№ 51548
гр. София, 19.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110120904 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.
Инициирано е по молба с вх. № 253542/06.08.2024г., подадена от „..“ ЕООД, за
изменение на постановеното по делото Решение от 23.07.2024г. в частта за разноските.
Ответникът счита, че не са налице предпоставките за присъждане на адвокатско
възнаграждение на ЕАД „Д. М.“ в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата,
тъй като ищецът не е доказано, че е „материално затруднено“ лице, като в тази връзка съдът
се моли да измени решението в частта за разноските, или алтернативно да намали
присъденото в полза на адвокат М. адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева.
В законоустановеният едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК ищецът е
взел становище по искането, като по същество счита същото за неоснователно, като намира,
че съдът е определил справедливо и съобразено с правната и фактическа сложност на делото
възнаграждение.
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението/определението е
необжалваемо – в едномесечен/ едноседмичен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.
Законодателят допуска решението/определението да бъде изменено или допълнено в частта
за разноските. В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по
отношение на размера на присъдените разноски, но той да не съответства на реално
направените от страната разноски или признатите такива по размер, а във втората хипотеза
съдът следва да е пропуснал въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски.
Изправени сме пред хипотезата на изменение на решението в частта за разноските. Съдът се
е произнесъл с решение по горепосоченото дело, което подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщението, като молбата по чл. 248 от ГПК е подадена в срок,
поради което съдът намира, че молбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По същество съдът и след повторна преценка намира молбата за неоснователна.
Видно е, че съдът е постановил горепосоченото решение, като с оглед изхода на спора е
възложил и тежестта за разноските. По повторното възражение за прекомерност съдът
намира същото за неоснователно. Мотивно съдът е обяснил как е определил
възнаграждението, присъдено на ЕАД „Д. М.“, като се е съобразил и с цитираната от самия
ответник практика, включително и с практиката на СЕС – решение по дело С-438/22 на СЕС
от 25.01.2024г., като е определил възнаграждението под прага на определения с Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум. Определил го е
1
за всеки иск поотделно, като е присъдил и ДДС.
Относно съжденията за задължение на съда да изследва дали дадено лице е
материално затруднено, с оглед преценката за присъждане на адвокатско възнаграждение с
оглед изхода на спора в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата. Относно
дължимостта на адвокатско възнаграждение в посочената хипотеза, съдът изцяло споделя
установената съдебна практика на ВКС и на съдилищата, съгласно която наличието на
основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по
отговорността за разноски. Този извод следва недвусмислено от самия закон – чл. 38, ал. ал.
1 и ал. 2 ЗА, където са посочени изчерпателно предпоставките за присъждане на адвокатско
възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно: да е оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА
и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски. Изпълнението на
посочените две условия задължава съда да определи адвокатското възнаграждение на
оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, като осъди другата страна да го заплати /определение №
395/09.07.2018 г. на ВКС по ч.т.д. № 1314/2018 г., ТК/, като в процесния случая съдът дори,
съобразявайки последната практика на СЕС е определил възнаграждението под установения
с наредбата минимум. При наличие на договор, с който е уговорено осъществяване на
процесуално представителство при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА, възражението на ответника
по делото, че ищецът не е бил материално затруднен и е бил в състояние да заплати
възнаграждение на упълномощения от него адвокат, не обосновава извод за
неоснователност на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение /определение №
257/09.05.2018 г. на ВКС по ч.т.д № 226/2018 г., ІІ ТО/.
В чл. 38, ал. 1 ЗА са предвидени три хипотези, при които адвокатът може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие: 1. лица, които имат право на издръжка; 2.
материално затруднени лица и 3. роднини, близки или на друг юрист. Доколкото в
посочената разпоредба липсва изискване клиентът да доказва наличието на някое от
посочените основания, решението дали да окаже безплатна помощ, е въпрос единствено на
преценката на самия адвокат. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на ал. 2 на същия
член, според която адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, тоест адвокатът не би получил
възнаграждение във всички случаи на приключване на делото, а само в благоприятен за
неговия клиент изход на спора. Затова и преценката, дали да окаже безплатната правна
помощ, при съществуващ риск да не получи възнаграждение, е само негова. За съда не
съществува задължение да извършва проверка дали посоченото в договора за правна защита
и съдействие основание за оказване на безплатна правна помощ действително е налице. В
този смисъл е и последователната практика на ВКС - определение № 183/09.09.2022 г. на
ВКС по т. д. № 1032/2021 г., ТК, І ТО, както и цитираните в него определения на ВКС.
По изложеното искането за изменение на решението в частта за разноските следва
да бъде оставено без уважение.
2
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 253542/06.08.2024г., подадена от „..“
ЕООД, за изменение на постановеното по гр.д. № 20904/2023г. по описа на СРС, 45-ти
състав Решение от 23.07.2024г., в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3