№ 2134
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20211110171604 по описа за 2021 година
Предявени са искове от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ********, седалище
и адрес на управление: АДРЕС срещу Д. П. Д., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, по
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на
следните вземания за имот, находящ се в АДРЕС, абонатен № ********: - сумата от
667,41 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.12.2017
г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 03.08.2021 г. до изплащане на
вземането; - мораторна лихва от 141,52 лв. за периода 15.09.2018 г. – 02.07.2021 г.; -
сумата от 4,47 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.02.2020 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 03.08.2021 г. до изплащане
на вземането; - мораторна лихва от 0,47 лв. за периода 31.03.2020 г. – 02.07.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 45575/2021
г. на СРС, 31-ви състав.
Ищецът твърди, че ответникът като собственик на процесния имот дължи
незаплатени суми за топлинна енергия и дялово разпределение. Обосновава правния си
интерес от предявяване на исковете с възражение на ответника срещу издадена в
негова полза заповед за изпълнение. Представя писмени доказателства и прави искане
за допускане на експертизи и привличане на трето лице-помагач.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на исковете
Исковете са предявени от „Топлофикация София“ ЕАД по реда и в срока по чл.
415, ал. 1 ГПК на основание чл. 422, ал. 1 ГПК след издаване по негово заявление в
качеството му на кредитор срещу ответника Д. Д. в качеството му на длъжник, на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 29.08.2021 г. по
ч.гр.д. № 45575/2021 г. на СРС, и след направено на 18.11.2021 г. възражение от
длъжника. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково
1
производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав приема, че исковете
са допустими.
По основателността на исковете
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже
кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между
страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената
от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също
така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в
общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова
уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага
заключението, че страните по неформалното правоотношение са императивно уредени
– собственикът или титулярът на правото на собственост или на вещното право на
ползване.
От представения по делото нотариален акт от 21.11.2017 г. се установява, че
ответникът е придобил собствеността върху процесният апартамент, поради което
същият е пасивно материалноправно легитимиран да отговоря по предявените искове,
доколкото собственикът на имота е страна по договора за доставка на топлинна
енергия и е отговорен за заплащането на доставената топлинна енергия.
От неоспорено от страните заключение на съдебно-техническа експертиза
(СТЕ), което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, се установява,
че ответникът е получавал топлинна енергия (ТЕ) само за битово горещо
водоснабдяване (БГВ), както всички ползватели от сградата на процесния адрес, вх. А,
като на ответника е начисляван разход на по показания на водомер за топла вода само
за периода 12.2017-04.2018 г., за което е издадена индивидуална справка, а след
осъществяване на допълнително двустранно подписан отчет на 28.08.2018 г.,
установяващ наличие на електрически бойлер за подготовка на топла вода, за
следващите отчетни срокове от процесния период, а именно 2018-2019 г. и 2019-2020 г.
на абоната не е начисляван разход за ТЕ за топла вода, за което са изготвени главни
отчети. В устното изложение при приемането на заключението на СТЕ вещото лице
отново сочи, че на абоната са начислени суми единствено и само за първата година от
процесния период, каквито суми не са му начислени за втората и третата година от
същия период. Така вещото лице е направило категоричния извод, че дължимата
главница за ТЕ за процесния период е само за БГВ и на обща стойност от 450,40 лв.,
начислена за първата част от периода, а именно 12.2017-04.2018 г. Според вещото лице
начисляването на суми за ТЕ е съгласно изискванията на нормативната уредба в
областта на енергетиката. Като е взел предвид главните отчети на водомера за топла
вода и липсата на отопление, вещото лице е приело, че разпределението на ТЕ през
процесния период от фирмата за дялово разпределение е извършено съгласно
нормативната уредба, а видно от приложена към заключението справка относно ТЕ за
разпределение за сметка на ищеца са отчислявани технологични разходи на ТЕ в
2
абонатната станция за срока на метрологична проверка на общия топломер, който е бил
годно средство за търговско измерване през процесния период с оглед на
свидетелствата за метрологични проверки, както вещото лице сочи и в устното
изложение при приемането на неговото заключение.
При това положение, се извежда, че размерът на дължимата сума за ТЕ за
процесния период е 450,40 лв., до който размер искът за главница за ТЕ следва да бъде
уважен, а до пълния предявен размер отхвърлен като неоснователен.
Относно мораторната лихва върху главницата за ТЕ
За процесния период съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия "Топлофикация София" ЕАД на битови клиенти в гр. София, в сила
от 12.08.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32,
ал. 2 и 3 от Общите условия за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4
от същите Общи условия е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2.
Ето защо, купувачът дължи лихва за забава върху сумата по окончателната
фактура за отчетния период, в случая общата фактура от 31.07.2018 г. и изравнителната
сметка за същия период, дължимите лихви по които са посочени в заключението на
ССЕ. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в
приложимите Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да
бъде поставен ответникът в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/. В случая 45-дневният
срок за плащане на задълженията по общата фактура от 31.07.2018 г. е изтекъл на
14.09.2018 г., а за сумата по изравнителната сметка – на 14.12.2018 г. Следователно
ответникът е изпаднал в забава в плащането на задължението си по тази обща фактура
към момента на подаване на процесното заявление за издаване на заповед за
изпълнение на 03.08.2021 г. Поради това искът по чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен за
сумата от 116,47 лв. и отхвърлен до пълния предявен размер.
Относно дяловото разпределение
Според чл. 22, ал. 2 от Общите условия на ищцовото дружество от 2014 г.
купувачите заплащат таксата за дялово разпределение на топлинната енергия на
продавача, тоест на ищеца. Аналогична е и клаузата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия
на ищеца от 2016 г. Следователно потребителите на топлинна енергия са задължени да
заплащат на „Топлофикация София“ ЕАД възнаграждението за услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, независимо че услугата се извършва от трето
лице. С оглед на което съдът приема, че ищецът е легитимиран да получи стойността
на услугата дялово разпределение. Липсват данни по делото ответникът по някакъв
начин да са се противопоставили на извършваното от третото лице-помагач дялово
разпределение. Освен това, съгласно трайната съдебна практика съществуването или
несъществуването на договорни отношения между потребителите на топлинна енергия
и топлинния счетоводител не се отразява на законосъобразното извършване на
дяловото разпределение. От неоспореното от страните заключение на съдебно-
счетоводна експертиза (ССЕ), което съдът цени като компетентно и обективно
изготвено, се установява, че процесните суми не са заплатени от ответника към
18.01.2023 г. В тази насока по делото липсват доказателства и към момента на
приключване на съдебното дирене по делото. Според същото заключение размерите на
дължимите суми за главница за дялово разпределение и мораторна лихва върху
3
главницата за дялово разпределение са същите като претендираните в исковата молба.
Искът за главница за дялово разпределение е основателен с оглед и на посоченото в
заключението на СТЕ, че същата услуга е била надлежно извършена от третото лице
помагач по делото, за размера, посочен в заключението на ССЕ.
Относно цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора до ответника за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, поради което акцесорната претенция се явява неоснователна. Ето защо,
претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата за
дялово разпределение следва да се отхвърли като неоснователна.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част.
Съдът определя в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на
заявителя-ищец в двете съдебни производства – по 50 лв., на основание чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 от ЗПП и съответно чл. 26 НЗПП (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от НЗПП (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и
обема на извършената дейност от процесуалните му представители, броя на
проведените открити съдебни заседания, както и липсата на фактическата и правна
сложност на делото.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените по делото разноски в производството по ч. гр. д. № 45575/2021 г. на СРС, 31-
ви състав, които съответно възлизат на 52,65 лева –държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
В исковото производство следва да му бъдат присъдени разноски в общ размер
на 438,75 лева – държавна такса, депозит за съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза, както и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от
исковете.
Ответникът няма право на разноски съразмерно на отхвърлената част от
исковете при липса на искане за присъждане на разноски, чието извършване да е
доказано.
Ищецът следва да бъде осъден на основание чл. 77 ГПК да заплати по сметка
на СРС депозити за СТЕ и ССЕ, тъй като е бил задължен още с Определение от
15.01.2023 г. да представи доказателства за тяхното внасяне.
На следващо място, осъждането на ответника за разноски за исковото
производство следва да бъде, при условие че ищецът представи доказателства за
внесен депозит за приетите по делото заключения на СТЕ и ССЕ, имайки предвид, че
крайният размер на дължимите разноски е определен с оглед на всички направени от
ищеца разноски, в които са включени и депозитите за СТЕ и ССЕ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Д. П. Д., ЕГН: **********, адрес:
АДРЕС, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ********, седалище и адрес на
управление: АДРЕС, следните суми за топлоснабден имот, находящ се в АДРЕС,
абонатен № ********:
- сумата от 450,40 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.12.2017 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 03.08.2021 г. до
изплащане на вземането;
- мораторна лихва от 116,47 лв. за периода 15.09.2018 г. – 02.07.2021 г.;
- сумата от 4,47 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.02.2020 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 03.08.2021 г. до
изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
45575/2021 г. на СРС, 31-ви състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
по чл. 153, ал. 1 ЗЕ - за главница за топлинна енергия до пълния предявен размер
и за съответния горепосочен процесен период;
по чл. 86 ЗЗД - за мораторна лихва върху главницата за ТЕ до пълния предявен
размер и за съответния горепосочен процесен период, както и
по чл. 86 ЗЗД - за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от
0,47 лв. за периода 31.03.2020 г. – 02.07.2021 г.
ОСЪЖДА Д. П. Д., ЕГН **********, адрес: АДРЕС, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление:
АДРЕС, сумата от 52,65 лева - разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:
********, седалище и адрес на управление: АДРЕС, да заплати по сметка на СРС
сумата от 500 лева – депозити за изготвяне на заключение на приетите по делото
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза в общ размер на 500 лв., за които
е задължен с Определение от 15.01.2023 г. по гр.д. № 71604/2021 г. на СРС.
ОСЪЖДА Д. П. Д., ЕГН **********, адрес: АДРЕС, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление:
АДРЕС, сумата от 438,75 лева - разноски за исковото производство,
ПРИ УСЛОВИЕ ЧЕ ищецът представи доказателства за внесени по сметка на
СРС депозити за изготвяне на заключение на приетите по делото съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза в общ размер на 500 лв., за които е задължен с
Определение от 15.01.2023 г. по гр.д. № 71604/2021 г. на СРС.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
ищеца - „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5