№ 24
гр. Елин Пелин, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Административно
наказателно дело № 20231820200007 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от „ФАР Петролиум” ЕООД, ЕИК ...... с управител
С.Б.Н. с адрес: гр.Елин Пелин, Софийска област, ул. ...... против наказателно
постановление № 53-00-308/11.03.2022 г. издадено от главен юрисконсулт на
ОПУ София при АПИ ОПУ – София, с което на основание чл.54, ал.1 вр.
чл.53, ал.1 от Закона за пътищата му е наложена имуществена санкция в
размер на 3000.00 /три хиляди/ лева за извършено нарушение на чл.26, ал.2,
т.1, б. „в“ от Закона за пътищата. В жалбата се твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон. Моли съдът изцяло да го отмени.
Излагат се аргументи в тази насока.
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Административно-наказващият орган А „ПИ“ – ОПУ-София редовно
призовани, представляват се от главен юрисконсулт Н., който оспорва
жалбата и счита същата за неоснователна, поради което моли издаденото
наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Жалбоподателят „ ФАР Петролиум” ЕООД се представлява от
1
пълномощника си адв.Йосифова, която поддържа жалбата и моли
наказателното постановление да бъде отменено.
РП Елин Пелин редовно призовани не вземат становище по жалбата.
Съдът, като провери законосъобразността на атакувания
административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка
с доводите на страните, намери за установено следното от фактическа страна:
Видно от обжалваното Наказателно постановление № 53-00-
308/11.03.2022 г. издадено от главен юрисконсулт на ОПУ София при АПИ,
със същото на жалбоподателя „ФАР Петролиум” ЕООД на основание чл.54,
ал.1 вр. чл.53, ал.1 от Закона за пътищата е наложена имуществена санкция в
размер на 3000.00 лева за извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „в“ от
Закона за пътищата, за това че: „На 07.10.2021 г. /съгласно констативен
протокол/ е извършено нарушение, за това, че без разрешение за специално
ползване на пътищата от администрацията на Агенция „Пътна
инфраструктура“ – ОПУ – София, управляваща АМ „Тракия“ км. 15+300“
/дясно/, експлоатира рекламно съоръжение“.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН №
19/15.12.2021 г. съставен от И. П. М. на длъжност главен специалист в отдел
ИРД - ОПУ София в присъствието на свидетелите А. И. Х. и Я. Й. И. срещу
„ФАР Петролиум” ЕООД и връчен на 13.01.2022 г.. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен за нарушение разпоредбите на чл.26,
ал.2, т.1, буква „в“ от Закона за пътищата, за това, че: „На 07.10.2021 г. след
извършен оглед на място бе установено, че изграденото рекламно съоръжение
е без валидно разрешение за специално ползване на пътищата чрез
експлоатация на АМ „Тракия“ км. 15+300“.
От събраните по делото гласни доказателства се установява
следното: Свидетелят И. П. М. - служител на Областно пътно управление
твърди, че с колегата му А. Х. извършили обход на рекламните съоръжения на
АМ „Тракия“ и на км.15+300 посока Бургас било установено рекламно
съоръжение, което нямало валидно разрешение за експлоатация. Свидетелят
М. изпратил писмо до собственика на съоръжението „ФАР Петролиум“, с
указания, че съоръжението подлежи на премахване или ще последват
наказания съгласно Закона за пътищата. Писмото обаче било върнато като
неполучено. До дружеството било изпратена и покана за съставяне на АУАН,
2
но управителя отново не се явил. АУАН бил съставен в отсъствието на
нарушителя, поради което бил изпратен за връчване чрез Община Елин
Пелин. Писмото било върнато с отбелязване, като отказано да се разпише
АУАН. Свидетелят сочи, че при извършена проверка на документите
установил, че в регистъра за съоръженията за тази табела няма разрешение и
не е подавано заявление за изграждането на тази табела. В последствие е
изградено законно рекламно съоръжение, но към момента на проверката
такова не съществувало.
Свидетелят А. И. Х. присъствал на проверката също сочи, че с
колегата му М. констатирали наличието на незаконно изградено съоръжение,
поради което бил съставен процесния АУАН. АУАН бил съставен в Областно
пътно управление, в отсъствието на представител на дружеството.
Свидетелката Я. Й. И. твърди, че не е присъствала на проверката на
обекта, а е свидетел по съставянето на АУАН.
Фактическата обстановка съдът приема за безспорно установена и въз
основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства: Акт за
установяване на административно нарушение № 19 от 15.12.2021 г. на
Областно пътно управление - София, Агенция „Пътна инфраструктура",
Наказателно постановление № 53-00-308 от 11.03.2022 г. издадено от
Областно пътно управление - София Агенция „Пътна инфраструктура" и
пощенски плик на „Български пощи" ЕАД, писмо изх. № 53-00-1744 от
13.10.2021 г. на Областно пътно управление – София Агенция „Пътна
инфраструктура" и известие за доставяне, писмо изх. № 53-00-2016 от
26.11.20.21 г. на Областно пътно управление-София Агенция „Пътна
инфраструктура" и известие за доставяне, писмо изх. № 53-00-1914 от
15.11.2022 г. на Областно пътно управление - София Агенция „Пътна
инфраструктура" и известие за доставяне, заповед № РД-11-118 от 04.02.2022
г. на Председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура", писмо до
Община Елин Пелин от 05.12.2022 г., писмо изх. № 53-00-80/21.01.2022 г. по
описа на АПИ и писмо изх. № 53-00-1914/ 15.11.2022 по описа на АПИ.
Представените от жалбоподателя доказателства - разрешение за
специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение
№ РСПП-95/14.04.2022 г. издадено от АПИ и констативен протокол №
2/30.03.3033 г. издаден от АПИ касаят поставянето на рекламно съоръжение
3
от «ФАР Петролиум» ЕООД на място съгласувано с протокол за
предварителен оглед № 7/08.07.2021 г. и съгласуван проект с писмо изх. №
53-00-5798/16.06.2021 г. – а именно км. 14+620 дясно и км. 15+600 дясно и
въвеждането му в експлоатация.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от активнолегитимирано лице, поради което е процесуално допустима, по
следните съображения:
АНО излага доводи, че жалбата е просрочена съгласно чл.59 от ЗАНН
и като такава се явява недопустима, тъй като наказателното постановление е
връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН. В издаденото наказателно
постановление е отразил, че същото е влязло в законна сила на 29.03.2022 г.,
тъй като нарушителя
не е открит на посочения от него адрес. Представено е известие за доставяне
от Български пощи, в което е отбелязано, че пратката е
непотърсена, поради което е върната с пощенско клеймо 05.04.2022 г..
Според ЗАНН уведомяването на нарушителя за изготвените
наказателни постановления е регламентирано в чл.58 от ЗАНН, а чл.64 от
ЗАНН изброява хипотезите, при които наказателното постановление влиза в
сила. От друга страна разпоредбата на чл.84 от ЗАНН препраща към
прилагане на НПК, в случаите, в които липсват особени правила за връчване
на призовки и съобщения
В чл.58, ал.1 от ЗАНН е предвиден начина на връчване на
наказателните постановления – само срещу подпис, с цел гарантиране
правото на нарушителя да узнае в какво е обвинен и да може да обжалва
издадения административен акт, което в случая не е изпълнено. В алинея
втора на същата норма е предвидена възможност за връчване на издаденото
наказателно постановление, в случаите, когато нарушителят не е открит на
посочения от него адрес, а новият му адрес не е известен. В тези случаи
наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се
счита за връчено от деня на отбелязването. Законодателят е предвидил
кумулативно изискуеми предпоставки в хипотезата на правната норма, за да
може да се прояви фактическия състав по чл.58, ал.2 от ЗАНН – а именно, за
4
да се приеме за редовно връчено наказателното постановление, е необходимо
не само нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е
променен и новият му адрес да не е известен.
В случая процесното наказателно постановление е изпратено на
адреса по седалище на търговското дружество, като пратката е върната с
отбелязване, че е непотърсена. Видно от писмо изходящо от Община Елин
Пелин, в същото е отбелязано, че за периода 28.11.2021 г. до 28.11.2022 г. в
Община Елин Пелин не са постъпвали за връчване наказателни
постановления, а само АУАН №№ 16,17,18 и 19 от 15.12.2021 г. съставени от
ОПУ София, които са връчени на дружеството „ФАР Петролиум“ ЕООД и
оформените екземпляри са върнати към ОПУ София и получени от
административния орган на 17.01.2022 г.. От така установеното е видно, че
предпоставките за връчване по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН не са били налице,
тъй като очевидно административно-наказващият орган не е положил
необходимите усилия за връчване на административния акт. Ето защо съдът
намира, че извършеното по този ред връчване се явява в протИ.речие с
нормите предвидени в ЗАНН, а депозираната жалба следва да се приеме, че е
в срок и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.
Относно допустимостта на жалбата жалбоподателят излага доводи за
нарушения на процедурата по връчване на наказателното постановление
произтичащи от неправилно прилагане на чл.5 и чл.14 от Общите правила за
условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети на
Комисията за регулиране на съобщенията и Общите условия на договора с
потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични
преводи, извършвани от „Български пощи“ ЕАД, които настоящият състав
намира за основателни, тъй като поставените на пратката пощенски печати -
отразяващи дата на получаване от пощенска станция Елин Пелин - 16.03.2022
г. и датата на връщане на писмото в пощенската станция в гр.София –
05.04.2022 г. очевидно сочат, че сроковете предвидени за посещение на
адреса най-малко два пъти, процедурата по оставяне на съобщение и пазене
на писмото в пощенската станция за получаване не са спазени.
Разгледана по същество депозираната жалба е основателна, като
атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено по следните съображения:
5
На първо място е налице нарушение на императивната разпоредба на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, според която наказателното постановление следва да
съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени
конкретните обстоятелства, при които същото е извършено. В случая
наказващият орган не е описал точно и пълно нарушението, обстоятелствата
при които е извършено и доказателствата, които го установяват, което
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като са лишили
наказаното лице от възможността да разбере в извършването на точно какво
нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си.
От описанието на нарушението в наказателното постановление не става ясно
в какво конкретно се състои то. Според нормата на чл.26, ал.2, т.1 букви „б“ и
„в“ от Закона за пътищата, ал.2 - За дейности от специалното ползване на
пътищата без разрешение се забраняват: т.1. в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия: б) изграждането на рекламни
съоръжения; в) експлоатацията на рекламни съоръжения. В процесния АУАН
се сочи, че „изграденото рекламно съоръжение е без валидно разрешение за
специално ползване на пътищата чрез експлоатация“, докато в издаденото
въз основа на акта наказателното постановление се сочи, че нарушението
извършено от дружеството се изразява в следното: „експлоатира рекламно
съоръжение“ и липсва констатация жалбоподателят да е изградил рекламно
съоръжение. Изложеното сочи, че се касае за описание на различни
нарушения – изграждане и експлоатация посочени в АУАН и само
експлоатация - посочено в наказателното постановление. Така в издадения
АУАН са вменени две административни нарушения, а в издаденото въз
основа на този АУАН наказателно постановление, административно-
наказващият орган е приел, че е извършено само едно деяние. Допуснатото
нарушение е от категорията на съществените такива, като води и до
невъзможност на съда да извърши адекватна преценка относно
законосъобразността на наказателното постановление и винаги има за
последица незаконосъобразност на крайния акт. Не става ясно защо в
наказателното постановление наказващият орган е приел, че установените
обстоятелства от актосъставителя – изграждане на рекламно съоръжение не
счита да са извършени от нарушителя. Констатираните протИ.речия водят до
протИ.речие и в повдигнатото обвинение и не позволяват да бъде извършена
преценка относно вмененото нарушение.
6
Освен гореизложеното следва да се отбележи, че наказващият орган
не е посочил по несъмнен и категоричен начин и санкционната разпоредба,
въз основа на която е счел, че следва да се наложи съответното наказание. С
атакуваното наказателно постановление на дружеството жалбоподател е
наложено наказание на основание чл.54, ал.1 във връзка с чл.53, ал.1 от
Закона за пътищата. Според чл.53, ал.1: Наказват се с глоба от 1000 до 5000
лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили
разпоредбите на чл.25, чл.26, ал.1, т.1, букви "в" и "г", т.2, ал.2 и
ал.5 и чл.41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните
дейности“, а според чл.54, ал.1: „При нарушения по чл.52 на юридическите
лица и на едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от
1000 до 5000 лв., а при нарушения по чл.53 - в размер от 3000 до 8000 лв.“.
Всяка една от тези правни норми съдържа отделни хипотези, предвиждащи
различен размер санкция, поради което наказващият орган е следвало да
конкретизира по несъмнен начин основанието на което налага конкретното
наказание, за да може привлеченото към отговорност лице да разбере
обвинението и да организира защитата си в пълен обем.
Разпоредбите на закона са категорични - АУАН и наказателното
постановление следва да съдържат предвидените в ЗАНН реквизити, което е
условие за тяхната законосъобразност, като същите следва да са посочени по
начин, небудещ съмнение. Тези реквизити не могат да бъдат извличани по
пътя на формалната или правна логика, тъй като това би имало за последица
неопределеност на регламентацията на обществените отношения и в сериозна
степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност
лице.
Доводите на защитата на жалбоподателя, че административно
наказващият орган не е спазил срока по чл.52, ал.1 от ЗАНН, тъй като не се е
произнесъл по административно-наказателната преписка в месечен срок от
получаването й настоящият състав намира за неоснователни, тъй като
издаването на санкционния акт след изтичане на месечния срок предвиден от
законодателя в чл.52 от ЗАНН, не е от категорията на съществените и не
представлява процесуално нарушение, което да е основание за
незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление, тъй като
посочения в правната норма срок е инструктивен и се отнася до движението
на административно наказателната преписка.
7
Не се констатира и нарушение на установения преклузивен срок в
чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставянето на АУАН, тъй като от датата на
установяване и извършване на нарушението – 07.10.2021 г. до датата на
издаване на АУАН – 15.12.2021 г. не са изтекли повече от три месеца.
Предвид горното съдът намира, че в хода на административно
наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, поради което
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 53-00-308/11.03.2022 г.
издадено от главен юрисконсулт на ОПУ София при АПИ ОПУ – София.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от
АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
8