Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1677
гр. Русе, 22.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 24 септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при
секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №1174 по описа на 2019 г., за да се
произнесе съобрази:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът твърди, че по повод
договор за мобилни услуги от 05.09.2013 г., сключен с „Теленор България“ ЕАД
ответникът С.Л.Х. бил абонат на дружеството с клиентски № ********* и титуляр по
предпочетения мобилен номер 0895/688680
с избрана абонаментна програма „Generation GLOBUL 13,99 лева“. С допълнително
споразумение от 04.03.2015 г. абоната предпочел да ползва абонаментен план
„Резерв Стандарт 39,99 лева“ с срок на действие до 04.03.2017 г. Със Заявление
за смяна на номер от 04.09.2015 г. абоната сменил титулярния мобилен номер
0895/688680 с нов – 0895/106967. По повод този телефонен номер било сключено
допълнително споразумение от 21.07.2016 г. като ответницата предпочела да
ползва програма „Нонстоп 40,99 лева“ по клиентски № *********, съгласно
допълнително споразумение от 21.07.2016 г. със срок на действие до 21.07.2018
г. На тази дата бил сключен и договор за лизинг, като при възползване от
преференциални условия на оператора ответницата взела и мобилно устройство
Huawei, модел Р9 Lite White на изплащане на 23 месечни лизингови вноски, всяка
в размер на 15.59 лева. Заявява, че за периода от 05.11.2016 г. до 04.12.2016
г. ответникът не е заплатил дължимите месечни абонаменти в размер на 55,81
лева, за което била издадена фактура № **********/05.12.2016 г., включваща
25.82 лева без ДДС за пропорционален месечен абонамент „Нонстоп 40,99 лева“,
вноска за лизинг – 15,59 лева, 6,50 лева – други услуги с добавена стойност,
0,16 лева – кратки текстови съобщения (SMS) и 0,49 лева – мултимедийни
съобщения (MMS). Тази сума била платима в срок до 20.12.2016 г. Била издадена и
фактура № 725092109805/05.01.2017 г. за период за потребление от 05.12.2016 г.
до 04.01.2017 г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 65,52 лева,
от които 25,82 лева – за пропорционален месечен абонамент „Нонстоп 40,99 лева“,
1,24 лева – възстановяване на изходящия трафик, 15.59 лева – лизингови вноски,
0,50 лева – услуги с добавена стойност, 13,28 лева – кратки текстови
съобщения(SMS) и 0,02 лева – разговори към „Грижа за клиента“. Тази сума била
платима в срок до 20.01.2017 г. С фактура № **********/05.02.2017 г. за период
за отчетния период на потребление от 05.01.2017 г. до 04.02.2017 г. била
начислена за периода сума за плащане в размер на 46,57 лева, от които 25,82
лева – за пропорционален месечен абонамент „Нонстоп 40,99 лева“, както и
лизингова вноска в размер на 15,99 лева. Дължимата сума била платима в срок до
20.02.2017 г. Абонатът бил потребил и не
заплатил мобилни услуги на обща стойност 167,90 лева, фактурирани за три
последователни отчетни месеца – м. декември 2016 г., м. януари 2017 г. и м.
февруари 2017 г. Била извършена корекция на дълга, като била сторнирана сумата
в размер на 6.64 лева с ДДС. Заявява, че ответницата дължи сумата от 176,85
лева - задължения по 3 броя фактури. Била
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 579,51 лева, като дължала и незаплатени лизингови вноски в размер на 249,44 лева.
Било подадено заявление по чл. 410 и било образувано ч.гр.дело № 7556/2018 г.
по описа на РРС, с което на ответницата било разпоредено да заплати на ищеца
сумата от 1005,80 лева – главница по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 05.09.2013 г. и издадената въз основа на него
фактура № **********/05.04.2017 г.; мораторна лихва за периода от 21.04.2017 г.
до 28.10.2018 г. в размер на 155,31 лева, ведно със законната лихва върху
главницата от 07.11.2018 г., както и сумата от 211,77 лева – разноски по
делото, но ответника бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, предвид
което претендират за установяването им по исков ред. Искат да бъде признато за
установено, че ответницата дължи сума в размер на 176,85 лева – за незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен № ********* за периода от 05.11.2016 г. до
04.04.2017 г. Иска да бъде осъдена
ответницата да заплати сумата от 122,97 лева – договорна неустойка за
неизпълнение в размер на три стандартни за ползваната програма „Нонстоп 40,99
лева“ абонаментни вноски, с абонаментен номер
*********, както и да бъде осъдена ответницата да заплати сумата от
249,44 – незаплатени лизингови вноски за периода от м. април 2017 г. до м. юни
2018 г. по Договор за лизинг от 21.07.2016 г. за мобилен № 0895/106967, с
абонатен номер *********.
Ответникът С.Л.Х.,
чрез назначения си особен представител оспорва предявените искове.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.11.2018 г. по гр. д. № 7556/2018 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника С.Л.Х.
да заплати сумата от сумата 1005,80 лв. –
главница по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 05.09.2013
г. и издадената въз основа на него фактура № **********/05.04.2017 г.,
мораторна лихва за периода 21.04.2017 г.-28.10.2018 г. в размер на 155,31 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата от 07.11.2018 г., както и сумата от
211,77 лв. – разноски по делото. Длъжникът бил призован по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът дал указания на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
Не е спорно по
делото, че С.Л.Х. била абонат на дружеството с клиентски № ********* и титуляр
по предпочетения мобилен номер
0895/688680. С допълнително споразумение от 04.03.2015 г. била
постигната договореност тя да ползва абонаментен план „Резерв Стандарт 39,99
лева“ с срок на действие до 04.03.2017 г. Със Заявление за смяна на номер от
04.09.2015 г. абоната сменил титулярния мобилен номер 0895/688680 с нов –
0895/106967. Било сключено допълнително споразумение от 21.07.2016 г. като
ответницата ползвала програма „Нонстоп 40,99 лева“ по клиентски № *********,
със срок на действие до 21.07.2018 г. На 21.07.2016 г. бил сключен и договор за
лизинг, като при възползване от преференциални условия на оператора ответницата
взела и мобилно устройство Huawei, модел Р9 Lite White на изплащане на 23
месечни лизингови вноски, всяка в размер на 15.59 лева.
Видно от
представените по делото фактури
ответникът не бил заплатил задължението си по посочения договор в общ
размер на 176,85 лв. представляващи неплатени месечни абонаментни и използвани
услуги за периода от 05.11.2016 г. до 04.04.2017г. Установява се по категоричен начин, че
страните са обвързани от облигационни правоотношения по договор за мобилни
услуги. От тях за ищеца е възникнало задължението да предостави на ответника
посочените в договора услуги, респективно вещ. В тежест на ищецът е да докаже
погасяване на насрещното си задължение. По делото не са представени
доказателства за това, респ. не е доказан фактът на изпълнение, поради което
съдът приема, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 176,85 лв. представляващи
неплатени месечни абонаментни и използвани услуги за периода от 05.11.2016 г.
до 04.04.2017г. и сумата от 249,44 – незаплатени лизингови вноски за периода от
м. април 2017 г. до м. юни 2018 г. по Договор за лизинг от 21.07.2016 г. за
мобилен № 0895/106967, с абонатен номер *********.
Следва да бъде
отхвърлен обаче искът за неустойката. Константна е практиката на Съда на ЕС по
приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, според която националните
съдилища са длъжни да следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори. Правилата на директивата са транспонирани в
националното ни право като в чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи са
обявени за нищожни, а за нищожността, доколкото е уредена с императивни
материалноправни норми, съдът е длъжен да следи служебно. Така при служебно
извършената проверка за наличието на неравноправни клаузи в сключения между
страните договор съдът констатира, че такива клаузи са налице. Неравноправна е
клаузата, съдържаща се в т.11 от договора, която предвижда следното:“В случай
на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок, по вина или
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на стандартните
за съответната програма или пакет месечни абонаменти за всяка СИМ до края на
договора“. В случая договорът между страните е предсрочно прекратен не от
потребителя, а по инициатива на оператора. Формален повод за това станало
обстоятелството, че потребителят забавил плащането на търсената в настоящото
производство сума от 186,75 лева. Съдът намира, че в тази ситуация, а именно
при неизпълнение на парично задължение от страна на потребителя, ищецът би
могъл да претендира единствено лихва за забава върху тази главница, или пък
неустойка за забава, стига последната да не е уговорена в необосновано висок
размер – арг. от чл.143, т.5 от ЗЗП. Неравноправна обаче се явява клаузата,
която позволява, както е в случая, на оператора сам да прекрати договора и
същевременно да претендира, под формата на неустойка, възнаграждение за
престация по вече прекратения договор, която не е предоставил на абоната –
чл.143, т.6, пр.2 от ЗЗП. След като самият оператор е предпочел да прекрати
договора с потребителя вместо да запази неговото действие и да претендира
изпълнение по него заедно с обезщетение или неустойка за забава, то той не
разполага с възможност едновременно с това, под формата на неустойка, да
претендира и изпълнението на прекратения договор от страна на потребителя и то
за пълния срок на неговото действие, при това без сам да предлага изпълнение.
Следователно клаузата в този смисъл по т.11 от договора е неравноправна на
посочените по – горе основания - чл.143, т.6, пр.2 и т.5 от ЗЗП и поради това е
нищожна. Тя не поражда какъвто и да било правен ефект и следователно основаният
на нея иск за неустойка в размер на 122,97
лв. следва да се отхвърли.
Предвид изхода на
спора, ищецът следва да заплати на ответникът сумата от 77.75 лв. – разноски по
гр. д. № 7556/2018 г. по описа на РРС
Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК разноските на настоящото делото в размер 353.13 лв.
направени от ищеца съобразно уважената част от исковете са в тежест на
ответника.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че С.Л.Х., ЕГН **********,***, дължи
на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 176,85 лева – представляващи незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен № ********* за периода от 05.11.2016 г. до
04.04.2017 г. лева, ведно със законната лихва върху нея считано от 07.11.2017
г. до окончателното и изплащане, за която
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 08.11.2018 г. по гр. д. №
7556/2018 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА С.Л.Х., ЕГН **********,***, да заплати на „Теленор
България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 249,44 – незаплатени
лизингови вноски за периода от м. април 2017 г. до м. юни 2018 г. по Договор за
лизинг от 21.07.2016 г. за мобилен № 0895/106967, с абонатен номер *********.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес
парк София,сграда 6, против С.Л.Х., ЕГН **********,***, иск за заплащане на
сумата от 122,97 лева – договорна неустойка за неизпълнение в размер на три
стандартни за ползваната програма „Нонстоп 40,99 лева“ абонаментни вноски, с
абонаментен номер *********.
ОСЪЖДА С.Л.Х.,
ЕГН **********,***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София,сграда 6, сумата от 77.75 лв.
– разноски, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
от 08.11.2018 г. по гр. д. № 7556/2018 г.
по описа на РРС. и сумата от 353.13
лв.- разноски за
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от
решението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: