О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.София, 18.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, пети въззивен състав,
в закрито съдебно заседание на осемнадесети декември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К.КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: К.РАЙЧЕВА
МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА
след
като разгледа докладваното от съдия Костова ВНЧД № 551 по описа на АСНС за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл.345 вр.
с чл.249, ал.3 вр. с чл.248 от НПК.
С Определение от 27.10.2020 г.,
постановено в закрито заседание по НОХД № 1323/2020 г., Специализираният
наказателен съд, XIV състав, се е произнесъл по въпросите по чл.248 от НПК, в т.ч. е приел, че по делото не са допуснати
съществени процесуални нарушения, с което на практика е оставил без уважение
искането на част от защитниците на подсъдимите за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора, поради процесуални пороци на
досъдебната фаза (при изготвяне на обвинителния акт).
Против определението е постъпила жалба
от адв.В.В. – защитник на подсъдимия И.С.С. с оплаквания за
незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че оспорваният съдебен акт е
постановен в нарушение на императивни процесуални разпоредби, гарантиращи
правата на подсъдимите, вкл. на подс.С., който има интерес от законосъобразно
протичане на съдебното производство. Изтъква се, че определението е постановено
след провеждане на разпоредително заседание в отсъствие на четирима подсъдими,
а именно Й С., Д.Б., П.Т.и Т.П., чието участие е било задължително, с оглед
естеството на повдигнатите им обвинения, без спрямо тях да се реализира задочен
процес, съобразно чл.269, ал.3 от НПК. Отделно се акцентира на обстоятелството,
че обжалваният първоинстанционен акт е постановен в закрито заседание, каквато
възможност не е предвидена в глава XIX от НПК и се индикира нарушаване на
основния принцип за публичност по чл.20 от НПК. В тази връзка се иска,
определението да бъде отменено, като вместо това да бъде прекратено от
въззивната инстанция съдебното производство по горепосоченото НОХД и делото –
върнато на Специализираната прокуратура.
Въззивният съд, след като се запозна
с жалбата и с материалите по делото, счита, че същата е процесуално допустима, а
разгледана по същество е частично основателна.
НОХД № 1323/2020 г. на СНС е
образувано по внесен обвинителен акт срещу 14 подсъдими: Д.Г., Г.М., И.С., Й.С.,
Ж.У., Д.Б., Р.Т., Б.Я., В.Д., Б.Н., П.Т., Р.Д., Ф.М.и Т.П., за престъпления по
чл.321 от НК (за подс.Г. – за ръководство, а за подсъдимите М., С., С., Б., Т., Я., Д., Н., Т.и М.– за участие в организирана престъпна
група) и по чл.234 от НК (за подсъдимите Г., С., С., У., Б., Т., Я., Д., Н., Т.,
Д., М.и П., при различни форми на съучастие, повечето от които деяния са
квалифицирани и като продължавани престъпления по чл.26 от НК).
Касае се за трети по ред обвинителен
акт, внесен в СНС, като образуваните по-рано двукратно производства пред
първата инстанция са били прекратявани, а делото е било връщано на досъдебна
фаза за отстраняване на съществени процесуални пропуски.
При предходното внасяне на делото с
обвинителен акт, то е престояло малко над 3 години в СНС и е било висящо пред
същия съдебен състав (с персонално участие на други съдебни заседатели). По
него са проведени осем съдебни заседания, съдебно следствие изобщо не е
стартирало, заради отсъствие на различни подсъдими, а за около две години
делото е било и спряно, с оглед запретяването на подс.Б.Я. в Р.С., където
последният междувременно е бил осъден и е изтърпявал наказание лишаване от
свобода. За друг от подсъдимите – Р.Т., е било постановено задочно водене на
наказателния процес, като същият е бил обявен за ОДИ и му е била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража”. След завръщането на Б.Я. в страната,
делото е било възобновено, а скоро след това производството пред първата
инстанция е било прекратено.
При последното внасяне на делото с
обвинителен акт, в три съдебни заседания, ход не му е даден (а респ. не е могло
да се осъществи и разпоредително заседание), отново поради отсъствие на
различни подсъдими, някои нередовно пР.ни, други по разнородни
причини, лансирани от защитниците им. В част от случаите, не са били ангажирани
изобщо доказателства, установяващи наличието на обективно възпрепятстващи
присъствието на подсъдимите обстоятелства, но причините за неявяването им, очевидно
са били сметнати от СНС за уважителни, защото първата инстанция не е счела за
нужно да обсъжда евентуално предпоставките на чл.66 от НПК и да пристъпва към
взимане на мерки за неотклонение.
В четвъртото по ред заседание от 16.10.2020
г. не са се явили подс.С. (чийто защитник е информирал съда с молба, че лицето
е настанено в болница в Г., придружена с медицински документи, преведени на
български език, удостоверяващи приемане в здравно заведение след падане от
стълба), подс.Б. (чийто защитник е заявил, че клиентът му е получил бъбречна
криза и е настанен в болница, без да представя доказателства, с обещание да
депозира болничен лист в следващо заседание), подс.Т.(чийто защитник е уведомил
съда, че клиентът му работел в Г.и имал проблем с работодателя си във връзка с
наложената карантина, осуетяващи завръщането му, но щял да се яви в следващо
заседание, които защитни твърдения не са били доказателствено подкрепени),
подс.П. (без информация за причината за отсъствието му, чийто адвокат е
посочил, че няма контакт с лицето и даже не знае дали продължава да го
представлява).
Не се е явил и подс.Р.Т., който е
продължавал да е в неизвестност. Макар да става дума за новообразувано съдебно
производство и за персонални промени в съдебния състав, заради включването на
други съдебни заседатели, което е налагало отново да се разгледа възможното
приложение на чл.269, ал.3 от НПК, досежно някои от привлечените към
наказателна отговорност, СНС без такова произнасяне е приел, че процесът спрямо
Т. е задочен.
В отсъствие на изброените петима
подсъдими, които са били обвинени в извършването на тежки умишлени престъпления
(съобразно правната квалификация на деянията, отразена в обвинителния акт), на
16.10.2020 г. СНС е дал ход на делото и е пристъпил към изслушване на явилите
се страни по въпросите по чл.248 от НПК (от обхвата на разпоредителното
заседание), като е счел, че отсъстващите подсъдими биха могли да изразят
становищата си допълнително в писмена молба. Същевременно първата инстанция е
декларирала, че ще се произнесе по тези въпроси, отчитайки допълнително
депозираните становища, като според виждането й, такова процедиране
съответствало на „заключението на съда в ЕС от С-688/2018 г.” (има се предвид
решение на съда на ЕС, шести състав по дело С-688/2018 г.).
Никоя от явилите се страни не е била
подготвена за подобно развитие на процесуалната ситуация, отклоняващо се от
разписаните национални процесуалноправни норми, поради което са реагирали
разнопосочно. В началото, всички тези присъстващи страни са се противопоставили
да се дава ход на делото, с оглед съществуващите пречки за това (отсъствие на
част от подсъдимите). След обявяване на горната декларация от съда, прокурорът
и защитниците на присъстващите подсъдими са изразили позициите си по отделните
пунктове от тематиката на разпоредителното заседание, но специално адв.В.В. –
защитник на подс.И.С. (и настоящ жалбоподател) е заявил изрично, че прави това
само по настояване на съдебния състав, с ясното съзнание, че участва в
„абсолютно противоправна процедура”, дерогираща императивни разпоредби на НПК.
Защитниците на отсъстващия подсъдим С. – адв.И.В. и адв.З.И.са пледирали по
същите въпроси, вкл. са отправили искане за ново връщане на делото на
прокурора, навеждайки аргументи за допуснати процесуални нарушения в
досъдебната фаза, като са уточнили, че не са съгласували позицията си по чл.248
от НПК със своя подзащитен и не са наясно с неговото виждане по разискваната
проблематика. Защитникът на отсъстващия подсъдим Б., адв.М.изрично е подчертал,
че излага само собственото си гледище по въпросите по чл.248 от НПК, без да
може да изрази становището на клиента си. А защитникът на отсъстващите
подсъдими Т.и П., адв.З.(който е защитавал едновременно и още един, но явил се
подсъдим – В.Д.) е посочил, че провеждането на разпоредително заседание по
начина, предприет от СНС, би устройвал подс.Т., ерго позицията му по въпросите
от това заседание съставлява израз и на позициите на подзащитните му Т.и Д., но
не се ангажира да взима становище от името на подс.П., с когото отношенията
адвокат-клиент, са неясни, т.е. без гаранции, че продължават да съществуват
такива. Служебният защитник на подс.Т., адв.Н.а (назначаването на която е
станало при липса на изрично изразена воля от конкретния съдебен състав за
водене на задочно производство за този подсъдим) се е солидаризирала със
становището на прокурора по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
Преди приключване на заседанието от
16.10.2020 г., първоинстанционният съд е определил 10-дневен срок на защитниците
на отсъстващите подсъдими, за да влязат във връзка със своите подзащитни и да
изразят в писмена форма становището си по чл.248 от НПК, като ги е уведомил, че
съдът ще се произнесе с акта си по този текст от процесуалния закон, който ще
бъде изпратен по имейл и ще бъде обжалваем по съответния ред.
Никакво отношение съдебният състав
не е взел по санкциониране или несанкциониране на отсъстващия подс.П. (оказало
се безпричинно), нито по задължаване на подсъдимите Б. и Т., респ. на процесуалните
им представители да представят доказателства, макар и впоследствие, за
твърдените обстоятелства, възпрепятствали явяването на упоменатите подсъдими.
По-късно по делото е приложена
„докладна” (т.е. справка) от 19.01.2020 г. от съдебния деловодител на XIV състав на СНС, в изпълнение на указанията
на съда от горепосоченото заседание, че е осъществена връзка с подс.П. и че
последният е уведомен за възможността за изразяване на становище по въпросите
по чл.248, ал.1 от НПК. Съгласно текста на справката, П. е потвърдил, че все
още бива защитаван от адв.З.и е заявил, че ще влезе във връзка със защитника
си, за да обсъдят изисканото от съда становище.
На 20.10.2020 г. на електронната
поща на СНС е било получено съобщение от адв.З.че е влязъл в контакт с
подзащитния си Т.и след проведен разговор с него за позицията на клиента му по
чл.248 от НПК, е отразил в писмен вид същата (на практика преповтаряща
становището на защитника от откритото съдебно заседание).
На 21.10.2020 г. на електронната
поща на СНС е било депозирано ново съобщение от адв.З.който е информирал
съдебния състав, че подс.П. го е потърсил за среща, само защото е получил
обаждане от съдебен служител. Според съобщението, адв.З.е разяснил на П.
смисъла на разпоредбите, включени в обхвата на чл.248 от НПК, а изложените пред
него виждания на лицето са съвпадали с обявената в откритото съдебно заседание
позиция на защитника, но П. е дал да се разбере, че повече не желае да ползва
услугите на цитирания адвокат.
На 26.10.2020 г. по делото е
постъпило становище от адв.Н.а без връзка с темата на чл.248, ал.1 от НПК.
На 27.10.2020 г., СНС своего рода е
„финализирал” разпоредителното заседание, произнасяйки се с атакуваното определение,
без участието на страните, в закрито заседание, като е приел, че са налице
всички предпоставки за разглеждане на делото по общия ред, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения (доводите за процесуални пороци са обсъдени и
отхвърлени), дал е възможност, ако някои от подсъдимите желаят да сключат
споразумение, да сторят това и е определил дата за открито съдебно заседание
(11.11.2020 г.), с привличане на резервен съдебен заседател и пР.ване на
преводач. Според текста на изготвената поредна справка от съдебния деловодител
на състава – без дата, защитниците са били уведомени за определението по телефона (кога е
станало уведомяването на всеки, не е написано), като някои от тях са се
съгласили да получат акта от 27.10.2020 г. по електронна поща, а други са
пожелали да го получат на хартиен носител.
Дали е имало проведено открито
съдебно заседание на 11.11.2020 г., не е известно, защото не е приложен нито
протокол от такова, нито друг документ, който да показва пренасрочване или
промяна по движението на делото, въпреки че същото е било изпратено в АСНС на
16.11.2020 г., ведно с жалбата на адв.В.В..
На 02.11.2020 г. е било разпоредено
от съдията-докладчик отправяне на искане до САК за излъчване на служебен
защитник за подс.П., по молба на визирания подсъдим от 27.10.2020 г., в която П.
е дал и лично становище по въпросите по чл.248 от НПК, което не е било взето
предвид при постановяване на атакуваното определение, но не е влизало в разрез
с разбирането на първостепенния съд по същите въпроси.
Няколко дни по-рано, на 29.10.2020
г. е било проведено производство по поправка на съдебните протоколи,
необходимостта от каквато поправка е констатирана служебно от СНС и е била допусната
промяна в титулната част на протоколите от 14.09.2020 г. и 16.10.2020 г., в
името на единия от съдебните заседатели К.Р.(отказала се от участие), със
заместилата я Н.И.В това определение подробно е описано как е била установена
грешката в обърканите протоколи и става ясно, че името на отказалия се съдебен
заседател е фигурирало и в атакуваното определение от 27.10.2020 г. Според мотивната
част на акта за поправката, грешката е била забелязана едва на 29.10.2020 г.,
когато било установено, че „съдебен
заседател Р.все още не идва да подпише акт на съда от 27.10.2020 г.”. За определението
от 27.10.2020 г. се сочи, че нямало нужда то да се поправя, доколкото в
първоначалния си вид (с името в него на К.Р.), не било подписано от тричленния
състав, съставлявало все още проект за съдебен акт, а понеже К.Р.отказала да го
подпише, то „вариантът” на определението, носещ нейното име не се превърнал в
съдебен акт. Такъв той станал, след промяната в титулната му част, с вписване
на правилния съдебен заседател и подписването му от тримата членове на
актуалния съдебен състав. За изпратеното копие на оспорваното определение от
27.10.2020 г. по електронна поща от страните, носещо името на отказалата се
заседателка (К.Р.), се казва, че този акт бил „резултат от проведено тайно съвещание на 16.10.2020 г., доколкото
след тази дата всички постъпили становища са били за разглеждане на делото по
същество”.
Или написаното създава основателни
съмнения, че друго съвещание на състава след 16.10.2020 г. на практика не е
имало, че по усмотрение на съдията-докладчик такова не се е налагало, щом
по-късно постъпилите становища не са поставяли по-особени претенции (а са били
за разглеждане на делото по същество), а също създава основателни съмнения, че
съдебните заседатели са били викани не за същинско съвещаване на колективния
съдебен орган, а единствено, за да регистрират чрез полагане на подпис,
решението в дадена насока, взето от докладчика.
Само дори горните съмнения,
предпоставят отмяна на обжалваното определение от 27.10.2020 г., поради липсата
на достатъчно ясни процесуални гаранции, как е била формирана въплътената в
акта съдебна воля и дали е плод на решение на предвидения в закона троен
съдебен състав.
Освен това, като се изключи
недатираната справка на съдебния деловодител, която в този си вид, няма как да
се приеме за годно удостоверяване, по делото няма никакви данни, че оспорваното
определение от 27.10.2020 г., действително е било изпратено по електронна поща
или че е било връчено на защитниците, а още по-малко на подсъдимите. Поради
липсата на дата на справката, не е ясно, ако въобще определението е изпращано,
кой вариант е бил изпратен, със сгрешеното име на съдебния заседател или т.нар.
„окончателен” вариант.
По всичко личи, че пренебрегвайки
националните правила за задължителното явяване на подсъдимите в съдебното
производство (предвид повдигнатите им обвинения) и за провеждане на
разпоредителното заседание в присъствието на страните, в т.ч. обявяване на акта
в тяхно присъствие, СНС се е опитал да активира разглеждането на делото, което
е било значително затруднено от големия брой привлечени към наказателна
отговорност лица и непрекъснатите извинителни или неизвинителни отсъствия на
някои от тях.
Тази, в известен смисъл позакъсняла
активност (на фона на продължителното предходно двукратно спиране на
наказателното производство, с последващо връщане на делото на прокурора, заради
проблеми в предишния обвинителен акт, който е изглеждал по един и същи начин и
преди спиранията, както и след възобновяваванията), едва ли би постигнала
целения легитимен ефект, ако не обезпечава законосъобразно водене на процеса.
Няма как да се подмине и обстоятелството, че в определена степен затрудненията
в разглеждането на делото, са били обусловени и от демонстрирания от съда
крайно либерален подход към
неглижирането на процесуалните задължения на някои от подсъдимите,
превръщащ дефинитивно репресивния наказателен процес в полупожелателен, а с
това и поставящ в неблагоприятно положение подсъдимите с безукорно поведение,
имащи интерес от своевременно приключване на делото.
Основното оплакване в жалбата е за
постановяване на оспорваното определение в нарушение на императивни процесуални
норми – в отсъствие на част от подсъдимите и в закрито съдебно заседание. То е
обвързано впрочем и с проверка на мнението на първостепенния съд за допустимост
на подобно произнасяне по въпросите от разпоредителното заседание, на основание
на решението на съда на ЕС, по дело С-688/2018 г., макар и в противоречие с
нормата на чл.247в и чл.248, ал.6 от НПК.
За разлика от старата процесуална
уредба (в сила преди м.ноември 2017 г.), предвиждаща по въпросите на сегашното
разпоредително заседание да се произнася съдията-докладчик еднолично в закрито
заседание и позволяваща, значителна част
от тях да подлежат на преразглеждане и от съдебния състав впоследствие, новата
уредба съдържа процесуален регламент на произнасяне само в открито заседание,
от състав на съда в съответствие с чл.28 от НПК и в присъствието на основните
страни, а по изключение в отсъствие на подсъдимия в хипотезите на чл.269, ал.3
от НПК. И това съвсем не е случайно, защото новият регламент е обвързан с въведената
преклузия на исканията за връщане на делото в досъдебната фаза, а отклоненията
от него, на практика създават предпоставки тази преклузия да не настъпи изобщо
за страните.
Ползването на разбирането, вложено в
решението по дело С-688/2018 г., за нуждите на българския наказателен съдебен
процес, не е изключено, нито „заклеймено” от АСНС (каквато крайно некоректна вметка
фигурира в обжалваното определение), а трябва да бъде изключително внимателно,
да бъде съобразено със спецификите на съответните стадии и етапи на
производството, с подлежащите на реализиране процесуални и
процесуално-следствени действия, както и с възможностите за уведомяване, респ.
за преповтаряне на действията, защото в противен случай съществува съвсем
обективен риск, вместо ускорителен ефект, да се стигне до още по-голямо
забавяне на процеса.
Българският НПК третира присъствието
на подсъдимия в съдебната фаза на наказателното производство, при обвинение за
тежко престъпление, не само като „право на участие” на лицето (включено сред
кръга права по чл.55 от НПК), но и като негово задължение (чл.269, ал.1 от НПК), а от тук и националната ни процесуална
уредба е фокусирана върху спазването на това задължение, като съществува
дълбока и многоаспектна обвързаност между последното и процесуалната дейност на
съда, както и правомощията на компетентния орган.
Същевременно темата за реализиране
на процесуална дейност в отсъствие на наказателноотговорния субект, който носи
ангажимент за явяване, но не се е отклонил трайно, е твърде деликатна, защото
винаги поражда рефлексия в темата за процесуалните му права.
Внимателният прочит на обсъжданото
решение по дело С-688/2018 г., налага извода, че то е приложимо при
съществуването на следните условия:
= обвиняемият (подсъдимият) да е бил
уведомен своевременно за съдебния процес срещу него и за последиците от неявяването
си;
= да е представляван от упълномощен
да го защитава адвокат, избран от самия него;
= да е взел недвусмислено решение да
не се яви на някое от съдебните заседания
или
= да не се е явил в някое от
съдебните заседания поради независеща от него причина, ако след това заседание,
е:
- уведомен за извършените в негово отсъствие действия и
- е взел информирано решение, с
което е заявил било, че не оспорва
законността им на основание своето неявяване, било че желае да вземе участие в
тези действия, вследствие на което съдът ги е преповторил.
Съвсем ясно е при това положение, че
вложеното в акта на съда на ЕС разбиране, трудно би паснало на естеството на
разпоредителното заседание, макар същото да не осигурява събирането на
доказателства, а да представлява предимно излагане на правни становища, което
обичайно се осъществява от професионалните защитници, защото по един от
основните въпроси по движението на делото, а именно за неговото евентуално
връщане и за процесуалната редовност на досъдебната фаза, произнасянето на съда
преклудира възможността за нови искания в такава насока, ерго е невъзможно
преповтарянето на осъществените в отсъствие на подсъдимия действия, особено,
ако след това е започнало съдебно следствие.
Изискванията за задължително явяване
на подсъдимия при разпоредителното заседание в случаите на чл.269, ал.1 от НПК
и за провеждането на същото като открито, в присъствието на основните страни,
които изисквания са предназначени да подготвят организацията на същинското
съдопроизводство, не е нужно да бъдат абсолютизирани до крайност. Особено по
дела с множество подсъдими, те биха се счели за изпълнени и ако в няколко на
брой заседания (последователни или през определено време), подсъдимите се
явяват поетапно със защитниците си, за да вземат становища, стига явилите се
във всяко следващо страни да са запознати с изявленията на онези от предишното,
както и обратното, посредством осигуряване на съдебните протоколи, за да могат,
ако желаят да направят допълнителни възражения или да заявят нови искания, а
също стига и волята на съда да бъде обявена присъствено за всички тях, което е
оптималната гаранция за узнаването й, респ. за настъпването на уредената в
закона преклузия.
СНС е прокламирал, че е ползвал
указания в решението на съда на ЕС способ, но всъщност не го е сторил, защото
по делото няма данни нито дали подс.С. (който е отсъствал поради удостоверено
настаняване в болница в РГ.) е бил уведомен за извършените в негово отсъствие
действия, нито е обективирано заявление от същия, че не ги оспорва или че желае
преповтарянето им. Отделно, липсва произнасяне за подс.Р.Т., поради което не е
имало основание да се третира воденото за него съдебно производство като
задочно. Указанието от заседанието от 16.10.2020 г. към защитниците: „да влязат във връзка с отсъстващите
подсъдими и да изразят в писмена форма пред съда становището си по въпросите на
чл.248 НПК” в „10 – дневен срок”,
въобще не е било обвързващо за никой адвокат и не може да се третира за
уведомяване на неявилите се подсъдими за проведените в тяхно отсъствие
действия, защото подобно задължение, по българския закон, няма как да се вмени на
защитника. Ето защо и обсъжданото решение на съда на ЕС, съдържа изначалното
важно уточнение, че „допуска национална
правна уредба, съгласно която…”. Без усвояване в националната правна уредба
на подобно процедиране, а съответно и при липса на спомагащи го, предназначени
за него ясно разписани механизми, прилагането му се явява твърде комплицирано и
трябва да бъде добре обмислено и подходящо обезпечено.
Предвид горното, оплакванията в
жалбата на адв.В.В. са основателни, а заявеното в нея искане в първата му част
– за отмяна на атакуваното определение от 27.10.2020 г. следва да бъде уважено.
Няма значение, дали адв.В. или подзащитният му са е направили пред
първостепенния съд искане за връщане на делото на прокурора или не, защото
доводите за процесуалната годност на оспорвания акт могат да бъдат заявявани от
всяка от страните, тъй като за всяка е налице правен интерес от законосъобразно
провеждане на производството.
С оглед отмяна на акта, претендиращ
да е определение по въпросите от разпоредителното заседание, СНС ще следва да
проведе законосъобразно ново такова, при публично и присъствено за страните
обявяване на съдебната воля, и без съмнения относно съвещанието на съдебния състав.
Няма как въззивната инстанция да се
произнесе по искането в жалбата за връщане на делото, заради допуснати на
досъдебната фаза процесуални нарушения, след като такива не се сочат, но и да
бяха отразени, въззивният съд принципно е в състояние да извърши заместващо по
същността си произнасяне по този въпрос, ако съответната процедура не бе
съществено опорочена, както е в случая.
Ето защо, Апелативният специализиран
наказателен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 27.10.2020 г.,
постановено в закрито заседание по НОХД № 1323/2020 г. на Специализирания
наказателен съд, XIV състав, с което е направено произнасяне по въпросите по чл.248 от НПК.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: