Р Е Ш Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 11.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на двадесет
и втори януари, две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №224 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази :
Обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.79 във връзка с чл.240 и чл.86 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК във връзка с чл.415 и чл.422 от ГПК с посочена цена на иска - 1 770,76
лева.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег.№*********,
чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, ЕИК : *********, вписан в ТР при АВ,
със седалище и адрес на управление : гр.София-1766, ж.к.”Младост 4”, Бизнес
Парк София, сграда 14, представлявано от Зам.управител Димитър Димитров, чрез пълномощника
си юрисконсулт Николета Матева срещу Д.Й.Т. ***, в която изтъква, че при
сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги №CREX-11648775
Д.Й.Т. е
дала съгласието си, освен посочения усвоен кредит да и бъде отпуснат револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 02.06.2016 г. ответницата е активирала, предоставената и от
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж per.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България кредитната карта №CARD-12763870,
с максимален кредитен лимит в размер 1 500
лв. Същият представлява револвиращ потребителски кредит, който
кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в брой от
банкомати ATM, плащания,
чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената
му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване
за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно
чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква
задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението.
Ответницата Д.Й.Т. е преустановила редовното обслужване
на кредитната карта на 01.10.2017, когато е последното й плащане по нея, като балансът по същата е в размер
на минус 1 696.03 лв. Това принуждава кредитора да блокира използването
й. Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените и покани да
погаси натрупалите се задължения доброволно, тя продължава виновно да неизпълнява,
което поражда правен интерес
от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България да потърси съдебна защита на
вземането си.
Пояснява, че към
датата на подаване на Заявлението по чл.410, задължението на ответницата по кредитната карта е в размер на 1 696,03 лв, представляващо използваната главница в размер
на 1 432,89, както и договорна лихва от 01.10.2017 г. (първа пропусната вноска) до 08.03.2018 г. (дата на изпращане на покана за доброволно
изпълнение) върху използваната
сума в размер на 263,14
лв.
Освен това Д.Й.Т.
дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 74,73 лв. за периода от 08.03.2018 г. (дата на изпращане на покана за доброволно
изпълнение) до 11.09.2018
г. (дата на завеждане на
дело).
При
условие, че установителният иск, бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, моли съда да
приеме, че при условие на евентуалност предевява осъдителен иск. Счита, че
същия осъдителен иск има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез
връчване на препис от същия на ответната страна.
Към
настоящият момент ответницата дължи на дружеството следните суми : главница -
1 432,89 лв.;
възнаградителна лихва -
263,14 лв.; законна лихва за забава - 74,73 лв. или общо
1 770,76 лв.
За
събирането на посочените
суми, БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България е предприела действия по съдебното
събиране на вземанието си, чрез подаване
на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК към РС-гр.Ловеч.
По Ч.гр.дело №1935/2018
г., седми
състав е
издадена Заповед за изпълнение и тъй като тя е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК са последвали указания заявителя да предяви иск
относно вземането си.
На
основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж
рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България предявява
настоящия иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.
Моли да бъдат призовани с ответника на съд и след като
докаже твърдените от тях
обстоятелства да установи, че е налице вземане от страна на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България от Д.Й.Т. в
размер на сумата : 1 432,89 лв.
представляваща главница по револвращ кредит; 263,14 лв., представляваща
договорна лихва по кредита за периода от 01.10.2017 г. до 08.03.2018 г.;
74,73 лв., представляваща обезщетение за
забава, на основание чл.76 от ЗЗД, за периода от 08.03.2018 г. до 11.09.2018 г.,
или общо дължима сума 1 770,76 лв, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното им изплащане.
При
условие на евенуално разглеждане на осъдителния иск, моли съда да осъди същия да заплати на ищцовото дружество горепосочените суми, ведно с
направените разноски.
Моли съда да осъди ответницата
да им заплати и съдебните
разноски в заповедното производство в размер на 35,42 лв.,
представляващи заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 лв. и съдебните разноски по настоящото производство в размер на
121,90
лв. - държавната такса за завеждане на
иск, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
В срока по чл.131 от ГПК е представен отговор на исковата молба от адв.А.М., назначена при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК за особен представител на ответницата, в който счита,
че предявените обективно съединени искове са неоснователни и недоказани, тъй
като ищецът въпреки позоваването си за настъпила предсрочна изискуемост на
договора, не е представил доказателства затова към коя дата и за коя вноска
няма плащане от страна на ответницата. Не е посочил как се е формирала
главницата, дали не е платена цялата погасителна вноска или само част от нея и
начислявана ли е наказателна лихва и ако да за какъв период от време. Не
ставало ясно и кога е извършено последното плащане по договора. Къмисковата
молба липсва описание или доказателства към коя дата не е изпълнено
задължението за заплащане на месечна вноска, за да може да се изчисли изтекъл
ли е уговорения срок и въз основа на какво неизпълнение на договора ищеца е
обявил цялото задължение за изискуемо.
В хода на
исковия процес ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Ответницата
чрез особения й представител поддържа представения отговор на исковата молба, в
който подробно са изложени основанията, поради които намира исковата претенция
за неоснователна и недоказана. Навежда твърдения, че заемодателят не е дал
възможност на длъжника за изпълни задълженията си по указания в договора начин,
поради което моли съда да отхвърли предявения установителен иск като
неоснователен и недоказан, а при условията на евентуалност осъдителния иск на
ищеца против ответницата.
Съдът
като прецени представените по делото писмени доказателства, както и доводите на
страните, по вътрешно убеждение, съгласно чл.12 от ГПК и съобразно нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните
факти :
От
служебно изисканото и приложено като доказателство по делото Ч.гр.дело
№1935/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч се установява, че въз основа на
подадено заявление от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България срещу длъжника Д.Й.Т., е образувано
Ч.гр.дело №1935/2018 год., по което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №1132/27.09.2018 год., с която длъжника е следвало
да заплати на кредитора следните суми : 1 432,89 лв. главница, 263,14 лв.
възнаградителна лихва за периода от 01.10.2017 год. до 08.03.2018 год., 74,73
лв. мораторна лихва за периода от 08.03.2018 год. до 11.09.2018 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
- 27.09.2018 год. до изплащане на вземането.
Като обстоятелства, от които
произтича вземането е посочено : При сключване на Договор за кредит за покупка
на стоки или услуги №СREX-11648775, длъжникът дал съгласието си, освен
посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит
под формата на кредитна карта MasterCard, като на 02.06.2016 год. активирал
предоставената му от кредитора кредитна карта CARD-12763870 с максимален
кредитен лимит в размер на 1 500 лв. Въз основа на това, за
длъжника-кредитополучател възникнало задължение да погасява в срок минимална
месечна вноска, размерът на която, според Общите условия, зависи от усвоената
сума. Тъй като длъжникът преустановил редовното обслужване на кредита,
кредиторът блокирал използването на картата за в бъдеще, съгласно Общите
условия по заема. Въпреки многократните опити да покани длъжника да покрие
доброволно задължението по револвиращия кредит, същия продължил виновно да не
изпълнява, поради което кредиторът претендира вземането си по съдебен ред.
Поради това, че заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
заповедният съд, видно от разпореждане №4067/14.12.2018 год. по Ч.гр.дело
№1935/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч, е приел този факт и е указал на
заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск срещу
длъжника за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна
такса, съгласно ТДТССГПК. Предупредил е заявителя за последиците по чл.415,
ал.5 от ГПК, че ако не представи доказателства за предявяване на иска в
посочения срок, съдът ще обезсили заповедта за изпълнение.
Препис
от разпореждане №4067/14.12.2018 год. е връчен на заявителя на 14.12.2018 год.
и получен от Румен Даскалов - Инспектор съдебно събиране на 02.01.2019 год.,
видно от разписката по заповедното производство, като в законният едномесечен
срок заявителят е предявил установителен иск за съществуване на вземанията си.
Страните
не спорят, а това се установява по безпорен начин и от представените с исковата
молба доказателства, че на 14.10.2015 год., в гр.Ловеч между кредитора „БНП
Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД и кредитополучателя Д.Й.Т. е сключен Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта №CREX-11648775, при следните
параметри и условия : обща цена на стоките - 185 лв., размер на кредита -
192,40 лв., месечна погасителна вноска - 68,36 лв., брой погасителни вноски 3
броя. Видно от договора е, че общата стойност на плащанията е 205,08 лв., годишен
процент на разходите - 41,86%, лихвен процент - 35,48%. От сключеният между
страните договор се разбира, че се касае за следните финансирани стоки и услуги
: смартфон, марка Samsung, модел Galaxy J 1, с обща цена 185 лв. В договора е
обективиран и погасителен план с падежна дата за всяка от уговорените между
страните вноски в размер на сумата 68,36 лв. Видно от чл.3 на Условията по договора за кредит при забава на
една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените разноски
по събиране на вземането /за телекомуникационни услуги, напомнителни писма
и/или други действия/, извършени по преценка на кредитора. При просрочване на
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена
вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната
изискуемост. Законната лихва за забава е равна на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от
1 януари, съответно от 1 юли на текущата година, плюс 10% на основание ПМС
№100/29.05.2012 год. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година,
са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти,
в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Законната лихва за забава се
изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е
равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.
Неизпълнението на задълженията по настоящият договор може да доведе до
неблагоприятни имуществи последици за кредитополучателя.
От
чл.7 се разбира, че всички съобщения с изявления на кредитора, отправени към
кредитополучателя, се считат за получени и узнати от кредитополучателя, ако
бъдат изпратени на адрес, съответно изпратени по факс или на електронна поща,
или съобщени по телефон, посочено на този документ в съответните полета.
Кредотополучателят удостоверява, чрез подписването на настоящия документ
изричното си съгласие за получаване на съобщенията, отправени до кредитора по
начините и чрез средствата, описани в предходното изречение. Съобщения до
кредитора ще бъдат правени на посочените в този договор адрес и телефон за
връзка.
Съобразно чл.12
от условията по договора, кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя
кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лева. Посочено е, че
кредиторът ще издаде и достави картата на кредитополучателя след проучване на
изпълнението на задължениято по договора за кредит на кредитополучателя. Уговорено
е между страните, че всички задължения, свързани с ползването на кредитната
карта, ще възникнат само след активирането от кредитополучателя на издадената
кредитна карта, по съобщения на кредитополучателя от кредитора начин. Видно от
чл.15 е, че договорът за револвиращ потребителски кредит е безсрочен, като
срокът на валидност на кредитната карта се определя от кредитора и е различен
от срока на договора за револвиращ потребителски кредит. От следващият чл.16 се
разбира, че за ползването на кредитния лимит кредитополучателят ще заплаща
годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит за срока на ползването
му. Според чл.24 с подписването на
настоящия документ кредитополучателят потвърждава, че е запознат, разбира и
приема условията на договора за заем, отпечатали и/или попълнени на този
документ.
Договорът за
кредит е подписан от кредитополучателя Д.Й.Т., като с подписването му, същата е
потвърдила, че е получила екземпляр от договора за кредит и преддоговорна
информация по ЗПК.
Представено е като доказателство в
настоящото исково производство е и Приложение към Договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта СREX-11648775, САRD-12763870 с дата 14.10.2015 год., съгласно
което кредиторът отпуска на кредитополучателя револивращ кредит в размер на 1 500 лв., издава кредитна карта
Мастъркард на кредитополучателя /чл.1 и чл.2/, при лихвен процент 35% и годишен
процент на разходите 44,90%. В чл.13 е уговорено, че месечните погасителни
вноски се правят на 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението
най-малко в минимален размер съгласно тарифата. В графа „лимити” е посочено, че
при усвоен кредитен лимит от 0 до 1 000 лв. минималната погасителна вноска
е 60 лв., а при усвоен кредитен лимит от 1 000,01 лв. до 2 000 лв.
минималната погасителна вноска е 120 лв.
Налице е товарителница
№919031612763870 от 25.03.2016 год. на „МиБМ Експрес”ООД, видно от която на Д.Й.Т.
на 11.04.2016 год. е връчена пратка с посочено съдържание „документи”.
До ответницата е изпратена последна
покана с дата 14.03.2018 год., с която ищеца я уведомява, че съгласно
отпуснатия й револвиращ потребителски кредит, тя е активирала и използвала
кредитна карта МаsterCard CARD-12763870. Съгласно общите условия по същата, за
кредитополучателя възниква задължение след като усвои част или цялата сума от
кредитния лимит, да заплаща минимална месечна погасителна вноска, като Д.Т. е
преустановила плащането на вноските по договора на 01.10.2017 год. Ищецът е
уточнил, че към датата на поканата - 14.03.2018 год., ответницата дължи
следните суми : 1 432,89 лв. главница, 263,14 лв. договорна лихва, 2,40
лв. обезщетение за забава или общо дължима сума 1 698,43 лв. Дадена й е
възможност в срок от седем дни, считано от получаването на настоящото
уведомление да погаси задължението си спрямо „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.”, като в слечай, че това не бъде направено, ще бъдат принудени да
прибегнат към съдебно събиране на цитираната по-горе сума, като към нея ще се
прибавят и всички съдебни и деловодни разходи, както и адвокатски хонорар.
От заключението на вещото лице по допус***та
съдебно-икономическа експертиза, се установява, че на
02.06.2016 год. кредитната карта №САRD-12763870 на ответницата е активирана -
на тази дата от кредитния лимит с платежно нареждане е прехвърлена сумата
1 000 лв. по банкова сметка на Д.Й.Т.. На 11.04.2017 год. по същия начен
са прехвърлени 300 лв. и на 18.07.2017 год. - 500 лв., т.е. общият размер на
усвоените суми по процесния кредит е 1 800 лв., след частичното им
погасяване периодично от направените вноски. Експерта е посочил в заключението
си, че към 08.03.2018 год. са налице 6 броя непогасени минимални месечни
вноски. Размерът на задължението към датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, е както следва : главница - 1 432,89 лв., възнаградителна
лихва - 239,14 лв., такси 24 лв., законна лихва за забава - 74,73 лв. или общ
размер на задължението 1 770,76 лв. След подаване на заявлението по чл.410
от ГПК не са постъпвали плащания от страна на длъжника.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна : Не се спори между страните
по делото и се установи от писмените доказателства, че в полза на ищцовото
дружество срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните
суми, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, както и че искът по
чл.415, ал.1 от е предявен в законоустановения срок, което обуславя
допустимостта на настоящото исково производство и правният интерес от воденето
му за ищеца.
Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, в
тежест на ищеца е да установи, при условията на пълни и главно доказване,
съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед заизпълнение,
а именно : наличие на облигационна връзка между страните, от която да е
възникнало задължението за ответника за заплащане на търсената сума, както и
изпълнение на задълженията по договора, т.е. че е предоставил дължимата сума;
настъпване на предсрочна изискуемост, включително датата и начина на
уведомяване на ответника за това; размера на главното и на акцесорните
задължения за процесните периоди.
В тежест на ответника е да установи
погасяване на задължението.
По делото е спорен въпроса дали
вземането по договора е изискуемо и по-точно настъпила ли е предсрочна
изискуемост на цялото вземане към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение?
Съгласно чл.20 от процесния договор,
при неплащане на една или повече месечни погасителни вноски кредиторът блокира
кредитната карта. В случай, че плащане не бъде извършено в рамките на два
месеца от последното плащане се прилага разпоредбата на чл.3 - вземането става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени надбавки ведно
с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането,
без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за за настъпването на
предсрочната изискуемост.
По този въпрос с ТР №4 от 18.06.2014
год. на ОСГТК на ВКС, т.18 е дадено следното задължително по прилагане на
закона разрешение : 1.В хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за
вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, но след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост; 2.В
хопотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредито предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуеомст е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, това право следва да е упражнено преди подаване
на заявлението заиздаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост.
Доколкото видно от извлечението от
основното вписване в търговския и фирмен регистър, като предмет на дейност на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж”, е посочено банкови операции,
операции по финансиране на продажби на кредит, съдът счита, че цитираните
по-горе постановки на ТР №4 от 19.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС саотносими към
настоящия казус, като на основание на това ТР и предвид оспорването от страна
на особения представител на ответника, приема, че в случая не е налице подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника, посочен в заявлението, предвид липсата на доказателства за отправено
към него изявление от страна наищеца, че последният счита процесното вземане за
предсрочно изискуемо. Ето защо настоящият състав приема, че към датата на
подаване на заявлението - 27.09.2018 год. не е настъпила изискуемостта на
претендираното с него вземане. Това води до неоснователност на исковата
претенция с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, имаща за предмет да установи
изискуемост и дължимост на оспореното вземане.
Поради неоснователност на
установителния иск, съдът дължи произнасяне по предявения в условията на
евентуалност осъдителен иск.
Съгласно приетото в т.11б от ТР №4
от 18.06.2014 год. по т.д.№4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, искът по чл.422 от ГПК,
се разглежда по правилата на общия исков процес, като приложението на
разпоредбите за отклонение във връзка с предмета на делото нее изрично
изключена от законодателя. Въвеждането на друго основание, от което произтича
вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията
на евентуалонст, от която процесуална възможност се е възползвал ищецът в
настоящия случай /в същия смисъл е и Р №141/06.11.2014 год. по т.д.№2706/2013
год. на ВКС, I
т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
По предявения осъдителен иск с
подадената искова молба, кредиторът е упражнил правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, която искова молба съдържа и изявление в този смисъл. За
разлика от установителното исково производство по чл.422, ал.1 от ГПК, предмет
на което е съществуване на вземането към минал момент - към момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, при
което субективното право на кредитора следва да е надлежно упражнено и да
предхожда по време подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, то в производството по осъдителен иск, исковата молба има характера
на уведомление и покана до длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост
- в този смисъл е Р №139/05.11.2014 год. по т.д. №57/2012 год. на ВКС, I т.о., постановено по
реда на чл.290 от ГПК/. Затова и в настоящия случай по така предявения
осъдителен иск следва да се приеме, че нарочно волеизявление за обявяване на
вземането за предсрочно изискуемо е достигнало до знанието на ответника с
връчване на препис от исковата молба.
От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че между страните са съществували облигационни
отношения във връзка с предоставен от ищцовото дружество в полза на ответника
револвиращ потребителски кредит, за което приложение следва да намерят
текстовете на чл.240-241 от ЗЗД.
Съгласно текста на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не
изпълни точно задължението си на падежа, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение.
Видно
от разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД е, че с договора за заем, заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. По правната си същност договорът за заем е реален договор и
предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката
- договорът се смята сключен от момента на предаването на заемната сума,
респективно на заеманите вещи. За да е налице договор за заем между страните по
делото, не е достатъчно заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а
е нужно и заемателят да се задължи да я върне. Фактът, че е сключен договор за
заем, подлежи на пълно и главно доказване. Писмена форма за действителност е
предвидена само по отношение уговорката за евентуално дължима от заемателя
лихва - арг. на чл.240, ал.2 от ЗЗД и е препоръчителна, с оглед евентуален
правен спор между страните – чл.164, ал.1, т.3 от ГПК.
Съдът приема за безпорен факта, че
ответницата Д.Й.Т. като кредитополучател е получила договорената между страните
сума, което е удостоверено с полагането на подпис от ней*** страна върху
договора, който факт се установи и от съдебно-икономическа експертиза, според
която на 02.06.2016 год. кредитна карта №САRD-12763870 на ответницата
е активирана като на тази дата
от кредитния лимит с платежно нареждане е прехвърлена сумата 1 000 лв. по банкова сметка на Д.Й.Т., като на
11.04.2017 год. по същия начин са прехвърлени 300 лв. и на 18.07.2017 год. -
500 лв. Следователно кредиторът БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България е изпълнил задълженията си по процесния договор за кредит, в
срок и съобразно условията, които страните са договорили. От своя страна и при
условие на точно и своевременно изпълнение от ищеца, ответницата Д.Й.Т. не е
изпълнила насрещното си задължение да върне дадената й в заем сума по начина и
в сроковете, уговорени между страните, поради което е възникнала изискуемост на цялото
задължение, включващо главница, договорна лихва, обезщетение за забава. Тези
обстоятелства се установяват не само от клаузите на сключения между страните
договор, имащ силата на закон за тези, които са ги сключили, съгласно
императивният текст на чл.20а от ЗЗД, но и от заключението на вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза, приобщено като доказателство по делото,
което съдът кредитира като обективно, компетентно и обосновано изготвено.
Ответникът не е ангажирал по делото
доказателства за погасяване на задължението си по договора или за настъпването
на други правопогасяващи обстоятелства.
В този смисъл предявените осъдителни
искове са основателни в заявените размери и като такива следва да бъдат уважени
изцяло, като се осъди ответника да заплати на ищеца сумата 1 432,89 лв.
представляваща главница по револвращ кредит; 263,14 лв., представляваща
договорна лихва по кредита за периода от 01.10.2017 г. до 08.03.2018 г.;
74,73 лв., представляваща обезщетение за забава,
на основание чл.76 от ЗЗД, за периода от 08.03.2018 г. до 11.09.2018 г.,
или общо дължима сума 1 770,76 лв, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба
- 01.02.2019 год. до изплащане на
вземането.
Дължимостта на законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба съдът основава на текста
на чл.86, ал.1 от ЗЗД, предвиждащ, че в случай на неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, който в процесният казус е датата на подаване на исковата молба, а не
датата на подаване на заявлението, с оглед отхвърляне на иска с правно
основание чл.415 и чл.422 от ГПК и уважаване на предявеният при условията на
евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.240, чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
При този изход на процеса, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените в настоящото исково производство съдебно-деловодни разноски,
възлизащи в размер общо на сумата 755,85 лева, включващи 121,90 лева заплатена по сметка на съда
държавна такса, 353,95 лева възнаграждение за особен представител, 100 лева
възнаграждение за юрисконсулт, определено в минимален размер и 180 лева
възнаграждение за вещо лице по съдебно-икономическата експертиза.
Относно
разноските, направени в заповедното производство, съдът намира, че такива не
следва да се присъждат с оглед отхвърлянето на предявения установителен иск
като неоснователен и недоказан.
На адвокат А.М. *** следва да се
изплати определеното
възнаграждение в размер на сумата 353,95 лева от внесения от ищеца депозит, за осъществуното процесуално
представителство на ответника Д.Й.Т. по гр.дело №224/2019 год. по описа на
РС-гр.Ловеч.
Водим
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. Париж, рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, ЕИК :
*********, вписан в ТР при АВ, със седалище и адрес на управление :
гр.София-1766, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от
Зам.управител Димитър Димитров, чрез пълномощника си юрисконсулт Николета
Матева срещу
ответника
Д.Й.Т.,
ЕГН-********** ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК, за
установяване, че е налице вземане от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
Париж, рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, с горните
данни от Д.Й.Т., с горните данни, в размер на сумата : 1 432,89 лв.
представляваща главница по револвращ кредит; 263,14 лв., представляваща
договорна лихва по кредита за периода от 01.10.2017 г. до 08.03.2018 г.;
74,73 лв., представляваща обезщетение за
забава, на основание чл.76 от ЗЗД, за периода от 08.03.2018 г. до 11.09.2018 г.,
или общо дължима сума 1 770,76 лв, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното им изплащане, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№1132/27.09.2018 год. по Ч.гр.дело №1935/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ответника Д.Й.Т., ЕГН-**********
*** да заплати на ищеца
БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. клон България, ЕИК : *********, вписан в ТР при АВ, със седалище и
адрес на управление : гр.София-1766, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда
14, представлявано от Зам.управител Димитър Димитров, чрез пълномощника си
юрисконсулт Николета Матева следните суми по предявения при условията на
евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.240, чл.79 и чл.86 от ЗЗД, а
именно : 1 432,89 /хиляда четиристотин тридесет и два лева осемдесет и девет стотинки/,
представляваща главница по револвращ кредит; 263,14 /двеста шестдесет
и три лева и четиринадесет стотинки/, представляваща договорна
лихва по кредита за периода от 01.10.2017 г. до 08.03.2018 г.;
74,73 /седемдесет и
четири лева седемдесет и три стотинки/, представляваща
обезщетение за забава, на основание чл.76 от ЗЗД, за периода от 08.03.2018 г. до 11.09.2018 г.,
или общо дължима сума 1 770,76 /хиляда
седемстотин и седемдесет лева седемдесет и шест стотинки/,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 01.02.2019 год. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ответника Д.Й.Т., ЕГН-**********
*** да заплати на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. Париж, рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, ЕИК :
*********, вписан в ТР при АВ, със седалище и адрес на управление :
гр.София-1766, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от
Зам.управител Димитър Димитров, чрез пълномощника си юрисконсулт Николета
Матева сумата в размер общо на 755,85
/седемстотин петдесет и пет лева осемдесет и пет стотинки/, представляваща
съдебно-деловодни разносик, направени в настоящото исково производство,
включващи 121,90 лева заплатена по сметка на съда държавна такса, 353,95 лева
възнаграждение за особен представител, 100 лева възнаграждение за юрисконсулт,
определено в минимален размер и 180 лева възнаграждение за вещо лице по
съдебно-икономическата експертиза, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат А.М.
*** определеното възнаграждение в размер на 353,95
/триста петдесет и три лева деветдесет и пет стотинки/ от внесения от ищеца депозит, за
осъществуното процесуално представителство на ответницата Д.Й.Т. по гр.дело
№224/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
БАНКОВА
СМЕТКА ***, по която ответника може да плати присъдената сума е : IBAN : ***; BIC/*** : BNPABGSX, БНП Париба С.А. - клон София.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по Ч.гр.дело
№1935/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
Представено е като доказателство в
настоящото исково производство и Приложение към Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта СREX-11648775, САRD-12763870 с дата 14.10.2015 год., съгласно което
кредиторът отпуска на кредитополучателя револивращ кредит в размер на 1 500 лв., издава кредитна карта
Мастъркард на кредитополучателя /чл.1 и чл.2/, при лихвен процент 35% и годишен
процент на разходите 44,90%. В чл.13 е уговорено, че месечните погасителни
вноски се правят на 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението
най-малко в минимален размер съгласно тарифата. В графа „лимити” е посочено, че
при усвоен кредитен лимит от 0 до 1 000 лв. минималната погасителна вноска
е 60 лв., а при усвоен кредитен лимит от 1 000,01 лв. до 2 000 лв.
минималната погасителна вноска е 120 лв.
Налице е товарителница
№919031612763870 от 25.03.2016 год. на „МиБМ Експрес”ООД, видно от която на Д.Й.Т.
на 11.04.2016 год. е връчена пратка с посочено съдържание „документи”.
До ответницата е изпратена последна
покана с дата 14.03.2018 год., с която ищеца я уведомява, че съгласно
отпуснатия й револвиращ потребителски кредит, тя е активирала и използвала
кредитна карта МаsterCard CARD-12763870. Съгласно общите условия по същата, за
кредитополучателя възниква задължение след като усвои част или цялата сума от
кредитния лимит, да заплаща минимална месечна погасителна вноска, като Д.Т. е
преустановила плащането на вноските по договора на 01.10.2017 год. Ищецът е
уточнил, че към датата на поканата - 14.03.2018 год., ответницата дължи
следните суми : 1 432,89 лв. главница, 263,14 лв. договорна лихва, 2,40
лв. обезщетение за забава или общо дължима сума 1 698,43 лв. Дадена й е
възможност в срок от седем дни, считано от получаването на настоящото
уведомление да погаси задължението си спрямо „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.”, като в слечай, че това не бъде направено, ще бъдат принудени да
прибегнат към съдебно събиране *** цитираната по-горе сума, като към нея ще се
прибавят и всички съдебни и деловодни разходи, както и адвокатски хонорар.
От заключението на вещото лице по допусната
съдебно-икономическа експертиза, което съдът приема като компетентно изготвено
и безпристрасно депозирано се установява, че на
02.06.2016 год. кредитната карта №САRD-12763870 на ответницата е активирана -
на тази адта от кредитния лимит с платежно нареждане е прехвърлена сумата
1 000 лв. по банкова сметка на Д.Й.Т.. На 11.04.2017 год. по същия начен
са прехвърлени 300 лв. и на 18.07.2017 год. - 500 лв., т.е. общият размер на
усвоените суми по процесния кредит е 1 800 лв., след частичното им
погасяване периодично от направените вноски. Експерта е посочил в заключението
си, че към 08.03.2018 год. са налице 6 броя непогасени минимални месечни
вноски. Размерът на задължението към датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, е както следва : главница - 1 432,89 лв., възнаградителна
лихва - 239,14 лв., такси 24 лв., законна лихва за забава - 74,73 лв. или общ
размер на задължението 1 770,76 лв. След подаване на заявлението по чл.410
от ГПК не са постъпвали плащания от страна на длъжника.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна : Не се спори между страните
по делото и се установи от писмените доказателства, че в полза на ищцовото
дружество срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните
суми, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, както и че искът по
чл.415, ал.1 от е предявен в законоустановения срок, което обуславя
допустимостта на настоящото исково производство и правният интерес от воденето
му за ищеца.
Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, в
тежест на ищеца е да установи, при условията на пълни и главно доказване,
съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед заизпълнение,
а именно : наличие на облигационна връзка между страните, от която да е
възникнало задължението за ответника за заплащане на търсената сума, както и
изпълнение на задълженията по договора, т.е. че е предоставил дължимата сума;
настъпване на предсрочна изискуемост, включително датата и начина на
уведомяване на ответника за това; размера на главното и на акцесорните
задължения за процесните периоди.
В тежест на ответника е да установи
погасяване на задължението.
По делото е спорен въпроса дали
вземането по договора е изискуемо и по-точно настъпила ли е предсрочна
изискуемост на цялото вземане към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение?
Съгласно чл.20 от процесния договор,
при неплащане на една или повече месечни погасителни вноски кредиторът блокира
кредитната карта. В случай, че плащане не бъде извършено в рамките на два
месеца от последното плащане се прилага разпоредбата на чл.3 - вземането става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени надбавки
ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на
вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за за
настъпването на предсрочната изискуемост.
По този въпрос с ТР №4 от 18.06.2014
год. на ОСГТК на ВКС, т.18 е дадено следното задължително по прилагане на
закона разрешение : 1.В хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за
вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, но след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост; 2.В
хопотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредито предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуеомст е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, това право следва да е упражнено преди подаване
на заявлението заиздаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост.
Доколкото видно от извлечението от
основното вписване в търговския и фирмен регистър, като предмет на дейност на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж”, е посочено банкови операции,
операции по финансиране на продажби на кредит, съдът счита, че цитираните
по-горе постановки на ТР №4 от 19.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС саотносими към
настоящия казус, като на основание на това ТР и предвид оспорването от страна
на особения представител на ответника, приема, че в случая не е налице подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника, посочен в заявлението, предвид липсата на доказателства за отправено
към него изявление от страна наищеца, че последният счита процесното вземане за
предсрочно изискуемо. Ето защо настоящият състав приема, че към датата на
подаване на заявлението - 27.09.2018 год. не е настъпила изискуемостта на
претендираното с него вземане. Това води до неоснователност на исковата претенция
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, имаща за предмет да установи
изискуемост и дължимост на оспореното вземане.
Поради неоснователност на
установителния иск, съдът дължи произнасяне по предявения в условията на
евентуалност осъдителен иск.
Съгласно приетото в т.11б от ТР №4 от
18.06.2014 год. по т.д.№4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, искът по чл.422 от ГПК, се
разглежда по правилата на общия исков процес, като приложението на разпоредбите
за отклонение във връзка с предмета на делото нее изрично изключена от
законодателя. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането,
различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може
да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалонст,
от която процесуална възможност се е възползвал ищецът в настоящия случай /в
същия смисъл е и Р №141/06.11.2014 год. по т.д.№2706/2013 год. на ВКС, I т.о., постановено по
реда на чл.290 от ГПК/.
По предявения осъдителен иск с
подадената искова молба, кредиторът е упражнил правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, която искова молба съдържа и изявление в този смисъл. За
разлика от установителното исково производство по чл.422, ал.1 от ГПК, предмет
на което е съществуване на вземането към минал момент - към момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, при
което субективното право на кредитора следва да е надлежно упражнено и да
предхожда по време подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, то в производството по осъдителен иск, исковата молба има характера
на уведомление и покана до длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост
- в този смисъл е Р №139/05.11.2014 год. по т.д. №57/2012 год. на ВКС, I т.о., постановено по
реда на чл.290 от ГПК/. Затова и в настоящия случай по така предявения
осъдителен иск следва да се приеме, че нарочно волеизявление за обявяване на
вземането за предсрочно изискуемо е достигнало до знанието на ответника с
връчване на препис от исковата молба.
От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че между страните са съществували облигационни
отношения във връзка с предоставен от ищцовото дружество в полза на ответника
револвиращ потребителски кредит, за което приложение следва да намерят
текстовете на чл.240-241 от ЗЗД.
Съгласно текста на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не
изпълни точно задължението си на падежа, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение.
Видно
от разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД е, че с договора за заем, заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. По правната си същност договорът за заем е реален договор и
предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката
- договорът се смята сключен от момента на предаването на заемната сума,
респективно на заеманите вещи. За да е налице договор за заем между страните по
делото, не е достатъчно заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а
е нужно и заемателят да се задължи да я върне. Фактът, че е сключен договор за
заем, подлежи на пълно и главно доказване. Писмена форма за действителност е
предвидена само по отношение уговорката за евентуално дължима от заемателя
лихва - арг. на чл.240, ал.2 от ЗЗД и е препоръчител***, с оглед евентуален
правен спор между страните – чл.164, ал.1, т.3 от ГПК.
Съдът приема за безпорен факта, че
ответницата Д.Й.Т. като кредитополучател е получила договорената между страните
сума, което е удостоверено с полагането на подпис от нейна страна върху
договора, който факт се установи и от съдебно-икономическа експертиза, според
която на 02.06.2016 год. кредитна карта №САRD-12763870 на ответницата
е активирана като на тази дата
от кредитния лимит с платежно нареждане е прехвърлена сумата 1 000 лв. по банкова сметка на Д.Й.Т., като на
11.04.2017 год. по същия начин са прехвърлени 300 лв. и на 18.07.2017 год. -
500 лв. Следователно кредиторът БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България е изпълнил задълженията си по процесния договор за кредит, в
срок и съобразно условията, които страните са договорили. От своя страна и при
условие на точно и своевременно изпълнение от ищеца, ответницата Д.Й.Т. не е
изпълнила насрещното си задължение да върне дадената й в заем сума по начина и
в сроковете, уговорени между страните, поради което е възникнала изискуемост на цялото
задължение, включващо главница, договорна лихва, обезщетение за забава. Тези
обстоятелства се установяват не само от клаузите на сключения между страните
договор, имащ салата на закон за тези, които са ги сключили /чл.20а от ЗЗД/, но
и от заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза,
приобщено като доказателство по делото, което съдът кредитира като обективно,
компетентно и обосновано изготвено.
Следователно
съдът приема, че след като истинността на процесния договор не бе оспорена от
ответната страна в преклузивния срок по чл.193, ал.1 от ГПК, то макар и частен
диспозитивен документ, този договор има материална доказателствена сила спрямо
ответната страна, че отразените в него неизгодни за страната факти са верни, в
който смисъл процесният договор установява възникнали задължения на
кредитополучателя по предоставения му потребителски кредит.
Ответникът не е ангажирал по делото
доказателства за погасяване на задължението си по договора или за настъпването
на други правопогасяващи обстоятелства.
В този смисъл предявените осъдителни
искове са основателни в заявените размери и като такива следва да бъдат уважени
изцяло.
При този изход на процеса, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените в настоящото исково производство съдебно-деловодни разноски,
възлизащи в размер общо на сумата 755,85 лева, включващи 121,90 лева заплатена по сметка на съда
държавна такса, 353,95 лева възнаграждение за особен представител, 100 лева
възнаграждение за юрисконсулт, определено в минимален размер и 180 лева
възнаграждение за вещо лице по съдебно-икономическата експертиза.
Относно
разноските, направени в заповедното производство, съдът намира, че такива не
следва да се присъждат с оглед отхвърлянето на предявения установителен иск
като неоснователен и недоказан.
На адвокат А.М. *** следва да се
изплати определеното
възнаграждение в размер на сумата 353,95 лева от внесения от ищеца депозит, за осъществуното процесуално
представителство на ответника Д.Й.Т. по гр.дело №224/2019 год. по описа на
РС-гр.Ловеч.
Водим
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. Париж, рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, ЕИК :
*********, вписан в ТР при АВ, със седалище и адрес на управление :
гр.София-1766, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от
Зам.управител Димитър Димитров, чрез пълномощника си юрисконсулт Николета
Матева срещу
ответника
Д.Й.Т.,
ЕГН-********** ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК, за
установяване, че е налице вземане от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
Париж, рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, с горните
данни от Д.Й.Т., с горните данни, в размер на сумата : 1 432,89 лв.
представляваща главница по револвращ кредит; 263,14 лв., представляваща
договорна лихва по кредита за периода от 01.10.2017 г. до 08.03.2018 г.;
74,73 лв., представляваща обезщетение за
забава, на основание чл.76 от ЗЗД, за периода от 08.03.2018 г. до 11.09.2018 г.,
или общо дължима сума 1 770,76 лв, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното им изплащане, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№1132/27.09.2018 год. по Ч.гр.дело №1935/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ответника Д.Й.Т., ЕГН-**********
*** да заплати на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. Париж, рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, ЕИК :
*********, вписан в ТР при АВ, със седалище и адрес на управление :
гр.София-1766, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от
Зам.управител Димитър Димитров, чрез пълномощника си юрисконсулт Николета
Матева сумата 1 432,89 лв.
представляваща главница по револвращ кредит; 263,14 лв., представляваща
договорна лихва по кредита за периода от 01.10.2017 г. до 08.03.2018 г.;
74,73 лв., представляваща обезщетение за
забава, на основание чл.76 от ЗЗД, за периода от 08.03.2018 г. до 11.09.2018 г.,
или общо дължима сума 1 770,76 лв, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба
- 01.02.2019 год. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА ответника Д.Й.Т., ЕГН-**********
*** да заплати на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. Париж, рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, ЕИК :
*********, вписан в ТР при АВ, със седалище и адрес на управление :
гр.София-1766, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от
Зам.управител Димитър Димитров, чрез пълномощника си юрисконсулт Николета
Матева сумата в размер общо на 755,85
/седемстотин петдесет и пет лева осемдесет и пет стотинки/, представляваща
съдебно-деловодни разносик, направени в настоящото исково производство,
включващи 121,90 лева заплатена по сметка на съда държавна такса, 353,95 лева
възнаграждение за особен представител, 100 лева възнаграждение за юрисконсулт,
определено в минимален размер и 180 лева възнаграждение за вещо лице по
съдебно-икономическата експертиза, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат А.М. *** определеното възнаграждение в
размер на 353,95 /триста петдесет и три лева деветдесет и
пет стотинки/ от
внесения от ищеца депозит, за осъществуното процесуално представителство на
ответницата Д.Й.Т. по гр.дело №224/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
БАНКОВА
СМЕТКА ***, по която ответника може да плати присъдената сума е : IBAN : ***; BIC/*** : BNPABGSX, БНП Париба С.А. - клон София.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по Ч.гр.дело
№1935/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
Видно от чл.3 на Условията по договора за кредит при забава на
една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените разноски
по събиране на вземането /за телекомуникационни услуги, напомнителни писма
и/или други действия/, извършени по преценка на кредитора. При просрочване на
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена
вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната
изискуемост. Законната лихва за забава е равна на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от
1 януари, съответно от 1 юли на текущата година, плюс 10% на основание ПМС
№100/29.05.2012 год. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година,
са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти,
в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Законната лихва за забава се
изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е
равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.
Неизпълнението на задълженията по настоящият договор може да доведе до
неблагоприятни имуществи последици за кредитополучателя.
От
чл.7 се разбира, че всички съобщения с изявления на кредитора, отправени към
кредитополучателя, се считат за получени и узнати от кредитополучателя, ако
бъдат изпратени на адрес, съответно изпратени по факс или на електронна поща,
или съобщени по телефон, посочено на този документ в съответните полета. Кредотополучателят
удостоверява, чрез подписването на настоящия документ изричното си съгласие за
получаване на съобщенията, отправени до кредитора по начините и чрез
средствата, описани в предходното изречение. Съобщения до кредитора ще бъдат
правени на посочените в този договор адрес и телефон за връзка. Според чл.24 с
подписването на настоящия документ кредитополучателят потвърждава, че е
запознат, разбира и приема условията на договора за заем, отпечатали и/или
попълнени на този документ.
Договорът за
кредит е подписан от кредитополучателя Д.Й.Т., като с подписването му, същата е
потвърдила, че е получила екземпляр от договора за кредит и преддоговорна
информация по ЗПК.