Р
Е Ш Е
Н И Е №
……
Гр.
София, 06.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти септември през две хиляди и
двадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Мария Малоселска
При секретаря Екатерина Калоянова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 5711 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 4340/08.01.2019 г.
на СРС, 34 с - в, по гр. д. № 14401/2018 г. е прието за установено, по предявените искови претенции с правно
основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 79,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Р.И.Р., ЕГН **********, дължи на „Т.-С." ЕАД, с ЕИК ******следните суми : сума в размер от 2 684. 58 лв. -
главница за ползвана топлоенергия за периода от 28.11.2014 г. до 30.04.2017 г.
за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк „******, ведно със законната
лихва върху сумата за периода от 28.11.2017 г. (датата на депозиране на
заявлението) до окончателното изплащане на вземането, сума в размер от 61. 96
лв. - главница за дялово разпределение за периода от 28.11.2014 г. до
30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 28.11.2017 г.
(от депозиране на заявлението) до окончателното изплащане на вземането.
С решението са отхвърлени исковете за разликата над
сумата от 2 684. 58 лв. до пълния предявен размер от 3 033, 57 лв. и за
периода от 01.05.2014 г. до 27.11.2014 г. - главница за ползвана топлоенергия, за
разликата над сумата от 61. 96 лв. до пълния предявен размер от 70. 01 лв. и за
периода от 01.05.2014 г. до 27.11.2014 г. - главница за дялово разпределение,
както и изцяло исковете за сума в размер от 376. 68 лв. - обезщетение за забава
за периода от 16.09.2015 г. до 17.11.2017 г. върху главното задължение за ТЕ и
за сума в размер от 12. 77 лв. - обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.09.2015 г. до 17.11.2017 г. Страните са
осъдени за разноски съобразно уважената част от исковете.
Недоволен от
решението в отхвърлителната част е останал ищеца „Т. С.“ ЕАД, който го обжалва с доводи за неправилност,
необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните
правила при постановяването му. Поддържа се, че неправилно СРС е приел, че част
от задълженията по главницата са погасени по давност, като се позовава на чл.
33, ал. 1 от ОУ. Твърди, че задължението за заплащане на сумите по фактурите е
изискуемо най - късно до края на текущият месец, следващ месеца на доставката
на ТЕ. СРС не е съобразил, че сумите по общата фактура за периода м. 05.2014 г.
– 27.11.2014 г., издадена през м. 07.2015 г., стават изискуеми на 15.09.2014
г., а заявлението е депозирано на 28.11.2017 г., с което течението на давността
е прекъснато. Поради това неоснователно СРС е приел, че е налице погасяване по
давност на част от вземанията. Поддържа, че ОУ на дружеството са публикувани по
установения в закона ред, ответникът не е възразил срещу прилагането им и е бил
длъжен да заплаща месечните си задължения за ТЕ в 30 – дневен срок след
изтичане на периода, за които се отнасят. След изтичане на този срок ответникът
е изпаднал в забава и дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Моли да се отмени
решението в оспорените отхвърлителни части и да се уважат изцяло исковете.
Претендира разноски за въззивната инстанция, прави евентуално възражение за
прекомерност на разноските на насрещната страна.
Въззиваемата
страна – ответникът Р.И.Р. не е подал писмен отговор
в срока по чл. 263 ГПК, но в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли
да се остави без уважение, като се потвърди решението на СРС в оспорените
части.
Третото лице
помагач „Т.с.“ ЕООД, не взема становище по въззивната жалба и не ангажира
доказателства.
Като съобрази установените по делото факти и
становищата на страните, по реда на въззивната проверка, съдът намира следното
:
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от изложеното в жалбата. Съдът намира, че решението
е постановено след обсъждане на събраните доказателства и при излагане на
установената по делото фактическа обстановка от страна на СРС, която настоящият
състав не намира за необходимо да преповтаря, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.
Обжалваното
решение е валидно и процесуално допустимо - производството е образувано след
подадено в срок възражение от длъжника по чл. 414 ГПК.
Решението се
оспорва от ищеца само в частта, в
която исковете за главница и лихви са отхвърлени и е влязло в сила в неоспорената от ответника уважителна част.
По същество
на спора, въззивният съд приема, че в съответствие със събраните пред него
доказателства СРС е направил извод, че страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода. Договорното отношение
между тях е възникнало от качеството на ответника на собственик на топлоснабдения имот, апартамент 86, находящ се в
гр. ******. Качеството на ответника
на собственик на имота не е оспорено в производството пред
СРС.
Законодателят
не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на
потребителите, въпреки че е уредено право на потребителите да искат специални
условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Не са
представени доказателства ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца
ОУ, поради което основателно е прието, че главните страни са обвързани от договорно
правоотношение във връзка с предоставянето на ТЕ за битови нужди в процесния
период.
Сградата е
етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея
топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139,
ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. При прилагане на
дяловото разпределение чрез индивидуални топломери ТЕ се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 -
334 от 06.04.2007 г. В случая измерването на индивидуалното потребление на
топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла
вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на „Т.с.“ ЕООД.
Реалното потребление на топлинна
енергия в процесния имот, както и стойността на топлинната енергия се
установява на база представените от ФДР и неоспорени от ответника главни отчети
за периода и заключението на приетата пред СРС и неоспорена СТЕ, която съдът
кредитира.
Вещото
лице е констатирало, а и от доказателствата представени от третото лице пред
СРС се установява, че дяловото разпределение в сградата е извършвано от ФДР „Т.с.“
ЕООД съгласно реален отчет в края на всеки отоплителен сезон на уредите в имота.
Топлоенергията отдадена от сградната инсталация, е изчислена съобразно методиката,
заложена в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Експертизата е установила, че в
исковия период в имота е имало 3 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО и една
щранг лира в банята без възможност за монтаж на измервателен уред. ТЕ за БГВ е
начислявана на база един водомер за топла вода, като за отопление на общите
части не е начислявана ТЕ в периода.
В
заключение експертизата определя дължимите суми за топлоенергия за процесния
имот в размер на общо 3 033, 57 лв.
за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г.
По основния довод на ищеца във
въззивната жалба - че претендираните в производството вземания по главницата не
са погасени с изтичане на 3 - годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД
към момента на подаване на заявлението на 28.11.2017 г., понеже сумите за периода м.
05.2014 г. - 27.11.2014 г. били обективирани в обща фактура от м. 07.2015 г.,
със срок за плащане до 15.09.2015 г. и за тях давностният срок не е изтекъл,
въззивната инстанция намира следното :
В съответствие с трайно установената практика по
въпроса за погасителната давност (Тълкуване дадено от ВКС с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г., по тълкувателно
дело № 3/2011 г., на ОС на ГК и ТК на ВКС), СРС е приел, че процесните
главни и акцесорни задължения се погасяват с изтичане на 3 - годишна давност.
Според нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а при срочните
задължения давността тече от деня на падежа.
Като съобрази периода на претенцията по главницата,
въззивният съд намира, че по отношение изискуемостта на сумите за топлинна
енергия, консумирана след м. 02.2014 г. са приложими Общите условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.
Анализът на нормите на ОУ на ищеца от 2014 г. сочи, че
отделните периодични задължения стават изискуеми ежемесечно - до 30 число на
месеца следващ този, за който се отнасят, но длъжникът изпада в забава на
плащането им само ако не изпълни задължението в 30 - дневен срок от публикуване
на общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен
период на интернет страницата на ищеца.
Следва
да се отбележи, че обективирането на задълженията м. 05.2014 г. - м. 04.2015 г.
в една обща фактура, не променя падежа на общото задължение и същото не се
дължи от датата на издаване на общата фактура (м. 07.2015 г.), каквито
твърдения ищецът поддържа във въззивната жалба. Това е така, тъй като съгласно
чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., общата фактура обективира месечните
задължения за целия отчетен период, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т. е. при съобразяване на
резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от потребителя,
респ. изваждане на сумите за връщане на потребителя. От изложеното следва, че
падежът на месечните задължения за стойност на потребена топлинна енергия
остава същият, както е посочен в нормата на чл. 33, ал. 1 ОУ 2014 г. Обратното
би означавало да се даде възможност на ищеца да измества произволно периода на
изискуемостта на месечните задълженията с
оглед течението на срока на погасителната давност за тях, което е в противоречие
с нормата на материалния закон уреждащ давностните срокове.
Както
основателно приема и СРС, с подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК на 28.11.2017 г. течението на давността е
прекъснато, поради което тригодишната погасителна давност е изтекла за главница
за ТЕ за периода от м. 05.2014 г. до 27.11.2014 г. включително.
Следователно искът е основателен само за вземанията за ТЕ за периода от 28.11.2014
г. до м. 04.2017 г. (30.04.2017 г.), които съдът е определил в размер на 2 684,
58 лв., на основание чл. 162 ГПК, до който размер решението не е оспорено и е
влязло в сила.
Настоящият
състав също приема, че до този размер искът за главницата за ТЕ е основателен,
а за разликата над него до пълния предявен размер от 3 033, 57 лв. и за
периода от м. 05.2014 г. до 27.11.2014 г. искът е неоснователен, като погасен
по давност и законосъобразно е отхвърлен. Не са налице основания за промяна
изводите на СРС по атакуваното решение в тази част.
Доколкото
не са изложени никакви конкретни съображения относно отхвърлената част от
исковата са сумите за главница за дялово разпределение над размер от 61, 96 лв.
до претендирания размер от 70, 01 лв. и за периода м. 05.2014 г. – 27.11.2014
г., настоящият състав споделя изложеното от СРС за дължимост на тези суми до
установения от този съд размер по реда на чл. 162 ГПК.
По иска за лихви за забава по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД, въззивният състав приема следното :
В случая лихвата се
претендира за периода от 16.09.2015 г. до 17.11.2017 г. Тъй като вземанията за
лихва се погасяват със същата давност като тези по главницата - по чл. 111, б.
„в“ ЗЗД - 3 години, като за погасените по давност вземания по главницата,
посочени по - горе, погасени са и акцесорните вземания за лихви по смисъла на
чл. 119 ЗЗД.
Според чл. 33, ал. 4 от тези ОУ от 2014 г., приложими
за непогасените по давност вземания за лихва, продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само върху задълженията по чл. 32, ал. 2,
които не са изплатени в срок. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014
г., последните суми следва да бъдат заплатени в тридесетдневен срок от датата
на публикуването на сметките за тях на интернет - сайта на дружеството.
Настоящият състав споделя решаващите изводи на СРС, че
за периода, за които вземанията за лихви не са погасени, от 28.11.2014 г. до
17.11.2017 г., ищецът не е ангажирал доказателства за датата, на която сметките
на ответника са публикувани на интернет - страницата му. По този начин по
делото е останало недоказано изпадане на ответника в забава за изпълнение на
процесните задължения за заплащане стойността на ползваната в имота топлинна
енергия за непогасения по давност период, поради което не се дължи мораторна
лихва върху тези задължения.
В оспорената част - в която претенциите за
установяване на задължения за лихви са отхвърлени до пълния предявен размер, решението
следва да се потвърди както е постановено.
По отношение на
вземанията за обезщетение за забава в размер на 12. 77 лв. върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.09.2015 г. до 17.11.2017 г. в жалбата не
се излагат никакви конкретни съображения от ищеца, поради което настоящият
състав не намира основание за промяна на приетото от СРС за недължимост на
такива лихви. По
отношение на тези претенции за лихви следва да се отбележи единствено, че по делото
не са ангажирани доказателства за изпадане в забава на длъжника за задълженията
за суми зе дялово разпределение, понеже липсва покана за заплащането им и
даване на срок за изпълнение и искът е изцяло неоснователен.
Доколкото изводите на СГС съвпадат с
тези на районния съд, решението в оспорените части - в които исковете за
главница са отхвърлени до пълните размери и изцяло са отхвърлени за сумите за лихви
за забава върху главните претенции следва да се потвърди, като съобразено с
разпоредбите на материалния закон.
Този извод се отнася и до решението
в частта по присъдените разноски в полза на двете страни, които са съобразени с
изхода от спора и доказателствата за реално направени от тях разноски в
производството пред СРС.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора -
жалбата няма да бъде уважена, право на разноски има въззиваемата страна –
ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Доколкото той не е направил разноски
за това производство и не претендира такива, съдът не присъжда разноски в негова
полза.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4340/08.01.2019 г. на СРС, 34 с - в, по гр.
д. № 14401/2018 г., в частите, в които са
ОТХВЪРЛЕНИ исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК , вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Т.-С.“ ЕАД, с
ЕИК ******срещу Р.И.Р., с ЕГН **********, за разликата над сумата от 2 684. 58 лв. до пълния предявен размер от 3 033, 57
лв. и за периода от 01.05.2014 г. до 27.11.2014 г. - главница за ползвана
топлоенергия за периода за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк „******,
за разликата над сумата от 61. 96 лв. до
пълния предявен размер от 70. 01 лв. и за периода от 01.05.2014 г. до
27.11.2014 г. - главница за дялово разпределение и в частите, в които са ОТХВЪРЛЕНИ изцяло исковете за сума в
размер от 376. 68 лв. - обезщетение
за забава за периода от 16.09.2015 г. до 17.11.2017 г. върху главното задължение
за ТЕ и сумата в размер от 12. 77 лв.
- обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.09.2015 г. до 17.11.2017 г., включително в частта по присъдените в полза на
страните разноски в производството.
РЕШЕНИЕ е
влязло в сила в останалите уважителни части - като неоспорено от ответника.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на трето лице помагач на ищеца „Т. с.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.