НОХД 716/2018г. – Пловдивски районен съд – VІІІ
наказателен състав
МОТИВИ :
Срещу подсъдимия Р.Р.Р.,
роден на *** ***, ***, ***гражданин, с начално образование, безработен,
неженен, осъждан, ЕГН-********** е повдигнато обвинение в това, че на
27.07.2017г. в гр.Пловдив, при условията на опасен рецидив, извършил
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК и е извършил престъплението, след като е бил осъждан
повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл.66 от НК, е отнел чужда движима вещ – 1 бр. велосипед марка „Explorer“ на стойност 150 /сто и петдесет/ лева от владението на
лицето В.Н.П. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои ,
което е престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и
б.“б“ от НК.
За съвместно разглеждане с
наказателния процес няма предявени граждански искове.
Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото
обвинение, което счита за доказано
по безспорен и категоричен начин, предлага на Съда
да признае подсъдимия Р. за виновен
в извършване на деянието, за което
е даден на Съд, като
му наложи при условията на чл.54 от НК наказание „ лишаване от свобода”, в размер, ориентиран около средния предвиден в
закона, като на осн. чл. 58а от НК същото да бъде
намалено с една трета, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим
,а също така и да бъде осъден да заплати и направените по делото разноски.
Подсъдимият
Р.Р. се признава
за виновен в извършването на престъплението, за което е даден на
съд, изразява
желание производството да протече по реда на съкратеното съдебно следствие и по
конкретно по чл. 371,т.2 НПК, като чрез защитника си
– адвокат Х. моли Съда при определяне на
наказанието да се вземе предвид процесуалното поведение на неговия подзащитен,
който е съдействал при разкриване на осъщественото от него деяние, но
същевременно не се ангажира с конкретен вид или размер на наказанието , което
следва да бъде наложено на подс. Р..
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Подсъдимият
Р.Р.Р. е роден на *** ***, ******, ***гражданин, с
начално образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН-**********. Същият е бил
осъждан общо седемнадесет пъти за извършени престъпления от общ характер, като
четири от осъжданията му обуславят квалификация на деянието, предмет на
разглеждане в дело, като такова извършено в условието на „опасен рецидив“ по
смисъла на чл.29 ал.1 б.“а“и б.“б“ от НК.
С протоколно определение по нохд № 6472/2012 г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, ХХІ
н.с., е било одобрено споразумение съгласно което подс.Р.
е признат за виновен за извършено на 21.09.2012г. престъпление по чл.196 ал.1
т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК, за което му е било
наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година и два месеца.
Определението е влязло в законна сила на 24.09.2012 г., а наказанието е
изтърпяно на 20.11.2013 г.
С протоколно определение по нохд № 1/2014 г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, ХVІ
н.с., е било одобрено споразумение съгласно което подс.Р.
е признат за виновен за извършено на 29.12.2013г. престъпление по чл.196 ал.1
т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ вр. чл.18 ал.1 от НК, за което
му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години.
С присъда по нохд
№ 3005/2013 г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, ХХІ н.с., подс.Р. е признат за виновен за извършено в периода
27.08.2012 г. – 11.09.2012 г. престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1
вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, за
което му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на две
години.
С определение по ЧНД № 3047/2014г. по
описа на Районен съд гр.Пловдив, ХVІ н.с., наложените на подс.Р.
наказания по нохд № 1/2014 г. по описа на Районен съд
гр.Пловдив, ХVІ н.с. и нохд № 3005/2013 г. по описа
на Районен съд гр.Пловдив, ХХІ н.с. са били групирани на основание чл.23 от НК,
като му е било определено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от
две години и пет месеца“. Определението е влязло в законна сила на 31.07.2014
г., а наказанието е изтърпяно на 20.05.2016 г.
С протоколно определение по нохд № 4006/2016 г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, VІІ
н.с., е било одобрено споразумение съгласно което подс.Р.
е признат за виновен за извършено на 25.06.2016г. престъпление по чл.196 ал.1
т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ вр. чл.18 ал.1 от НК, за което
му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година.
Определението е влязло в законна сила на 29.06.2016 г., а наказанието е
изтърпяно на 08.06.2017 г.
От
събраните в хода на досъдебното производство устни и писмени доказателства е
очертана следната фактическа обстановка:
Св. В.П. ***, за това и за придвижване
из града често използвал велосипед марка
„Explorer“. На 27.07.2017 год. на св.П. му се наложило да отиде
до финансова къща „Лимар Лоан“
намиращо се в центъра на гр.Пловдив на ъгъла на който се пресичали улиците
„Цариброд“ и „Христо Г.Данов“ /с административен адрес ул.“Цариброд“ № 2/.
Преди да влезе в сградата св.П. подпрял велосипеда си на стената в близост до
входа.
По същото време в района се намирал и подсъдсимият Р., който забелязал оставения без надзор
велосипед и решил да го вземе. Приближил се към него, огледал се и като видял,
че няма никой , се качил на него и потеглил в посока кв.“Изгрев“ в гр.Пловдив,
където първо го предложил за продан на св.П. И. , но последния отказал да го купи тъй като
се усъмнил, че може да е краден. След като св.И. не взел велосипеда Р. го продал на не
установено по делото лице.
Когато излязъл от финансовата къща и
видял, че велосипеда му липсва св.П. подал сигнал на ЕНН 112, от където го
препратили към ОДЧ на 02 РУ МВР гр.Пловдив. По време на работата по сигнала св.Ч.
Г. – разузнавач в сектор „Криминална полиция“ при
02 РУ МВР гр.Пловдив, установил, че на фасадата на сградата в която се намирала
финансовата къща има камери за видеонаблюдение. След
преглед на записите на същите установил,че на 27.07.2017 г. в 15.05 ч. лице от
мъжки пол се приближава към оставения от св.П. велосипед и го взема. Св. Г. ,
разпознал обвиняемия, който бил криминално проявен и познат на органите на МВР.
Назначената
в хода на разследването стоково-оценъчна експертиза, дава заключение, че
справедливата пазарна стойност на велосипед тип „планински бегач“ марка „Explorer“ със 7 скорости към момента на осъществяване на
кражбата му е възлизала на150,00 лева.
Била
е назначена и изготвена техническа експертиза на представения за изследване
оптичен носител CD-R марка „Verbatim". Експертът потвърждава, че дискът съдържа 3
бр. директории със следните наименования: „7", „8" и „Pic". В първите две са налични по един видеофайл и
специализиран плейър за възпроизвеждането им, а в третата - 13 бр. цифрови фотоизображения. Видеофайловете са цветни, без звук и са
цифрови презаписи от оригинален файл, на записан
върху твърдия диск на видеоохранителна система
видеозапис. Цифровите фотоизображения са отделни
кадри от видеофайловете, записани във файлов формат „bmp".В
рамките на записаните интервали от време има вкопиран
таймкод в изображенията и номер на камера, като
времевите интервали на записите, възпроизвеждани от плейъра, не се прекъсват.
Не са установени следи от манипулация/намеса, при записаната информация. Съгласно
вкопираните в кадър данни видеозаписите са от
27.07.2017 г. и обхващат времевия интервал от 15:02:02 ч. до 15:08:18 ч. коментар
относно отклонение от астрономическото време не може да се направи. Причина за
това е обстоятелството, че в кадър не се наблюдава конкретен обект, който по
безспорен начин показва астрономическото време в момента на записа. Камерите,
регистрирали записите, са монтирани на фасадата на сграда, находяща се на
ъгъла, заключен между ул. „Цариброд" и ул. „Христо Г. Данов" в гр.
Пловдив. Заснемат частично цитираните улици и прилежащите тротоари. При преглед
на съдържанието на предоставените записи е установено, че в 15:05:33 ч. към
велосипеда се приближава лице от видим мъжки пол, което потегля с него в посока
ул. „Христо Г. Данов". Не се изключва възможността лицето, което потегля с
велосипеда да е Р.Р.Р., ЕГН: **********.
Изложеното
по-горе се установява по един безспорен и категоричен начин, както от
обясненията на самия подсъдим Р., така и от показанията на свидетелите П., А. ,
Д. , Г. , А. , И. и А. , стоково-оценъчната и видео-техническа
експертизи, справката съдимост и характеристичната справка на подс. Р..
На
база гореизложеното, Съдът намира, че с действията си подсдимият
Р.Р.Р. е осъществил, както от обективна, так и от субективна страна съставомерните признаци на деянието,
инкриминирано в текста на чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“
и б.“б“ от НК, тъй като на 27.07.2017г. в гр.Пловдив, при условията на опасен
рецидив, извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК и е извършил престъплението, след като е бил
осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 от НК, е отнел чужда движима вещ – 1 бр. велосипед марка „Explorer“ на стойност 150 /сто и петдесет/ лева от владението на
лицето В.Н.П., без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои.
Престъплението
е било осъществено от Р. при форма на вината – пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на стореното от него, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. В потвърждение на
това е и факта на „богатото” му криминално минало, включващо и неколкократни
престои в пенитенциарни заведения.
При обсъждане степента на обществена опасност на самия
подсъдим, настоящият Съд намира , че е налице такава и то в твърде висока
степен. От една страна съдебното минало на подсъдимия категорично сочи на вече
затвърдени престъпни навици , тъй като до настоящия момент спрямо Р. са били
постановени 17 осъдителни съдебни акта /единствено и само за кражби, голяма част от които на велосипеди/, които не
са надхвърляли рамката от една година и два месеца / по НОХД 6472/12г.на ПРС
ХХІ н.с./. Следва също така да се вземе предвид , че установеното реално
изтърпяване на наказанията, категорично
не са дали своя поправителен и превъзпитаващ ефект, което от своя страна сочи на личност със завишена степен на
обществена опасност.
При определяне вида
и размера на наказанието ,
което следва
да бъде наложено на подс. Р., съобразявайки се с целите на
специалната и генералната превенции за поправянето
и превъзпитаването на дееца , както и за
предупредителното и възпиращо въздействие спрямо останалите членове на
обществото, настоящата инстанция намира
, че следва да му
бъде наложено наказание „ лишаване от свобода” при условията на чл.54 от НК. При
обсъждането на конкретния размер на наказанието лишаване от свобода на първо
место следва да се направи преценка на степента на обществена опасност на
престъплението , за което подсъдимия е даден на съд. Безспорно е установен
траен престъпен умисъл /на база предходни осъждания/ за своене
на чужди вещи.
Най-справедливо
би било наказанието
да бъде определено в размер на 6/шест/години
„Лишаване от свобода“, но тъй като по делото по искане на подсъдимия и неговия
защитник е проведено съкратено съдебно следствие, то на основание чл. 58а, ал.1
от НК, същото следва да се намали с 1/3, като се счита„Лишаване от свобода“ за
срок от 4/четири/ години. Предвид
размера на наказанието лишаване от свобода , както и квалификацията на
деянието, а и съдебното минало на Р., така определеното наказание от 4 години
лишаване от свобода на основание чл.57,ал.1 от ЗИНЗС следва да се изтърпи при
първоначален Строг режим. Съдът намира , че налагането на наказание при баланс
на отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, е единственото и
правилно такова. Действително стойността на отнетото е сравнително ниска
/150лв./ и крайният престъпен резултат не е толкова тежък, но от друга страна
настоящата съдебна инстанция намира , че всеки един размер на наказанието
лишаване от свобода под средния такъв би затвърдил вътрешното убеждения на
подсъдимия Р. за безнаказаност на престъпните му наклонности. Липсата на
превъзпитаващ и поправителен ефект донякъде се дължи и на „подаръчно” ниските
размери на наказанията , налагани му до този момент, въпреки че осъжданията му
от 2012г. насам са за деяния при условията на опасен рецидив и то по б.А и б. Б
на чл. 29 НК. Признаването на вината и съжалението за случилото се следва да се
приемат от една страна като дадени в насока възползване от привилегията на
закона, дадена в текста на чл. 58а от НК, а от друга – като вид социална
мимикрия.
Тъй като с виновното
си поведение подсъдимият Р.Р. е станал причина
за воденото срещу него наказателно преследване,
то на основание
чл. 189 ал.3 от НПК,
същият следва
да бъде осъден
да заплати по
сметка на ОД на МВР сумата в размер на 150 лева, представляваща
направени в хода на досъдебното производство разноски за експертизи и вещи
лица.
Причини за извършване на престъплението – стремеж към
лично облагодетелстване по престъпен начин, трайно установени престъпни навици,
както и пълна безкритичност към негативните последици от собствената му криминална
дейност.
По
тези си съображения
Съдът постанови и присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
/п/
Вярно
с оригинала
ВК