството и
управлението на финансовата и счетоводната дейност на същото. Това важи за целия
административен персонал на университета, в т.ч. хигиенисти, портиери, системни
администратори, касиери, счетоводители, експерт човешки ресурси, юрисконсулти и
пр., тъй като тяхната дейност не е свързана нито с пряко, нито косвено с научната
и преподавателска дейност на университета.
Ето защо, съдът приема, че заповед
№ РД 17-2147/26.07.2019 г., с която е закрита длъжността „ръководител, финансов отдел и главен
счетоводител“ във финансово-счетоводния отдел, НКПД 1211-6005, е издадена от
компетентен орган, в лицето на ректора на **-Варна, без да е било необходимо
решение в тази насока от Академичния съвет. В същия ден на 26.07.2019 г. ректорът
е утвърдил и новото щатно разписание с промените относно съкратената длъжност.
В тази връзка съдът намира, че е осъществен фактическия състав по съкращаване
на щата за тази длъжност.
Съкращаването е реално, тъй като е
преустановена трудовата функция на единствената ръководна административна длъжност
във финансово-счетоводния отдел на ***-Варна. Останалите длъжности в отдела, видно от
представените по делото длъжностни характеристики – на заместник-главния
счетоводител, старшия счетоводител и останалите счетоводители – не са с
ръководни трудови функции, а осъществяват оперативна дейност по осчетоводяване
и са подчинени на ръководителя на ФСО. ***
Съдът намира, също така, че за
съкращаването на щата не е било необходимо провеждането на подбор, тъй като във
финансово-счетоводния отдел на ***-Варна не се установиха наличието на други административни длъжности със
сходни ръководни счетоводни функции, като процесната,
заемана от ищеца. Липсват други длъжности с трудови фукнции,
еднородни с тези на съкратената, тъй като всички останали трудови длъжности във
ФСО са били подчинени на съкратената.
Подбор не би могъл да бъде
осъществен и с длъжността на заместник-ректора по финанси и проектна дейност,
независимо от обстоятелството, че част от неговите ръководни функции в сферата
на финансовата дейност на ***-Варна се припокриват с тези на ръководителя на финансов отдел. На първо
място, задълженията на зам.-ректора по финанси и проектна дейност, не се
изразяват само в организиране, ръководство, контрол и отговорност за цялостната
финансова и счетоводната дейност на висшето учебно заведение, а включва и други
съществено различаващи се по своята характеристика трудови функции, като
ръководство дейността на сектор „Управление и проекти“, включваща организиране
на дейността по разработване и изпълнението на национални и международни
проекти. Ето защо следва да се приеме, че трудовите функции на зам.-ректора по
финанси и проекта дейност са различни от тези на съкратената длъжност. Видно от
представените длъжностни характеристики за двете длъжности, в йерархично
отношение ръководителят на ФСО е подчинен на заместник-ректора по финанси и
счетоводна дейност, който осъществява пряк надзор и контрол върху неговата
дейност. Не на последно място, двете длъжности са със различен статут и място в
структурата на университета – зам.-ректорът е част от академичния състав на **-Варна
и е хабилитирано лице по смисъла на § 1, т. 18 от ДР към ЗРАРБ – арг. от 23, ал. 1 от Правилника на **-Варна, а заеманата от
ищеца е била част от администрацията на **-Варна.
По горните съображения, съдът
намира, че финансовото управление на **-Варна не е компрометирано, доколкото ръководството
и контрола на цялостната финансова и счетоводната дейност на висшето учебно
заведение продължава да се осъществява от заместник-ректора по финанси и
проектна дейност, осъществяващ пряк контрол върху финансово-счетоводния отдел
на ***-Варна. В този смисъл, съдът
намира, че висшето учебно заведение може да функционира и без наличието на
длъжността „ръководител на ФСО, главен счетоводител“.
В обобщение на гореизложеното, на
26.07.2019 г. е извършено реално съкращаване на щата за длъжността „ръководител
на ФСО, главен счетоводител“ с код по НКПД 12116005, което решение е било взето
от компетентен за това орган в лицето на ректора на **-Варна, без да е било
налице задължение за работодателя да извърши подбор по чл. 329, ал. 1 от КТ. На
ищеца е връчено на 26.07.2019 г. едномесечно предизвестие, подписано от ректора
на **-Варна за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2, пред. Второ от КТ, като пракратяването е
настъпило автоматично с изтичане на срока за предизвестие, считано от
27.08.2019 г. на основание чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ. Заповедта №
РД17-2419/26.08.2019 г. за прекратяване на трудовия договор, ведно с
измененията към него, е издадена съобразно правомощията на ректора на **-Варна,
предвидени в чл. 32, ал. 1, т. 3 от ЗВО. Същата съдържа точно и пълно описание
на фактическите обстоятелства, обусловили прекратяването на трудовоправната
връзка между страните и правилното им субсумиране към
приложимата разпоредба от КТ. Ищецът не е член на „Синдикат на работещите в ***–
Варна, видно от представеното по делото съобщение от председателя на сдружението,
поради което не се ползва с особена закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ.
Съдът приема за доказано пълно и
главно, че уволнението на ищеца е законосъобразно, поради което искът с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да бъде отхвърлен. Това води и до
неоснователност и на кумулативно предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и
т. 3 от КТ.
По разноските:
С оглед неоснователността на
предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден заплати претендираните от ответника разноски в
размер на 300.00 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК. Възражение за
прекомерност от процесуалния представител на ищеца в о.с.з. не е направено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от А.Н.В., ЕГН ********** срещу ***– гр. Варна, Булстат:***искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ като неоснователни, както
следва:
1) за признаване за незаконно и отмяна уволнението на А.Н.В.,
извършено със Заповед №РД-17-2419/26.08.2019 г.
29/ 08.03.2019 г;
2) за възстановяване на А.Н.В. на заеманата преди уволнението
длъжност – „ръководител на финансов отдел, главен счетоводител“ във финансово-счетоводния
отдел при Икономочески университет – гр. Варна;
3) за осъждане Икономочески
университет – гр. Варна да заплати на А.Н.В. сумата от 17634.00 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение
за срок от шест месеца, считано от 26.08.2019 г. год.;
ОСЪЖДА А.Н.В., ЕГН ********** да заплати на ***– гр. Варна,
Булстат:***сумата от 300.00 (триста) лева, представляващи сторени от ответника
съдебно-деловодни разноски в настоящото исково производство, на основание чл.
78, ал. 3, вр. с чл. 8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок считано от 27.12.2019 г.
ПРЕПИС от
настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: