№ 6585
гр. С..., 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. П.
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110121939 по описа за 2022 година
Производството е исково по молбата на А. М., ЛНЧ **********, гр. С/адрес/ чрез адв. К.
спрямо „К... ЕАД, ЕИК .., гр.С..., ул."А... представлявано Директор чрез адв.А.. Излага се,
че с ответника е бил в трудово правоотношение по тр.договор с № А - 20454/ 12.08.2019г. и
ДС към него от 01.09.2021г. на длъжност ‚телеагент“ с код по НКПД 42223001 за периода до
04.04.2022г., когато със заповед № 10123/ 04.04.2022г. договорът му е бил прекратен на
основание чл.330, ал.2. т.4 от КТ във вр. с чл. 187, ал., т.8, предл. второ от КТ – уронване
доброто име на предприятието. Излага се, че така случилото се прекратяване на трудовото
правоотношение е незаконосъобразно като се твърди, че не е било налично това основание
за прекратяване на ТД тъй като ищецът не е допуснал описаното в заповедта дисциплинарно
нарушение - не е разпространявал поверителни за работодателя сведения и не е уронил
доброто име на предприятието. Посоченото от ответника нарушение не е съставомерно от
обективна и субективна страна. Отделно се твърди, че дори и да е извършено такова
нарушение на тр.дисциплина, то избраното и определено наказание е съобразено с вида и
тежестта на нарушението. Отделно от това се навежда и незаконосъобразност на
процедурно основание като се излага, че заповедта по чл.330,ал.2,т.6 от КТ е издадена от
лице при липса на представителна власт за него; при неспазване на процедурата по чл.193 от
КТ, както и липсата на задължителните реквизити по чл.195, ал.1 от КТ.
Излага се, че заповедта за уволнение е била връчена почти незабавно след научаване за
дисциплинарното производството, били са поискани писмени обяснения, но не е имал
възможност да разбере за какво му се търсят или се навежда, че не е имал реална
възможност да се запознае с искането за даване на обяснения, поради което излага, че
уволнението следва да бъде отменено само на това основание. Отделно от това се оспорва
1
заповедта и като немотивирана - не е посочено какво конкретно нарушение е извършено, а
дори и да се приеме, че уволнението е законосъобразно, то се твърди, че наказанието е
наложено извън сроковете по чл.194, ал.1 от КТ - работодателят е знаел за комуникацията в
електронната платформа „Дискорд“ с колеги от компанията, но не е предприел действия за
реализиране на дисциплинарна отговорност в предвидения двумесечен срок от извършване
на нарушението. При горното и като се ангажират доказателства се желае решение, с което
извършеното със заповедта уволнение да бъде установено като незаконосъобразно на
соченото основание и да бъде отменено; ищецът да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност и да му бъдат присъдени разноските по делото. Ангажират се
доказателства.
В срока за отговор е депозиран такъв, с който не се оспорва наличието на трудово
правоотношение между страните на сочената в исковата молба длъжност „телеагент“, за
която е и получил длъжностна характеристика на 12.08.2019г. Излага се, че ищецът е бил
запознат с правилника за вътрешния ред, подписал е декларация за отговорността му при
влизане и излизане в страната, а с ДС от 20.03.2020г. страните са се съгласили ищецът да
работи в режим ‚дистанционно‘. С последващо ДС е променена и дл.характеристика като
вече е бил на такава ‚старши агент“. Сочи се, че е извършено уволнението, посочено в
исковата молба, но при спазване изискванията на закона – спазена е процедурата по искане
на обяснения, дадени са такива, налице е мотивирана заповед за прекратяване на ТД,
издадена е от компетентен за това орган, уволнението е за тежко нарушение на трудовата
дисциплина. Налице е такова нарушение на трудовата дисциплина тъй като е
разпространена в ел.платформа поверителна за работодателя информация и най-сетне се
излага, че наложеното наказание е наложено в указания от закона срок – нарушението е
установено на 30.03.2022г., когато е постъпил сигнал от служител на ответника за ‚сигнал за
спешна и опасна бизнес ситуация“, за което е съставена комисия със задача да установи дали
са ползвани служебни устройства за достъп до Дискорд, както и дали снимките установяват,
че системите са вътрешни за Телърс и Епик и да се дали е налице връзка между имената и
служителите в Епик. Идентичност е установена вкл. и за ищеца. Това действие на служителя
е довело до възможност за работодателя да бъде с прекратен договор с възложителя на
проекта поради разпространение на служебна информация. С тези твърдения и оспорвания
се излага, че уволнението е законосъобразно и като се ангажират доказателства се желае
решение, с което да бъдат отхвърлени исковете. Ангажират се доказателства и се
претендират разноски.
Исковете са с правно основание по чл.344, ал. 1, т.1, предл. първо и второ и чл. 344, ал.1,
т.2 от КТ – за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна и за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите
и становищата на страните и като съобрази закона съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Страните нямат спор по фактите, а те се установяват и от ТД с № A -20454/ 12.08.2019г. и
2
Допълнително споразумение към него от 20.03.2020г., че ищецът А.. е бил назначен по
трудово правоотношение с ответника „К...“ ЕАД на длъжност „Телеагент“ с код по НКПД
42223001, която длъжност е била към отдел ‚Оперативен персонал, звено ‘Epic games_all”.
От първоначалния договор се установява още, че длъжността е била с основни задължения
по длъжностна характеристика по приложение 1 към договора, както и задължения по
вътрешните правила на работодателя, с които няма спор, а и е видно от самите тях – виж
длъжностна характеристика на л. 48 от делото и декларация за конфиденциалност на л. 54 от
делото – че с тези задължения и характеристики на възложената работа ищецът е бил
запознат към датата на сключване на ТД.
Не се спори и това се установява от допълнителното споразумение от 20.03.2020г. към
ТД от 12.08.2019г., че страните са се съгласили, считано от датата на подписване на ДС,
ищецът като служител да премине на работа от режим на ‚работа в помещения“ в режим на
работа от разС.ия или така нареченото ‚work from home”. Определено е работно място на
А.., а именно от дома му като са се съгласили той сам да организира работното си време
като осъществява дейността си чрез предоставена от работодателя техника – лаптоп.
Работодателят пък се е задължил по това споразумение да предостави на ищеца достъп до
фирмена и професионална информация , нужна за изпълнение на възложените му задачи.
Установява се от споразумение от 01.09.2021г., че считано от 01.09.2021г. ищецът е
преназначен на нова длъжност, а именно от Телеагент на старши агент /3/ към същия отдел
като и за тази длъжност страните не спорят и се установява от длъжностната
характеристика, че съшият е бил запознат. Страните нямат спор, а и това се установява от
заповед с № 10123/04.04.2022г., че на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ във връзка с чл.190,
ал.1, т.4, предл. второ от КТ – за разпространяване на поверителни за работодателя сведения,
както на основание чл.187, ал.1, т.8 от КТ – уронване на доброто име на предприятието, е
било прекратено трудовото му правоотношение с ответника, считано от датата на връчване
на заповедта – 04.04.2022г. От тази заповед се установява още, че работодателят е прекратил
трудовото правоотношение с ищеца поради наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ за следното нарушение: на датата 05.08.2021г. ищецът А.. е разпространил
поверителна информация в група с неизвестен брой членове и състав, част от платформа
„Дискорд“ – https: // discord.com/ като по този начин е направил поверената му в качеството
му на служител на компанията информация, достъпна и видима за неограничен брой трети
лица, а именно: публикувал е екранна снимка от вътрешната работна система „Зендеск“.
Страните спорят досежно нарушение на императивно задължение на работодателя по чл.
193 от КТ, а именно дали са били изискани и обсъдени обясненията на А.. за визираните
нарушения, както и досежно това дали заповедта, с която е наложено наказанието
‚Уволнение“ съдържа фактическите основания за наложените наказания за нарушения на
трудовата дисциплина и най-сетне спорят за това има ли евентуално такова
разпространяване на поверителна информация и ако има дали така са осъществени
визираните от работодателя нарушения: уронване на доброто му име и разпространяване на
поверителни за предприятието данни.
3
От представената покана за даване на писмени обяснения за извършени нарушения – л.7
от делото е видно, че на 04.04.2022г. в 17.30 часа А.. е бил помолен да даде писмени
обяснения за това разпространяване на 05.08.2021г. на информация за работодателя,
представляваща поверителна такава, в група с неизвестен брой членове. От заповедта за
уволнение се установява, че тя е изготвена за това нарушение и е връчена на същата дата
като няма отразяване за час. В тази връзка, с оглед възражението на ищеца, че е нарушена
процедурата по чл.193 от КТ тъй като самата уволнителна заповед е била връчена почти
незабавно след предоставяне на исканията за даване на писмени обяснения, съдът е събрал
показанията на свидетелите Иваница Д..., Х.Х.Д., Х.В. и В.Р.. Тези показания съдът
кредитира тъй като кореспондират и с писмените такива, събрани по делото вкл. искането за
даване на обяснения и дадените такива от А.., както и представените от ответника –
работодател доклад за извършено нарушение и уволнителна заповед. От показанията на
свидетеля Д.. л. 115 от делото, е видно, че лично той на четвърти април е връчил на А..
поканата за даване на писмени обяснения като излага, че при представянето й му е обяснил
за какво се е събрала комисията, дали има въпроси по твърдяното нарушение, посочено в
поканата по чл. 193 от КТ, и на въпрос дали знае за какво става въпрос, свидетелят сочи, че
ищецът е отговорил потвърдително, знаел за какво става дума и след като се е запознал с
поканата е дал обяснения, които са представени от страна на работодателя и за които не се
спори, че са подписани от ищеца. Допълва още, че процедурата по разследване на
нарушението, по искане на обясненията, по връчване на заповедта и по налагане на
наказанието се е случила много бързо тъй като нарушението било много тежко и имали само
един ден за разследване на нарушението по подадения сигнал. Излага, че системата
‚дискорт‘ била отворена и не могли да бъдат сигурни дали разпространената информация –
снимка на една от вътрешните системи – не е достигнала и до други хора, извън тези, които
са членове на групата, както и дали не се складира някъде. Допълва, че в деня на връчване
на заповедта му бил снет достъпа и до сградата. Показанията на свидетеля се подкрепят и от
писмените обяснения на А.., които са представени и в превод, и на английски език – л.31 от
делото. От тях се установява, че А.. е изразил съжаление за споделянето на информация в
платформата discord, но сочи, че това споделяне е било с цел даване на помощ.
останалата част превода, а и самите обяснения на английски не се четат. От обясненията
обаче, а и от поканата за даването им, се установява и това, че освен посоченото в искането
за даването им от работодателя – а именно, че на датата 05.08.2021г. е разпространил
поверителна информация в група с неизвестен брой членове и състав в „discord“ чрез
публикуване на екранна снимка от вътрешната работна „Зендеск“, което нарушение е
установено на 30.03.2022г. и за което е извършена проверка, на служителя не са връчвани
никакви други книжа – нито данни или документи от назначената за случая проверка и
доклад, които са представени от ответника чрез отговора, нито пък има някакви данни за
други документи, които да описват нарушението, посочено в искането за даване на
обяснения.
Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените
4
му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства като последицата от това е
отмяна на наложеното дисциплинарно наказание от съда без да се разглежда спора по
същество.
В конкретния случай формално работодателят е изпълнил това свое задължение като
безспорно се доказа, че в деня на налагане на наказанието ‚уволнение‘ и то минути преди
връчване на заповедта за уволнение, работодателят е намерил служителя си А.. и в
присъствието на други служители на ответника му е поискал писмени обяснения за
твърдяното в тази покана нарушение. Според настоящия състав обаче това задължение
въпреки поисканите и представени за случая обяснения, не е изпълнено. Нормата на чл.193,
ал.1 от КТ не съдържа правила за начина, по който следва да бъдат поискани тези обяснения
и начина, по който да бъдат реализирани, но тази покана за даване на обяснения досежно
твърдяното от работодателя нарушение следва да съдържа в достатъчна степен ясна и
конкретна от фактическа страна формулировка, която да даде възможност на работника да
разбере в какво точно нарушение е набеден от работодателя – с какви свои действия/
бездействия е осъществил нарушението и в какво се изразява самото нарушение. Тези
обяснения може да бъдат поискани писмено, но могат да бъдат потърсени и устно, като в
тежест на работодателя е да докаже, че са станали известни на служителя преди налагане на
самото наказание и че освен това служителят е имал възможността в разумен срок да даде
или ако желае да откаже да даде обяснения за вмененото му нарушение - в този смисъл
Решение с № № 29/ 03.05.2022 г. по гр.д. № 1971/2021 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС, решение №
226/22.05.2012 г. по гр. д. № 917/2011 г., IV г. В случая работодателят не доказа реално да е
упражнил това свое задължение тъй като нито от писмената покана, нито от свидетелските
показания на свидетеля Д..., се установи да е било ясно за какво нарушение А.. е бил
известен за даване на обяснения. Не става ясно за какво точно нарушение чрез какво негово
действие и за какви обстоятелства той е разпространил конфиденициална информация за
дружеството и за неговата дейност. Не се доказа, напротив установи се, че показанията на
ищеца са били поискани непосредствено преди връчването на заповедта за налагане на
оспорваното уволнение и то без да му бъде предявен нито доклада по разследването на
комисията по сигнала, станал повод за издаване на атакуваната заповед, нито пък са му били
представени или разяснени всички релевантни за налагане на наказанието обстоятелства –
нито се установи с разпространението на коя точно снимка и къде е била разпространена тя
А.. е нарушил задължения за неразпространяване на информация за работодателя, нито пък
се доказа, да са му искани обяснения за конкретно негово поведение в конкретен момент.
Това формално изпълнение на задължението на ответника за искане на обяснения, неясни
досежно релеватните за уволнението факти, води според настоящия състав до липса на
изпълнение на това задължение и ерго на основание чл.193, ал.2 от КТ до отмяна на
уволнението само на това основание и до постановяване на решение, с което уволнението на
А.. да бъде отменено и той да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност в
предприятието на ответника.
По правилото на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът носи тежестта за направените в исковото
5
производство разноски от работника, които са в размер на 1800 лева за адвокатско
възнаграждение. Стореното от пълномощника на ответника възражение за прекомерност
съдът намира за неоснователно на основание чл. 7, ал.1, т.1 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – към датата на сключване на договора за
осъществяване на правна помощ 10.04.2022г. размерът на мин. работна заплата за страната е
бил от 710 лева – виж https://www.google.com/search?
q=%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0+%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B0+%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB+2022&rlz=1C1GCEU_enBG913BG913&oq=%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0+%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B0+%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB+2022&aqs=chrome..69i57.7176j0j15&sourceid=chrome&ie=UTF-
8 и така е съобразено с трикратния минимален размер на адвокатското възнаграждение по
чл.36 от ЗА.
По реда на чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати държавна такса по водене на
делото в размер на 160 лева - по осемдесет лева за двата иска.
При горните съображения и на основание чл. 235 от ГПК Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 предл. първо и
второ извършеното със заповед № 10123/ 04.04.2022г. на директора за Б.. на ‚ К...“ ЕАД с
ЕИК .. със седалище в гр.С... на основание на чл.330, ал.2, т.6 от КТ „уволнение“ от датата
04.04.2022г. поради наложено дисциплинарно наказание ‘уволнение” на А. М., ЛНЧ
**********, гр. С/адрес/ чрез адв. К. и
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ А. М., ЛНЧ **********, гр.
С/адрес/ чрез адв. К. на заеманата при ответника „К...“ ЕАД с ЕИК .. със седалище в гр.С...
длъжност “старши агент”
ОСЪЖДА „К...“ ЕАД с ЕИК .. със седалище в гр.С... на основание чл.78, ал.1 от ГПК да
заплати на А. М., ЛНЧ **********, гр. С/адрес/ чрез адв. К. сумата от 1800 лева разноски
по делото за заплатено възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА „К...“ ЕАД с ЕИК .. със седалище в гр.С... на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да
внесе по сметка на СРС сумата от 160 лева държавна такса по водене на делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6