МОТИВИ към
присъда по НОХД № 2071/2020г. по описа на Варненския
Районен Съд.
ХІІІ наказателен състав
Производството
пред първоинстанционният съд е образувано по депозиран от Районна
Прокуратура-Варна обвинителен акт И.Г.А. за това, че на 13.10.2019 г. в гр. Варна, ж.к. „Владислав
Варненчик" до бл. 407, чрез използване на неустановено техническо
средство, проникнал в лек автомобил марка „Мерцедес", модел „Е220" с peг. №
*и отнел чужди движими вещи - GPS навигация марка
„Медиатек" на стойност 132.00лева, мъжка чантичка за през рамо с щампа „Guard" на стойност 49.00 лева, цифров фотоапарат марка
„Самсунг" на стойност 14.20 лева и памет марка „Сан диск" 16ГБ на
стойност 10.00 лева, всичко на обща стойност 205.20 лева /двеста и пет лева,
двадесет стотинки/, от владението на собственика М.Ц.Ц., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.4,
пр.2, вр. чл.194, ал.1 от НК.
Производството по делото
се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на
подсъдимият бе проведено съкратено съдебно следствие. Същият, при условията на
чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът намери, че направените самопризнания се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства, поради което не бе проведен
разпит на свидетелите и вещите лица и не се събираха доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият в
производството представител на ВРП поддържа
възведеното против подс. А. обвинение като счита, че същото е доказано
както от обективна, така и от субективна страна със събраните в хода на
съдебното следствие безпротиворечиви и категорични доказателства. По отношение на вида и размера на наказанието, прокурорът пледира
на подс. А. да бъде наложено наказание в минималния предвиден в закона
размер, което да бъде намалено с една трета.
Подс. А. участва в производството лично и с упълномощен
процесуален представител. По време на досъдебното
производство е признал авторството на деянието и е разказал подробно за
извършеното от него. Самопризнания прави и в хода на
съкратено съдебно следствие, като признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. С
последната си дума моли за минимално наказание.
Процесуалният
представител на подс. А. - адв.В. пледира с оглед
наличието на множество смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, да
му бъде наложено наказание към предвидения в закона минимум.
След преценка на събраните по делото
релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Свид. М.Ц.Ц. притежавал лек автомобил марка „Мерцедес
Е220" с peг. №* На 12.10.2019 г. вечерта свид. Ц. паркирал своя автомобил пред
блока, в който живеел, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик", бл.407 между вх.4 и вх.5, като го
заключил с централното заключване, след което и проверил дали автомобила бил
заключен.
На следващия ден рано сутринта свид.
Ц. излязъл пред блока да разходи кучето. Минал покрай автомобила си и по навик видял, че вратите му са
заключени, след което се прибрал.
Подс. А. имал нужда от парични средства и
за да си набави такива решил да отнеме вещи от някои автомобил.
За целта между 07.00 - 09.00 часа на
13.10.2019 г. подс. И.Г.А. минал покрай автомобила на свид. Ц. и решил да го отвори за да
провери какви вещи има в него с цел да ги отнеме. С
неустановено техническо средство успял да отвори предна лява врата на
автомобила на свид. Ц.,
влязъл вътре, проверил за намиращи се там вещи подходящи за отнемани и взел GPS
навигация марка „Медиатек", която се намирала върху стойка, прикрепена на
предно панорамно стъкло; от задната седалка на автомобила взел мъжка чантичка
за през рамо с щампа „Guard", в която се намирали цифров фотоапарат марка
„Самсунг" и памет марка „Сан диск" 16ГБ. След това А. напуснал
автомобила. Малко след това на същата дата около 09.00
ч. св. Ц. отново отишъл до автомобила и
установил, че предна лява врата е притворена. Видял, че от
автомобила липсват посочените по-горе вещи, след което сигнализирал телефон
112.
На 13.10.2019 г. бил извършен оглед на
местопроизшествие, при който били иззети следните ВД: ДС от найлонов плик А4 и
ДС от пакет за мокри кърпички „Denk mit".
В хода на разследването е била назначена и изготвена
съдебно-оценителна експертиза, чието заключение като компетентно, обективно и
пълно и неоспорено от страните, съдът кредитира изцяло. Съгласно изготвената по
делото оценителна експертиза общата стойност на отнетите от подс.А. в общ размер на 205.20 лева.
В
хода на разследването е била назначена и изготвена Дактилоскопия експертиза, която дава заключение, че дактилоскопна следа № 1 иззета от найлонов
джоб формат А4, съдържащ договор за стока с надпис „71177418/08.03.2019"
върху предна дясна седалка, е идентична с ляв показалец на лицето И.Г.А..
Дактилоскопна следа № 2 иззета от пакет влажни кърпички за автомобил с надпис
„Denk mit" на пода под предна лява седалка в купето на автомобила е
идентична с дактилоскопен отпечатък от ляв показалец на тъжителя М.Ц.Ц..
В хода на
разследването е била назначена и изготвена съдебно- психиатрична експертиза, съгласно която освидетелстваният И.Г.А. не
страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата -психоза. Налице са данни за психични и поведенчески разстройства, дължащи се
на комбинирана употреба на психоактивни вещества. Вредна
употреба на канабиноидни и метамфетамини. Тъй като не
бил в„краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието" и не
страда от умствено недоразвитие, към момента на извършване на деянието на
13.10.2019 г. той е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Той можел да носи наказателна отговорност. Психичното и физическо състояние на освидетелствания му позволява
да възприема фактите, които имат значение за делото и той може да дава
достоверни обяснения за тях. Освидетелствания може да
участва и да се защитава сам в наказателното производство.
Подс. И.Г.А. - роден *** ***,
български гражданин, образование - няма, не работи, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Горната фактическа
обстановка, принципно безспорна между страните, съдът прие за установена въз
основа на гласните доказателства по делото- самопризнанията на подс.А., които са доказателствено обосновани от писмените
доказателства по досъдебно производство № 1299/2019г.
на 3 РУП – Варна, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК - докладни записки, протоколи за разпит на
свидетели и обвиняем, заключение на съдебно-оценителна експертиза и др. експертизи, разписка, справки за съдимост и други, които са
последователни, безпротиворечиви, взаимно обвързани и допълващи се и анализирани
в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Подс.А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по 195, ал.1, т.4, пр.2, вр. чл.194, ал.1 от НК, затова, че на 13.10.2019
г. в гр. Варна, чрез използване на неустановено
техническо средство, проникнал в лек автомобил марка „Мерцедес", модел
„Е220" с peг. №*и отнел чужди движими
вещи - GPS навигация, мъжка чантичка, цифров фотоапарат и памет марка „Сан
диск" 16ГБ, всичко на обща стойност 205.20 лева /двеста и пет лева,
двадесет стотинки/, от владението на собственика М.Ц.Ц., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.Обект на престъплението
са обществените отношения, чрез които се осигуряват условията за нормално
упражняване на правото на собственост и на имуществените права, свързани с
неговото придобиване, упражняване и запазване.
От
обективна страна изпълнителното деяние на престъплението кражба - отнемането, е
извършено от подсъдимият чрез поредица
от действия – отваряне на автомобила, влизане в автомобила и веземане на
личните вещи, отдалечаването на подс.А. от мястото и
последвалото разпореждане с отнетото имущество. По този начин, както и
след извършеното разпореждане със вещите
обект на инкриминираното деяние, е прекъснато упражняваното на фактическа власт
върху инкриминираните вещи от техния собственик към него момент, като е
безспорно отсъствието на съгласие от негова страна за
отнемането им.
От субективна
страна подс.А. е извършил престъплението при пряк умисъл, видно от обясненията му:
той е съзнавали общественоопасния характер на деянието, а именно, че е
запретено, а затова и наказуемо от Закона, предвиждал е общественоопасните
последици при противоправността на отнемането на чуждите движими вещи без
съгласието на владелеца й, че по този начин го лишава от фактическата му власт
върху тях и видно от действията му е искал тези последици.
Съобразно
установеното от фактическа страна, съдът намира квалифициращият признак по
смисъла на чл.195, ал.1, т.4 във връзка с чл.194, ал.1 от НК се обуславя от това,
че деянието е извършено посредством ползването на неустановено техническо
средство, с което е отворен
автомобила. Съобразно събраните по делото доказателства,
съдът намира че от субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл по
отношение на инкриминираните вещи, като е предвиждал общественоопасните
последици на своето деяние, съзнавал е неговия общественоопасен характер и е
целял пряко настъпването на престъпния резултат. Било му е безусловно ясно, че отнема чужда движима вещ от
владението на собственика й, без неговото съгласие, и пряко е целял този
резултат.
В
конкретния казус, се установи, че подсъдимият е отнел чуждите движими вещи от владението на пострадалия с намерение
противозаконно да ги присвои. На първо място от доказателства
може да се изведе извод, че намерение в подобна насока е съществувало още при
първото отваряне на автомобила. Тогава у него вече е било формиран
умисълът да отнеме вещи.Следва да се посочи, че изискуемото от закона намерение
за своене трябва да съществува при самото отнемане на вещта, тъй като по
принцип намерението за противозаконно присвояване, което е възникнало след
извършване на отнемането, не изпълнява състава на престъплението кражба. Намерението за противозаконно присвояване изисква наличието на
дейност, насочена към определена последица, поради което е изключено осъществяване
на подобно деяние с евентуален умисъл. Освен това
намерението на дееца трябва да бъде сериозно, а не само предполагано и неговото
изясняване може да стане единствено чрез анализ на фактите. В случая намерението за своене на вещта само у подсъдимият се
доказва с действията му, което се дефинира като намерение на дееца за
дълготрайно във времето упражняване на правата на собственика на дадена вещ да я държи, ползва и да се разпорежда с
нея. Т.е. противозаконното отнемане по дефиниция
ангажира отнемане на вещта от пострадалия и упражняване върху нея съвкупността
от права, които упражнява собственика. В конкретния
случай вещите са отнети от подсъдимият, той ги е изнесъл от вилата на
пострадалия, предприемайки придвижване в друга посока с цел отдалечаване.
Действително намерението за противозаконно присвояване се
явява субективен признак и не е необходимо да бъде изпълнено на всяка цена, за
да се приеме, че е налице довършено престъпление. Но в
случая събраните доказателства, въз основа на които може да се основе извод, че
у подсъдимият е налице намерение противозаконно за присвои вещта, се изведоха
именно от неговите умишлени действия при отнемане на вещите и разпореждането с
тях. Именно поради това съда,
счете, че е осъществен състава на престъплението кражба.
Съдът намира, че в случая осъщественото от подс.А. деяние представлява
немаловажен случай. Маловажността на деянието по смисъла на
чл.93т.9 от НК се определя не само и единствено от ниската стойност на предмета
на посегателство. За наличието на маловажен случай е
необходимо в съвкупност да се преценят евентуалното отрицателно въздействие на
деянието върху съществуващите обществени отношения, липсата или
незначителността на вредните последици, както и всички обстоятелства, които
характеризират деянието и дееца. От събраните по делото доказателства е
видно, че извършеното от подсъдимия деяние е породило съответните
общественоопасни последици- налице са причинени щети, като съдът намира, че
деянието е немаловажен случай предвид на това, че обществената му опасност не е
явно незначителна, съгласно характеристичните му данни.
Съгласно съдебната практика наличието на малозначителност се определя от
всички фактически обстоятелства, които се отнасят до извършеното деяние. В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че деецът е осъществил от обективна и субективна страна признаците
на престъплението по чл.195 ал.1 от НК. Престъплението
за което деецът е подведен под наказателна отговорност се намира в раздел престъпления
собствеността, и е свързано с обществените отношения, гарантиращи правото на
собственост на гражданите. Настоящата инстанция
намира, че фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват
на малозначителност или явна незначителност, особено като се има предвид
характерът на този вид престъпление и обстоятелството, че е извършено
нееднократно при осъществяване състава на чл. 26 от
НК.
При горните
констатации и тъй като прие, че възведеното против подсъдимият обвинение е
доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303 ал.2 от НПК със събраните в
производството доказателства, съдът И.А.
за виновен в извършването на
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не
установи. Същевременно, като смекчаващи отговорността
на подс.А. обстоятелства съдът възприема поведението му в хода на
досъдебното производство, където е признал авторството на деянието.
Същевременно съдът отчете, че направеното
самопризнание по време на съдебното следствие не следва в конкретния случай да
се приема като смекчаващо вината обстоятелство (в този смисъл т. 7 от ТР № 1 от
06.04.2009 г. постановено по Тълк. дело № 1 от 2008 г. на ОСНК на ВКС), тъй
като признаването на фактите в обвинителния акт, не трябва да се интерпретира
допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията,
съобразно изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК, тъй като благоприятната последица от този вид самопризнание
е предопределена от закона (чл. 373, ал. 2 НПК), поради което то не трябва
безусловно да води до прекомерно снизхождение.
Поради
това и като взе предвид, високата степен на обществена опасност на подс.А., за който извършването на престъпления срещу собствеността не е
утвърден модел на поведение, и високата степен на обществена опасност на
престъплението с оглед значителния ръст на посегателствата против собствеността
на територията на Р.България, съдът прие, не са налице основанията да бъде
наложено наказание на подс.А. по реда на
чл. 55 от НК.
Поради това, като взе предвид степента на обществена опасност на подс.А., изводима и от интензитета на престъпната
му дейност, и високата степен на обществена опасност на престъплението с оглед
значителния ръст на посегателствата против собствеността на територията на
Р.България, съдът приложи задължителната норма на чл. 373 ал.2 от НПК, респективно чл.58
„а” от НК и определи наказание на подс.А. при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността
му обстоятелства от една година и шест месеца „лишаване от
свобода”, над минималния предвиден в чл.195 ал.1 т.4 от НК размер. След определяне на това наказание като размер, съобразно нормата на
чл.58”а” ал.1 от НК съдът намали същото с една трета и наложи на подс.А. да изтърпи наказание от 1 година
„Лишаване от свобода”.
При преценка на начина на
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода” – условно или ефективно, съдът
намира че подс.А. следва да изтърпи наложеното наказание „лишаване от свобода”
при условията на чл.66 ал.1 от НК с
изпитателен срок от 3 години.
С така наложеното наказание на подсъдимия, съдът счита, че ще се
постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и ще въздейства
предупредително и възпиращо спрямо него и ще се ограничи възможността и да върши нови
престъпления.
На основание чл.189 ал.3
от НПК подс.А. следва да заплати за разноски на
досъдебното производството сумата от 308.90 лева в полза на ОД МВР
Варна.
В този
смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
