Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
04.07.2023 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА
НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
31.05.2023 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и при участието
на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мариана Кадиева
|
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Росица Георгиева от
Окръжна прокуратура -
Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
36 |
по описа за |
2023 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в
от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от
А.К.А., с ЕГН **********,***, против Решение №7 от 13.01.2023 год., постановено по АНД №232/2022 год. по описа на Районен съд – Момчилград, с което е потвърдено наказателно
постановление №22-0303-000515 от 15.11.2022 год., издадено от началник
Районно управмвение – Момчилград към ОДМВР -
Кърджали.
Касаторът заявява в жалбата,
че счита обжалваното решение и потвърденото с него НП за неправилни и
незаконосъобразни, поради нарушение на закона и допуснати съществени нарушения
на процесуални правила - касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК. Развива съображения, като сочи най-напред, че съгласно
императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН, наказателното
постановление трябва да съдържа датата на акта, въз основа на който се издава и
името, длъжността и местослуженето на актосъставителя. Сочи, че в Акт за установяване на
административно нарушение серия GA №722665 било отбелязано, че същият му е
съставен на 23.10.2022 год., на която дата му бил връчен и екземпляр от същия,
което било видно и от подписаната и оформена от същата дата разписка към него. На
следващо място сочи, че в издадено му въз основа на този акт наказателно
постановление №22-0303-000515 от 15.11.2022 год. обаче било посочено, че същото
се издава въз основа на акт за установяване на административно нарушение от
20.10.2022 год., като по административнонаказателната
преписка нямало доказателства за съставен му на 20.10.2022 год. акт за
установяване на административно нарушение за такова деяние. Касаторът счита, че посочването в
наказателно постановление на дата на съставяне на акта, различна от тази в
съставения акт за установяване на административно нарушение, е в нарушение на
императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН и представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, което и с оглед разпоредбите на чл.63,
ал.3, т.2, във вр. с ал.2, т.1 от ЗАНН, било
основание за неговата отмяна. Според касатора, посоченото
съществено нарушение на процесуалните правила води до съмнение относно това,
въз основа на кой всъщност акт е издадено процесното
наказателно постановление, което драстично накърнявало и правото му на защита,
тъй като водело до невъзможност за него да разбере, въз основа на кой именно
акт за установяване на административно нарушение му е издадено и наказателното
постановление, с което е ангажирана административнонаказателната
му отговорност, както и счита, че посоченото съществено нарушение на
процесуалните правила прави невъзможно упражняването и на съдебен контрол за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
По нататък в касационната жалба са развити доводи, че с оглед санкционния
характер на производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия
орган е да проведе законосъобразна процедура, която да завърши със
законосъобразни актове и че предвид правораздавателния характер на
наказателното постановление, датата на акта, въз основа на който се издава,
като съществен реквизит на същото, не може да бъде извличана по пътя на
формалната или правна логика, още по-малко да се извлича по тълкувателен път от
съдържанието на други документи. Поради това касаторът
заявява, че не е съгласен с изводите на въззивния
съд, посочени в обжалваното решение, че при посочването в наказателно
постановление на дата на съставяне на акта, различна от тази в съставения му
акт за установяване иа административно нарушение,
„очевидно“ се касаело за допусната техническа грешка при изписването на цифрите
в НП, доколкото в АУАН била изписана правилната дата на съставянето на същея, което се установявало и с останалите доказателства.
Противно на изложените в обжалваното решение изводи на въззивния
съд, касаторът счита, че допуснатото от административнонаказващия орган нарушение на процесуалните
правила при издаване на наказателното постановление е съществено и съставлява
самостоятелно основание за отмяна на същото, без да е необходимо да се обсъжда
правилността му, респ. на това, извършено ли е описаното в същото
административно нарушение и как следва да се квалифицира и санкционира. Твърди,
че за техническа грешка може да се приеме всяка грешка, свързана с неточност от
техническо естество, която не е свързана с реквизитите на наказателното
постановление по начин, че да става ясна волята на наказващия орган, а в случая
била допусната грешка относно датата на акта, въз основа на който се издава,
който бил задължителен реквизит на НП по смисъла на чл.57, ал.1,
т.3, пр.1 от ЗАНН. Сочи, че съществено процесуално нарушение при постановяване
на акт, с който се налага наказание, представлява всяко неспазване на
императивни правила, гарантиращи правото на защита и че правният характер на
изискването за съдържание на наказателното постановление е изяснен в теорията и
съдебната практика еднозначно - императивно правило, гарантиращо правото на
защита, както и че нарушаването му е винаги основание за отмяна на
наказателното постановление, дори да е в резултат на техническа грешка. Поради
това касаторът счита, че като е потвърдил наказателно
постановление №22-0303-000515 от 15.11.2022 год., издадено от началник на РУ –
Момчилград към ОДМВР - Кърджали, като правилно и законосъобразно, Районен съд -
Момчилград е приложил закона неправилно, т.е. нарушил е закона, което съставлява
касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр.
с чл.63в от ЗАНН, за отмяна на така постановеното решение. С оглед изложените
съображения и на основание чл.63в от ЗАНН, във вр. с
глава дванадесета от АПК, касаторът моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното Решение №7 от 13.01.2023
год., постановено по АНД №232/2022 год. по описа на Районен съд - Момчилград и
потвърденото с него наказателно постановление №22-0303-000515 от 15.11.2022 год.,
издадено от началник на РУ – Момчилград към ОДМВР - Кърджали, като неправилни и
незаконосъобразни, поради нарушение на закона и допуснати съществени нарушения
на процесуални правила.
Касаторът
А.К.А. от ***, редовно призован за съдебното
заседание, не се явява и не
се представлява.
Ответникът по касация - началник
на Районно управление – Момчилград към ОДМВР - Кърджали, редовно призован, не
се явява в съдебно заседание и не се представлява.
От редовно упълномощения му процесуален представител преди
съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която същият заявява, че оспорва
касационната жалба, счита същата за неоснователна и недоказана, а обжалваното
решение за правилно и постановено в съответствие с материалния закон. Твърди,
че от събраните доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение и че правилно е преценен размерът на наложеното
наказание, с оглед тежестта на извършеното нарушение. Твърди също, че в хода на
административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и предвид изложеното,
моли съда да потвърди изцяло постановеното от първоинстанционния
съд решение, с което се потвърждава наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР-Кърджали, а
в условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение/!?!–в случая с касационната жалба не се претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение, а такова въобще не е и заплащано от касационния
жалбоподател/.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали счита, че подробно изложените
доводи и съображения в обжалваното решение са съответстващи на наличните доказателства по делото и правилно
съдът е преценил, че нарушението е доказано и няма основание, въз основа на което да бъде отменено
обжалваното решение. Предлага
настоящата инстанция да остави в сила обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно.
Кърджалийският
административен
съд, в настоящия съдебен състав, като извърши
проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания,
приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е
неблагоприятно
и като такава е процесуално допустима.
От
така подадената касационна жалба става ясно, че релевираното от касатора касационно
основание е това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК – нарушение на закона.
Разгледана по същество, касационната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното
Решение №7
от 13.01.2023 год., постановено
по АНД
№232/2022 год., Момчилградският районен съд е потвърдил наказателно
постановление №22-0303-000515 от 15.11.2022 год., издадено от началника на РУ –
Момчилград към ОДМВР – Кърджали, с което, на основание чл.182, ал.1, т.6 от
Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, на А.К.А.,***, с ЕГН **********, са наложени наказания „глоба”, в размер на 700/седемстотин/
лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 3/три/ месеца, за
извършено виновно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
За да постанови решението
си, районният съд е приел от фактическа страна, че на 20.10.2022
год., полицейски служител - *** М. М. от ПУ - Джебел към РУ - Момчилград бил на
смяна със служебен автомобил, на който било монтирано АТСС, тип TFR1-М 616,
като районът за контрол на движението бил ***. На същия ден - 20.10.2022 год.,
в 09:10 часа, в посоченото населено място – ***, в посока на движение от ***
към ***, с автоматизираното техническо средство, било заснето движение на лек
автомобил, марка „Ауди А3“, c peг. №*** и било
засечено в движение със скорост от 104 км./час, при ограничение на скоростта от
50 км./час за населеното място, въведено с пътен знак „В26“. Нарушението било
установено с автоматизираното техническо средство тип TFR1-М 616, записващо
дата, час, GPS координати, локация, скорост на движение, както и конкретното ограничение
на скоростта и било фиксирано в клип №***. За използването на АТС бил съставен
протокол с peг.№303р-13699 от 20.10.2022 год., като след
обработване на данните от с автоматизираното техническо средство, полицейските
служители установили собственика на лекия автомобил, а именно лицето К. Х. М.,
който попълнил декларация по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП и посочил в нея,
че предоставил посоченото МПС на посочените дата и час, на жалбоподателя А.К.А..
Така, предвид изложеното в декларацията на собственика на МПС, полицейските
служители издирили и съставили за извършеното нарушение, АУАН серия GA №722665
от 23.10.2022 год., срещу А.К.А., като в акта актосъставителят
М. М. приел, че е налице нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Със съставянето на
АУАН, на жалбоподателя били иззети контролен талон, и актът бил връчен на
същият на 23.10.2022 год., като последният посочил, че няма възражения. Въз
основа на посоченият АУАН серия GA №722665/23.10.2022 год., на жалбоподателя
било издадено НП №22-0803-000 515/15.11.2022 год., за нарушение на чл.21, ал.1
от ЗДвП, като на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, със същото му били
наложени наказания „глоба“, в размер на 700 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“, за срок от 3 месеца, като наказателното постановление било
получено лично на 22.11.2022 година.
Тази
фактическа обстановка районният съд е приел за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, като е посочил, че разпитани
като свидетели били актосъставителя и свидетелят по
съставянето на акта, които я потвърждавали и е кредитирал дадените в хода на
съдебното следствие показания на свидетелите, посочени в съдебният протокол,
доколкото същите взаимно се допълват и не си противоречат помежду си относно
основните подлежащи на доказване факти. Съдът е посочил също, че дава вяра на
писмените доказателства, приобщени по съответния процесуален ред по делото,
включително снимков материал от заснетия клип с автоматизирано техническо
средство - веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП, както
и представеният протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532 от 29.10.2017 год. на министъра
на вътрешните работи, относно начина на установяване на нарушението.
При така приетата за
установена фактическа обстановка, от правна страна съдът е
приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен
срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.
Районният
съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен
начин, че съставът на административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, е
осъществен и че на посочената дата и час, МПС, управлявано от водача -
жалбоподател в производството, е било заснето с движение със скорост от 104 км./час,
т.е. със скорост от 54 км./час над разрешената скорост от 50 км./час, като това
било установено с АТСС, описана по-горе. Съдът е посочилу,
че въз основа на заснемането е изведена разпечатка на клип, фиксирана в снимка,
в която е посочен регистрационният номер на автомобила, движението с
установената скорост и съответното й превишаване и като дата и час на
нарушението били изведени показанията за дата - 20.10.2022 год. и час - 09:10 часа,
като мястото на извършване на нарушението е обозначено с точните му географски
координати. Съдът е посочил също, че в описателната част на съставеното наказателно
постановление са възпроизведени данни, идентични с посочените в изведената
разпечатка на клип, с корекция на възможната грешка на автоматизираното
техническо средство - толеранс на измерената скорост от минус 3 км/час в полза
на нарушителя, като за място на извършване на нарушението е посочено, че същото
е извършено в ***, в посока от *** към ***.
На
следващо място районният съд е посочил, че при нарушение, установено и заснето
с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител, се издава електронен фиш или се съставя АУАН и се издава
НП за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, като НП
следва да съдържа данни за: издателя на НП, на териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Съдът е възпроизвел разпоредбата на §6, т.65 от ДР на ЗДвП, както и е посочеил, че с цитираната по-горе Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена на
основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, е определен начина и реда за използването й. Приел
е, че в настоящия случай, видно от представените по делото писмени
доказателства, са били спазени изискванията на цитираната Наредба, а именно:
било е използвано автоматизирано техническо средство, одобрено по реда на
Закона за измерванията и преминало проверка по надлежния ред и е бил попълнен
протокол за използването на мобилно АТС за контрол от 20.10.2022 година.
Районният
съд не е споделил направените в жалбата възражения от жалбоподателя относно
нарушения по чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН на процедурата по издаването на процесното наказателно постановление, досежно
погрешно изписване на датата на издаване на АУАН, въз основа на който е издадено
постановлението, като е приел, че се касае за техническа грешка и че това е
така, защото въпреки, че в процесното наказателно постановление
било посочено, че същото се издава на основание АУАН серия GA №722665 от
20.10.2022 год., нямало съмнение, че става дума именно за АУАН серия GA №722665
от 23.10.2022 год. Съдът е приел, че това се установява, както от номера на
акта, така и описанието на нарушението с неговите обективни и субективни белези
и че в тази насока са всички събрани по делото писмени доказателства. Посочил
е, няма спор, че има погрешно изписване на датата на издаване на АУАН, но че това
е техническа грешка, която не накърнява правото на защита на наказаното лице до
степен, че да не разбере за кое и за какво нарушение му е издадено наказателното
постановление.
Посочил е също, че по делото е безспорно, че АУАН е съставен в присъствието
на нарушителя и че е безспорно и това, че подписалият акта свидетел не е
присъствал при установяването на нарушението на 20.10.2022 год., а се е
подписал като свидетел по съставянето му на 23.10.2022 год., като и че по
делото е безспорно, че нарушението е констатирано въз основа на заснетия клип с
автоматизирано техническо средство, което обстоятелство е конкретно посочено в
обстоятелствената част, както на издадения АУАН, така и на наказателното
постановление. Посочил е на следващо място, че съгласно разпоредбата на чл.189,
ал.15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки представляват
веществени доказателствени средства и че в конкретния
случай е приложима и разпоредбата на чл.40, ал.4 от ЗАНН, съгласно която,
когато нарушението е установено въз основа на официални документи,
законодателят е предвидил и възможност актът да се състави в отсъствието на
каквито и да е свидетели. В тази връзка, районният съд е приел, че няма
допуснати нарушения на процесуалните норми, уреждащи съставянето на АУАН. Предвид
изложеното съдът е приел оплакването относно вписаната дата на съставяне на
АУАН в процесното НП за неоснователно, като отново е
посочил, че е очевидно, че се касае за допусната техническа грешка при
изписването на цифрите в наказателното постановление, доколкото в АУАН била
изписана правилната дата на съставянето на същия, като с останалите
доказателства се установявало, че на посочените място, дата, час, е установена
скоростта, която била засечена от автоматичното техническо средство, след
приспадането на 3 км./час толеранс, а именно - 101 км./час.
Съобразно
и това районният съд е приел, че административнонаказващият
орган правилно, след като е установил всички елементи от хипотезата на правната
норма, е издал процесното наказателно постановление и
е наложил наказание в законоустановеният му размер,
съобразявайки се с нормата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за превишаване на
скоростта с над 50 км/час - „глоба“ от 700 лева и три месеца „лишаване от право
да управлява моторно превозно средство“. По тези съображения Момчилградскшият районен съд е извел и окончателния си
извод, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, поради липса на допуснати съществени нарушения и доказаност на извършеното нарушение.
При извършената служебна проверка, в съответствие с
разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред,
че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд,
съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен
състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Момчилградския районен съд, също така, е допустимо, като
постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения
срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на
проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата
ревизия в този смисъл.
Касационният състав
напълно споделя възприетата от въззивния съд
фактическа обстановка, както и споделя напълно изводите на същия съд, обусловили
и окончателния му извод за законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление и съответно, потвърждаването му с обжалваното съдебно решение. В
случая, в касационната жалба е инвокирано едно
единствено конкретно оплакване за неправилност, а оттам и за незакосъобразност на атакуваното решение, а именно -
вписаната в процесното наказателно постановление
различна дата на съставяне на АУАН, въз основа на който е издадено същото, като
се сочи, в че в НП била посочена дата на съставяне на аккта
- 20.10.2022 год., а АУАН всъщност бил съставен на 23.10.2022 година.
Настоящият състав на АдмС
- Кърджали не споделя доводите, респ. не на намира за основателно възражението
в касационната жалба, за наличие на съществено нарушение на процесуалните
правила, свързано с вписаната в процесното наказателно
постановление различна дата на съставяне на АУАН, въз основа на който
е издадено самото наказателно постановление,
което да е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице в съдсебната фаза на административнонаказателното
производство.
Действително, в процесното
наказателно постановление е посочена дата на съставяне на АУАН серия GA №722665,
въз основа на който е издадено същото – 20.10.2022 год., а видно от самия АУАН серия GA
№722665, същият е бил съставен, а и връчен, на датата
23.20.2022 година. Това съставлява някакво нарушение на процесуалните правила,
допуснато в извънсъдебната фаза на административно-наказателното производство, но
според настоящия касационен състав, същото не може да бъде квалифицирано като
такова от категорията на съществените. Това е така, защото на водача, т.е. на
нарушителя, е пределно ясно, за кое нарушение е наказан, тъй като екземпляр от
този АУАН му е връчен още при съставянето и предявяването му, като същият го е
подписал без възражения, както и се е подписал и на разписката под акта, за
получаването на екземпляр от същия, а явно и е получил такъв екземпляр. По административнонаказателната преписка няма никакви данни, а
няма и твърдения, на датите 20.10.2022 год. или на 23.10.2022 год., против касатора А.К.А. да е бил съставян какъвто и да е друг АУАН
за извършено каквато и да е нарушение по ЗДвП, независимо дали на територията,
обслужвана от ОДМВР - Кърджали или някъде другаде на територията на РБългария. При това положение, липсва предпоставка, т.е.
основание да се приеме, че е налице неяснота относно обстоятелството, за кое
нарушение е санкциониран касаторът, респ. въз основа
на кой АУАН е издадено процесното наказателно
постановление. Както в съставения АУАН серия GA №722665
от 23.10.2022 год., така и в процесното наказателно
постановление, фактическата обстановка е описана пределно ясно и конкретно, без
каквито е да е различия в тази фактическа обстановка, описана в посочения АУАН
и тази, описана в НП, като това не дава никакъв повод за съмнение у касатора, а и у контролиращите съдебни инстанции, че се
касае за деянието, извършено от касатора А.А. на датата 20.10.2022 год., в 09:10 часа, на път ** клас
№**, в ***, с описания лек автомобил, а именно – управление на същия със
скорост от 104 км./час, при ограничение на скоростта, въведено с пътен знак В26
за населеното място – 50 км./час, като скоростта на движение е засечена с
мобилна система за видеоконтрол TFR1-М №616,
или превишение на скоростта на движение, за което
следва да се наложи наказание на водача – 51 км./час, след приспаднат толеранс
от минус 3 км./час. Отделно от това следва да се отбележи, че в процесното наказателно постановление абсолютно точно и без
никаква разлика са посочени серията и шестцифрения номер на съставения срещу касатора АУАН, трите имена и длъжността на актосъстатилея, точно и коректно са възпроизведени данните
на лекия, автомобил, с който е извършено нарушението, както и точно и коретно са посочени и всички данни, индивидуализиращи
нарушителя – трите му имена, точен адрес, номерът на свидетелството му за
управление на МПС, както и ЕГН.
Ето защо, съдът в
намира, че това несъответствие в наказателното постановление, досежно посочената дата на съставяне на АУАН, въз основа на
който то е издадено, не води до нарушаване правото на защита на наказаното лице
и съответно, не може само то да влече отмяна на НП на формално основание. Във връззка с това следва да се добави, че Постановление №5 от
1968 год. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното
постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на
това, дали са допуснати въобще нарушения, а преди всичко с оглед на това,
доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е
извършено и дали деецът е известен. Конкретните обстоятелства по нарушението,
датата и мястото на същото, както и обстоятелствата, при които е извършено, в
конкретния случай са безпротиворечиво установени от
приложените към административно-наказателната преписка писмени доказателства,
приобщени по делото от районния съд, а и от гласните доказателства –
показанията на разпитаните по делото двама свидетели, като изводите на районния съд се основават на
обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват от
тези приобщени по делото доказателства.
От изложеното следва, че
не е налице каквото и да е основание за отмяна на обжалваното решение на
Районен съд – Момчилград и съответно, на атакуваното наказателно постановление.
Ето защо, с оглед на всичко изложено
по-горе,
касационната инстанция в настоящия съдебен състав намира жалбата
на А.К.А. от ***, за неоснователна и недоказана, като всички изложени
по-горе съображения водят до извода,
че решението на Момчилградския районен
съд, като правилно, обосновано и законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон и без допуснати нарушения
на съдопроизводствените правила,
следва с решението по настоящото дело
да бъде оставено
в сила.
При
този изход на делото и с оглед своевременно изразената претенция за присъждане
на разноски, в депозираната преди съдебното заседание молба от
процесуалния представител на ответника,
съдът намира, че на основание чл.6Зд, ал.4 вр. ал.1
от ЗАНН, следва на ответника по касация да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37,
ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП, а съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева.
В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел
участие процесуалният представител на ответника, но същият е депозирал писмена
молба преди съдебното заседание, в която е изложил доводи за неоснователност на
жалбата и в подкрепа на обжалваното решение, поради което следва да се присъди
възнаграждение в минималния регламентиран размер от 80.00 лева. Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде присъдено в
полза на Областна дирекция на МВР - Кърджали, в качеството й на юридическо лице
и в структурата на която се намира наказващият орган – издател на процесното наказателно постановление.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/,
във вр. с чл.217,
ал.3, предл.ІV от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/ и във вр. с чл.63в от ЗАНН,
Административният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №7
от 13.01.2023 год., постановено по АНД №232/2022 год.
по описа
на Районен съд – Момчилград.
ОСЪЖДА А.К.А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР – Кърджали, с адрес – ***, с
ЕИК
***,
направени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 80.00/осемдесет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.