Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е  

 

16.11.2018 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 31 октомври

Тринадесети наказателен състав година 2018

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР    ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 2546/2018 г. по описа на РС - Плевен

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на С.Л.С., с ЕГН: ********** *** против наказателно постановление № 17-0938-005745 от 17.01.2018 г. на ***С-Р “Пътна полиция” към ОДМВР – Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложил на С.Л.С. административно наказание – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и на основание Наредба № Iз-2539  на МВР са отнети общо 10 контролни точки за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

За така установеното нарушение на жалбоподателя е съставен акт, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не сочи допълнителни писмени и гласни доказателства.

За ответната страна по жалбата ОД на МВР - Плевен, редовно и своевременно призована, представител не се явява.

Депозира се бланкетно становище, с което се моли да се остави жалбата без последствие и да бъде потвърдено наложеното наказание.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, ДОПУСТИМА Е.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА!

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение, с бланков № 846743 от 15.05.2017 г., съставен от актосъставителя С.П.Н. – мл. автоконтрольор.

В хода на съдебния процес от събраните писмени доказателства и показанията на разпитаните - свидетел и актосъставител не се установи, че жалбоподателят е извършил нарушението описано в АУАН, а именно:

Около 09:10 часа в *** , като водач на лек автомобил „***“, с рег. № ***извършва следното:

Управлява автомобила с изтекъл срок на регистрационни табели с валидност до 13.05.2017 г.

Нарушение на чл. 11 от наредба I-45 във връзка с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против жалбоподателя С.Л.С. за това, че на 15.05.2017 г. в 09:10 часа в *** , като водач на лек автомобил „***“, с рег. № ***управлява автомобила с изтекъл срок на валидност на регистрационните табели, валидност до 13.05.2017 г.

Нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение с бланков № 846743 от 15.05.2017 г., същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение.

От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото не са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на жалбоподателя административно нарушение по цитираната норма от Закона за движение по пътищата. В тази насока да се направи положителен извод не спомогнаха приложените писмени доказателства по делото, а именно АУАН. От тях категорично не се потвърждава, жалбоподателят на коя дата е извършил нарушението, а е видно единствено и само на коя дата е съставен АУАН-а.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното Наказателно постановление № 17-0938-005745/17.01.2018г. на Началника на Сектор при ОДМВР-гр. Плевен, с което на С.Л.С. е наложено  административно наказание “ГЛОБА” в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и на основание Наредба № Iз-2539  на МВР са отнети общо 10 контролни точки за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като незаконосъобразно следва да бъде ОТМЕНЕНО.

 

 

 

Съдът счита, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП.

В атакуваното НП е описана дата на извършване на нарушението 15.05.2017 г. и час „в 09:10 часа  а в АУАН а не .

 В тази връзка следва да е налице пълна идентичност между акта, поставящ началото на административно наказателната процедура и финализиращият я такъв чрез наказателното постановление, което е гаранция за осъществяване правото на защита на наказаното лице.

С оглед правото на защита, датата на извършване на нарушението следва да бъде посочена ясно, точно и недвусмислено както в НП, така и в АУАН, а не да бъде извеждана дедуктивно. Посочването на датата на извършване на нарушението и тази на неговото установяване, са от особено значение и за извода за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Тук следва да се отбележи, че теоретично не винаги датата на установяване на нарушението съвпада с времето на неговото извършване.

Административно-наказателната процедура по ЗАНН е строго формална и повечето от правилата въведени от законодателят в нормите на ЗАНН са императивни, особено тези на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тяхното нарушение винаги следва да се характеризира като съществено и водещо до незаконосъобразност на издадените актове. Различието в посочване на задължителният реквизит - дата на извършване на нарушението, както в АУАН, така и в атакуваното НП, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в административната фаза на производството. Посоченото нарушение съществено нарушава от една страна правото на защита на нарушителя, поставяйки го в невъзможност да разбере за какво точно нарушение се ангажира отговорността му, а от друга поставя съда в невъзможност да направи адекватна преценка и относно законосъобразността на акта.

Актът за нарушение е документът, който поставя началото на административно-наказателното производство и има сезираща, установителна и обвинителна функция, поради което описаните в него факти и обстоятелства, съставляващи елементи на запретен от закона състав на нарушение, следва да бъдат описани по недвусмислен и ясен начин така, че привлеченото към отговорност лице да може да разбере какво деяние му се вменява и да ангажира доказателства в своя защита.

Датата на извършване на нарушението, освен че е елемент от обективната му страна, очертава и предмета на доказване, респективно фактическите обстоятелства, срещу които наказаният следва да се защитава. Актът за установяване на административното нарушение има обвинителна функция и именно отразените в него констатации очертават рамките, в които се развива административно-наказателното производство, респективно се осъществява преценката на наказващия орган относно това налице ли е нарушение, извършено ли е от посоченото като нарушител лице и осъществено ли е виновно.

Дата на извършване на нарушението е задължителен реквизит на акта, съгласно разпоредбата на чл.42,ал.1,т.3 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила, както и че е налице противоречие между АУАН и НП по отношение датата на извършване на нарушението.

Видно от представеният АУАН в него не е посочена дата на извършване на нарушението, а има единствено и само дата на съставяне и връчване на АУАН-а на жалбоподателя.

В издаденото въз основа на него НП за дата на извършване на нарушението е посочена 15.05.2017г. Посочване на датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит, както за АУАН така и издаденото въз основа на него НП, съгласно разпоредбите на чл.42, ал.1,т.3 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН.

От обжалваното наказателно постановление не става ясно, защо административно-наказващия орган приема за дата на нарушението 15.05.2017 г., тъй като в АУАН-а не е посочена дата на извършване на нарушението.

Двата акта са част от едно общо административно-наказателно производство, което приключва с издаване на НП, поради което констатираното противоречие между двата акта, относно датата на извършване на нарушението, представлява съществено процесуално нарушение на разпоредбите на ЗАНН и порочност на постановеното НП.

От обективна страна административното нарушение се характеризира с дата, респективно период на осъществяването си, която следва да бъде посочена в АУАН и НП, така както изисква чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, г.5 от ЗАНН, като следва датата в АУАН и НП да е идентична. Посочването на този факт относно обективната страна на административното нарушение е от значение както за защитата на административно-наказания субект, който има право да научи всички установени елементи на вмененото му нарушение, за да организира защитата си, но има значение и за съдебната проверка с оглед законосъобразността на акта, с който е наложено наказанието и наличието на доказване на всеки един от елементите /обективна и субективна страна/ на твърдяното нарушение. Датата на нарушението е част от главния факт в административно-наказателното производство и се включва в предмета на доказване по делото, тъй като е меродавният момент, който законът свързва с възникване на отговорността на дееца. Посочването на различни дати на извършване на нарушението от наказаното лице в съдържанието на АУАН и НП е съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на последното.

Посочената нередовност обуславя нередовност от формална страна на атакуваното НП, явява се абсолютно и достатъчно основание за неговата отмяна, доколкото е от категорията на съществените такива, предвид нарушаване правото на защита, поради което не се налага изследване на спора по същество, защото въпросите свързани с извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина подлежат на обсъждане при редовно проведено производство. В случая е неприложима хипотезата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН.

На второ място,  в АУАН е описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 11 от наредба I-45 във връзка с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, докато в Наказателното постановление е посочено като нарушение чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Очевидно е, че между АУАН-а и НП-то и цифровото изражение на същите съществува противоречие. Гореописаното представлява съществен процесуален порок нарушаващ правото на защита на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, НП следва да съдържа законните разпоредби, които са били нарушени виновно, като понятието „законни разпоредби”, обхваща както нарушената материално норма, така и санкционната норма, въз основа на която се налага административно наказание, тъй като санкционната норма е неразделна част от диспозитивната такава за съответното нарушение. Не случайно, законодателят е избрал в граматическата конструкция на текста на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, да употреби множествено число – „законните разпоредби”.

По изложените съображения, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно от процесуална страна.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 17-0938-005745 от 17.01.2018 г. на ***С-Р “Пътна полиция” към ОДМВР – Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложил на С.Л.С., с ЕГН: ********** *** административно наказание – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и на основание Наредба № Iз-2539  на МВР са отнети общо 10 конторлни точки за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на съобщението от страните за постановяването му.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: