ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 267
гр. Перник, 14.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500751 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.258 и
сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена
ОТ: „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“, ЕИК *********
ЧРЕЗ: юк. Христо Шаламанов
със съдебен адрес: ***
ПРОТИВ: Решение № 261024 от 30.09.2021 г., постановено по гр. дело № 1677 /2021
г. по описа на Районен съд – Перник.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва като неправилно и
незаконосъобразно, противоречащо на материалния и процесуалния закон, както и прието в
противоречие със събраните по делото доказателства, като се моли същото да бъде отменено
и да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени предявените осъдителни искове.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на извода на съда, че
не било възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски паричен
кредит №*** тъй като същият противоречал на императивната правна норма на чл. 19, ал. 5
от ЗПК и на жалбоподателя следвало да се присъди единствено главницата по договора.
Жалбоподателят счита, че този извод бил в противоречие със събраните по делото
доказателства, а освен това в хода на процеса никоя от страните не била повдигала въпроси,
свързани с действителността на сключения договор за потребителски кредит и валидността
на възникналите облигационни отношения. Въззивникът счита, че съдът не следва да следи
служебно за валидността на договорите, от които се претендират като възникнали
предявените в исковото производство права, както и за валидността на договора за кредит,
въз основа на който ищецът черпи права, ако противната страна не оспори действителността
му.
На следващо място, жалбоподателят счита за неправилен извода на
първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК е императивна и тежестта
на доказване, че не е нарушена, падала върху ищцовата страна. Твърди, че е доказал
претенцията си срещу ответника Р.Г. Ванчев пред районния съд. В приложения към
1
доказателствения материал по делото договор за кредит годишният процент на разходите
бил определен на 33,46%, което твърдение се потвърждавало и от вещото лице и
заключението му в представената съдебно-счетоводната експертиза. От ответника не били
наведени факти и обстоятелства за нищожност на договора поради противоречието му с
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, същият оспорил размера на договорната
лихва, а не размера на годишния процент на разходите. Излага оплаквания, че районния съд
не посочил на ищеца, че следва да докаже факти в подкрепа на становището, че
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК е спазена.
Според жалбоподателя съдът бил длъжен да даде защита и съдействие на страните
само в рамките, посочени от ищеца с основанието и петитума на иска, и да се произнесе по
релевираните от страните възражения, доводи, реплики и дуплики, като не можел да се
произнася служебно по факти и обстоятелства, които не са въведени от ищеца и ответника в
предмета на спора. Правомощията на решаващия съд били ограничени до произнасяне на
решението по правен спор в рамките на заявените искания и възражения и установените по
делото факти и обстоятелства. Съдът не можел да се самосезира, нито да се произнесе извън
предмета на делото. При иск за присъждане на възнаграждение за неизпълнен договор за
кредит, въпросът за валидността на договора и противоречието му с определени правни
норми от ЗПК следвало да бъде разгледан, доколкото ответникът е оспорил
действителността му и е посочил фактите и обстоятелствата, от които извежда
противоречието на договора с императивната уредба. Такива обаче не били направени и
първоинстанционния съд бил излязъл извън предмета на делото, нарушил принципа на
диспозитивното начало и се произнесъл по въпрос извън тези, с които бил сезиран.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор
на въззивната жалба от процесуалния представител на въззиваемия – адв. Л.Н. от ПАК, с
който по подробно изложени съображения моли да бъде потвърдено първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно и бъде оставена без уважение въззивната жалба
като неоснователна. Моли да бъдат присъдени извършените разноски по делото. Посочва, че
в отговора на исковата молба е релевирал изрично възражение за противоречие на
договорената възнаградителна лихва с разпоредбите на чл. 19 ЗПК и чл. 9 ЗЗД, което
неизбежно водело до позоваване за нищожност съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Твърди, че вещото
лице не е имало поставени задачи да направи заключение дали ГПР е изчислен съгласно
разпоредбите на ЗПК, като добавя, че при съдебен спор, който се основава на договор, съдът
е длъжен служебно да следи дали договорът не е нищожен.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията
за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили
обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения,
изразяващи се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена
тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд
не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата
инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи
служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС/.
С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и
представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.266, ал. 2
ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд
събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно
тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на
чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
2
служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното и на осн. чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.05.2022г. от
10.30ч., за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
ПРИЗОВАВАНЕТО да се извърши по телефон или електронен адрес, с УКАЗАНИЕ
към страните, че явяването им в съдебно заседание не е задължително, а становище по хода
на делото и съществото на спора могат да изразят с писмена молба, с препис за насрещната
страна и прилагането на списък по чл. 80 от ГПК
За удостоверяване на призоваването да се състави протокол, а при невъзможност за
призоваване по телефон или електронен адрес, същото да бъде извършено по общия ред.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат;
запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото;
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор на
Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
обективирания в него доклад по делото, а на жалбоподателя – и препис от отговора на
въззивната жалба.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4