ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№......... 02.10.2017г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав
На втори
октомври 2017г.
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело №3342 по описа за 2017
година:
Предявена е искова молба от
„ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД София против В.И.Ж..
Ответникът В.И.Ж. представя
писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.
Съдът като взе предвид, че
исковата молба е редовна и предявения иск е допустим, намира че следва да внесе
делото за разглеждане в о.с.з.
Съдът счита, че следва да
приеме като доказателства по делото, представени с исковата молба писмени
доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение
на предмета на спора.
Съдът счита, че следва да приложи
към делото ч.гр.дело №1324/2017г. по описа на Старозагорски районен съд.
Следва да бъде указано на
страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват
всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от
насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят
възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови
доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
Следва да бъде указана на
страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат
към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра
на правосъдието.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.140 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните документи: Договор за потребителски
кредит от 22.10.2012г.; Искане за издаване на международна кредитна карта от 22.10.2012г.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№1324/2017г.
по описа на Старозагорски районен съд.
УКАЗВА на страните, че в
първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към
медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за
възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на
медиаторите към Министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ
за ДОКЛАД, както следва:
Обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба, са
следните: Ищецът „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД София твърди в исковата си молба, че образувал
ч.гр.дело №1324/2017г. по описа на Районен Съд Ст.Загора, по чл.410 от ГПК
срещу длъжника В.И.Ж.; в законоустановеният срок постъпило възражение от
длъжника срещу издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и на ищеца било
указано да предяви иск за установяване вземането си.
Твърди още, че на
22.10.2012г. между него и ответника бил сключен Договор за потребителски кредит
№**********, при условията на револвиращ кредит. Заявява, че при потребителския
кредит за ползване с платежен инструмент кредитна карта, средствата по кредита
се превеждат по картова сметка на Потребителя в срок до три работни дни,
считано от датата на сключване на Договора, а Потребителят усвоява средствата
по кредита при условията на револвиращ кредит. При този кредит потребителят
разполага с фиксиран кредитен лимит, който може да използва свободно, когато
реши, на части или изцяло, по всяко време. Револвиращият кредит възстановява
размера си в процеса на неговото погасяване. По този начин погасената част от
главницата отново става достъпна за използване. Съгласно така сключения Договор
и на основание Искане за издаване на международна кредитна карта ищецът предоставил
на кредитополучателя кредитна карта с лимит от 3300.00 лв., която кредитната
карта била получена лично от ответника. За използвания финансов ресурс (лимит)
се начислявала договорна лихва от дата на теглене на парите до дата на
погасяването им. Кредитополучателят, от своя страна се е задължил да погасява в
срок „минимална месечна вноска", която е променлива величина и се формира
като сбор от дължимите лихви и такси за съответния месец плюс 5 % (пет на сто)
от усвоения кредит. В случай на невнасяне в срок на месечна вноска, върху нея,
на основание чл.11, ал. 1, изр. 2 - ро, във връзка с чл. 9, ал. 5 от Договора,
се начислявало обезщетение за забава (лихва за просрочие) в размер на законната
лихва. Ищецът сочи, че потребителят е длъжен да погаси цялото си задължение към
Кредитора при изплащането на последната си изравнителна вноска съгласно
Погасителния план, предвиден в чл. 11.2 от процесното съглашение. Съгласно чл.6
т.1 от Договора, договореният между страните срок бил една година. Същият е
настъпил на 22.10.2013 г. Настоящото производство било образувано на 10.03.2017
г. (датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение),
тоест след настъпване изискуемостта на вземането и крайният срок на Договора.
Съобразно чл. 23.1. от договора за потребителски кредит, действието му се
прекратявало с пълното погасяване на всички взаимни задължения на страните по
него, включително на натрупаните лихви и разходи в случаите на просрочие от
страна на потребителя. Поради факта, че задълженията на кредитополучателя не са
погасени към датата на образуване на заповедното производство и към настоящия
момент, върху усвоения ресурс продължавали да се начисляват и дължат договорни
лихви и такси.
Към дата на входиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК, задължението на длъжника към „ТИ БИ АЙ
Банк" ЕАД било в общ размер на 6836.48 лв. - 3316.46 лв. ползван кредитен
лимит и за периода от 15.03.2013г. до 23.02.2017г., върху кредитния лимит била
начислена договорна лихва в размер на 3520.02 лв.
Моли съда да постанови
решение, с което да признаете за установено, че В.И.Ж., в качеството си на
кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит №
**********/22.10.2012 г. дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ
Банк" ЕАД, в качеството му на „Кредитодател" по същия договор, на
сума в общ размер на 6836,48 лв., от които: главница в размер на 3316,46 лв.;
3520,02 лв. договорна лихва, за периода от 15.03.2013г. до 23.02.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Претендира направените по
настоящото дело и в заповедното производство разноски.
Ответникът В.И.Ж. представя писмен
отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва предявения
иск по основание и размер. Заявява, че не оспорваме факта, че на 22.10.2012 г.
е сключил с ищеца процесния Договор за потребителски кредит, с платежен
документ кредитна карта, но оспорва твърдението, че е ползвал сумата от 3316,46
лв. от отпуснатия кредитен лимит и че тази сума е дължима от него. Оспорва и дължимостта
на сумата от 3 520,02 лв. договорна лихва за периода от 15.03.2013 г. до
23.02.2017 г.
Заявява, че в чл.7.1. от
договора е уговорен общ размер на кредита - 3300 лв., а претенцията в исковата
молба е за сума в размер по-голяма от уговорената. Заявява още, че съгласно
чл.12 от Договора, ищецът е следвало до 10-то число на месеца следващ отчетния
период да изпраща на ответника месечно извлечение, а това не било сторено. Съгласно
чл.16.2 от процесния договор, в случай, че Потребителят е допуснал пълно или
частично просрочие при изплащането на три поредни месечни вноски цялото му
непогасено задължение съгласно Погасителен план към Договора за потребителски
кредит ставало предсрочно и незабавно изискуемо - считано от датата на падежа
на последната от трите поредни просрочени месечни вноски, като в този случай предсрочната
изискуемост настъпвала автоматично при условията на тази разпоредба, без да е
необходимо Кредиторът да изпраща на Потребителя уведомления, покани,
предизвестия и други.
Сочи, че съобразно
предписанията на TP 4/18.06.2014 г. на ОСГТК, кредиторът не е упражнил правото
си да иска принудително изпълнение на цялото си изискуемо вземане предсрочно. Съгласно
т.18 от горецитираното TP: „В хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК
за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или
при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В
хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл.60,ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита." В случая банката не уведомила
ответника, че е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и
не го е уведомила за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, което е
следвала да стори преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Предвид изложеното счита, че предявеният иск по чл.422 ГПК е
неоснователен и моли да бъде отхвърлен, ведно с акцесорното задължение за
лихви.
В случай, че предявения иск
за главница бъде приет за основателен възразява по отношение претенцията за
сумата от 3 520,02 лв. договорна лихва за периода от 15.03.2013 г. до
23.02.2017 г., като заявява, че не става ясно защо лихвата е начислявана от 15.03.2013г.;
прави възражение за изтекла погасителна давност на основание чл.111. б.В ЗЗД, по
отношение на претендираната договорна лихва за периода 15.03.2016г. - 23.02.2017г.
Заявява, че не става ясно какъв точно лихвен процент съобразно чл.9.1 от
процесния договор е начислен, тъй като там били предвидени различни лихвени
проценти: при покупка и при теглене в брой.
От
изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран
с иск по чл.422 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет
съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което за издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№1342/2017г. описа на Старозагорски районен съд,
съществува. Ищеца следва да докаже факта, от който произтича
вземането му, а ответника следва да докаже възраженията си срещу вземането.
НАСРОЧВА делото за 07.11.2017г.
от 10,00 ч., за която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото определение
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. На ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на
ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: