№ 1307
гр. София, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100513482 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ срещу решение №
15454/25.09.2023 г. по гр.д. № 59683/2021 г. по описа на СРС, 52 състав, в частта, с
която е отхвърлен иск с правно основание чл. 411 КЗ, предявен от жалбоподателя
срещу „ОЗК – Застраховане“ АД, за разликата над 870,30 лв. до пълния предявен
размер от 1322,02 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 18.10.2021 г., до погасяването, представляваща непогасена част от регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за
застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 13.01.2020 г. в гр. София между лек
автомобил „Сузуки“ с рег. № ******* и лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №
*******, виновен за което е бил водачът на лек автомобил „Сузуки“ с рег. № *******,
гражданската отговорност на който е била застрахована от „ОЗК – Застраховане“ АД.
Жалбоподателят – ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, твърди, че решението е неправилно. Сочи,
че размерът на присъдената сума не отговоря на непогасената част от вредите по
отношение на застрахованото по застраховка „Каско“ МПС по средни пазарни цени
към датата на ПТП. Ето защо, моли решението в обжалваната част да бъде отменено и
1
искът да бъде уважен изцяло. Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата – „ОЗК – Застраховане“ АД, оспорва жалбата, като моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ с осъдителен иск с
правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата в размер на 1322,02 лв.,
представляваща непогасена част от регресно вземане за заплатено по застраховка
„Каско” застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на
13.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 18.10.2021 г., до погасяването.
Ищецът – ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, твърди, че в качеството си на застраховател по
договор за имуществена застраховка „Каско” е изплатил за реализирано на 13.01.2020
г. ПТП застрахователно обезщетение в размер на 1883,92 лв. на застрахованото лице.
Твърди, че вина за настъпване на застрахователното събитие има водачът на
застрахования при ответника – „ОЗК – Застраховане“ АД, по застраховка „Гражданска
отговорност” лек автомобил. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение
на основание чл. 411 КЗ в негова полза е възникнало регресно вземане за платената
сума, ведно със сумата в размер на 25 лв. – ликвидационни разходи, като ответникът е
погасил част от задължението, а именно – сумата в размер на 586,90 лв. Ето защо,
претендира сумата в размер на 1322,02 лв., представляваща непогасена част от
регресно вземане за заплатено по застраховка „Каско” застрахователно обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 13.01.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до погасяването.
С обжалваното решение искът по чл. 411 КЗ е уважен частично – за сумата в
размер на 870,30 лв., като е отхвърлен до пълния предявен размер от 1322,02 лв.
Решението е обжалвано само от ищеца в частта, с която предявеният иск е
отхвърлен.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е неправилно в
обжалваната част.
Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За
2
възникването на регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че
се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за
имуществено застраховане; в срока на застрахователно покритие по договора за
имуществено застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по
имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
възражението си за съпричиняване, както и погасяването на дълга.
Безспорни между страните във въззивното производство са следните
обстоятелства, а именно: че на 13.01.2020 г. е настъпило ПТП, в причинна връзка с
което са причинени вреди на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******,
застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при ищеца, към който момент между
виновния водач и ответника е съществувало валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“, че ищецът е заплатил на увреденото лице, застраховано
при него по застраховка „Каско“, застрахователно обезщетение в размер на 1883,92 лв.,
като е поканил ответника да му възстанови заплатената сума, ведно с ликвидационни
разходи за определяне на застрахователното обезщетение, вследствие на което
ответникът е заплатил на ищеца сумата в размер на 586,90 лв.
Следователно, безспорни между страните са всички обстоятелства, включени в
предмета на предявеното от ищеца право, с изключение на размера, в който е
възникнало регресното вземане в полза на ищеца, който въпрос е спорен пред
настоящата инстанция.
При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителната стойност на вредата (без овехтяване) към
момента на настъпване на застрахователното събитие по средни пазарни цени, но не
повече от застрахователната сума. Съгласно заключението по съдебно-
автотехническата експертиза, приета в първоинстанционното производство, разходите
за ремонт на процесния автомобил по средни пазарни цени към датата на ПТП
възлизат на сумата в размер на 2012,93 лв. Следователно, неправилно
първоинстанционният съд е определил дължимото застрахователно обезщетение на
сумата в размер на 1457,20 лв., тъй като същата е посочена от вещото лице като
релевантна за ремонт на автомобила по средни пазарни цени с приложен корекционен
коефициент на овехтяване на новите части от алтернативни доставчици. Както беше
посочено, при определяне на действителната стойност на вредата не следва да се взема
предвид овехтяване, като дължимото застрахователно обезщетение възлиза на сумата в
3
размер на 2012,93 лв. – стойността, необходима за ремонт на автомобила по средни
пазарни цени без да се отчита овехтяване. Доколкото, ищецът е заплатил в полза на
увреденото лице сумата в размер на 1883,92 лв., която е в по-малък размер от размера
на щетите по средни пазарни цени, то регресното вземане е възникнало за пълния
размер на платената сума, ведно с дължимите ликвидационни разходи, т.е. сумата в
общ размер на 1908,92 лв.
Безспорно между страните е, че ответникът е погасил в полза на ищеца сумата
от 586,90 лв. лв., поради което размерът на непогасената част от задължението е
1322,02 лв.
Във връзка с изложеното обжалваното решение в частта, с която искът с правно
основание чл. 411 КЗ е отхвърлен за разликата над сумата в размер на 870,30 лв. до
пълния предявен размер от 1322,02 лв. следва да се отмени, като искът бъде уважен и
за посочената част.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която са
присъдени разноски в полза на „ОЗК – Застраховане“ АД.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ следва да се присъди
сумата в размер на 98,25 лв. – допълнителни разноски за първоинстанционното
производство, както и сумата в размер на 425 лв. – разноски за въззивното
производство.
Следва да се посочи, че ищецът претендира разноски в общ размер на 872,88 лв.
за първата инстанция, но не са налице основания за присъждане на сумата в пълен
размер, като дължимите разноски възлизат на 672,88 лв. Това е така, тъй като ищецът е
платил депозит за САТЕ в размер на 400 лв., вместо дължимия и указан от съда
депозит в размер на 200 лв. Сумата в размер на 200 лв., представляваща недължимо
платен депозит за САТЕ, подлежи на възстановяване в полза на ищеца, в случай че
последният направи съответно искане пред районния съд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 15454/25.09.2023 г. по гр.д. № 59683/2021 г. по описа на
СРС, 52 състав, в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 411 КЗ,
предявен от на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ срещу „ОЗК – Застраховане“ АД, за разликата над
870,30 лв. до пълния предявен размер от 1322,02 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 18.10.2021 г., до погасяването, представляваща
4
непогасена част от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ за застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 13.01.2020 г. в
гр. София между лек автомобил „Сузуки“ с рег. № ******* и лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. № *******, виновен за което е бил водачът на лек
автомобил „Сузуки“ с рег. № *******, гражданската отговорност на който е била
застрахована от „ОЗК – Застраховане“ АД, както и в частта, с която в полза на „ОЗК –
Застраховане“ АД е присъдена сумата в размер на 102,50 лв. – разноски за
първоинстанционното производство, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *******, да заплати в полза на ЗЕАД
„Б.В.И.Г.“, ЕИК *******, на основание чл. 411 КЗ сумата над 870,30 лв. до пълния
предявен размер от 1322,02 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 18.10.2021 г., до погасяването, представляваща непогасена част от
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за
застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 13.01.2020 г. в гр. София между лек
автомобил „Сузуки“ с рег. № ******* и лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №
*******, виновен за което е бил водачът на лек автомобил „Сузуки“ с рег. № *******,
гражданската отговорност на който е била застрахована от „ОЗК – Застраховане“ АД.
ОСЪЖДА „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *******, да заплати в полза на ЗЕАД
„Б.В.И.Г.“, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 98,25 лв. –
допълнителни разноски за първоинстанционното производство, както и сумата в
размер на 425 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5