Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 20.12.2013г. гр. Димитровград
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Димитровградският
районен съд
на
единадесети декември през две хиляди и тринадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
Председател: Гергана Стоянова
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар: П.Н.
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдия Гергана Стоянова
гражданско дело № 1064 по описа за 2013г.
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.124 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК.
Образувано по предявена от “Дани Елтрейд”ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град град София, р-н Искър, ***-А-4,
представлявано от Й.А.М., чрез адв.М.Я., против “ВиК”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град Димитровград, ул.”З.Зограф”№36, представлявано от управителя Т.Г.
искова молба.
В обстоятелствената част на
исковата молба са изложени следните факти и обстоятелства:
Твърди се, че считано
от 18.06.2010г. ищцовото дружество било класирано за изпълнител на малка
обществена поръчка за доставка на електроматериали на ответника.От този момент
до депозиране на исковата молба периодично доставяло необходимите и заявени
електроматериали, като доставките били приети и заплатени от възложителя, но
неразплатени останали тези за 2012г. по двете посочени фактури на обща стойност
14090.45 лева.Материалите се приели с приемо-предавателни протоколи от
10.08.2012г.
Неизпълнение на ответника
на поетото задължение в срока на плащане-от датата на издаване на фактурите.
Издадена заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл.410 ГПК-образувано
ч.гр.дело №695/13г. по описа на РС-Димитровград.Направено възражение от
длъжника по ч.гр.д.№695/13г. в срок, поради което е налице и правния интерес на
ищеца да установи вземането си в настоящото производство.Претенцията е да се
постанови решение, с което да се приеме за установено, че ответникът “В и К” ООД – ДИМИТРОВГРАД, със седалище и
адрес на управление гр.Димитровград, ул.”Захари Зограф”№36, представлявано от Т.И.Г.
- управител, ЕИК ********* дължи на
ищеца “Дани Елтрейд”ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Искър, ***, вх.А, ап.4, представлявано от Й.А.М. - управител, ЕИК *********, сумата 14090.45 лв.(четиринадесет хиляди и деветдесет
лева и 45 стотинки) – стойност на неизплатени задължения по фактури
№365/10.08.12г. и 366/10.08.12г., сумата 517.25/ петстотин и седемнадесет лева
и 25 стотинки/-лихва за периода от 11.08.12г. до 29.04.13г., сумата 518.52/
петстотин и осемнадесет лева и 52 стотинки/-лихва за периода от 11.08.12г. до
29.04.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 07.05.2013 г. до изплащане на вземането, както и
сумата 531.81 лв. (петстотин
тридесет и един лева и 81 стотинки) - разноски по делото представляващи ДТ и
възнаграждение за адвокат.
Ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, в който твърди, че неоснователно претенцията се основавала на
проведената през 2010г. процедура по възлагане на малка обществена поръчка,
доколкото доставката по нея следвало да бъде еднократна, видно от приложен
протокол от 18.06.2010г.Доставената стока, предмет на претенцията била
некачествена, предпоставка за възникване на аварии, поради което с покана от
05.07.2013г., получена на 09.07.13г. ищецът бил поканен да си я получи обратно.
Страните по делото са
представили доказателства.
След
анализ на приетите по делото доказателства и при съобразяване доводите на
страните, решаващия съд приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и
възражения.
Разпоредбата
на чл.422 от ГПК е специална процесуална норма, гарантираща възможността на
кредитора да упражни правото си на иск за установяване съществуване на вземане,
реализирано по реда на заповедното производство в хипотезата на подадено
възражение от страна на длъжника.
От
приложеното към настоящето дело, ч.гр.д.№695/2013г. по описа на Димитровградския
РС се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410
за процесните суми. На 18.05.2013г. по делото е постъпило възражение от “ВиК”ООД-Димитровград,
че не дължи изпълнение на вземанията. Възражението по чл.414 от ГПК е постъпило
в законоустановения срок, поради което и предявеният иск по чл.422 от ГПК се
явяват процесуално допустим. Същият е подаден и в срока по чл.415 от ГПК.
Не се спори, че между страните по делото е извършвана доставка от страна на ищцовото
дружество на ел.материали на ответното такова след проведена процедура по избор и изпълнител на малка обществена
поръчка, на основание чл.2, ал.1, т.2 от НВМОП.
Спорят се останалите обстоятелства по делото. В
тази насока след анализ на писмените доказателства, а именно фактура с
№365/10.08.2012г. и №366/10.08.2012г., приемо-предавателен протокол от 10.08.12г.
по фактура 365/10.08.12г., и такъв от същата дата по фактура 366/10.08.12г. се
установява, че с положения подпис в протоколите под “приел” на И.Р.-снабдител,
последният е удостоверил , че на посочената дата в протокола стоката е била
предадена от ищцовото дружество, конкретно описана, съгласно и съставени в тази
връзка фактури.Последните обаче, според приетото като доказателство по делото
заключение на вещото лице, не са били осчетоводени в счетоводството на
ответника в сметка 401”Доставчици”, а са били осчетоводени в задбалансова
сметка 911 “Чужди материални активи”, като материалите не са били заведени в
материалната сметка, не са съставени документи.Процесните фактури не са
включени в Дневника за покупките и Справка декларация по ДДС за периода.Не е
ползван данъчен кредит по тези фактури.В счетоводството на ищеца процесните
фактури са осчетоводени в сметка 411”Клиенти” и не са платени. Същата, съдът приема, че следва да кредитира
изцяло като компетентно изготвена и неоспорена от страните.
Относно изясняване
обстоятелствата по делото са приети по делото и гласни доказателства –
показанията на свидетеля И.Р., които съдът кредитира, тъй като същите са последователни,
обективно дадени и непротиворечиви с останалия доказателствен материал. Свидетелят
установява, че той е положил подписа в цитираните по-горе протоколи, като няма
спомен, дали изрично му е било наредено от управителя на дружеството за това.
Стоката не е била придружавана от други документи, като сертификати,
гаранционни карти, а само фактури.
При така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.422 от ГПК е специална процесуална
норма, гарантираща възможността на кредитора да упражни правото си на иск за
установяване съществуване на вземане, реализирано по реда на заповедното
производство в хипотезата на подадено възражение от страна на длъжника.
С оглед на това и при спазване изискванията на чл.154
от ГПК, в конкретният случай в тежест на ищцовата страна е да проведе пълно и
пряко доказване на наличието на съществуващо вземане основано на договорни
отношения за доставка на ел.материали през 2012г., след проведена процедура по
избор и изпълнител на малка обществена поръчка през 2010г., на основание чл.2,
ал.1, т.2 от НВМОП.
Изрично в исковата си молба ищецът поддържа, че доставянето
на процесните ел.материали било периодично, в качеството му на изпълнител по
спечелената малка обществена поръчка от 2010г., като в протокола от
18.06.2010г. изрично било описано, че сделката с ел.материали ще се доказва с
първични платежни документи, без сключване на писмен договор.
С оглед на това твърдение и като прецени приетото за
установено по делото от фактическа страна съдът намира, че в процеса не се установи наличието на валидно
възникнало правоотношение между страните от “Дани Елтрейд”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
град град София, р-н Искър, ***-А-4, представлявано от Й.А.М. и “ВиК”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град Димитровград, ул.”З.Зограф”№36, представлявано от управителя Т.Г., основаващо се на договор за поръчка. Не се установи
процесните ел.материали да са възложени във връзка с изпълнението на
спечелената обществена поръчка през 2010г., още повече, че заключението на
вещото лице в тази връзка е категорично, че от момента на 2010г. на малката
обществена поръчка, спечелена от ищеца са доставени електроматериали от ищеца
по следните фактури-с №198/22.07.10г., 220/21.10.10г., 275/07.10.11г.,
281/11.10.11г. и 288/20.10.11г.”, т.е. процесните фактури са изключени от този
списък.
Извод относно валидното възникнало договорно
правоотношение не може да се направи въз основа на писмените доказателства по
делото, тъй като приетите
приемо-предавателни протоколи от 10.08.2012г. са подписани от лице
представляващо инвеститора, което е действало без надлежна представителна
власт, а именно от И.Р. – снабдител, който в качеството си на такъв, не
разполага с представителна власт и волята, изразена от това лице, касаеща приемането
на стоката, не може да замени волята на страната по договора, относно тяхното
приемане. Тази липса на изразена воля от страна на поръчващия, както и липсата
на договор в този смисъл относно процесните стоки-ел.материали, води до
неоснователност на претенцията на заявеното договорно основание.
Изложеното до тук води до извода, че заявената от ищеца претенция по чл.422 от ГПК
за установяване съществуване на вземането му по отношение на ответната страна,
ще следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на делото и при условията на чл.78 ал.3
от ГПК ще следва да се присъдят в полза на ответника сторените от последния
съдебни разноски в размер на 1250 лева, от които 1200 лева-адвокатско
възнаграждение и 50 лева-депозит за възнаграждение на ВЛ.
Предвид горното Димитровградският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от “Дани Елтрейд”ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град град София, р-н Искър, ***-А-4,
представлявано от Й.А.М., чрез адв.М.Я. против
“ВиК”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
град Димитровград, ул.”З.Зограф”№36, представлявано от управителя Т.Г. иск по чл.422
от ГПК за признаване за установено по отношение на длъжника “ВиК”ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град Димитровград, ул.”З.Зограф”№36,
представлявано от управителя Т.Г., че дължи на ищеца “Дани
Елтрейд”ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Искър, ***,
вх.А, ап.4, представлявано от Й.А.М. - управител, ЕИК *********, сумата 14090.45 лв.(четиринадесет хиляди и деветдесет
лева и 45 стотинки) – стойност на неизплатени задължения по фактури
№365/10.08.12г. и 366/10.08.12г., сумата 517.25/ петстотин и седемнадесет лева
и 25 стотинки/-лихва за периода от 11.08.12г. до 29.04.13г., сумата 518.52/
петстотин и осемнадесет лева и 52 стотинки/-лихва за периода от 11.08.12г. до
29.04.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 07.05.2013 г. до изплащане на вземането, както и
сумата 531.81 лв. (петстотин
тридесет и един лева и 81 стотинки) - разноски по делото представляващи ДТ и
възнаграждение за адвокат, за което е издадена Заповед № 463/09.05.2013г. по
чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 695/2013 г. по описа на Районен съд-Димитровград,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА “Дани Елтрейд”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град град София, р-н Искър, ***-А-4, представлявано от Й.А.М.,
чрез адв.М.Я., да заплати на “ВиК”ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град Димитровград, ул.”З.Зограф”№36,
представлявано от управителя Т.Г. сумата 1250
лева / хиляда двеста и петдесет/ лева,
представляваща съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС –
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: