Решение по дело №348/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2612
Дата: 12 юни 2019 г. (в сила от 5 юли 2019 г.)
Съдия: Весела Иванова Гълъбова
Дело: 20193110100348
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 гр. Варна, 12.06.2019 год.

                  

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в публично заседание на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА

 

При участието на секретаря Мариана Дончева разгледа докладваното от съдията гр.д.348 по описа на ВРС за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на М.Й.Й., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Б.Е.“ АД, ЕИК със седалище и адрес на управление ***, , с която е предявен иск с правно основание чл.7, т.1, б.“а“ от на Европейския парламент и съвета за заплащане на сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснение при изпълнение на полет от летище за дата 04.10.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за превоз на пътник чрез посредника „, по силата на който  ответното дружество е поело задължение да осъществи въздушен превоз по направление летище . Превозът следвало да се реализира на 04.10.2017г. с полет FB 8193, планиран за излитане от летище „Варна“ в 6.50 часа и кацане в крайна дестинация в 8.20 часа. Полетът бил извършен със закъснение от четири часа и половина. Сочи се, че когато закъснението е 3 или повече часа правата на пътниците при закъснял полет се приравняват на тези при отменен полет. Твърди се, че разстоянието на полета е 748 км, предвид което дължимото по Регламента обезщетение е в размер на 250 евро.

В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Сочи се, че в Отдел „Жалби и Рекламации“ на ответното дружество не е постъпвало оплакване/жалба от ищцата, предвид което дружеството е било в невъзможност доброволно да изпълни задължението си. В срока за отговор на исковата молба обезщетението от 250 евро било заплатено по сметка на адв. Бойко Филев, посочена в исковата молба. В този смисъл се настоява разноските по делото да останат в тежест на ищеца.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.

Процесуален представител на ответника не се явява и не изразява становище.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно между страните обстоятелството за сключен договор за въздушен превоз с полет на 04.10.2017 г., който е пристигнал в крайната му точка () със закъснение, надвишаващо 3 часа, както и че разстоянието на полета е 748 км.

Представено от ответника е писмено доказателство за извършено в полза на ищцата плащане на сумата от 488.96 лева по банков път на 18.02.2019г.

Постъпването на дължимото обезщетение в размер на левовата равностойност на 250 евро се признава изрично от ищцовата страна.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Установи се, че след завеждане на исковата молба е погасена претендираната от ответника сума за главница. Ето защо, следва да се приеме, че задължението за плащане на претендираното обезщетение е надлежно погасено с изпълнението му. Искът за главницата следва да се отхвърли поради плащане, извършено в хода на процеса, което на основание чл. 235 ГПК следва да бъде взето предвид от съда.

От представените доказателства не се установява да е погасена сума претендирана като законна лихва за забава върху главницата за периода от завеждане на исковата молба до погасяване на задължението.

Предвид факта, че плащането е настъпило в хода на производството /18.02.2019г./, което не е спорно в отношенията между страните, съдът намира, че са налице основания за присъждане на законната лихва върху главницата от 250 евро за периода от 14.01.2019г. до 18.02.2019г., чийто размер възлиза на 2.43 евро, изчислен с лихвен калкулатор.

Съгласно чл.78, ал.2 ГПК ответникът не дължи разноски, ако с поведението си не е дал повод за завеждане на иска и признае иска. В срока за отговор на исковата молба ответникът е извършил плащане на сумата, но в депозирания отговор изрично оспорва предявения иск, т.е. не е налице една от кумулативно предвидените в закона предпоставки за освобождаване на ответника от отговорност за разноските по делото – да е признал иска. Безспорно, плащането на главницата е станало след подаване на исковата молба, т в хода на настоящото производство. Във връзка с понасяне отговорността за разноските, релевантно е кога точно е направено плащането и в този смисъл изследване на въпроса дали направата им е предизвикана от поведението на ответника. Тъй като ответникът не е погасил носимото си парично задължение преди процеса и не е признал иска, той е станал повод за завеждане на делото. Настоящият състав приема, че отговорността за разноските следва да бъде възложена на ответника по делото, тъй като с поведението си е предизвикал завеждане на исковото производство от ищеца. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 50 лева за платена държавна такса и 300 лева за платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Й.Й., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Б.Е.“ АД, ЕИК със седалище и адрес на управление ***, , с която е предявен иск с правно основание чл.7, т.1, б.“а“ от на Европейския парламент и съвета за заплащане на сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснение при изпълнение на полет от летище за дата 04.10.2017г.

ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ЕИК със седалище и адрес на управление ***,  да заплати на М.Й.Й., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 2.43 евро, представляваща законната лихва върху главницата от 250 евро за периода от датата на подаване на исковата молба - 14.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението – 18.02.2019г.

ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ЕИК със седалище и адрес на управление ***,  да заплати на М.Й.Й., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 350 лева, представляваща направени по делото разноски.

 Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: