Р Е Ш Е Н И Е
№ 260211/8.10.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети август
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2217 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ч.м.“ АД
срещу Наказателно постановление № 03-010123 от 20.12.2018 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на дружеството
на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 128, т. 2 и чл. 270, ал. 2 и
ал. 3 КТ.
Във
въззивната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
административнонаказателното производство и нарушение на материалния закон.
Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано,
не се представлява. До даване ход на делото в съдебно заседание е представено
становище, в което са изложени допълнително доводи за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Дирекция „Инспекция
по труда” – гр. Варна се представлява от юрисконсулт Богомил Николов, който
изразява становище за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите,
изложени от страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
В периода от 26.11.2018 г. до 13.12.2018 г. служители на
Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, измежду които и св. П.П.Е.,
извършили проверка на въззивното дружество по спазване на трудовото
законодателство, при което било установено, че не са изплатени трудовите
възнаграждения за месец март 2018 г. на 157 работници и служители. Контролните
органи установили, че нарушението е извършено на 26.04.2018 г., към който
момент е следвало да бъдат изплатени трудовите възнаграждения.
Констатациите от проверката
били отразени в протокол за извършена проверка.
За констатираните
обстоятелства срещу въззивното дружество бил съставен АУАН за нарушение по
чл.128, т.2, вр. чл.270, ал.3 КТ. Актът бил надлежно предявен и връчен на
изпълнителния директор на въззивното дружество, който в срока по чл.44 ЗАНН
депозирал писмено възражение, че възнагражденията не са изплатени, тъй като
синдикалната организация на КНСБ в дружеството изрично е настояла изплащането
на забавените трудови възнаграждения да се извършва от най-старото дължимо,
като не се прескачат стари периоди.
На 20.12.2018 г. наказващият
орган издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН
фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.414, ал.1 КТ
наказание имуществена санкция в размер
към минималния установен – 1500.00 лв.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни
доказателствени средства: показанията на св. П.П.Е.,
и писмени доказателства и доказателствено средство: справка за заплати м.
03.2018 г. – м. 10.2018 г.; идентификационна карта; призовка; протокол за
извършена проверка; заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“.
Съдът
кредитира гласните доказателствени средства – свидетелските показания на св. П.П.Е. като обективни и достоверни, доколкото същите не
съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това
съответстват на представените по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира всички
писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на
обективната истина по делото.
При анализа на
доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на
чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно съставените актове по този кодекс
имат доказателствена сила до доказване на противното. Доколкото по делото не са
налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните
органи, а напротив показанията на св. П.Е. и писмените доказателства подкрепят
и затвърждават удостовереното в АУАН, то последният
също служи като основа на направените от съда фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен
от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал.
1 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Въпреки това съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е издадено при нарушение на материалния закон.
Въззивното дружество не оспорва направената в АУАН и в НП констатация за неплащане на
трудовите възнаграждения на общо 197 работници и служители за м. март 2018 г.
към 26.04.2018 г., което обстоятелство съдът приема за несъмнено установено и
от приобщения документ – справка за заплати, и АУАН.
Изискването по чл.128, т.2 КТ се счита за нарушено при неплащане в срок на всяко отделно трудово
възнаграждение за всеки отделен работник, защото трудовото възнаграждение е
индивидуална ежемесечна престация от работодателя към
всеки един работник. В този смисъл, ако работодателят не плати на даден
работник повече от едно възнаграждение, отделно нарушение ще е налице и за
всяко просрочено възнаграждение. Следователно всяко отделно нарушение срещу
даден работник подлежи на самостоятелно санкциониране с предвиденото наказание
в чл.414, ал.1 КТ. Обратното би довело до санкциониране на даден работодател с
идентично по размер наказание както за неизпълнено задължение към един
работник, така и за неизпълнение спрямо голям брой работници. Подобно драстично
несъответствие противоречи на принципа за самостоятелно санкциониране на всяко
отделно неизпълнение на нормативно регламентирано административно задължение,
регламентиран в чл. 18 ЗАНН.
Следователно с процесното
наказателно постановление наказващият орган е стигнал до незаконосъобразен
извод за наличие само на едно нарушение, вместо на 197 отделни нарушения. В
резултат на тази констатация, наложеното само едно наказание, макар да
съответства на предвиденото за съответния вид нарушение, не може да се счита за
законосъобразно, защото няма как да се прецени за кое измежду всички отделни
197 нарушения спрямо конкретни, но неустановени и неиндивидуализирани работници
и служители, се отнася.
По изложените съображения
съдът намира, че наказателното постановление като незаконосъобразно следва да
бъде отменено.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 03-010123 от 20.12.2018 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на „Ч.м.“ АД на основание чл. 416,
ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.
за нарушение на чл. 128, т. 2 и чл. 270, ал. 2 и ал. 3 КТ.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: