№ 3874
гр. С., 18.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Ботева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело №
20211100113653 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх.№ 26600/11.11.2021 г., предявена от О. Б.
В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „******* против ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „*******.
Ищецът О. Б. В. твърди, че на 25.06.2021 г., около 18.00 ч., в гр. С., на ул.
„Биримирски извор“, в посока от ул. „Хоризонт“ към бул. „Илиянци“, Х. П. К., при
управление на лек автомобил „Ситроен Ц5“ с рег. № *******, е нарушил правата за
движение по пътищата и реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП) с
мотоциклет „Пиаджо Априлия“ с рег.№ *******, управляван от ищеца.
По случая бил съставен констативен протокол № 287/25.06.2021 г. и било
образувано досъдебно производство.
Ищецът твърди, че в резултат на описаното ПТП, е получил следното
увреждане: Счупване на дисталната част на тибията.
След ПТП, О. Б. В. бил приет в „Първа клиника по ортопедия и травматология“
в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД. След направените прегледи и изследвания, на
ищеца била извършена оперативна интервенция чрез кръвна репозиция и поставяне на
метална остеосинтеза. Фрактурата била репонирана и фиксирана чрез един
интерфрагментарен АО винт и последвала стабилизация на фрактурата чрез LCP
дистална тибия. Проведена била аналгетична, инфузионна, антибиотична-лифурокс и
антикоагулантна терапия. На 01.07.2021 г. ищецът бил изписан от болничното
1
заведение с препоръки за следстационарен режим, провеждане на рехабилитации и
продължаване на антикоагулантната терапия.
Ищецът твърди, че от причинените му от описаното ПТП увреждания е
претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки
и страдания. Случилото се събитие повлияло негативно на психологическото му
равновесие, в резултат на което се нарушил установеният му ежедневен ритъм на
живот. Травматичната увреда довела до невъзможността на ищеца да стъпва на
счупения си долен крайник и респективно – да задоволява обичайните си нужди.
Оздравителният процес бил много дълъг и възстановяването настъпвало бавно, като
към датата на исковата молба ищецът все още не се бил възстановил напълно и
продължавал да изпитва силни болки, за които приема обезболяващи медикаменти.
Ищецът твърди, че към датата на ПТП, по силата на застрахователна полица
№BG/02/121001051978, валидна от 16.04.2021 г. до 15.04.2022 г., ответникът е
застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек
автомобил „Ситроен Ц5“, с peг. № *******, включително и на водача Х. П. К..
По повод на процесното ПТП, ищецът отправил искане да му бъде изплатено
застрахователно обезщетение от ЗД „Б.И.“ АД в размер на 40000 за претърпените
неимуществени вреди, но обезщетение не му било заплатено.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата от 40 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 30.10.2021 г. до окончателното плащане. Ищецът претендира и направените
по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ЗД „Б.И.“ АД е депозирал отговор на
исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП – 25.06.2021
г., по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал
гражданската отговорност на Х. П. К., като водач на лек автомобил „Ситроен Ц5“, с
peг. № *******, както и че на 30.07.2021 г., ищецът го поканил да му заплати
застрахователно обезщетение.
Ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Оспорва
твърденията на ищеца за настъпили вреди в пряка връзка с процесното ПТП,
евентуално, че същото е настъпило по описания механизъм и че е причинено поради
деликтно поведение на водача на лек автомобил „Ситроен Ц5“, с peг. №. *******.
Евентуално, ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредата от
страна на ищеца, като твърди, че ищецът О. Б. В. се движел с несъобразена и с
превишена скорост, не е подсигурил достатъчно странично разстояние от автомобила,
който изпреварва, в нарушение на чл. 42, ал. 2 ЗДвП, като с това поведение е създал
риск за ПТП и е допринесъл на настъпването му и за силата на удара. Превишената
2
скорост довела до по-голяма сила на удара и поставила водача на мотоциклета в
невъзможност да го избегне. Ищецът следвало да съобрази поведението си,
включително с наличието и скоростта на автомобил, който е създавал непосредствена
опасност. Ответникът сочи, че при проявена елементарна грижа и инстинкт за
самосъхранение, ищецът е могъл да избегне удара, но не го е сторил.
Ответникът оспорва иска за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди и по размер.
На 02.11.2022 г., ищецът е представил писмена защита, в която излага
подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията.
В открито съдебно заседание на 31.10.2022 г., процесуалният представител на
ответника е изложил подробни съображения в подкрепа на възраженията си, като
обръща внимание, че не може да се възприеме твърдението на вещото лице, че към
момента на удара, автомобилът едва ли не е бил под ъгъл, защото ако беше така, не би
се получило протриване почти цялата странична дължина на автомобила и мотористът
не би се озовал под този ъгъл, под който се е озовал в страничния банкет. Поддържа
възражението си, че произшествието се дължи изцяло на водача на мотоциклета.
Съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може да прави
възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на
застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде
установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от
последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер –
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен
спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от
ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията
на обратно пълно доказване.
В настоящия случай не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП –
25.06.2021 г., по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
3
отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица №
BG/02/121001051978, валидна от 16.04.2021 г. до 15.04.2022 г., ЗД „Б.И.“ АД е
застраховало гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек
„Ситроен Ц5“, с рег. № *******, включително и на водача Х. П. К.. Този факт е приет
за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с
определението от 06.04.2022 г.).
Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически
факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Страните не спорят, че на 25.06.2021 г., около 18.00 часа, в гр. С., на ул.
„Биримирски извор“, е реализирано пътно-транспортно произшествие между лек
автомобил „Ситроен Ц5“, с рег. № *******, управляван от Х. П. К. и мотоциклет
„Пиаджо Априлия“, с рег. № *******, управляван от ищеца О. Б. В..
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника се установява от представения по делото
Протокол за оглед на местопроизшествие (л. 31 и сл.), съставен на 25.06.2021 г. от
полицейски инспектор при О„ПП“ – СДВР, в съответствие с чл. 155, чл. 156, и чл. 128-
130 НПК. Протоколът има характера на официален свидетелстващ документ, с
обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените
обстоятелства при огледа на произшествието.
Настъпването на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, се установява и от представения
Констативен протокол за ПТП № К-287/25.06.2021 г., съставен от дежурен ПТП -
О„ПП“ – СДВР, който също е посетил мястото на ПТП (л. 4).
Като причини и обстоятелства в Констативния протокол е посочено, че на
25.06.2021 г., около 18.00 часа, в гр. С., лек автомобил „Ситроен Ц5“, с рег. № *******,
управляван от Х. П. К., се движи по ул. „Биримирски извор“, с посока на движение от
ул. „Хоризонт“ към бул. „Илиянци“, като срещу номер 60 участва в ПТП с
изпреварващия го от ляво мотоциклет „Пиаджо Априлия“, с рег. № *******,
управляван от О. Б. В..
В Констативния протокол е посочено, че свидетел на ПТП е К. М. К..
По случая е било образувано досъдебно производство № 11195/2021 г. по описа
на СРТП-ОР-СДВР, пр.пр. № 21538/2021 г. по описа на СРП.
С постановление от 09.11.2021 г. на прокурор при СРП (л. 40), производството
по ДП № 11195/2021 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр.пр. № 21538/2021 г. по описа
на СРП, е било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК, вр. чл. 243, ал. 1, т. 1, и
чл. 199 НПК - след като е прието, че причина за настъпилото ПТП са субективните
действия на водача на лек автомобил „Ситроен“, че в следствие на настъпилото
4
произшествие на О. Б. В. е причинена средна телесна повреда и след като същият е
заявил, че желае наказателно производство да бъде прекратено. Препис от
постановлението е изпратен на Отдел „Пътна полиция“ – СДВР за преценка наличието
на административно нарушение по ЗДвП.
Относно механизма на ПТП, по делото са събрани гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите К. М. К. (който е посочен, като свидетел на ПТП в
Констативния протокол) и Х. П. К., който при настъпване на процесното ПТП е бил
водача на лек автомобил „Ситроен Ц5“, с рег. № *******.
Свидетелят К. М. К. заявява (л. 50 и сл.), че познава О. В. от 8 години, двамата
били колеги – ищецът бил водач на служебни кучета, а свидетелят работел в Конна
полиция. Всеки ден, двамата се прибирали от работа по един и същи маршрут. К. сочи,
че е бил свидетел на процесното ПТП. Този ден, двамата с ищеца се прибирали от
работа, като свидетелят управлявал автомобила си (л.а. „Форд Мондео“) след ищеца,
който управлявал скутер. Времето било хубаво - слънчево, ясно, светло, сухо.
Движили се по ул. „Биримирски извор“. Пред автоморга „Вичони“, ищецът „тръгнал“
да изпреварва л.а. „Ситроен“. Автомобилът изведнъж отбил вляво и със странична си
част - предната врата на шофьора и задната врата откъм шофьора, закачил мотора на
О. и той паднал. При предприемане на маневрата вляво от страна на автомобила,
мотоциклетът се намирал до него вляво. Движили се със скорост около 30 – 40 км./ч.
След катастрофата, свидетелят останал на място.
Свидетелят Х. П. К. заявява, че помни много добре всичко, което се е случило
на 25.06.2021 г. К. управлявал лек автомобил „Ситроен Ц5“ в гр. С., по ул.
„Биримирски извор“, в посока от „Бенковски“ към „Металснаб“ или към „Илиенско
шосе“. Произшествието станало около 17 ч. Времето било слънчево, нямало мъгла или
дъжд. Пътят, по който свидетелят се движел, бил разкопан за ремонт и скоростта, с
която се движел, нямало как да е повече от 15 – 20 км./ч. Отделни ленти нямало,
целият път бил разкопан. Колите се движели между дупките наляво и надясно, „на зиг
– заг“. На пътния участък нямало табели, че пътят е в ремонт. Дупките били големи и
трябвало да се заобикалят зигзагообразно, в порядък на около 300 метра. Нямало други
автомобили към момента на инцидента.
Свидетелят се движел в средата на дясната лента. В неговата посока имало
само една лента.
Свидетелят сочи, че след една от дупките е „изправил“ колата и до него се
появил успоредно мотоциклетист, който ударил с ръката огледалото на св. К., загубил
равновесие и паднал. Свидетелят спрял веднага от дясната страна. В този момент, К. се
движел направо точно след дупка. Уточнява, че мотоциклетът е имал спойлер, с който
ударил задната врата на автомобила на свидетеля, който бил в дясната част на
платното. Мотористът минал съвсем близо до него, като не може да каже как се е
5
движел моториста. С предната гума не ударил колата на свидетеля, той бил на около 80
см.
Свидетелят заявява, че „далеч“ назад зад него се е движел колега майор на
мотоциклетиста. В момента на инцидента той пристигнал при него и го питал какви ги
върши. Според свидетеля, първият протокол, който полицаите съставили, бил скъсан
от тях. Написали втори протокол. Мотористът бил колега с полицаите и бил от същата
служба на мотобатальона.
По делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза
(АТЕ) – допълнена от вещото лице след разпита на св. К.. Вещото лице, след като се е
запознало с представените по делото доказателства, е констатирало, че процесното
ПТП е настъпило на ул. „Биримирски извор“ в района на № 60, в лявата пътна лента,
считано в посока към бул. „Илиянци“.
Посоката на движение на лек автомобил „Ситроен Ц5“ по ул. „Биримирско
шосе“ е била от ул. „Хоризонт“ към бул. „Илиянци“. Скоростта на движение на лекия
автомобил преди ПТП и преди удара е била около 30 км./ч.
Посоката на движение на мотоциклет „Пиаджо Априлия“ по ул. „Биримирско
шосе“ също е била от ул. „Хоризонт“ към бул. „Илиянци“. Скоростта на движение на
мотоциклета преди ПТП и преди удара е била около 40 км./ч.
Няма данни за наличие на пътни знаци, следователно разрешената скорост е 50
км/ч. Двете МПС са се движили по-бавно защото пътят е с наличие на дупки от
фрезоване.
Мястото на удара между мотоциклет „Пиаджо Априлия“ и л.а. „Ситроен Ц5“
по дължина пътя е било на около 4 метра преди линията на ориентира, а по широчина
– на 3.50 – 36х .55 метра вляво от десния край на платното за движение или на 2.95
метра вдясно от левия му край.
Според ВЛ по АТЕ, водачът на л.а. „Ситроен Ц5“, приближавайки дупки от
фрезоване на асфалта е предприел S-образна маневра за престрояване наляво, за да
заобиколи дупките в десния край на платното за движение, като премине и покрай
дупките в левия му край.
На въпроса как от техническа гледна точка би могло да се избегне настъпването
на ПТП, ВЛ е посочило, че спрямо момента на започване на завиване на л.а. Ситроен
наляво и двамата водачи не се имали възможност да предотвратят удара чрез
аварийно спиране.
Отстоянието на мотоциклета от мястото на удара към момента в който л.а.
Ситроен е започнат да завива наляво е около 13,3 метра.
След като, според свидетеля (К. М. К.), първи е навлязъл в лявата лента
мотоциклетът, водачът на л.а. Ситроен, при приближаване на видимите дупки е
имал възможност да огледа ситуацията назад чрез лявото си огледало и е могъл
да види застигащия и изпреварващия го мотоциклет. Трябвало е да намали
скоростта си и ако е необходимо да спре пред дупките. В краен случай да премине
6
през тях, тъй като скоростта му е била ниска.
ВЛ е посочило, че тъй като скоростта на мотоциклета 30 км/ч. и е по-ниска от
допустимата 50 км/ч., в случая не се изчислява така наречената технически безопасна
скорост, защото тя няма смисъл. След като скоростта, с която е настъпил удара е по-
ниска от допустимата, винаги безопасната ще е по-ниска от действителна с няколко
км/ч, ако ударът е настъпил с 20 км/ч безопасната е още по-ниска, ако при удара е 5
км/ч безопасната е още по ниска и т.н. Поради тази причина при непревишена скорост
не се изчислява безопасна.
Водачът на мотоциклет Пиаджо е имал възможност да предотврати удара чрез
спиране, ако водачът на Ситроен преди да предприеме маневрата заобикаляне на
препятствие е подал ляв пътепоказател 2-3 сек преди да предприеме завиване наляво.
След разпита на свидетеля Х. П. К., ВЛ е съобразило показанията му и е
допълнило заключението си, като е констатирало, че в тези показания има някои
разлики по отношение на механизма на ПТП. Констатирало е също, че водачът е
посочил по-ниска скорост на автомобила си 15 -20 км./ч., от приетата в експертизата 30
км/ч. и е приел, че с оглед възрастта му 77 г., посочената от скорост е възможна.
Според вещото лице, обаче, твърдението на водача, че ударът е настъпил
след заобикаляне на дупка, когато автомобилът се е върнал в средата на дясната си
пътна лента, не съответства на разположението на л.а. Ситроен след спиране и ПТП.
Вещото лице е направило подробен и задълбожен анализ на установените по
делото обективни данни (разположение на МПС, скорост и др.), необходимото време
за реакция, както и уврежданията по лекия автомобил - надирания върху двете леви
врати, които са в посока отзад напред и почти по цялата им дължина. ВЛ е посочило,
че надиранията основно са разположени в долната част на вратите. Най-долните са
получени от ауспуха на скутера. Предната част на веждата на задния ляв калник е
изкъртена, вероятно от дясна стъпенка или спойлера на мотоциклета. Само 2 къси
надирания са в горната част на задната врата, които вероятно са от дясната ръкохватка
на скутера. Тази относително голяма продължителност на надиране съответства на
успоредно движение на мотоциклета и автомобила. Пради тази причина, ВЛ е
разработило варианти на удара по време, когато л.а. Ситроен се е движил успоредно на
оста на пътя между левите и десните дупки.
Според вариант 1 и вариант 2 (обозночени в АТЕ като У1 и У2),
съприкосновението (ударът) между мотоциклета и лекия автомобил е настъпил в
левия край на платното - при извършена маневра от автомобила за престрояване
наляво, за да заобиколи дупките в десния край на платното за движение, като премине
и покрай дупките в левия му край.
Според вариант 3 и вариант 4 (обозночени в АТЕ като У3 и У4),
съприкосновението (ударът) между мотоциклета и лекия автомобил е настъпил в
дясния край на платното, след дупките, при скорост на автомобила според св. К.,
съответо 15 км./ч. и 20 км./ч.
Според АТЕ, ударът, както твърди водачът на л.а. Ситроен, описан в АТЕ
като УЗ и У4 са нереални. При 15 км/ч., вариант 3 (У 3) е теоретично възможен, но
7
водачът трябва да върти волана като опитен състезател, а той е на 77 години. Той ще
изпълни маневрата много по-плавно и за по-голямо разстояние. У4 е нереален, защото
водачът не може да спре автомобила Ситроен в мястото където е намерен. Освен това,
няма никаква логика, мотоциклетистът, който е в критична ситуация и след като е
преминал двете последни дупка, да завие надясно и да удари Ситроена.
В АТЕ е посочено, че към началото на завиването на л.а. Ситроен наляво,
мотоциклетът, движейки се с 40 км/ч. се е намирал на 26 метра преди мястото на удара
(при У1). Това, отстояние 26 метра е по-голямо от опасната зона за спиране 23 метра на
мотоциклета, от което следва, че при място на удара при вариант 1 и вариан 2 (У1 и
У2), ударът за мотоциклетиста е предотвратим.
Вещото лице е посочило, че по делото няма обективни данни (следи от гуми,
отломки, надирания по асфалта и др.), за да се опредеи точното място на удара по
дължина на пътя. Вещото лице е разработило варианти на предотвратимостта на удара
от гл.т. на мотоциклетистта, според които ако мястодо на удара, по ширина на
пътното платно е преди дупките от фрезоване на асфалта, мотоциклетистът не е имал
възможност да спре и да предотврати удара, а ако мястото удара е след тях (наравно с
тях) ударът е бил предотвратим за мотоциклетиста.
В открито съделно заседание на 31.10.2022 г., вещото лице по АТЕ е осочило,
че успоредно движение между мотоциклета и автомобила се определя от наличните
надирания по левите врати на л.а. Ситроен. Това надиране обхваща почти цялата
дължина на двете врати, около 80%, което говори, че за определено време те са се
движели успоредно.
Според ВЛ, успоредно движение може да се получи и в процеса на завиване,
защото те просто трябва да следват една траектория.
ВЛ отново заявява, че няма как да определи мястото на удара, което основно
трябва да се определи по дължина на пътя по някакъв начин.
ВЛ отново заявява, че удар три и удар четири (вариант 3 и вариант 4) не са
реални и не ги приема за възможни, защото мотоциклетистът във всички случаи трябва
да премине между дупките, и няма никакво основание да се отклони, за да се блъсне в
автомобила, който се и движил бавно.
Мотоциклетистът е могъл да подсигури странично разстояние от автомобила,
така че да не се зажули в него, ако е навлязъл в дупките от лентата за насрещно
движение.
По делото е прието заключението по съдебно-медицинската експертиза (СМЕ).
Вещото лице, след като се е запознало с представената по делото медицинска
документация, е приело, че при процесното ПТП, ищецът е получил следното
увреждане:
8
Многофрагментно счупване на костите на дясната подбедрица в долната й
част.
На ищеца е било проведено оперативно лечение, изразяващо се в открито
наместване на фрактурата и фиксация на фрагментите с плака и винтове.
ВЛ по СМЕ е констатирало, че в представената по делото епикриза от
УМБАЛСМ „Н. И. ПИРОГОВ“ ЕАД, „Първа клиника по ортопедия и травматология“
е описано, че при приемане в болничното заведение на 25.06.2021 г., ищецът е бил в
добро общо състояние. „Десен долен крайник - с нарушена функция; Подбедрица -
болезнена, оточна, деформирана и с патологична подвижност“.
Видно от СМЕ, вида на счупването, определя и начина на лечение и евентуално
вида на оперативната намеса. В конкретния случай, счупването е било
многофрагментно - с наличие на няколко костни фрагмента. Фиксирането на тези
фрагменти един към друг се извършва с допълнителни винтове извън плаката - така
наречените интерфрагментарни винтове.
Относно продължителността на лечението, ВЛ е посочило, че при нормално
протичане на лечебния процес без усложнения, възстановителният период при такъв
вид увреждания е около 7-8 месеца.
Относно претърпените болки и страдания, ВЛ е посочило, че през периода на
лечение, ищецът е търпял болки и страдания, като първите 2 месеца, болките са били с
по голям интензитет. Възможно е ищецът да изпитва болки в областта на счупването и
за в бъдеще при физическо натоварване и смяна на времето.
Заключенията по АТЕ и СМЕ са изготвени от вещи в съответната област на
науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за чиято професионална
компетентност и добросъвестност не са налице основания за поставянето им под
съмнение. Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите лица са съобразили
всички обективни данни по делото, поради което и съдът не намира основание да се
съмнява в тяхната правилност и ги кредитира
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката М. М.
В., която е съпруга на ищеца. Свидетелката сочи, че след процесното ПТП е видяла
съпруга си в „Пирогов“. Той бил на носилка, оплаквал се от силни болки в крака, имал
сериозно нараняване и на дясната ръка. Останал му белег. Оказало се, че има счупване
и постъпил в „Пирогов“ за операция. Докато бил в болницата не можел да се обслужва
самостоятелно. Свидетелката му носела разни неща, лекарствата му, сок, хигиенни
неща. Ищецът не можел да става от леглото, имал болки. Не му разрешавали да ходи.
Трябвало да изчака няколко дни, за да му направят операцията.
След като се прибрал в дома си, ищецът не можел да става от леглото за около 4
месеца. На по-късен етап, използвал проходилка и патерици. Приемал лекарства,
9
изпитвал болки през този период.
Свидетелката сочи, че съпругът й е бил много жизнен човек и (след травмата) е
бил „като вързан“. Бил зле и психически. Имал психическа травма, тъй като
ограниченията му продължавали почти цяла година. Все още се оплаквал, кракът му
оттичал, имал болки, накуцване и не можел да върви нормално, бил изнервен.
При така установените факти, съдът приема, че се установяват всички
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД
не беше опровергавана. Водачът Х. П. К. е действал противоправно, тъй като е
нарушил разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), предвиждащи, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например ….. да се отклони надясно или наляво по
платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, ……. преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение (ал. 1) и при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло
или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея (ал. 2). Видно от АТЕ, водачът на л.а. „Ситроен Ц5“,
приближавайки дупки от фрезоване на асфалта е предприел S-образна маневра за
престрояване наляво, за да заобиколи дупките в десния край на платното за движение,
като премине и покрай дупките в левия му край. Водачът на л.а. Ситроен, при
приближаване на видимите дупки е имал възможност да огледа ситуацията назад чрез
лявото си огледало и е могъл да види застигащия и изпреварващия го мотоциклет.
Трябвало е да намали скоростта си и ако е необходимо да спре пред дупките. В краен
случай да премине през тях, тъй като скоростта му е била ниска.
Действително, показанията на разпитаните по делото свидетели относно
процесното ПТП, са противоречиви.
На първо място, и двамата свидетели сочат, че мотоциклетът, управляван от
ищеца и л.а. „Ситроен“, управляван от св. К., са се движили по ул. „Биримирски
извор“, в посока към „Илиенско шосе“. Установено е също, че времето е било ясно и
сухо, в близост до участниците в ПТП е нямало друго МПС (св. К. е бил назад зад
тях), както и че пътната настилка е била с дупки от фрезоване (за ремонт).
Според свидетеля К. М. К., пред автоморга „Вичони“, ищецът е „тръгнал“ да
изпреварва л.а. „Ситроен“. Автомобилът изведнъж отбил вляво и със странична си част
- предната врата на шофьора и задната врата откъм шофьора, закачил мотора на О. и
той паднал. Този свидетел сочи, че при предприемане на маневрата вляво от страна на
автомобила, мотоциклетът се намирал до него вляво.
Свидетеля Х. П. К. пък заявява, че се е движел в средата на дясната лента, че
10
след една от дупките е „изправил“ колата и до него се появил успоредно
мотоциклетист, който ударил с ръката огледалото на св. К., загубил равновесие и
паднал. Свидетелят спрял веднага от дясната страна. В този момент, К. се движел
направо точно след дупка.
Соченото от св. Х. К. е представено в АТЕ като вариант 3 и вариант 4
(обозначени в АТЕ като У3 и У4), при които, съприкосновението (ударът) между
мотоциклета и лекия автомобил е настъпил в десния край на платното, след дупките,
при скорост на автомобила според св. К., съответно 15 км./ч. и 20 км./ч. Според АТЕ,
обаче, ударът, както твърди водачът на л.а. Ситроен, описан в АТЕ като вариант 3
и вариант 4 (УЗ и У4) са нереални. При 15 км/ч., вариант 3 (У 3) е теоретично
възможен, но водачът трябва да върти волана като опитен състезател, а той е на 77
години. Той ще изпълни маневрата много по-плавно и за по-голямо разстояние. У4 е
нереален, защото водачът не може да спре автомобила Ситроен в мястото където е
намерен. Освен това, няма никаква логика, мотоциклетистът, който е в критична
ситуация и след като е преминал двете последни дупка, да завие надясно и да удари
Ситроена. Вещото лице категорично е посочило, че твърдението на водача, че
ударът е настъпил след заобикаляне на дупка, когато автомобилът се е върнал в
средата на дясната си пътна лента, не съответства на разположението на л.а. Ситроен
след спиране и ПТП
Поради това, съдът не кредитира показанията на св. К., в тази част, а кредитира
показанията на свидетеля К. М. К., независимо, че същият е колега на ищеца (а и на
полицаите, съставили Констативния протокол, в който изобщо не е посочено кой е
виновен за ПТП). Показанията на св. К. са дадени под страх от наказателна
отговорност, този свидетел е възприел непосредствено настъпилото ПТП, показанията
му кореспондират на възможностите на настъпване на ПТП, описани в АТЕ, и липсват
доказателства, които да ги опровергават, поради което и съдът им дава вяра и ги
кредитира. Ето защо, съдът приема, че съприкосновението (ударът) между
мотоциклета и лекия автомобил е настъпил в левия край на платното - при
извършена маневра от автомобила за престрояване наляво, за да заобиколи дупките в
десния край на платното за движение, като премине и покрай дупките в левия му край -
вариант 1 и вариант 2 (обозначени в АТЕ като У1 и У2). След като, според свидетеля
К., първи е навлязъл в лявата лента мотоциклетът, водачът на л.а. Ситроен, при
приближаване на видимите дупки е имал възможност да огледа ситуацията назад чрез
лявото си огледало и е могъл да види застигащия и изпреварващия го мотоциклет.
Трябвало е да намали скоростта си и ако е необходимо да спре пред дупките. В краен
случай да премине през тях, тъй като скоростта му е била ниска. Като не е предприел
дължимото поведение е реализирал посоченото противоправно деяние. Следователно,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ ЗД „Б.И.“ АД дължи да заплати обезщетение за доказаните
11
неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадал се явява О. Б. В. (чл.
478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди, съдът намира следното:
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда
да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и
страдания, продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие
за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за
здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна
практика на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление №
17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и
характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване
на фактическата страна на спора; необходимостта от чужда помощ за задоволяване на
елементарни битови потребности на ищеца в периода след ПТП; общата
продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията, които е
търпял пострадалия, възрастта на ищеца към датата на ПТП – 56 години, както и
отражението, което е дало процесното ПТП върху живота на ищеца. Предвид всички
тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са оказали и
ще окажат върху начина на живот на О. Б. В., съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 40 000
лева.
При това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика
по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение №
12
159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г. по т.
д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о.,
решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение №
153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. №
762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ
ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с
настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия,
което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на
ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС
(решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т.
д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г.,
решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е
прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването подлежи
на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД
цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
Освен това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения
на ЗДвП от страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само
ако се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването подлежи
на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД
13
цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по
т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на
ВКС, ІІ ТО също е прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа
разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и
бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият
е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В настоящия случай, ответникът твърди, че О. Б. В. е допринесъл за
настъпване на уврежданията, тъй като се движел с несъобразена и с превишена
скорост, не е подсигурил достатъчно странично разстояние от автомобила, който
изпреварва, в нарушение на чл. 42, ал. 2 ЗДвП, като с това поведение е създал риск за
ПТП и е допринесъл на настъпването му и за силата на удара. Превишената скорост
довела до по-голяма сила на удара и поставила водача на мотоциклета в невъзможност
да го избегне. Ищецът следвало да съобрази поведението си, включително с наличието
и скоростта на автомобил, който е създавал непосредствена опасност. Ответникът сочи,
че при проявена елементарна грижа и инстинкт за самосъхранение, ищецът е могъл да
избегне удара, но не го е сторил.
Видно от АТЕ, скоростта на мотоциклета е била 30 км/ч. – т.е. по-ниска от
допустимата 50 км/ч., поради което и не се изчислява така наречената технически
безопасна скорост, защото тя няма смисъл. Поради това, възражението на ответника, че
ищецът се е движел с превишена скорост, е неоснователно.
По изложените по-горе съображения, посочените в АТЕ вариант 3 и вариант 4
(У 3 и У 4) са невъзможни, поради което и процесното ПТП е настъпило, като водачът
на л.а. „Ситроен Ц5“, приближавайки дупки от фрезоване на асфалта е предприел S-
образна маневра за престрояване наляво, за да заобиколи дупките в десния край на
платното за движение, като премине и покрай дупките в левия му край (вариант 1 и
вариант 2). В този случай, видно от АТЕ, и двамата водачи не се имали възможност
да предотвратят удара чрез аварийно спиране. В АТЕ е посочено също, че към
началото на завиването на л.а. Ситроен наляво, мотоциклетът, движейки се с 40 км/ч.
се е намирал на 26 метра преди мястото на удара (при У1). Това, отстояние 26 метра е
по-голямо от опасната зона за спиране 23 метра на мотоциклета, от което следва, че
при място на удара при вариант 1 и вариант 2 (У1 и У2), ударът за мотоциклетиста е
предотвратим. Видно от АТЕ, обаче, водачът на мотоциклет Пиаджо е имал
възможност да предотврати удара чрез спиране, ако водачът на л.а. Ситроен преди
да предприеме маневрата заобикаляне на препятствие е подал ляв пътепоказател 2-3
14
сек преди да предприеме завиване наляво. По делото няма данни, че водачът на л.а.
Ситроен е подал ляв пътепоказател, поради което това условие за предотвратимост на
удара, от гл.т. на мотоциклетиста, не е налице. Ето защо, възражение на ответника, в
тази връзка, е неоснователно.
Както беше посочено по-горе, възражението за съпричиняване следва да е
доказано по нетърпящ съмнение начин, като е изключено съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Такова
предположение би било ако се приеме, че ищецът не е спазил необходимата странична
дистанция, тъй като според възприетите вариант 1 и вариант 2 (обозначени в АТЕ като
У1 и У2), съприкосновението (ударът) между мотоциклета и лекия автомобил е
настъпил в левия край на платното - при извършена маневра от автомобила за
престрояване наляво, за да заобиколи дупките в десния край на платното за движение,
като премине и покрай дупките в левия му край.
В заключение, възражението за съпричиняване е неоснователно, респ.
определеното обезщетение не следва да се намалява. Искът следва да се уважи за
сумата от 40 000 лева, а за разликата до пълния предявен размер, следва да се
отхвърли.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено
увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на
увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016г.),
обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по- късен
момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Съгласно чл. 106,
ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да
представи за установяване на основанието и размера на претенцията му. Допълнителни
доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела
да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от
датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по изречение
първо. Чл. 496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда
на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
15
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В настоящия случай, ищецът е заявил претенцията си пред застрахователя на
30.07.2021 г. Не се спори, че ответникът, не е определил и изплатил обезщетение. С
оглед установените по-горе факти и цитирани разпоредби, обезщетението за забава в
размер на законната лихва е дължимо върху посочената главница, считано от
30.10.2021 г.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 2269.50 лв. от общо направените разноски в размер на 2550 лв.
(2550 лв. х 0.89), в т.ч.: платена държавна такса (1600 лв., л. 9) и депозити за
експертизи (950 лв., л. 56 и л. 57).
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат С. К. Н.-К.а, сумата от 1539.70 лева –
адвокатско възнаграждение (1730 лв. х 0.89).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
320.10 лева от общо направените разноски в размер на 2910 лева (2910 лв. х 0.11), вкл.
платено адвокатско възнаграждение, с вкл. ДДС (2500 лв., л. 17), депозит за свидетел
(60 лв., л. 27) и депозит за АТЕ (350 лв., л. 59).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. *******, да заплати на О. Б. В., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. С., ж.к. „*******, *******, на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ,
сумата от 40 000 лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 25.06.2021 г., в гр.
С., ведно със законната лихва, считано от 30.10.2021 г. до окончателното плащане,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2269.50 лева – разноски по делото,
като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над
40 000 лева до пълния предявен размер от 45 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. *******, да заплати на адвокат С. К. Н.-К.А, с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., бул. „*******“ *******, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, сумата от 1539.70 лева – адвокатско възнаграждение.
16
ОСЪЖДА О. Б. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „*******, *******,
да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 320.10 лева – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
17