Р Е Ш Е Н И
Е № 260158
гр. Пловдив, 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на 07.04.2021г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Боряна Костанева, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 1017 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Подадена е искова молба от П.И.С., с ЕГН **********,
действащ със съгласието на майка си М.Н.С., с ЕГН ********** ***, чрез адв. К.
против „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД с ЕИК *********, седалище гр.
София и адрес на управление бул. „Джеймс Баучер“ № 87. Твърди, че на дата
17.12.2018 г. в гр. Карлово е настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП), при което водачът на лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „250 Д“ с рег. № ***, Н.С.Ч. нарушил правилата за
движение по пътищата, като не пропуснал правилно пресичащия по пешеходната
пътека пешеходец – ищеца С., означена с пътна маркировка М8 и пътен знак Ц17, в
резултат на което последният получил телесни увреждания. По случая било
образувано НОХД № 312 / 2019 г. по описа на РС – Карлово срещу Н.С.Ч.,
приключило с влязло в сила споразумение от дата 11.06.2019 г., с което
подсъдимият Ч. бил признат за виновен по повдигнатото обвинение.В хода на
наказателното производство се установило, че виновният водач нарушил грубо с
действията редица разпоредби на ЗДвП, в резултат на което на ищеца С. била
причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата пищялна
кост, довело до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за
повече от 30 дни. Травматичните
увреждания на ищеца били следните: 1/ Счупване на лявата малкопищялна кост
на левия долен крайник; 2/ Охлузвания, синини, отоци и хематоми
в областта на главата и тялото; 3/психически стрес. След инцидента
пострадалият бил приет в спешното отделение на УМБАЛ „Свети Георги“ - Пловдив,
където му били направени изследвания, извършена гипсова имобилизация и изписан
за домашно лечение. При последващи прегледи на дати 02.01.2019 г., 12.02.2019
г. и 06.03.2019 г. било установен оток и болезненост с ограничено движение на
лявото коляно и затруднена походка с шина. Дълго време пострадалият С. бил
освободен от училище, което му попречило в усвояването на учебния материал, бил
освободен от оценка по физически занимания за втория срок на 2019 г., не могъл
да участва в извънкласни дейности, за които се подготвял. Преди процесното ПТП П.
бил тихо и скромно, но дейно дете, внимателен и изпълнителен. Претърпеният инцидент
му причинил стрес, затворил се в себе си, не контактувал пълноценно със
съучениците си, задълго не могъл да спортува. Възстановяването от получените
наранявания било продължително и не било приключило напълно към настоящия
момент. Твърдят, че за увреждащия лек автомобил има сключена застраховка
“Гражданско отговорност“ с ответното дружество – з.п. BG/02/118000308026 от дата 17.01.2018 г., валидна към
датата на настъпване на застрахователното събитие – 17.12.2018 г. На основание
чл. 380 от КЗ пострадалото лице предявило претенция за плащане директно към
застрахователя, представяйки всички документи, с които разполага, въз основа на
което била образувана щета № **********, като в законоустановения срок за
произнасяне „ЗД Бул Инс“ АД не предложило плащане на обезщетение. Предвид
гореизложеното за ищеца се е породил правен интерес от иницииране на настоящото
производство, като се иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 25 000 лв., предявена като частичен иск
от 90 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от претърпяното ПТП, както и сумата от
80,33 лв. – имуществени вреди, представляващи разходи за закупуване на
лекарствени средства (сумата от 10,40 лв.) и за гориво (сумата от 69,93 лв.)
при пътуване от гр. Карлово до гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху
главниците от 24.12.2018 г., т.е. датата, на която е изтекъл срокът по чл. 429,
ал. 3 от КЗ вр. чл. 430, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане. Претендира
разноски при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
В двуседмичния срок по чл. 367 от ГПК ответникът
„Застрахователно дружество Бул Инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Джеймс Баучер №87, ет. 2, чрез процесуалния
представител адв. Н.Ш., депозира отговор на исковата молба. Счита, че
последната е нередовна, тъй като не съдържа описание на механизма на настъпване
на процесното ПТП. Евентуално поддържа, че е допустима, но оспорва исковите
претенции, както по основание, така и по размер. Доводите му за това са, че в
процесния случай управлението и ползването на увреждащия автомобил „Мерцедес
250 Д“ с рег. № *** било осъществено без знанието и съгласието на неговия
собственик, предвид което е налице изключение на покритите рискове по
задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите. Оспорва описания механизъм на
настъпване на ПТП по посочения от ищеца начин и счита, че ПТП и причинените и
претендирани от С. вреди не са в причинно-следствена връзка. Прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и
по-конкретно, тъй като твърди, че в процесния случай С. е бил длъжен да премине
по пешеходната пътека при спазване на посочените в чл. 107 от ЗДвП правила, а
при нарушение нормативно е предвидена санкция по чл. 184, ал. 2 от с.з. От
значение било и обстоятелството, че инцидентът е настъпил в тъмната част на
денонощието, при изключено (неработещо) улично осветление, в мъгла (при
намалена видимост), а пострадалият ищец бил облечен в тъмни дрехи, с качулка на
главата, което допълнително затруднило водача на лекия автомобил да го забележи
своевременно и да реагира адекватно на създалата се ситуация. Счита, че
допуснатите от пострадалия нарушения на правилата за движение по пътищата са в
пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат. На следващо място,
ответната страна прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение
като неотговарящо на критерия за справедливо възмездяване на моралните вреди,
заложен в чл. 52 от ЗЗД, относимата съдебна практика и икономическата и
социална действителност в страната. Оспорва претенцията за присъждане на
имуществени вреди като недоказана, тъй като не можело да се направи извод, че
приложените към исковата молба документи касаят покриването именно на
твърдените от ищеца разходи, още повече за необходимостта за закупуването им.
Не можело да се направи и обоснован извод, че приложените фактури за гориво са
били за транспорт до гр.Пловдив, тъй като от амбулаторните и болничните листове
се установявало, че лекарите практикуват в Карлово, не в Пловдив. Претендира
разноски.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна
искова молба. Счита становището за неяснота на исковата молба за неоснователно,
тъй като за изясняване механизма на ПТП бил приложен Констативен протокол за
ПТП, който представлява официален свидетелстващ документ и се ползвал с
материална доказателствена сила относно удостовереното изявление на своя
издател за това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е
нарушение на правилата за движение по пътищата, има ли пострадали лица и вреди,
какви документи са представени, както и самото влязло в сила Споразумение от
11.06.2019 г. по НОХД № 312 / 2019 г. по описа на РС – Карлово, задължително за
граждански съд, разглеждащ гражданските последици от деянието. Оспорва всички
възражения, наведени от ответното застрахователно дружество, като на свой ред
твърди, че не е налице изключение на покритите рискове по задължителната
застраховка „ГО“ на автомобилистите, нито е налице съпричиняване. Поддържа
предявените искове по размер и счита възраженията за прекомерност на
обезщетението за неимуществени вреди за неоснователно, какво и това за
недоказаност на имуществените вреди, изразяващи се в разходи, свързани с
лечението на пострадалия С..
В двуседмичния
срок по чл. 373 от ГПК ответникът е подал отговор на допълнителната искова
молба, с който заявява, че поддържа изцяло вече заявените от него възраженията
така, какво са направени.
С протоколно определение от 17.02.2021г е допуснато
увеличение в размера на предявения иск на 60 000 лв – частично от
90 000 лв.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие следното:
Съгласно чл.
498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл.
380 КЗ допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е
изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по
реда на чл.
380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и
застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не
е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че
застрахователят е бил своевременно сезиран, но без резултат. Следователно
процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен
за ищеца резултат, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ допустим.
Съгласно чл.
432 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по
застраховка „ГО“.
Следователно предмет на установяване
в настоящия процес са следните материално правни предпоставки: деликт и
валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от
деликвента.
В случая не се оспорва
съществуването на валидно възникнало и породило правното си действие към датата
на събитието застрахователно правоотношение с предмет автомобила, с който е причинено
произшествието, но се твърди, че управлението му е осъществено без знанието и
съгласието на неговия собственик.
За установяване на твърдението си,
че водачът не е ползвал автомобила на законно основание, което е изключен
застрахователен риск, ответникът е ангажирал свидетелски показания на самия
водач, който пред разпита си в съда заявява, че автомобилът е собственост на
баща му, но реален ползвател е именно той. Баща му доброволно е предоставил
ползването на автомобила и знае, че фактически се управлява от свидетеля. А обстоятелството, че автомобилът е
собственост на бащата на свидетеля, се установява и от показанията на св. Г..
Съдът кредитира показанията като
добросъвестни, непосредствени и безпротиворечиви. Доколкото ответникът, който
носи доказателтвената тежест за това, не установява правоизключващото си
възражение, следва да се приеме, че застрахователният риск е покрит.
За безспорни са признати и обстоятелствата
относно факта на извършване на деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца, съобразно приетото по образуваното по случая НОХД.
Следователно претенцията е безспорно
доказана по основание.
Според
чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на
влязла в сила присъда.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност, както и виновността на дееца. Т.е. относно фактите, които са съставомерни по
Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които не могат да бъдат пререшавани
от настоящия съд, са и тези за причинената на ищеца в резултат на допуснати
нарушения на ЗДП средна телесна повреда така, както е описана в споразумението,
признаващо вината на водача и именно заради които същият е наказан за престъпление по чл. 343, ал. 1,
буква „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК: счупване на лявата малко пищялна кост,
довело до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за повече от
30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека. Тези факти са елемент от състава на престъплението и без наличието им
извършителят нямаше да бъде наказан за точно това престъпление.
С оглед на горното
налице са всички материално
правни предпоставки на чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на
деликвента – вина, противоправно поведение, вреди и причинна връзка между двете.
Следователно спорен е само
конкретният вид и интензитет на вредите, както и наведеното от ответника възражение
за съпричиняване, от значение за размера на дължимото от него обезщетение.
Относно вида и интензитета на причинените на ищеца
телесни увреждания по делото е изслушано заключение на СМЕ и свидетелски
показания.
Неоспореното
заключение на съдебния медик, което съдът възприема като компетентно и
обективно изготвено, е в следния смисъл: в резултат на произшествието на ищеца
са причинени счупване на лява малкопищялна
кост, довело
до трайно затрудняване движенията на
левия долен крайник и контузия на главата, причинила болка и страдание, без разстройство на
здравето. Непосредствено след инцидента пострадалият
е бил откаран в болнично заведение, където са му проведени множествени образни изследвания и консултации със специалисти. Предписани са му покой,
поставена е гипсова имобилизация за 45 дни, предписани са били също и
аналгетици. Обичайният възстановителен процес при такъв вид счупване, без
настъпването на усложнения в него, за каквито липсват писмени и гласни доказателства, трае около 2-3 месеца. Към момента на изготвяне на експертизата и след
извършения преглед на ищеца не се установяват
остатъчни патологични промени. Двигателната способност на крайника е напълно
възстановена, единствено при рязка смяна на времето съобщава за минимална
болкова симптоматика. Пострадалият е спазвал
предписаните медицински препоръки и назначения. След свалянето на гипсовата
имобилизация е провел рехабилитация. Извършените разходи, описани във фактура
№ **********, са в пряка причинна - следствена връзка с
телесните увреждания, получени при произшествието.
В тази насока са и показанията на св. С. /брат
на ищеца/, от които се установява също, че в началото ищецът имал нужда от
чужда помощ в битово отношение, дори след свалянето на гипса имал нужда от
подкрепа при придвижване.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля като добросъвестни и непосредствени, като след изслушването
му вещото лице разяснява, че оздравителният процес е строго индивидуален и е
възможно при ищеца да е бил удължен.
В случая не се установява принос на ищеца за
настъпване на произшествието.
Действително при преминаване през обозначена
пешеходна пътека законодателят е въвел задължение за пешеходците /чл. 113, т.1 ЗДвП/ да се съобразят с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с
тяхната скорост на движение. Въведена е и забрана за пешеходците внезапно да
навлизат или да пресичат платното за движение при ограничена видимост - чл.114,
т.1 и т.2 от ЗДвП. В случая такова нарушение няма, тъй като не се установява
пешеходецът да е навлезнал внезапно или да е пресякъл платното за движение при
ограничена видимост, нито да не се е съобразил с разстоянието до приближаващото
се превозно средство и скоростта му на движение - с оглед установеното от
вещото лице по приетата и неоспорена САТЕ, че скоростта и разстоянието са били
такива, че водачът е имал възможността да спре автомобила преди мястото на
удара, тъй като същото е било извън опасната му зона. Т.е. основна причина за
настъпилото произшествие е поведението на водача на автомобила, който не е
реагирал своевременно на опасността от удар. А сам по себе си изводът на
експерта, че пострадалият е имал възможност да забележи автомобила преди, при
навлизането си на платното за движение и по време на движението по него, не
обосновава принос при липсата на установено нарушение на цитираните по – горе
правила за поведение, в светлината на безспорно установената възможност на
водача да спре автомобила преди мястото на удара, настъпил в зоната на
пешеходна пътека. Т.е. не се касае до внезапно навлизане на пътното платно без
съобразяване с приближаващия се автомобил, като така пешеходецът да е попаднал
в т.нар. „сляпа зона“, правеща невъзможно възприемането му. Колкото до наведеното възражение, че
пострадалият бил облечен в тъмни дрехи, с качулка на главата, което
допълнително затруднило водача на лекия автомобил да го забележи своевременно и
да реагира адекватно на създалата се ситуация, то само по себе си не би могло
да доведе до извод за съпричиняващо поведение, тъй като от една страна не е
налице законова забрана в този смисъл, нито изборът на облекло би могъл да се
приеме като укоримо
поведение от страна на пострадалия, което дори да не е виновно и противоправно,
обективно да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Т.е.,
доколкото в случая не е налице правило за поведение, което пострадалият да е
бил длъжен да съблюдава и/или нарушаване
на общоприети или опитни правила за поведение, не
може да се приеме, че с действията
си той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на
увреждането. Наред с това не се установява при условията на пълно и
главно доказване, което да създаде сигурно убеждение у съда в наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилите вреди - че
травматичните увреждания не биха настъпили или биха настъпили, но в по - малка
степен, ако беше напр. облечен с по - светли дрехи.
Съобразно
нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на
увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е
извършено, причинените морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на
Пленума на ВС №4/1968г.). Преценката е конкретна, а не абстрактна и зависи от обективно
установените по делото факти - характер и степен на увреждането, обстоятелства,
при които е получено, личността на пострадалия – възраст, неговото обществено и
социално положение, среда, занятия. Когато се е стигнало до разстройство на
здравето, от значение е дали увреждането е трайно, каква е медицинската
прогноза за развитието на заболяването; какви физически болки и други
неудобства и притеснения е претърпял увреденият, вкл. козметични и др. външни
дефекти; силата, интензитета и продължителността на болковия синдром, отшумял
ли е; продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се
социализира. Във всички случаи база при определяне на паричното обезщетение за
причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за
обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, намерили израз в съдебната
практика при сходни хипотези. Не бива също така да се допуска размерът на
обезщетението да бъде и източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.
Въз основа на така събраните
доказателства съдът приема за установени описаните в исковата молба физически и
психически болки и страдания, които са довели до
затруднено придвижване и обслужване по време на лечебния процес с необходимост в
началото и от чужда помощ, водеща до ежедневен битов дискомфорт, а впоследствие
и до ограничаване на физическото натоварване на крака, за да се избегнат
допълнителни увреждания. Следва да се
съобразят обаче и обстоятелствата, че не са настъпили усложнения по време на
възстановителния процес, като предвид младата възраст на пострадалия и общото
му здравословно състояние, същият към момента е напълно възстановен. Не са
причинени козметични и др. външни дефекти, не се е стигнало до съществена
промяна в обичайната среда и занимания на ищеца извън санитарния минимум,
изискващ пазене на организма до пълното му възстановяване.
Съобразно всички тези
обстоятелства при отчитане и на младата възраст на ищеца,
подпомагаща бързото възстановяване на организма, доброто общо физиологично и
психично състояние, стандарта на живот в страната и средностатистическите
показатели за доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата
оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди
от един и същи вид, намерили израз в съдебната практика при сходни хипотези,
съдът намира, че сумата от 15 000 лв е справедлив паричен еквивалент на
причинените от инцидента неимуществени вреди, до който размер претенцията е
основателна, а до пълния й предявен размер от 60 000 лв, частично от
90 000 лв следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Изцяло основателна е претенцията за имуществени вреди
в размер на 80,33 лв., за които се установява пряка и непосредствена причинно –
следствена връзка с инцидента и които подлежат на репариране.
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава, за
които отговаря
застрахователят, се дължат от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Същевременно според специалната разпоредба на чл. 497, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3 или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Според цитирания чл. 496, ал. 1 срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване
по реда на чл.
380 пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане
на претенции.
Доколкото в случая видно от отговор на л. 7
застрахователят е изискал допълнителни доказателства от ищеца, то релевантен е
общият 3 – месечен срок от предявяване на претенцията, което няма спор, че е
станало на 17.12.2018г. Т.е. законна лихва върху двете суми се дължи от 18.03.2019г.,
като акцесорната претенция ще се отхвърли за претендирания по – ранен период от
24.12.2018г до 17.03.2018г вкл.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК на ищцата се дължат разноски съразмерно на уважената част от
иска, като в случая тя е била представлявана от пълномощник при условията на
чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Ето защо и на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. П.К. САК
адрес ***, адвокатско възнаграждение за предоставеното безплатно процесуално
представителство в размер на 982.41 без ДДС или 1 178.89 лв с ДДС, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно
уважения размер на иска.
На основание чл.78, ал. 3 ГПК на ответника се
дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. Общият размер на
разноските се установява на сумата от 1 560 лв за платен адвокатски
хонорар /списък на разноските на л. 178 и договор за правна защита и съдействие
на л. 179/ и 400 лв /депозити за вещи лица/. Неоснователно е възражението на ищеца за прекомерност
на адвокатския хонорар, тъй като след увеличаването на претенцията същият е
дори под минималния нормативен праг. От общо определената сума от
1 960 лв по съразмерност на ответника се следва сумата от 1470 лв /1 960 х 0,75/.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПОС сумата от 603.21 лв за държавна
такса и 25 лв – депозит за вещо лице,
платен от бюджета на съда, съразмерно на уважената част от претенцията.
По аргумент от същия чл.78, ал.6 ГПК останалият размер от дължимата държавна такса и
депозит за вещо лице съобразно отхвърления размер на претенцията остава за
сметка на бюджета на съда.
Доколкото в определения срок
ответникът не е изпълнил вмененото му задължение да внесе допълнително
определения депозит за възнаграждението на вещото лице по допусната САТЕ,
следва да бъде осъден с решението да внесе по набирателната сметка на съда
сумата от 100 лв, след което на вещото лице ще се издаде РКО. Тъй като този
разход на практика е все още бъдещ, а не реален, той не подлежи на присъждане
по съразмерност, каквото важи само за реално направени до момента на
приключване на устните състезания съдебно – деловодни разноски, съответно не е
и включен в списъка на разноски, който определя волята на страната за обема на
присъждането им.
Представената от ответника на днешна
дата молба, към която се прилага нов договор за правна защита и съдействие с
искане за присъждане на разноски съобразно него, не следва да се съобразява от
съда, тъй като е представен след приключване на последното съдебно заседание,
съответно не може да бъде противопоставен на ищеца за становище.
Неоснователно е и искането му за
отмяна на дадения ход на устните състезания по изложените причини, тъй като
САТЕ е входирана още на 23.11.2020г, след която дата е имало три открити
съдебни заседания, на които са протоколирани извършените процесуално –
следствени действия, като в това от 17.02. изрично е коментирана молбата на
ответника в подобен смисъл – че експертиза е изготвена и входирана още на 23.11.2020г,
като е разпоредено и изпращане на препис от протокола по имейл съобразно
искането.
Ето
защо, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД с ЕИК
*********, седалище гр. София и адрес на управление бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на П.И.С., с ЕГН **********,***, сумата от 15 000 лв, представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка «Гражданска отговорност», сключена с
полица BG/02/118000308026 от дата
17.01.2018 г, за претърпените по вина на водача на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „250 Д“ с рег. №
***, Н.С.Ч., неимуществени вреди - болки и страдания, от причинените му увреждания в
резултат на състояло се на 17.12.2018
г. в гр. Карлово ПТП,
за което водачът е признат за виновен с влязло в сила споразумение от 11.06.2019 г. по НОХД
№ 312 / 2019 г. по описа на РС – Карлово, както и сумата от 80,33 лв. –
имуществени вреди от същото ПТП, ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от 18.03.2019г до
окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ
претенцията за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди до пълния й предявен размер от 60 000 лв, частично от 90 000 лв,
както и акцесорната претенция за лихви за забава за претендирания по –
ранен период от 24.12.2018г до 17.03.2018г вкл.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Бул Инс“
АД с ЕИК *********, седалище гр. София и адрес на управление бул. „Джеймс
Баучер“ № 87 да заплати на адв. П.К. САК адрес ***,
адвокатско възнаграждение за предоставеното безплатно процесуално
представителство в размер на 1 178.89
лв с ДДС, съобразно уважения размер на иска.
ОСЪЖДА П.И.С., с
ЕГН **********,*** да заплати на „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД с ЕИК
*********, седалище гр. София и адрес на управление бул. „Джеймс Баучер“ № 87 сума в размер
на 1470 лв, представляваща разноски
по съразмерност на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователно
дружество Бул Инс“ АД с ЕИК *********, седалище гр. София и адрес на управление
бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата от 628.21 лв. - за държавна такса и депозит за вещо лице съобразно уважения размер на претенцията, а по
набирателната сметка на съда – сумата от 100
лв – допълнителен депозит за САТЕ.
Банковата сметка, по която следва да се преведат присъдените на ищеца суми
на основание чл. 236, ал.1, т. 7 ГПК, е IBAN: ***, съобразно данните на л. 66 от делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: