Р Е Ш Е Н И Е
№572
гр.Русе,17.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският Районен съд, четвърти
наказателен състав в публично заседание на двадесети септември две хиляди и шестнадесета
година в състав :
Районен
съдия: Венцислав В.
Съдебни
заседатели :
при
секретаря Ю.О.…..……..…………………………...
и в
присъствието на прокурора………………..…………………..
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 837/2016г. по описа на съда, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е
жалба от С.Б.Б. против Наказателно постановление № 15-1085-000215/23.02.2016г.
на Началника на група при сектор ПП към ОД
на МВР-гр.Русе. Същият моли съда да отмени наказателното постановление, с което
са му наложени две наказания “глоба” в общ
размер на 500 лв.
Ответникът
по жалбата,редовно призован не изпраща представител и не взема становище по нея.
Русенската
Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят
е неправоспособен водач на МПС и бил собственик на л.а.”Хюндай Акцент” с ДК № …….
На 05.02.2016г. около
18,30ч. св. А.В., полицейски служител при Първо РУП на МВР -гр.Русе, с личния
си автомобил отивал на работа, тъй като бил нощна смяна. В района на гробищен
парк „Басарбово” и в близост до разклона за
кв.”Средна кула” той видял, че горепосоченият автомобил е катастрофирал,
тъй като е напуснал пътното платно и е с видими деформации. Св.В. спрял, отишъл
до автомобила и видял, че вътре в него имало „младо момче, което не познавал”. Почукал
на предното стъкло и го попитал дали има нужда от помощ, при което водачът не
му обърнал внимание, а бил единствено съсредоточен върху това да запали
автомобила. Св.В., който бил облечен с полицейска униформа му разпоредил да
спре с тези си опити и да излезе от автомобила. С излизането си водачът заявил,
че не е пострадал и веднага се обърнал и тръгнал пеша в посоката към гр.Русе.
Св.В. му извикал да се върне обратно, на което водачът се подчинил, върнал се и
пак седнал в автомобила без да говори със св.В.. В един момент пак напуснал
автомобила и тръгнал пеша в посоката към гр.Русе, при което повече не се
върнал, като изоставил автомобила. Тъй като св.В. бързал за работа съобщил на
дежурния при ОД на МВР – Русе за инцидента и не дочакал идването на своите колеги.
Жалбоподателят, като собственик на автомобила бил призован да се яви в сградата
на АНО, където посочил, че е предоставил автомобила за управление на Р.Г.К.. В
писмените си обяснения по преписката св.Р.К. заявил, че действително
жалбоподателят на него му е предоставил автомобила и съответно той е
катастрофирал. Въпреки това св.Ш. съставил АУАН против жалбоподателя, а впоследствие АНО издал и обжалваното
наказателно постановление, с което му наложил наказания за нарушения по чл.177
ал.1 т. 2 пр.1 и по чл.179 ал.2 от ЗДвП.
Тази
фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните в хода на делото
доказателства.
Жалбата
е основателна.
По
делото се събраха категорични и безспорни доказателства, че не жалбоподателят,
а някое друго лице е управлявало леката кола към момента на настъпване на
произшествието. В този смисъл жалбоподателят не е осъществил от обективна
страна състава на нарушението по чл.177
ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП, защото не той е управлявал автомобила. Доказателства за
това се съдържат в показанията на св.А.В., който в съдебно заседание
категорично не разпознава жалбоподателя, като лицето, което е заварил в
автомобила. Отделно от това св.К. изрично декларира, също в съдебно заседание,
че жалбоподателя действително му е предоставил същия около 17ч. на
05.02.2016г., но от своя страна той го е преотстъпил на трето лице, което отказва
да посочи, и поради което на основание чл.120 ал.4 от НПК му е наложена глоба в
размер на 1 000 лв. Същественото по делото е, че не жалбоподателят е
управлявал леката кола, видно от показанията на св.Анчев, които съдът няма
причина да не кредитира, а същата е управлявана или от св.К., или от някое
трето лице.
В този
смисъл наказателното постановление в тази му част следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят не е извършил нарушението, което му
е вменено във вина.
Доколкото
жалбоподателят не е управлявал автомобила, обективно няма как и да е допуснал нарушение на разпоредбата на
чл.20 ал.2 от ЗДвП, изразяващо се в напускане на пътното платно. В този смисъл
наказателното постановление следва да бъде отменено и в тази му част. За
пълнота следва да се отбележи, че дори и той да го бе управлявал, наказателното
постановление в тази му част също е незаконосъобразно, защото същото не е доказано
по никакъв начин. Доколкото на местопроизшествието не е извършван оглед и
изобщо не са установени никакви причини и обстоятелства, при които е настъпило
ПТП не могат да се правят никакви изводи
във вреда на жалбоподателя. Това е така, защото загубата на контрол може да се
дължи на най-различни фактори
и обстоятелства, включително и обективна невъзможност да избегне настъпване на
ПТП, а други произтичащи от него водят
до друга правна квалификация. Така напр. по никакъв начин не е установено имало
ли е други участници в ПТП, имало ли е някаква опасност за движението на
жалбоподателя и могъл ли е същият да я предотврати чрез намаляване на скоростта
или спиране, каква е била скоростта му – съобразена, несъобразена или
неразрешена.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът :
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление
№ 16-1085-000215/23.02.2016г. на Началника на група при сектор ПП към ОД на МВР-гр.Русе, с което
по отношение на С.Б.Б. с ЕГН ********** за нарушения по чл.177 ал.1 т.2 пр.1 и
по чл.179 ал.2 от ЗДвП са му е наложени наказания „глоба” в размер на 300 лв. и
„глоба” в размер на 200 лв.
Препис
от решението да се изпрати на жалбоподателят и АНО.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.
Районен
съдия :