№ 53
гр. Провадия, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д.а Михайлова
при участието на секретаря П. В. Г.А
като разгледа докладваното от Д.а Михайлова Административно наказателно
дело № 20233130200113 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
на С. О. К. - ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 23- 0001286 /
14.12.2022г. на и.д.Директора на Регионална дирекция ”Автомобилна администрация”
-**** , с което му е наложено административно наказание " Глоба" в размер на 500
лева на основание чл.93 „в” ал.15 т.2 пр.2 от ЗАвП.
В жалбата се навеждат доводи за множество допуснати нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, чл.43 ал.5 от ЗАНН и
др., оспорва се компетентността на наказващия орган, извършването на нарушението,
както и са наведени доводи, че правота на защита на въз.К. е било нарушено , тъй като
предоставения му екземпляр от акта е бил нечетлив , а наложената глоба -
несъразмерно тежка и др.Поради тези и други доводи се иска цялостна отмяна на
постановлението.
В съдебно заседание , въз. К. ,редовно призован, не се явява, не се
представлява.След съдебното заседание са постъпили писмени бележки от надлежно
упълномощен процесуален представител , в които се преповтарят доводите, описани в
жалбата и отново се иска отмяна на постановлението.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата , а по същество
излага съображения за това, че постановлението е правилно, обосновано и
1
законосъобразно .Поради това и пледира да бъде потвърдено, като прави и искане за
присъждане на разноски за процесуално представителство.Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 21.11.2022г. около 07,30ч. въз.К. извършвал обществен международен
превоз на товари- земеделска техника, от **** до Р.България с влекач „Скания“ с рег.
№ ****, попадащ в обхвата на AETR , като се движел по автомагистрала „Хемус“. На
този пътен участък , на 100м. преди пътен възел ****, в изпълнение на служебните си
задължения се намирали служители на РД „АА“-****, един от които св. Б. И.. Те
спрели въз.К. за проверка.При нея се установило, че превозното средство е оборудвано
с аналогов тахограф „Siemens VDO“ , тип 1324.51001520300, № 01872718. Въз.К.
представил използвани през предходните дни тахографски листи.При тяхната проверка
св.И. установил, че в тахографския лист от 18.11.2022г. въззивникът не е посочил
датата на приключване на неговото използване.
Поради това св. И. съставил против въз.К. акт за установяване на нарушение за
това, че на 21.11.2022г. като водач извършва обществен международен превоз на
товари попадащ в обхвата на AETR , с т.а. „Скания“ с рег. № ****, оборудван с
аналогов тахограф, като не е посочил датата на приключване на тахографския лист,
поставен на 18.11.2022г. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.12 § 5
буква „б“ пр.1 от Приложение „Контролен уред“ от AETR във връзка с чл.78 ал.1 т.2
от ЗАвП. При личното предявяването на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
въз.К. не направил и не депозирал възражения.
Въз основа на съставения акт и писмените доказателства по преписката,
наказващият орган издал атакуваното постановление.С него била възприета изцяло
описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението - по
чл.12 § 5 буква „б“ пр.1 от Приложение „Контролен уред“ от AETR във връзка с чл.78
ал.1 т.2 от ЗАвП. За него на въз.К. , на основание чл.93 „в“ ал.15 т.2 пр.2 от ЗДвП,
била наложена „Глоба” в размер на 500лв. .
В хода на съдебното следствие бе разпитан св. Б. И.- актосъставител, чиито
показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно. От показанията
му стана ясно, че нарушението е установено при извършена проверка на използваните
тахографски листи.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно-наказателната преписка, приобщените в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства, които преценени в тяхната
взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги
кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Съдът счита, че жалбата е процесуално допустима , депозирана в законния
срок и от надлежна страна , поради което и е приета за разглеждане.
Наказателното постановление № 23-0001286 / 14.12.2022г. е издадено от
компетентен орган- от И.Д. Директора на РД „Автомобилна администрация”-****
2
към изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", съгласно заповед № РД-08-
30/24.01.2020г.на Министъра на транспорта , информационните технологии, копие от
която е приложена по преписката, поради което и възраженията в жалбата в тази
насока са неоснователни.Постановлението е издадено в шест месечния преклузивен
срок.Актът също е съставен в сроковете по чл.34 от ЗАНН. След предявяване на акта и
в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били депозирани възражения, съдържащи спорни
обстоятелства, нуждаещи се от разглеждане.Постановлението е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира
защитата. Посочена е нарушената материално- правна норма, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано . Обстоятелството, че връченият на въз.К.
екземпляр от акта е нечетлив по никакъв начин не е ограничило правото му на защита,
доколкото от една страна актът е бил предявен срещу подпис на нарушителя, а от
друга- за него е била налице обективна възможност да поиска и получи четливо копие.
Поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени
процесуални нарушения и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на
жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е констатирал
нарушение по чл.12 § 5 б.”б” пр.1 от AETR във връзка с чл.78 ал.1 т.2 от ЗАвП, като е
съотнесъл установените фактически положения към хипотезата на правната норма. В
чл.78 ал.1 т.2 от ЗАвП е въведено задължение водачите, при извършване на обществен
международен превоз да спазват изискванията на Европейска спогодба за работата на
екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози .
С чл.12 § 5 б.”б” пр.1 от AETR е вменено задължение за всеки член на екипажа да
записва в тахографския си лист датата и мястото в началото и в края на използване на
листа.От събраните по делото писмени и гласни доказателства и от тези, приложени по
преписката е видно, че в тахографския лист от 18.11.2022г. въз.К. не е посочил датата
на приключване на неговото използване. Това обстоятелство не се и оспорва. Поради
това съдът намира, че въз. К. е извършил описаното в акта и постановлението
нарушение.
Правилно административно-наказващия орган е приложил и санкционните
норми на чл.93 „в” ал.15 т.2 пр.2 от ЗАвП , където е предвидена санкция за водач на
моторно превозно средство, който не е попълнил на тахографския лист датата на
приключване на неговото използване, каквото виновно поведение в случая е налице.
Правилно административно-наказващият орган е наложил на въз.К. наказание „глоба”
в размер от 500лв., който е императивно предвиден в закона.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН.Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН „ маловажен случай“ е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице , с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая по делото
не са налице данни, от които да се направи извод, че настоящото нарушение се
3
отличава от останалите нарушения от този вид. За негово извършване е достатъчно
водачът да не е вписал датата на приключване на използването на тахографския лист,
каквото в настоящия казус е налице.За съставомерността на нарушението не се изисква
да са настъпили вреди за да се приеме, че тяхната липса обосновава по-ниска степен
на обществена опасност.Поради това и доколкото настоящото нарушение е типично за
съответния вид и не са установени обстоятелства, които да водят до извод, че
обществената му опасност е явно незначителна, съдът намира, че случаят не е
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление е
правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
„д“ от ЗАНН , съдът намира, че следва на РД „АА“-**** да се присъди
юрисконсултско възнаграждение .При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет на НБПП.На следващо място съдът взе предвид, че за
защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ,
предвижда възнаграждение от 80 лв. до 150лв. Поради това и като прецени
продължителността на делото и неговата сложност, съдът прецени, че следва да
определи на РД „АА“-**** юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 23- 0001286 / 14.12.2022г. на
и.д.Директора на Регионална дирекция ”Автомобилна администрация” -**** , с което
на С. О. К. е наложено административно наказание " Глоба" в размер на 500 лева на
основание чл.93 „в” ал.15 т.2 пр.2 от ЗАвП.
ОСЪЖДА С. О. К. - ЕГН ********** да заплати на РД „АА“-****
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-**** по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4