№ 2750
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Таня Кандилова
Емилия Александрова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20211100509649 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, вх. № 25080461/11.05.2021 г. по описа на Софийски
районен съд, депозирана от Д. С. И., непълнолетен, действащ лично и със съгласието на
майка си М. И. Г., чрез адв. С. В., срещу Решение № 20105942/27.04.2021 г., постановено по
-ти
гр. д. № 49065/2020 г. по описа на Софийския районен съд, 117 състав, в частта, в която
е отхвърлен предявеният иск за увеличение на издръжката, както и в частта за разноските.
Въззивникът Д. С. И., непълнолетен, действащ лично и със съгласието на майка си
М. И. Г., е депозирал и въззивна жалба, вх. № 25107269/24.06.2021 г. по описа на Софийски
районен съд, срещу Решение № 20128365/01.06.2021 г., постановено по гр. д. № 49065/2020
-ти
г. по описа на Софийския районен съд, 117 състав, в частта, в която е отхвърлена молба с
вх. № 25080471/11.05.2021г. за поправка грешка/допълване на решението чрез посочване на
падеж на плащанията - 5-то число на месеца.
В първата въззивна жалба се твърди, че решението е неправилно поради съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, необосновано, а
вероятно и недопустимо, като се излагат съображения.
Моли се да се постанови съдебно решение, по силата на което да се отмени като
неправилно решение № 20105942/27.04.2021г., постановено по гр.д. № 49065/2020г. по
1
-ти
описа на СРС, 117 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за увеличение на
издръжката, като се постанови ново решение, по силата на което да бъде осъден С. Д. И. да
заплаща на детето си Д. С. И., действащ лично и със съгласието на майка си М. И. Г.
ежемесечна издръжка в размер на 800 (осемстотин) лева, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, платима до 5 - то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната
лихва за всяка просорочена вноска, считано от 5 - то число на месеца, за който се дължи, до
изплащането й.
Моли се и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца и направените в двете
съдебни инстанции разноски.
Във втората въззивна жалба се твърди, че решението е неправилно поради
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, както и
необосновано, а вероятно и недопустимо.
Моли се да се постанови съдебен акт, по силата на който да се отмени като
неправилно Решение № 20128365/01.06.2021г., постановено по гр.д. № 49065/2020г. по
-ти
описа на СРС, 117 състав, в частта, в която е отхвърлена молба с вх. №
25080471/11.05.2021 г. за поправка грешка/допълване на решението чрез посочване на
падеж на плащанията - 5-то число на месеца, като вместо него да се постанови ново
решение, по силата на което да се допусне и допълни Решение № 20105942/27.04.2021г.,
постановено по гр.д. № 49065/2020г. по описа на СРС, 117-ти състав, като се постанови
издръжката да се заплаща до 5-то число на месеца, за който се дължи.
Въззиваемата страна С. Д. И., чрез адвокат С. К.-В., е депозирал отговори на
въззивните жалби, с които оспорва жалбите и моли да бъдат оставени без уважение, а по
отношение на втората въззивна жалба моли, в случай, че бъде преценена същата за
основателна, да се вземе под внимание, че въззиваемият получава трудовото си
възнаграждение до 15-то число на месеца и да се определи падеж за плащане на издръжката
след тази дата, както и да се задължи жалбоподателят, на основание чл.127, ал.4 от ГПК, да
посочи банкова сметка, по която да му бъде превеждана издръжката.
И с двата отговора се претендират разноски за въззивното производство, но в открито
съдебно заседание, проведено на 10.10.2022 г. пред Софийски градски съд, процесуалният
представител на въззиваемия е посочил, че не претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, приема за установено следното:
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в законоустановените срокове от
страна, имаща правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване
валиден и допустим съдебен акт.
С Решение № 20105942/27.04.2021 г., постановено по гр. д. № 49065/2020 г. по описа
-ти
на Софийския районен съд, 117 състав, е изменена издръжката, определена по гр.д.
63273/17 СРС 89 и 8299/18 СГС, като е осъден С. Д. И., ЕГН **********, да заплаща на сина
2
си Д. С. И., ЕГН **********, със съгласието на майка му М. И. Г., ЕГН **********, месечна
издръжка от 340 лв., считано от 09.10.2020 г., ведно със законната лихва за забава, а искът за
горницата до 800 лв. е отхвърлен, допуснато е предварително изпълнение, на осн. чл. 242
ГПК; осъден е С. И. да заплати на СРС 50 лв. такса, а на Д.Ст.И. - 20,83 лв. разноски.
С Решение № 20128365/01.06.2021 г., постановено по гр. д. № 49065/2020 г. по описа
-ти
на Софийския районен съд, 117 състав, е поправена допусната очевидна фактическа
грешка в постановеното по делото решение № 20105942/27.04.21 г., като е постановено в
титулната част, годината на образуване на делото да се чете: „2020“, вместо „2021“ и е
отхвърлена молба, вх. № 25080471/11.05.2021 г. за поправка на грешка/допълване на
решението чрез посочване на падеж на плащанията - до 5-то число на месеца.
Доводите на въззивника касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Наведените доводи за неправилност на решението в обжалваните части са
неоснователни.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с
увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези
нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена
досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие
тези неудовлетворени нужди. Също така, искът за увеличение на присъдената месечна
издръжка може да се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на
възможностите на родителя му.
В настоящия случай първоинстанционният съд правилно е преценил възрастта на
ищеца, както и че ответникът е негов баща, който преди сравнително кратък период (през
2019 г.) е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 320 лв. от претендирани 750
лв. Отразено е, че към онзи момент бащата се е осигурявал върху 1153 лв. /според въззивния
състав - 2600 лв./, а майката е работила за 460 лв. месечно до м. март 2020 г. заплатата на
майката е била около минималната работна заплата, но е съкратена; получава инвалидна
пенсия от 212 лв. от м. 07.20 г. поради 50 % т.н.р. призната от ТЕЛК.
Бащата има същата т.н.р., от м. 08.19 г. до м. 07.20 г. се е осигурявал върху
минималната работна заплата, но е получавал обезщетение за нетрудоспособност /л.96/, а
след това - върху средно 2500 лв.
Видно от приетото като писмено доказателство пред въззивната инстанция писмо от
Национален осигурителен институт, към дата 07.04.2022 г. С. Д. И. получава лична пенсия
за инвалидност, поради общо заболяване по чл. 74, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване
в размер на 1218,53 лв.
Съобразно посоченото по-горе, настоящият съд намира, че правилно
първоинстанционният съд е съобразил, че обуславящи размера на издръжката за последните
три години са: намаляване дохода на майката, израстване на детето и инфлация, като с оглед
краткия период от определяне на предишната издръжка, увеличението на издръжката следва
3
да е минимално и единствено с оглед инфлация и израстване.
В случая Софийският градски съд съобразява, че макар бащата да е в трудоспособна
възраст (понастоящем е 47-годишен), налице са данни, че същият страда от заболявания,
намаляващи силно работоспособността му, при съобразяване, че професията, която
упражнява е автотенекеджия (видно от Експертно решение на ТЕЛК от 20.07.2020 г., в което
за общо заболяване е посочено: преживян миокарден инфаркт – преден със СТ елевация РСI
на ЛАД /Д/ с имлантиране на 2 ДЕС в Д1 и един ДЕС в ЛАД. Артериална хипертония III ст.,
увр. на междупр. дискове с радикулопатия. Гонартроза).
Обстоятелството, че трудоспособността на бащата е намаляла, се установява и от
представения пред първоинстанционния съд препис от епикриза, от която е видно, че
същият е преживял през 2019 г. остър миокарден инфаркт с имплантация на стентове, както
и от постъпилото пред настоящия съд писмо от НОИ, от което е видно, че С. Д. И. получава
лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване по чл. 74, ал.1 от Кодекса за социално
осигуряване в размер на 1218.53 лв.
Ето защо, издръжка в по-висок размер не следва да бъде присъждана, като
първоинстанционният съд правилно е определил размерът на увеличената месечна
издръжка.
Относно доводите във втората въззивна жалба, настоящият съд намира същите за
изцяло неоснователни, защото, както правилно е посочил първоинстанционния съд, падежът
на месечните плащания е посочен в закона и изтича в 24 ч. на последния ден. Следва да се
има предвид и обстоятелството, че страните не са постигнали спогодба, поради което
вписването в диспозитива на решението на падеж, на който да бъде изплащана издръжката
не влиза в рамките на съдържанието на решението по чл. 236 от ГПК и не се предпоставя от
разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от СК, която регламентира, че паричната издръжка се изплаща
ежемесечно, както и че при забава се дължи законната лихва. Съгласно чл. 236, ал. 1, т. 7,
ГПК, в решението следва да се съдържа банковата сметка, по която да се преведат
присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане, като не са предвидени
реквизитите, посочени в исковата молба и в молба, вх. № 25080471/11.05.2021 г. по описа на
СРС, депозирана от ищеца относно отразяване на крайна дата на месеца /в случая 5-то число
на месеца/, за който се дължи издръжката.
Обстоятелството, че в решението не се съдържа банкова сметка или друг начин
посочен от ищеца, настоящият съд обаче не обсъжда, тъй като няма такова оплакване във
въззивните жалби, а неспазването на изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК, макар и да
представлява нередовност на исковата молба, не е от категорията нередовности, която при
неспазване, да влече като последица връщане на исковата молба.
Доводите във втората въззивна жалба, че майката среща затруднения при получаване
на издръжката /при получаването й чрез пощенски запис/, настоящият съд намира за
неоснователни, защото ноторно известно е, че при получаване на пощенски запис
пощенският клон изпраща нарочно съобщение на получателя, а от друга страна, видно от
съдържанието на исковата молба, майката не е посочила банкова сметка или друг начин на
4
плащане, съобразно изискванията на чл. 127, ал. 4 ГПК, като банкова сметка е представена
едва в съдебно заседание, проведено на 21.03.2022 г. пред настоящата въззивна инстанция и
същата е подредена на лист 20 от делото.
Съобразно изложеното, първоинстанционните решения, като правилни, постановени
при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъдат потвърдени.
По разноските: в случая процесуалният представител на въззиваемия е заявил, че не
претендират разноски.
С оглед изхода на делото, въззивникът Д. С. И. няма право на разноски.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20105942/27.04.2021 г., както и Решение №
20128365/01.06.2021 г., постановени по гр. д. № 49065/2020 г. по описа на Софийския
-ти
районен съд, 117 състав, в обжалваните им части.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. С. И., ЕГН **********, действащ лично
и със съгласието на майка си М. И. Г., ЕГН **********, за присъждане на разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5