РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. гр.Мадан, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на трети ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20225430100241 по описа за 2022 година
Предявен е иск от „У. Е.“ ЕООД против З. Ф. Ф., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92
от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 57.48 лв.
(петдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща неустойка по договор,
сключен между ответника и „Българска телекомуникационна компания ” ЕАД, съгласно издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и
З. Ф. Ф. е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***
от дата 11.05.2017 г., с който абонатът е добавил за ползване мобилен номер ***, с подновени
условия чрез допълнително споразумение от дата 11.02.2019 г., с което са избрани условията на
тарифен план Smart М+ с месечна абонаментна такса в размер на 22.99 лв. с ДДС за срок от 24
месеца. Въз основа на сключения договор за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален
клиентски номер ***, между ответника З. Ф. Ф. и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД
са издадени фактури, обективиращи вида и размера на незаплатената услуга, а именно:
***/01.04.2019 г., ***/01.05.2019, г., ***/01.06.2019 г., ***/01.07.2019 г., ***/01.08.2019 г. за
потребените от него електронни съобщителни услуги за период на потребление от дата 01.03.2019
г. до дата 31.07.2019 г. Абонатът не бил потребил и не бил заплатил мобилни услуги, фактурирани
за последователни отчетни месеца - за месец 05/2019 г. до месец 08/2019г. Към всяка от фактурите
имало приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни
услуги обусловило правото на Българска телекомуникационна компания да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т. 43 от Общи
условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
Българска телекомуникационна компания има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя, или да откаже
сключване на нов договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори
на ответника мобилният оператор е издал по клиентски номер №*** крайна фактура
№***/01.09.2019 г., с падеж 29.09.2019 г., с начислена обща сума за плащане. В издадената крайна
фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в
размер на 57.48 лв., фактурирана е цената, дължима се за потребените мобилни услуги от
предходните два отчетни периоди, която не е предмет на иска. Датата на деактивация на процесния
абонамент била на 01.09.2019г. Така абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като същият
не е спазил крайния срок за ползване на абонамента за мобилния номер до 11.02.2021 г., съгласно
1
Договор за мобилни услуги от дата 11.02.2019г. Неизпълнението на ответника обусловило правото
на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната
клауза, съдържаща се и в т. 2 от стр. 5/6/7 „С прекратяване на споразумението се прекратяват и
всички допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни услуги“. Ако
споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на
абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка,
равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти
за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни
услуги по техния стандартен размер без отстъпка. Претендираната сума в размер на 57.48 лв.,
формирана като сбор от три месечни абонаментни такси по така избрания от потребителя тарифен
план без ДДС. Въз основа на Уведомление по т.1.1.1 към договор за цесия от дата 16.10.2018 г.,
вземането било прехвърлено от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД на "С. Г. Г."
ЕАД, което дружество от своя страна го е прехвърлило на „У. Е.“ ЕООД, с предишно
наименование „Ю.“ ЕООД, ЕИК *** на дата 10.03.2020 г., посредством Анекс към договор за
цесия от дата 01.10.2019 г., подробно описани в Приложение № 1 от договора. Ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за претендираната сума. Срещу
издадената заповед за изпълнение постъпило възражение от страна на длъжника в
законоустановения срок, с оглед на което ищецът предявява настоящия иск. Моли за уважаване на
иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника. В о.с.з.
ответникът се явява лично, признава иска за неустойка, но в същото време заявява, че всички
задължения по договора за мобилни услуги били заплатени, като оспорва дължимостта на
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № **/ 03.06.2022 г. по чл. 410 от ГПК,
издадена по частно гр. дело № **/ 2022 г. на Районен съд Мадан е разпоредено ответникът да
заплати на ищеца сумата от 57,48 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор и допълнително споразумение с клиентски номер *** от 11.05.2017 г. и 11.02.2019 г.,
сключени между длъжника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД, ЕИК: ***, за което е издадена фактура № ***/01.09.2019 г., за периода от 01.08.2019 г. до
31.08.2019 г., което вземане „У. Е.“ ЕООД с ЕИК: **/с предишно наименование „Ю.“ ЕООД/ е
придобило на 05.10.2020г., съгласно Анекс към договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен със
„С.Г.Г.“ ЕАД, с ЕИК: ***, което дружество от своя страна е придобило вземането от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД ЕИК: ***на 23.09.2020 г., съгласно Уведомление по т.1.1.1
от договор за цесия от дата 16.10.2018 г.
Поради постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение от длъжника с
Разпореждане № **/18.07.2022 г. по ч.гр.д. № **/2022 на РС Мадан на заявителя са дадени
указания да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
Като писмени доказателства са представени Договор за електронни съобщителни услуги от
11.05.2017 г., сключен между Българска телекомуникационна компания ЕАД и ответника,
допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 11.02.2019 г.,
Пълномощно от Българска телекомуникационна компания ЕАД, с което упълномощава С.Г.Г.
ООД, в качеството му на цесионер по Договор за цесия от 16.10.2018 г. да представлява цедента
пред лицата, чиито задължения са предмет на договора за цесия по повод изпращане на
уведомителните съобщения по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, Уведомление по т.1.1.1 от Договор за цесия от
16.10.2018г. от Българска телекомуникационна компания ЕАД до С.Г. Г. ЕАД относно
прехвърляне на вземания по Договор за цесия от 16.10.2018 г., Анекс № 2 от 05.10.2020 г. към
договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен между „С.Г. Г.“ ЕАД и „Ю.“ ЕООД, както и Договор за
цесия от 01.10.2019г., Договор за цесия от 16.10.2018г., сключен между Българска
телекомуникационна компания ЕАД и С.Г. Г. ООД.
Като доказателство по делото е прието уведомление за цесия от Българска
телекомуникационна компания ЕАД, действащо чрез пълномощника „С.Г.Г.“ ЕАД
/правоприемник на С.Г.Г. ООД/ и от У. Е.ЕООД /с предишно наименование Ю. ЕООД/, за
уведомяването на ответника за сключените договори за цесия, по силата на които процесното
вземане е прехвърлено в полза на дружеството- ищец.
Представено е потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, между
2
Българска телекомуникационна компания ЕАД и С.Г.Г. ЕООД, касаещо задължение в размер на
57,48 лева срещу ответницата. По делото е прието като доказателство извлечение от приложение
№ 1 към Анекс от дата 10.03.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019 г., касаещо вземане срещу
ответника, произтичащо от договори за мобилни услуги в размер на 57,48 лева по договор с
клиентски номер ***. Представени са 6 бр. Фактури, издадени в периода от 01.04.2019г. до
01.09.2019г. от Българска телекомуникационна компания ЕАД, както и ОУ на договора между
Българска телекомуникационна компания ЕАД и абонатите на услуги, предоставяни чрез
обществената фиксирана електронна мрежа на дружеството.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно изискванията на ГПК, направи следните правни изводи:
Ищецът се легитимира като кредитор на процесното вземане срещу ответницата въз основа
на представените два договора за цесия. С представения на л. 16 по делото договор за
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2018 г., сключен между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, в качеството на цедент и „С.Г.Г.“ ООД, в качеството на цесионер, цедентът
прехвърля на цесионера вземанията, произтичащи от договорите, описани в приложение № 1 към
този договор срещу определена цена. От представеното потвърждение за прехвърляне на вземания
по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на л. 23 от делото се установява, че вземането спрямо ответника в размер на
57,48 лева е прехвърлено на „С.Г. Г.“ ООД. От своя страна „С.Г. Г.“ ООД е прехвърлило на
ищцовото дружество процесното вземане, видно от договор за прехвърляне на вземания (цесия) от
01.10.2019 г. – л. 14 от делото Приложение № 1 към анекс от дата 10.03.2020 г. /л. 24 д./ За да имат
действие двете последователни цесии по отношение на длъжника, а и спрямо третите лица, същите
следва да му бъдат съобщени надлежно – чл.99, ал.4 ЗЗД от предишния кредитор. До момента на
уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията, за длъжника надлежен кредитор е
цедентът. Няма пречка обаче предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщаването до длъжника като негов пълномощник. Затова представеното от ищеца на л. 22
уведомление за цесия към исковата молба, изходящо от него, в качеството му на цесионер по
втората цесия, и от „С.Г. Г.“ ООД, като пълномощник на „БТК“ ЕАД съгласно пълномощно на л.
11 от делото е годно да уведоми длъжника за извършените две последователни цесии на
процесното вземане. По делото обаче ищцовото дружество не е представило доказателства тези
писма да са достигнали до длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. Въпреки това няма пречка длъжникът да бъде уведомен за цесията с
връчването, като приложение към исковата молба на уведомителното писмо за извършените цесии
/в този смисъл е решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352 по описа за 2013 г. на ВКС, II т.о./. Ето
защо прехвърлянето на вземането следва да се счита за надлежно съобщено на длъжника и тогава,
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право на осн. чл.235, ал.3 ГПК. В случая ответникът е получил лично препис от исковата молба,
ведно с приложенията към нея, с оглед на което е налице надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл.99, ал.4 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установява, че между Българска
телекомуникационна компания ЕАД и ответницата е възникнало валидно облигационно
правоотношение по Договор за електронни съобщителни услуги от 11.05.2017 г., /л. 28/, касаещ
абонаментен план Smart M 2017, както и допълнително споразумение към Договор за електронни
съобщителни услуги от 11.02.2019 г./л. 25/, с което тарифният план е променен на Smart M+ при
промоционални условия „Smart 2018 Промо“, промоционална месечна такса 18.99 лв. с ДДС,
включени неограничени минути към национални мрежи и роуминг в ЕС и допълнителни 5500 MB
на максимална скорост за целия срок на договора, който е сключен за две години. Стандартите
условия на тарифния план са месечен абонамент в размер на 22.99 лева с ДДС, включени минути
за разговори към всички мрежи в България и в роуминг в ЕС – 1200, включени МБ на максимална
скорост в България – 500, включени минути за международни разговори от България към мобилни
и фиксирани мрежи в ЕС – 100, 4400 МБ включени за мобилен интернет при роуминг в ЕС , както
и стандартно тарифиране при посочените в договора условия. По силата на сключения между
Българска телекомуникационна компания ЕАД и ответникът договор е възникнало задължението
за последния да заплаща цената на предоставените му услуги, като в негова тежест е да установи,
че го е изпълнил.
Като доказателство по делото са приети 6 бр. фактури /л.31-36/ , както следва: фактура от
01.09.2019 г., касаеща отчетен период от 01.08.2019 г. – 31.08.2019 г., с начислена сума в размер на
150,79 лева, фактура от 01.08.2019 г. с начислена сума 83,98 лева, начислена за периода от
01.07.2019 г. – 31.07.2019 г., фактура от 01.07.2019 г., с начислена сума 65 лева за периода от
3
01.06.2019 г. – 30.06.2019 г., фактура от 01.06.2019 г. с начислена сума 46,02 лева за периода от
01.05.2019 г. до 31.05.2019 г., фактура от 01.05.2019 г. с начислена сума 62,04 лева за периода от
01.04.2019 г. до 30.04.2019 г. и фактура от 01.04.2019 г. с начислена сума 73,06 лева за периода от
01.03.2019 г. до 31.03.2019 г. Във всяка фактура и приложенията й е направена подробна
разпечатка за вида, продължителността и стойността на ползваните услуги по договора.
От представените доказателства по ч.гр.д. № **/2022 г. по описа на РС Мадан- фискален
бон на л. 50 от ч.гр.д. № **/2022г. е видно, че на 31.05.2019 г. ответницата е заплатила сумата от 35
лева в полза на БТК ЕАД, с която суми били погасени задължение за месечна сметка от
01.03.2019г., както и частично по месечна сметка № *** от 01.04.2019г. Извършените от
ответницата плащания, за които са представени фискални бонове на л. 46-49 от ч.гр.д. № **/2022
г. по описа на РС Мадан не касаят задължения по процесните фактури, а останалите фискалните
бонове са нечетливи. Ето защо съдът намира, че не са налице доказателства ответникът да е
изпълнил задължението си по процесните фактури. Вследствие на неизпълнението ищецът е
начислил неустойка в размер на 57,48 лева равна на оставащите до края на срока, но не повече от
трикратния размер месечни абонаменти. Съгласно допълнителното споразумение към договора за
електронни съобщителни услуги на л. 25 от делото, в случай на прекратяването му преди изтичане
на срока, по вина или по инициатива на потребителя, включително при неплащане на дължими
суми, абонатът дължи неустойка, равна на оставащите месеци до края на срока на договора, но не
повече от трикратния им размер, за съответните услуги, за които договорът се прекратява. Съдът
намира, че исковата претенция за заплащане на неустойка, формирана като сбор от трикратния
размер на месечните абонаментни такси по договора е основателен. Неустойката представлява
предварително уговорен размер на обезщетението за вреди от неизпълнение на договорно
задължение, без да е нужно те да се доказват – чл.92, ал.1 ЗЗД. Пораждането на това задължение
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението. Фактическият състав за пораждане на вземане за неустойка включва изискуемост
на главното задължение и неговото пълно или забавено изпълнение от страна на длъжника по
договора. В случая страните са уговорили неустойка в размер на трикратния размер на месечната
абонаментна такса, в случай че договорът се прекрати преди изтичане на уговорения 2-годишен
срок. Посредством тази уговорка се цели да се обезпечат и обезщетят евентуалните бъдещи вреди
на кредитора от договорното неизпълнение и последвалото прекратяване на договора. За
оператора със сключването на договорите се формира субективното очакване, че ще предоставя
мобилни услуги за срок от 2 години, срещу което ще получава заплащане на уговорената
абонаментна такса. Преустановяването на плащанията е обосновало прекратяване на договора от
страна на оператора. Това неизпълнение по договора е породило правото на оператора да
претендира неустойка в уговорения размер. Следва да се има предвид, че неустойката отговаря
изцяло на законовите изисквания, доколкото изпълнение по договора за уговорения 2-годишен
срок не е имало, поради което заплащането на 3-месечни абонаментни такси, при очакване
договорът да продължи 24 месеца, води до постигане на целите на неустойка да обезпечи вредите
на кредитора. Поради това съдът приема, че искът на дължимостта на тази неустойка е доказан по
основание. По отношение на размера на иска, следва да се съобрази размерът на уговорената
месечна абонамента такса без ДДС. Съгласно договора за електронни съобщителни услуги от
11.05.2017 г., сключен между Българска телекомуникационна компания ЕАД и ответника, изменен
с допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 11.02.2019 г.,
размерът на месечната такса възлиза на 19,16 лева без ДДС, поради което дължимата неустойка е в
размер на 57,48 лева. С оглед изложеното предявеният иск следва да бъде уважен.
Съобразно изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца се поражда
правото на разноски. Същите се констатираха от съда в размер на 25 лева държавна такса по ч.гр.д.
№ **/2022 г. по описа н РС Мадан, 180 лева за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № **/2022 по
описа на Районен съд Мадан, както и сумите от 25 лева държавна такса и 180 лева адвокатско
възнаграждение по настоящото производство. В случая не се налице предпоставките на чл. 78, ал.
2 от ГПК за освобождаване от отговорност на ответника от заплащане на разноски по делото,
доколкото въпреки признанието на вземането на дружеството- ищец за неустойка, ответникът с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, тъй като от събраните по делото доказателства
не се установява претендираното вземане да е заплатено от ответника към датата на приключване
на съдебното дирене. Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че З. Ф. Ф. /З.П./, ЕГН: **********, с постоянен и
4
настоящ адрес: с. П., общ. М., обл.С. дължи на „У. Е.“ ЕООД с ЕИК ***/ с предишно
наименование Ю. ЕООД/, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Т., бул. „Б.“ №***,
представлявано от М. А. У. сума в размер на 57.48 лева /петдесет и седем лева и четиридесет и
осем стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор и
допълнително споразумение с клиентски номер *** от 11.05.2017 г. и 11.02.2019 г., сключени
между З. Ф. Ф. и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № **/03.06.2022 г. по ч.гр.д. № **/2022 г. по описа на
Районен съд Мадан.
ОСЪЖДА З. Ф. Ф., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: с. П., общ. М., обл.С.
да заплати на „У. Е.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. район Т., бул.
„Б.“ № ..., представлявано от М. А. У. направените по делото разноски в размер на 25 лева за
държавна такса и 180 лева за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № **/2022 г. по описа на
Районен съд Мадан, както и 25 лева за държавна такса и 180 лева за адвокатско възнаграждение
по настоящото исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
5