Р Е Ш Е Н И Е
№……………......./ 07.05.2019 г.,
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5864 по описа за
2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „К.“
ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, офис № 15 срещу
Наказателно постановление № 383342 – F427962 от 28.11.2018 г.,
издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – гр. Варна, с което
на дружеството – жалбоподател, на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данъка
върху добавената стойност, му е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 500 лева (петстотин лева) за това, че на 08.10.2018 г.,
при проверка в информационния масив на ТД на НАП – гр. Варна е установено, че
задълженото лице „К.“ ООД, с ЕИК: *********, като регистрирано по ЗДДС лице не
е изпълнило задължението си да подаде СД по ЗДДС за отчетен период 01.07.2018
г. – 31.07.2018 г. в законоустановения срок до 14.08.2018 г. – нарушение на
разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от Закона за данъка върху добавената стойност.
Дружеството – жалбоподател
„К.“ ООД намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, без обаче
да навежда някакви конкретни аргументи в защита на своята позиция. Поради
гореизложените съображения, моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на
11.03.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 5864 по описа за 2018 г. на
Варненския районен съд, въззивното дружество „К.“ ООД
се представлява от своя процесуален представител адв. Л.М. ***, който поддържа
жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното
постановление, мотивирайки се, че нарушението не е установено и доказано по
категоричен начин.
В проведеното на
11.03.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 5864 по описа за 2018 г. на
Варненския районен съд, въззиваемата страна ТД на НАП – гр. Варна се
представлява от своя процесуален представител гл. юрисконсулт Екатерина
Андонова, която моли за потвърждаване на наказателното постановление,
подчертавайки в своята пледоария по същество на делото, че нарушението е
доказано по категоричен начин от представените от ТД на НАП – гр. Варна
разпечатки от информационната система на приходната агенция.
От фактическа страна, съдът намира за установено
следното:
На 08.10.2018 г. св. Д.П.Г. – инспектор по приходите в ТД на НАП – гр.
Варна извършила проверка в информационния масив на Националната агенция за
приходите, като установила, че търговското дружество „К.“ ООД, с ЕИК: *********
не е депозирало в срок до 14.08.2018 г. справка – декларация по ЗДДС за отчетен
период 01.07.2018 г. до 31.07.2018 г.
Приемайки, че с това свое
поведение, в частност бездействие в срока до 14.08.2018 г., дружеството „К.“
ООД е извършило нарушение на чл. 125, ал. 5 от Закона за данъка върху
добавената стойност, на 19.10.2018 г. св. Г. съставила акт за установяване на
административно нарушение, с който санкционирала въззивното дружество за
нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, писмено възражение срещу съставения
АУАН не било депозирано, като на 28.11.2018 г. Директорът на дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП – гр. Варна, приемайки идентична фактическа
обстановка, като тази описана в обстоятелствената част на АУАН, издал
наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 179, ал. 1
от Закона за данъка върху добавената стойност, наложил на дружеството „К.“ ООД
„имуществена санкция“ в размер на 500 лева за извършеното нарушение на чл. 125,
ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност.
По отношение на доказателствата.
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа
на следните гласни и писмени доказателства: показанията на св. Д.П.Г.;
разпечатка от информационния масив на ТД на НАП – гр. Варна с информация по
отношение депозираните от „К.“ ООД справки – декларации по ЗДДС; Заповед № ЗЦУ
– ОПР – 17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на Националната агенция
за приходите.
Макар, че във въззивната
жалба се оспорва фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, на практика
обстоятелството, че дружеството „К.“ ООД не е изпълнило задължението си в срок
до 14.08.2018 г. да подаде справка – декларация по ЗДДС за отчетен период 01.07
– 31.07.2018 г. се потвърждава от показанията на св. Д.П.Г. и разпечатката от
информационния масив на ТД на НАП – гр. Варна.
Съдът не споделя възражението
на адв. Л.М., че е необходимо инспекторът по приходите (в случая св. Г.) да
състави нарочен протокол, в който да отрази своята констатация. Съдът не вижда
необходимост от едно подобно действие, доколкото разпечатката от информационния
масив на НАП е изключително категорична и недвусмислено отразява данните за
подадените справки – декларации от задължените лица и същата представлява годно
доказателствено средство.
Давайки вяра на
показанията на св. Г. и кредитирайки информацията от информационния масив на ТД
на НАП – гр. Варна, съдът приема за установено от фактическа страна, че на
08.10.2018 г., при проверка в информационния масив на ТД на НАП – гр. Варна е
установено, че задълженото лице „К.“ ООД, с ЕИК: *********, като регистрирано
по ЗДДС лице не е изпълнило задължението си да подаде СД по ЗДДС за отчетен
период 01.07.2018 г. – 31.07.2018 г. в законоустановения срок до 14.08.2018 г.
От правна страна съдът намира за установено следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7
– дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна,
поради следните причини:
На първо място съдът не установи в рамките на
извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното
производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за
установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно
предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на
чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се
отбележи, че вмененото във вина на въззивното дружество нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява
административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.
Безспорно се установи от
фактическа страна, че „К.“ ООД не е изпълнило в срок, предвиденото в
разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от Закона за данъка върху добавената стойност
задължение за отчетен период 01.07.2018 г. – 31.07.2018 г., поради което и
правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност за
това нарушение.
По отношение на възражението,
наведено в пледоарията на адв. Л.М. за допуснато нарушение на чл. 40 от ЗАНН,
доколкото АУАН не бил съставен в присъствието на нарушителя и в него не били
посочени свидетели в чието присъствие да е бил съставен АУАН, съдът го намира
за неоснователно.
Видно от показанията на
св. Г., АУАН е бил съставен в присъствието на представляващия дружеството, но
същият е отказал да го получи и да му бъде връчен. Горното обстоятелство е било
обективирано надлежно и потвърдено от данните и подписа на друго лице –
свидетел по АУАН – Севдалина Горанова, поради което и не е налице нарушение на
разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.
Още повече, че доколкото
нарушението в случая се установява от документи то съобразно разпоредбата на
чл. 40, ал. 4 от ЗАНН АУАН може да се състави и в отсъствие на свидетели,
поради което и възраженията в тази насока са неоснователни.
Наложеното административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева (петстотин лева) е
индивидуализирано в минимален размер, поради което и пред съда не е поставен
въпроса за неговата завишеност, респ. евентуална несправедливост.
В случая разпоредбата на
чл. 28, буква „А“ от ЗАНН е неприложима, тъй като закъснението за депозиране на
процесната справка – декларация не е рамките на ден, два или три, а до датата
на съставяне на АУАН, справката – декларация за отчетен период 01.07 –
31.07.2018 г. не е била подадена, в която посока са показанията на св. Г.,
поради което и липсват предпоставки да се приеме, че закъснението е сравнително
малко, което евентуално да обусловили по – ниска обществена опасност на
деянието.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 383342 – F427962 от
28.11.2018 г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – гр.
Варна, следва да бъде изцяло потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Потвърждава Наказателно постановление №
383342 – F427962 от 28.11.2018 г., издадено от Директора на дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП – гр. Варна, с което на „Кофисис“, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:***, офис № 15, на основание чл. 179, ал. 1
от Закона за данъка върху добавената стойност, му е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева (петстотин лева) за това,
че на 08.10.2018 г., при проверка в информационния масив на ТД на НАП – гр.
Варна е установено, че задълженото лице „К.“ ООД, с ЕИК: *********, като
регистрирано по ЗДДС лице не е изпълнило задължението си да подаде СД по ЗДДС
за отчетен период 01.07.2018 г. – 31.07.2018 г. в законоустановения срок до
14.08.2018 г. – нарушение на разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от Закона за данъка
върху добавената стойност.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: