Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Плевен,
14.01.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти
граждански състав, в
публично съдебно заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при
секретаря Петя Иванова, като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр.дело № 6289 по описа на съда
за 2020г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Е.Ф.А. с ЕГН **********
с адрес ***, представляван от процесуалния си представител адв. В.И. *** против
О.П. за заплащане на основание чл.45 във вр. с чл.49 от ЗЗД на сумата 4000 лева
неимуществени вреди. Ищецът твърди, че на 21.07.2019г. се движил до магазин „***“
в близост до парк „***“. Минал покрай магазин „***“ и ресторант „***. Около
9,00 часа, на ***, едно куче се затичало след колелото му и започнало да лае, като се опитало да го захапе за крака.
Ищецът се притеснил и увеличил скоростта си на движение, за да избегне
ухапването от кучето. Около края на улицата имало глутница с други кучета,
които препречили пътя му и се нахвърлили върху него. Ищецът не могъл да запази
равновесие и паднал от колелото. Твърди, че в този момент загубил съзнание.
Впоследствие пристигнала полицейска кола и линейка, които вероятно били
извикани от някакви хора, намиращи се в близост до мястото. Ищецът бил откаран
в Спешна помощ, където му направили рентгенови снимки и установили, счупване на
клавикула и на второ, трето и девето ребро. Ищецът твърди, че оздравяването му
продължило три месеца, през които ползвал болнични листове. През периода на
лечение не можел да покрива изцяло ежедневните си потребности, тъй като
счупването му пречело да движи дясната си ръка. Това наложило през целия период
да бъде подпомаган от съпругата и двете си деца, с които живеят в едно
домакинство. Всяко движение било свързано с болки, а движенията му били
затруднени. Освен физическата болка ищецът получил и разстройство на съня и
страх от кучета. През цялото лято не могъл да кара велосипед, нито да се
разхожда. И до момента се придвижва с такси или автомобили на негови колеги от
страх и за да избегне контакти с улични кучета. В заключение моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение в
размер на 4000 лева за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на увреждането до окончателното изплащане.
В срок ответникът представя писмен отговор, в
който оспорва исковата молба. Твърди, че ищецът не е уточнил какво обезщетение
претендира за причинени болки и страдания и какво за разстройството на съня и
фобията от кучета. Твърди, че описаните факти в молбата не са доказани.
В съдебно заседание страните поддържат
заявеното в исковата молба и писмения отговор. В хода на производството са
изслушани трима свидетели на ищеца.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията
на страните и взе предвид разпоредбите на закона, намира за установено следното
:
Установява
се от представеното по делото писмено доказателство на лист 11 от делото, че
ищецът е посетил Спешен ортопедичен кабинет на 21.07.2019г., откъдето е
изпратен за рентгеново изследване. От снимката е установено счупване на дясна
клавикула в областта на нейната средна трета, както и фрактура на второ, трето
и девето ребро вдясно.
Установява
се, че на 23.07.2019г. ищецът е посетил ортопедичен кабинет като при прегледа
дежурният лекар е установил умерено изразен оток на ставата. Установява се от
представените по делото болнични листове, че ищецът е бил в отпуск поради
временна нетрудоспособност за периода от 23.07.2019г. до 03.10.2019г. На
08.10.2019г. ищецът е бил на преглед при специалист, тъй като изпитва болка при
движения в дясната раменна става. Представено е удостоверение от съдебен лекар,
в което е отразено, че при преглед на 26.07.2019г. са констатирани хематоми на
гръден кош и седалище, охлузване на дясно коляно, счупване на дясна ключица,
счупване на три ребра вдясно.
В
показанията си свидетелят П.Н. твърди, че през лятото на 2019г. видял ищецът да
управлява велосипед по улица „***“, на която живее свидетеля, и глутница бездомни
кучета да го гонят. Заяви, че в края на улицата, преди кръстовището, ищецът
паднал от колелото, а по-късно на мястото видял линейка и полицейски автомобил.
Свидетелят твърди, че ищецът е пострадал, поради което бил откаран с линейка в
болницата, а той прибрал колелото му в двора си. Заяви също, че по улицата от години има
глутница бездомни кучета, едно от които има марка на ухото си. Твърди, че преди
време при негови съседи идвал човек с мотопед, кучетата го обградили и той също
паднал на земята и впоследствие лежал в болница заради ухапвания от същите
кучета. Твърди, че нападението над кучетата не е единичен случай, а глутницата
бездомни кучета напада непознати хора на улицата от години наред.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля, които кореспондират с представените по
делото писмени доказателства. От така събраните писмени и гласни доказателства,
от фактическа страна, съдът
приема за установено, че на 21.07.2019г. ищецът се движил на велосипед и на ***
бил нападнат от глутница бездомни кучета, които започнали да тичат от двете
страни на велосипеда. Ищецът, опитвайки се да избяга от кучетата, увеличил
скоростта си на движение и в края на улицата, на кръстовището, паднал от
велосипеда, при което счупил ключица и три ребра. Бил откаран в Спешна помощ,
където били констатирани уврежданията. Наложило се да ползва отпуск поради
временна неработоспособност за срок от три месеца. Съдът приема за установено и че, в резултат от падането,
настъпило заради опита да избяга от уличните кучета, ищецът е претърпял
физически болки и страдания, както и стрес и уплаха от уличните кучета, които
продължават и до момента.
При
така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна
страна следното :
Следва
да се изясни по делото е дали глутницата от кучета, нападнали ищеца са безстопанствени.
„Безстопанствено куче“ е такова куче, което няма собственик. В случая се твърди
отрицателен факт. Доказателствената тежест за оборване на наличието му е на
насрещната страна, в случая – за ответника, който следва да докаже, че кучетата
имат собственик. В хода на производството, ответникът заяви, че едно от
кучетата е имало собственик, който е починал и кучето е оставено без надзор на
улицата. Установи се от показанията на свидетеля очевидец П.Н., че такова куче
действително съществува, но се е присъединило към глутницата много след месец
юли 2019г. С оглед показанията на свидетеля, съдът стига до извод, че в района
действително има глутница от безстопанствени кучета, които имат агресивно
поведение и притесняват минаващи в
района хора.
Съгласно разпоредбата на чл.49 Закон
за защита на животните, отговорните за надзора и грижата лица, организациите за
защита на животните или общините обезпаразитяват на три месеца и реваксинират
срещу бяс върнатите по места животни по чл.47, ал.3. Съгласно чл.50 т.2 от същия закон, общините вземат
мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или
животни. Законът възлага в тяхно задължение действия за предотвратяване
агресивното поведение на безстопанствените кучета, за настаняване на
безстопанствените животни в приюти и осъществяване на надзор и грижи за
върнатите по места след маркиране животни. Правно ирелевантно в случая е дали
всички кучета, които са подгонили ищеца са имали марки на ушите или не, тъй
като в показанията свидетелят П.Н. заяви, че тази глутница кучета отдавна
притеснява хората, минаващи по улицата. Свидетелят разказа, че са подавали
сигнали в Общината преди и след процесния случай, но мерки не са взети.
Отделно
от това, отговорността на общината следва от възложени със закон задължения
(чл.35, т.4 ЗВМД (отм.) във вр. с §3, т.1 от същия) по организиране
настаняването на скитащите кучета в изолатори, чрез ***, като изпълнителен
орган на общината, която дейност не е административна и не е проява на
властнически компетенции. Касае се до фактически действия, възложени на
общината със закон. При доказано бездействие на нейните органи и служебни лица
във връзка с изолирането на скитащите кучета в определи за целта места,
отговорността на общината се ангажира по чл.49 ЗЗД, като юридическо лице на
основание извършено от нея възлагане на установени със закон нейни задължения. От правна страна, съдът приема, че
именно това бездействие на длъжностните лица по изпълнение на възложените им със закон задължения е
противоправно и когато общината не предприеме предписано от закона действие или
го предприеме без да положи необходимата грижа и от това настъпят вреди, тя
дължи обезщетение.
Поведението не би било противоправно
само при ангажирани доказателства от ответника, че предписаното от закона
действие е предприето с дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди. В тази връзка
доказателства не са представени.
Относно претърпените вреди, съдът
кредитира представените писмени доказателства, от които се установи, че в
резултат на падането е получил счупване на ключица и три ребра. От свидетелските показания на неговия колега
и дъщеря му се установи, че е изпитвал болки в дясната част на тялото при
движение и навеждане, което затруднявало задоволяване на ежедневните нужди.
Освен физическите болки и страдания е получил страх от кучета, който е останал
и до момента. При така изложеното, съдът приема,
че предявеният иск е доказан по основание. Що се касае за неговия размер съдът
обсъди свидетелските показания.
В
показанията си П.Й., колега на ищеца заяви, че ищецът е отсъствал от работа
около 2 – 3 месеца. А след връщането си на работа вече имал различно поведение
– станал по-замислен, по-затворен в себе си. Заяви, че трудно се навеждал,
движенията му били ограничени и изпитвал болки. Изпитвал страх да идва на
работа пеш, а велосипед въобще не ползвал. Често се налагало колеги да го
закарат до дома му поради страха, който изпитвал от бездомните кучета в района
на местоработата му. При тези показания, съдът приема, че ищецът доказа
твърденията си, че е получил фобия от
кучета, което налагало да се придвижва с придружител или с такси.
В
показанията си свидетелката Ф.А., негова дъщеря заяви, че през първата седмица
след инцидента се налагало да го хранят, а нощем да ми помагат да става, когато
има нужда. Свидетелката заяви, че не можел да се храни сам и се наложило брат и
да си вземе отпуск, за да го обслужва през деня. През значително дълъг период
от време изпитвал болки, станал замислен, загубил чувството си за хумор.
Страхувал се от кучета, което продължава и до момента.
При
тези доказателства, съдът приема, че обезщетението, което следва да се определи
по справедливост възлиза в размер на 5000 лева. В тази сума съдът включва не
само претърпените физически болки и страдания, но и причинените психически
такива. Не са необходими специални знания,
за да се приеме, че по естеството си инцидентът предизвиква, стрес, уплах,
страх, повишена тревожност и негативни душевни изживявания, които следва да
бъдат възмездени по справедливост в посочения размер съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Следва
да се разгледа направеното от страна на ответника възражение за съпричиняване. Съгласно
практиката на ВКС, „Според общия правен принцип виновният причинител на вреди е
длъжен да ги поправи.Той дължи обезщетение само за вредите, които са в пряка
причинна връзка със собственото му поведение.Когато и поведението на
пострадалия е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, е налице
съпричиняване.Съпричиняването е обективен факт, който се определя единствено от
наличието на такава причинно-следствена връзка, а не и от наличието на вина в
действието или бездействието на пострадалия.За да е налице съпричиняване
обективно е необходимо за настъпването на вредите да са допринесли най-малко
две лица- деликвентът и увреденият, като тяхното поведение е част от общия
верижен процес на увреждането.Само по себе си нарушаването на общоприети или
опитни правила за поведение от страна на пострадалия не може да обоснове извод
за наличието на съпричиняване. И в този случай определящо е наличието на
причинна връзка между нарушаването им и вредоносния резултат, т.е. резултатът
трябва да е следствие и на нарушаването.“
Ответникът
твърди, че ищецът е увеличил скоростта си на движение, за да избегне
глутницата, при което е загубил управлението на велосипеда. Съдът приема, че в
случая действително има съпричиняване от страна на ищеца, който не е съобразил
скоростта си на движение, не е съобразил, че ще загуби управлението при тази
по—висока скорост. В
случая, съдът приема, че скоростта, с която се е движил ищеца не е била
съобразена с условията, което е допринесло до падането на велосипеда.
Обективно, макар и в ниска степен на съпричиняване, поведението на пострадалия
е в причинна връзка с вредоносния резултат. С
оглед доказаното съпричиняване, съдът приема, че предявеният иск следва да бъде
уважен до сумата от 4000 лева.
При
този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 510 лева адвокатско възнаграждение и
162,56 лева държавна такса.
По
изложените съображения, съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.45 вр. чл.49 от ЗЗД О.П. ***,
представлявана от ***, ДА ЗАПЛАТИ на
Е.Ф.А. с ЕГН ********** *** сумата от 4000,00 лева,
представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – физически
болки и страдания, както и преживян стрес, уплаха, причинени от глутница улични безстопанствени кучета на 21.07.2019г.
в гр.Плевен, ведно със законната лихва върху главницата считано от 21.07.2019г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК О.П. ***, представлявана от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Ф.А. с ЕГН ********** ***
разноски в размер на 510 лева адвокатско възнаграждение и 162,56 лева държавна
такса.
Решението
може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: