Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  114

 

                              гр.Пловдив, 27. 01. 2020 г.

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение, в закритото заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

 

                        Председател:   Светлана Изева 

                                                    Членове:  Радостина Стефанова

                                                                        Зорница Тухчиева 

 

Секретар   Петя Цонкова 

като разгледа   Докладваното от съдия Радостина Стефанова

възз.гр.д.№ 187/2019г. 

И  за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

Производството е по реда на чл.258 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Н.Г.Г., ЕГН – **********/наследник на първоначалния ищец С.С.Г., поч. на 03.06.2018г./, чрез адв. Г.С., против Решение № 455/08.02.2018г. на ПдРС -  III гр.с. по гр.д.№ 20826/2013г., допълнено с Определение № 2567/15.03.2018г. на осн. чл.248 от ГПК, с което е отхвърлен предявения иск против Д.В.Р., ЕГН - **********, А.В.Д., ЕГН - **********, К.В.К., ЕГН - **********, К.Л.К., ЕГН - **********, А.Т.Т., ЕГН  - **********, Д.А.Т., ЕГН - **********, В.А.Т., ЕГН - **********, Б.А.Т., ЕГН - **********, В.З. Г., ЕГН **********, А.З.К., ЕГН – **********, Е.Г.К., ЕГН - **********, Е.П.П., ЕГН - **********, Г.А.Ф., ЕГН - **********, Г.И.Г., ЕГН - **********, М.Г.И., ЕГН - **********, В.Н.К.,ЕГН **********, А.Д.Г., ЕГН - **********, Р.Г.С., ЕГН – **********, Л.Ц.Ф., ЕГН **********, Х.С.Ф., ЕГН - **********, Е.К.В., ЕГН - **********, Д.К.К. - ЕГН **********, В.Ц.Н., ЕГН - **********, Т.И.Ш., ЕГН - **********, М.И.П. ЕГН - **********, М.С.Ф., ЕГН **********, Е.Л.Ф., ЕГН - **********, Р.Л. А., ЕГН – **********, Т.Л.Ф., ЕГН - *********, З.Н.Я. - ЕГН - **********, С.И.П., ЕГН – **********, Н.Б.П., ЕГН - ********** и К.Б.А. с ЕГН - ********** и Л.С.К.,  ЕГН – **********, искове да се признае за установено на осн.чл.124 ал.1 от ГПК, че ответниците не са собственици на част от иглолистна гора в местността „Юрукалан-х.Здравец“, находяща се в землището на с.Г., ЕКАТТЕ 18277, община Куклен, в отдел 193, подотдел „к“- частна държавна собственост по Лесоустройствен проект от 1999 г. на Горско стопански участък „Бяла Черква“ на Държавно лесничейство- гр.Пловдив, подотдел 193-р по сега действащия ЛУП от 2009 г. на същия участък, представляваща имот № 006** по КВС на с.Г. с площ от 1,993 дка, при граници на имота: имот № 000293-залесена територия на МЗГ-ДЛ-ДЛС, имот № 006160- затревена нива на А. Г. К., имот № 000227- залесена територия на МЗГ-ДЛ-ДЛС, имот № 006202- индивидуално застрояване на К. Р. Р., както и е прекратено е производството по предявеното от Н.Г.Г., ЕГН – ********** /наследник на първоначалния ищец С.С.Г., поч. на 03.06.2018г./ искане за прогласяване за нищожно и незаконосъобразно Решение № 09054/14.06.2000 г. на ПК - Родопи като недопустимо; както и в частта за разноските. Моли да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да се уважат заведените искови претенции.

Въззиваемите страни Г.А.Ф. и Р.Г.С., депозират писмен отговор, че жалбата е неоснователна.

Въззиваемата страна Т.И.Ш., чрез назначения особен представител адв.В.Т. –М., депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна.

Въззиваемата страна А.Д.Г., чрез адв. Т.М., депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна.

Останалите въззиваеми страни не депозират писмени отговори.

 Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив първоначалният ищец С.С.Г. /поч. на 03.06.2018г., като след това е конституиран като страна – жалбоподател единствения й наследник Н.Г.Г., ЕГН – **********/, е завела искова молба, с която твърди, че е била собственик на вила № 61/84 „Албена“, построена в югозападната част на имот № 006** въз основа на Служебна бележка от 1962 г. на отдел „Архитектура и благоустройство“ при ГОНС-Пловдив. Подала заявление за придобиване на собственост върху предоставени за ползване гори и земи от горски фонд по §123, ал.4 от ЗИД на Закона за горите, заведено с вх.№ 1105/30.04.2002 г. на Държавно лесничейство- гр.Пловдив и до Министъра на земеделието от 13.02.2004 г. /на л.24/.  

Във връзка с подадена Декларация по §27 от ЗТСУ вх.№ 94-23-68/08.03.1999 г. е получен отговор с Писмо с изх.№ 94-23-68/06.04.1999 г. Във връзка с подадено заявление с вх.№ 10-09/99/16.04.1998 г. за придобиване на право на собственост върху земи в държавния горски фонд било отговорено с Писмо със същия изх.№ 10-99/99/30.12.1998 г. на ПК – Родопи /на л.25/.

 С Писмо изх.№ 947/15.04.2002г. /на л.26/ Директорът на Държавно лесничейство- гр.Пловдив я поканил да узакони постройката и правото на ползване на площта от държавния горски фонд. Освен това ищцата подала данъчна декларация през 2002 г.  /на л.27/ ; заплащала данъците и таксите.

    Като собственик на вилна постройка, построена през м.юли 1962 г., след снабдяване с констативен нотариален акт за собственост на постройките, ищцата подали заявление по §123 от ЗИД на ЗГ. По това административно производство се установявало, че вилните сгради са търпими съгласно § 16 от ПР на ЗУТ и узаконяеми съгласно §184. Прилагането на горните процедури по отношение частта от иглолистната гора в отдел 193, подотдел „к“ частна държавна собственост в границите на имот № 0006** било възпрепятствано от издаването на Решение № 09054/14.06.2000 г. на ПК, с което имотът е възстановен като земеделска земя на ответниците като наследници на К. Ф.Ф., поч.1926 г. Възразява, че посоченото решение на ПК - Родопи е нищожно, тъй като е постановено извън правомощията на административния орган по възстановяване на собственост върху земи, попадащи в приложното поле на ЗСПЗЗ, тъй като процесната територия не представлява земеделска земя или залесена или самозалесила се такава, вкл. и земеделска земя, за която собствениците не са възмездени и те са включени в държавния горски фонд. Същата е обозначена като иглолистна гора-частна държавна собственост по ЛУП от 1999 г. и по сега действащия ЛУП от 2009 г., което е било известно на ПК Родопи. Тази територия не била предадена на ПК за възстановяване по ЗСПЗЗ. Поради изложеното процесното Решение на ПК бил нищожно като издадено от некомпетентен орган. Поддържа, че издаденият ИАА е и незаконосъобразен, издаден в противоречие с императивната разпоредба на чл.10б, вр. чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, забраняваща възстановяване на собствеността върху земеделски земи, които са застроени или върху тях са проведени мероприятия, непозволяващи възстановяване на собствеността. В тази връзка твърди, че се касае за урбанизирана територия с изработен ПУП.

            В допълнителна Молба от 28.01.2016 г. /л.410 от делото/ ищцата заявява, че основава правния си интерес самостоятелно и на правото си на собственост на постройките и осъществяваното от тях владение на същите като фактическо състояние, ползващо се със самостоятелна защита съгл.чл.75 от ЗС.

Ответниците А.Д.Г., Г.А.Ф. и Р.Г.С.,  чрез адв. В. Д. –Г., са депозирали Писмен отговор по чл.131 от ГПК / на л.157, том 1/, с който са оспорили изцяло предявените искове.  Прилагат препис от Решение № 09054/14.06.2000 г. на ПК – Родопи, скици, препис от окончателно Решение от 01.08.1995г., постановено по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ  по гр.д.№ 2651/1994г. на ПдРС – VII гр.с. /четлив препис на л.465, том 2/, 2 бр. удостоверения, изд. от Областна дирекция „Земеделие и гори“ – Пловдив, съответно от 02.05.2007г. и от 11.06.2007г. /на л.165 и л.166, том 1/.

Ответниците М.С.Ф., Р.Л. А. и Т.Л.Ф., чрез адв. А.О.,  са депозирали Писмен отговор по чл.131 от ГПК /на л.250 и сл., том 2/, с който са оспорили изцяло исковете. Поддържат, че дори и да е налице вилна постройка, собственост на ищцата, сам по себе си този факт не съставлява пречка за възстановяване на собствеността на земята.  

Ответниците В.Ц.Н., Е.К.В., Д.К. К., Х.С.Ф., Л.Ц.Ф. и В.Н.К., чрез адв. М., депозират Писмен отговор по чл.131 от ГПК /на л.255 и сл., том 2/, че считат исковете за основателни, като изтъкват, че не са създавали пречки, неудобства и притеснения на ищцата за ползване на имота.

Ответникът Т.И.Ш., чрез назначения особен представител адв. В.Т. – М., депозира Писмен отговор по чл.131 от ГПК  /на л.263, том 2/, че оспорва изцяло исковите претенции като недопустими, евентуално – като неоснователни.

В хода на производството са приложени документите, които са цитирани в исковата молба, пълната преписка по издаденото Решение № 09054/14.06.2000 г. на ПК – Родопи, /на л.411 и сл., том 2/, включително и заявление с вх.№ 82054/15.09.1991г. /на л.434, том 2/, подадено от С. П., като наследник на К. Ф.Ф..

Представено е и заверено копие от влязло в сила Решение № 999/11.06.2012г. на ПдОС – IX гр.с. по възз.гр.д.№ 1130/2012г. /на л.48 и сл., том 1/, постановено по аналогичен случай за частта от иглолистна гора в м.“Юрукалан/х.Здравец“ за съседния имот  № 0061* по картата на землището, по което съдът е уважил предявените искове по чл.124 ал.1 от ГПК на собственици на вилни постройки. С Определение № 35/01.02.2013г. на ВКС – II г.о. по гр.д.№ 31/2013г. е оставена без разглеждане подадената касационна жалба срещу въззивното решение и е прекратено производството, тъй като същото не е подлежало на касационно обжалване предвид нормата на чл.280 ал.2 от ГПК – за граждански дела с цена на иска до 5 000 лв.  

В хода на производството е допусната СТЕ /комплексна геодезическа и лесотехническа експертиза/, изготвена от в.л. инж. – геодезист Б. Й. и от в.л. инж. А. Д. /приложена на л.369 и сл., том 2/. Заключението е прието в първото съдебно заседание на 24.11.2015г. /протокол – на л.398, том 2/, като не е оспорено от страните по делото.

В същото съдебно заседание е разпитан св.Т. С. К., без родство, доведен от ответниците А.Д.Г., Г.А.Ф. и Р.Г.С..

В съд. заседание на 28.01.2016г. /протокол – на л.446, том 2/ са разпитани свидетелите на ищците Х. Д. М., без родство,  и  А. Д. Т., без родство.

По делото са  приложени също Писмо с изх.№ ПО-06-145/ 11.03.2016г. от ОД „Земеделие“ /на л. 458, том 2/, Протокол от 15.03.1994г. на комисия към ПК – Родопи, с който е предложено на осн. чл.10 ал.5 от ЗСПЗЗ, селскостопанските имоти, които са самозалесени и залесени по т.1 картотекирани и лесоустроени като гори към ДГФ без основание, да бъдат изключени от ДГФ и върнати към ССФ и възстановят на бившите им собственици. Залесените площи по т.2 и т.3 са създадени върху ССФ и по доказана собственост се връщат на собствениците.  

Към делото са приложени изисканите и допълнително изпратените с Писмо с изх.№ ПО -06-212/03.06.2016г. от ОД „Земеделие“  - Пловдив документи, изброени по опис /на л.502 и сл., том 2 и продължение – на л.519 и сл., том 3/, приети в съд. заседание на 06.06.2016г. /протокол – на л.522, том 3/, включително аерофотоснимки и ортофотокарти.  

Предвид новоприложените документи, е допусната втора СТЕ /комплексна геодезическа и лесотехническа експертиза/ изготвена от в.л. инж. – геодезист Б. Г. и от в.л. инж. А. Д. /приложена на л.603 и сл., том 3/. Заключението е прието в съдебно заседание на 15.12.2016 г. /протокол – на л.630, том 3/, като не е оспорено от страните по делото. Към заключението са приложени снимков материал – ортофотокарта от 1965г. и снимков материал – ортофотокарта от Google  eart  – 06.12.2016г.

С Определение № 495/18.01.2017г. на Районен съд –Пловдив /на л.658 и сл., том 4/ производството по гр.д.№ 20826/2013г. е прекратено като недопустимо поради липса на правен интерес.

С Определение № 2432/13.10.2017г. на ПдОС – IX гр.с. по възз.ч.гр.д.№ 2273/2017г. е отменено Определение № 495/18.01.2017г. и е върнато делото за продължаване на процесуалните действия.

Районен съд –Пловдив, за да постанови процесното атакувано Решение № 455/08.02.2018г. / на л.787 и сл., том 4/, излага основни съображения, че с оглед Определение № 2432/13.10.2017г., постановено по възз.ч.гр.д.№ 2273/2017 г. по описа на ПдОС – IX гр.с., за ищцата е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост, поради което допустимостта на производството в тази част не подлежи на обсъждане. Посочва, че относно исковата претенция на ищцата за прогласяване за нищожно и незаконосъобразно на Решение № 09054/14.06.2000 г. на ПК - Родопи, същата е недопустима и производството в тази част подлежи на прекратяване. Аргументира, че оспорването на административни актове, какъвто е решението на ПК за възстановяване на право на собственост, се осъществява по реда на АПК и то само от лица, които са страни по административната преписка. Всички лица, чийто интереси се засягат от реституционното решение могат да защитят правата си по реда на косвения съдебен контрол съгласно нормата на чл.17, ал.2 от ГПК, тоест, в рамките на това исково производство, като съдът може да обсъди възраженията на ищцата за нищожност и незаконосъобразност на административния акт, но не би могъл нито да го прогласи за нищожен, нито да го отмени като незаконосъобразен. Преписката пред ПК - Родопи е образувана по заявление вх.№ 82054/15.09.1991 г. от С. А.П., за възстановяване на земеделски земи на наследниците на К. Ф.Ф., бивш жител ***. В заявлението, под № 10 е заявена за възстановяване нива от 2 дка в м.“Юрукалан“ в землището на с.Г.. Постановеният първоначално отказ за част от заявените имоти, в т.ч. и за процесния, е бил обжалван и с Решение от 01.08.1995 г. по гр.д.№ 2651/1994 г на ПдРС, постановено на осн.чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, е признато правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне върху земите на наследниците на К. Ф.Ф.. В изпълнение на съдебното решение е издадено оспорваното Решение № 09054/14.06.2000 г. на ПК - Родопи. Затова ефектът на реституцията върху процесния имот е настъпил с постановяване на съдебното решение по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ.

        Основният спор по делото е бил свързан със законосъобразността на реституцията на имота, тоест е дали същият е попадал под режима на ЗСПЗЗ.

Районният съд изтъква, че характерът на имота като земеделски, тоест подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ или като селищен се определя нормативно от  чл. 2 от ЗСПЗЗ. Съгласно този текст земеделски имоти са тези, които са предназначени за земеделско ползване и /кумулативно/ не се намират в границите на населени места и селищни образувания, определени с подробен устройствен план, или околовръстен полигон, не са включени в горски фонд и не са застроени със сгради на промишлени предприятия, почивни, или здравни заведения, религиозни общности, или други обществени организации, нито представляват дворове, или складови помещения към тях.

Посочва се, че законодателят е определил с нормата на  чл. 2 приложното поле на ЗСПЗЗ, като изхожда от сегашното състояние на имотите, а с нормата на чл. 10, е дефинирал кои имоти подлежат на реституция, като е изходил от различни хипотези към момента на колективизацията.

В чл.10, ал.5 от ЗСПЗЗ е уредено право на възстановяване на собствеността върху залесени и самозалесили се земеделски земи, включително и върху земеделските земи, за които собствениците не са възмездени и те са включени в Държавния горски фонд, с изключение на горските разсадници и полезащитните горски пояси.

В чл.10, ал.9 от ЗСПЗЗ е предвидена възможност по искане на собствениците да се възстановява правото на собственост върху земите, одържавени като гори, които впоследствие са преобразувани в земеделски земи.

Районният съд, аргументира, че анализът на нормативната уредба налага извод, че меродавна относно приложимия реституционен закон е принадлежността на съответния имот към земеделския или горския фондове и то към момента на реституцията, а не непременно към момента на одържавяването. Ето защо от значение за спора е дали процесният имот е принадлежал /бил е включен/ в Държавния горски фонд към датата на постановяване на реституционното решение през 1995 г. В тази връзка се посочва, че според действащата към релевантния период разпоредба на чл. 2, ал. 2 от ЗГ /отм./ - „Горски фонд“ по смисъла на този закон е територията, предназначена основно за гори, обхващаща гори и храсти, както и земите за залесяване и недървопроизводителните земи, посочени в кадастъра. Включването или изключването на гори и земи от горския фонд става по специален ред - чл. 13 и чл.14 от ЗГ/отм./.

Районният съд изтъква, че по делото не са били представени доказателства, установяващи принадлежността на процесния имот към Държавен горски фонд към релевантния за делото период. Така от заключението на първоначалната комплексна СТЕ, изготвена от в.л. - геодезист инж.Й. и в.л. - лесовъд инж.Д., неоспорена от страните, се е установило, че за процесната територия е бил съставен Лесоустройствен проект /ЛУП/ от 1999 г., според който имотът се намира в подотдел 193-к, а по действащия ЛУП от 2009 г. в подотдел 193-р/ част от стария подотдел 193-к по ЛУП от 1999 г./, като имотът е отразен като гора извън горски фонд. Налага се извод, че липсват данни по делото, че към момента на реституцията, настъпила с Решение № 01.08.1995 г. по гр.д.№ 2651/1994 г. на ПдРС по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, имотът да е бил включен в ДГФ.

Обратното, данни в обратна насока се съдържат в приложения на л.460 от делото Протокол от 15.03.1994 г. на комисия, в която са участвали представител на ПК - Родопи, Пловдив и представител на Държавно лесничейство, гр.Пловдив, за изключване на селскостопански имоти в землището на с.Г., които са самозалесени и залесени и картотекирани като гори към ДГФ без основание, които да бъдат изключени от ДГФ и върнати към ССФ /селскостопански фонд/ и възстановени на бившите собственици. Според този документ комисията е констатирала, че залесените площи са създадени върху ССФ. В подкрепа на този горен извод е и обстоятелството, че в КВС на землището, приета 1999 г., която обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ, процесният имот е земеделска земя. С оглед на това не би могло да се приеме, че е допуснато дублиране на земи от горския фонд със земи по картата на възстановената собственост по ЗСПЗЗ, още повече, че съвместното уточняване на земеделските земи е извършено през 1999 г., тоест, след влизане в сила на ЗВСГЗГФ и при участието на упълномощени представители на горските стопанства, определени със заповед на министъра на земеделието и храните в работата на общинските служби по земеделие /чл.11, ал.3 от ЗВСГЗГФ/.

При това положение единственият логичен извод е, че процесният имот е включен в картата на възстановената собственост по ЗСПЗЗ, защото не е бил включен в горския фонд.

Районният съд изтъква също така, че дефиницията на чл.2 от ЗСПЗЗ за земеделска земя, доразвита в чл.1 от ППЗСПЗЗ, налага извод, че законът взема за критерий - предназначението на земята, а не начина на нейното фактическо ползване и състояние.

Или, обстоятелството, че според изслушаните по делото комплексни експертизи, имотът представлява самозалесила се гора към 1957 г., която към настоящия момент е на възраст около 100 години, не води автоматично до изключване на същия от приложното поле на ЗСПЗЗ и до извод, че същият е бил включен към момента на реституцията в Държавен горски фонд.

Съществуващите вилни сгради не придават на имота статут на урбанизирана територия, за да изключат реституция по реда на ЗСПЗЗ. Ответниците се легитимират като собственици на процесния имот на основание реституция по ЗСПЗЗ.

С подадената въззивна жалба с вх.№ 17967/13.07.2018г. /на л.3 и сл. по възз.гр.д.№ 1370/2018г. по описа на ПдОС – XIV гр.с./ от Н.Г.Г., ЕГН – ********** /наследник на първоначалния ищец С.С.Г., поч. на 03.06.2018г./, чрез адв. Г.С., се възразява срещу направените правни изводи с атакуваното решение и намира същото за неправилно.

С допълнителна Молба с вх.№ 10049/28.03.2019г. /на л.145- 146/, ведно с уточнение по чл.266 от ГПК /на л. 181 и сл./ по възз.гр.д.№ 187/2019г. по описа на ПдОС – V гр.с. са направени доказателствени искания от жалбоподателя Н.Г.Г., а именно – 1/. за изискване служебно от Изп. Директор на Изп. Агенция по горите да представи по делото копие от окомплектована преписка по заявлението за придобиване право на собственост за предоставени за ползване гори и земи от горския фонд  по §123 аб.4 от ПЗР на ЗИД на Закона за горите на първоначалната ищца  С.С.Г.; 2/. както и да се изиска служебно от Изп. Директор на Изп. Агенция по горите да представи по делото удостоверение, от което да е видно включен ли е бил в горския фонд процесния имот, с какъв акт, от кога и до кога, изключван ли е имота от фонда, кога, на какво основание, като се вземат предвид Лесоустройствените проекти  на Горски стопански участък 4бяла черква“ от 1951 г., 1999г., 2009г. и от други години, за които има данни и запазени документи.  

С протоколно определение от 18.11.2019г. /на л.252 и сл./ доказателствените искания бяха оставени от въззивната инстанция без уважение като процесуално недопустими поради преклузия на осн. чл.266 от ГПК.

 ПдОС – V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

По отношение на основното възражение относно искането за отмяна на решението в частта, имаща характер на определение, с което е прекратено производството по искането за прогласяване за нищожно и незаконосъобразно Решение № 09054/14.06.2000 г. на ПК - Родопи като недопустимо.

Възражението следва да се остави без уважение. Съгл. чл.17  ал.2 от ГПК – Съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страната по делото, която не е била участник в административното производство. В конкретния случай, по реда на т.нар. „косвен контрол“ Районният съд е разгледал доводите за нищожност и за незаконосъобразност и е констатирал в мотивите, че не са налице тези хипотези и се е произнесъл с изричен прекратителен диспозитив, което е правилно. Това е така, защото с исковата молба са формулирани в тази насока искови претенции, а не са само под формата на възражения. Обследваното Решение № 09054/14.06.2000 г. на ПК – Родопи е издадено въз основа на съдебен акт - Решение от 01.08.1995 г. по гр.д.№ 2651/1994 г. на ПдРС, възпроизвеждайки неговото съдържание в диспозитива за уважения иск. Административният орган е действал в рамките на правомощията си.  Обратното- да не издаде такъв административен акт би означавало да не спази задължителната процедура за тези случаи и на практика да не изпълни съдебното решение по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ.

Следващото основно възражение на жалбоподателя е концентрирано върху спорния въпрос - дали същият имот  № 006** по КВС на с.Г. с площ от 1,993 дка изобщо е попадал под режима на ЗСПЗЗ. Поддържа, че не е следвало да се възстановява като реституция на наследниците на К. Ф., тъй като  имотът е принадлежал и е бил  включен в Държавния горски фонд.

В тази връзка, за изясняване на делото от фактическа страна, са били допуснати две комплексни технически експертизи с участието на експерт – лесоинженер. С първото заключение в геодезическата част, изготвена от в.л. инж. – геодезист Б. Й. се посочва, че В констативната част уточнява, че  през м.ноември, 2015г. е посетило Община – Куклен за изследване на ПУП- ПРЗ, одобрен със Заповед № 158/04.05.2005г. През 1989г. са били поканени са били поканени всички собственици на вили да се явят в Община –Родопи с документи за ползване на имоти и извършено строителство в местност „Юрукалан/хижа Здравец/“. От представения на вещото лице Списък на собствениците, подали заявления липсва името на ищцата по делото като собственик на процесната вила „Албена“. Всички останали, които са били подали заявления като ползватели на имоти и собственици на вили са били включени в изработения и одобрения ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № 158/04.05.2005г. ПУП-ПРЗ за местност „Юрукалан/хижа Здравец/“ е изработен на картна основа, одобрена КВС за землище Гълъбово, Община –Куклен, обявена в ДВ, бр.107/07.12.1999г. Процесният имот № 006** попада в границите на КВС на землище Гълъбово, Община - Куклен, но не е с начин на трайно ползване затревена нива, а е рядка иголистна гора. КВС не отразява действителната ситуация в местност „Юрукалан/хижа Здравец/“, като не са заснети вилните сгради и местния път. От своя страна  в.л. инж.-лесовъд А. Д. заключава, че въпросният имот е в гора по смисъла на закона на горите, възрастта й не по-малка от 120 години и по този начин на ползване е от поне 1930 г. и досега. В съдебно заседание на 24.11.2015г. вещото лице Д. уточнява, че тази гора се е самозалесила, това е естествена гора – бял бор на възраст над 100г., всички дървета са с диаметър над 50 см.

Предвид постъпили по делото изискани нови документи от ОД  „Земеделие“  - Пловдив /по-горе описани/, включително и Протокол от 15.03.1994г. /на л.460/  е допусната втора комплексна техническа експертиза. В частта, изготвена от в.л. инженер – геодезист  Б. Г. се констатира, че имотът попада в стара гора, обрасла с храсти и млади дървета между старите и храсти, от което следва извода, че възстановеният имот не е бил обработваема земеделска земя. В частта, изготвена от в.л. – лесоинженер А. Д. се потвърждава предходното заключение на мястото на имота № 006** има гора.

Независимо от това фактическо положение, че имотът е разположен в естествена иглолистна гора, което всъщност не се и оспорва от страните, въззивната инстанция намира, че правилно Районният съд е преценил от правна страна нормативната уредба, приложима за възстановяване на имоти– ЗСППЗЗ, ППЗСПЗЗ, Закон за горите /отм./ и ЗВСГЗГФ. По- конкретно меродавен е въпросът – дали  процесният имот е принадлежал към Държавен горски фонд към датата на реституция по силата на Решение № 01.08.1995 г. по гр.д.№ 2651/1994 г. на ПдРС по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. Както се изтъкна по-горе, съгласно заключението на първата комплексна СТЕ - за процесната територия е бил съставен Лесоустройствен проект /ЛУП/ от 1999 г., според който имотът се намира в подотдел 193-к, а по действащия ЛУП от 2009 г. в подотдел 193-р/ част от стария подотдел 193-к по ЛУП от 1999 г./, като имотът е отразен като гора извън горски фонд. След като няма данни имотът да е бил включен в ДГФ към датата 01.08.1995 г., не съществува пречка за възстановяването му по ЗСПЗЗ, при положение, че са били представени необходимите документи по преписката по заявлението на н-ци на К. Ф., което и е било сторено на практика от административния орган. На следващо място, трябва да се подчертае, че ищцата, като собственик на вилна постройка „Албена“ не се е отзовала на поканата на Община –Родопи, за да представи документи за ползване и извършено строителство в местност „Юрукалан/хижа Здравец/“ с цел да бъде записана в Списъка на собствениците предвид изготвяне на плана. Ето защо и нейната вила не е била включена в изработения ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № 158/04.05.2005г. и явно затова не е била определена и нормативно прилежащата към нея площ, което е задължително; така както това са сторили другите собственици и затова техните вилни постройки са нанесени в плана, което има придава съответен законен статут.

Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

За пълнота на изложението се посочва, че пред въззивната инстанция от ищцата е било заявено, че по отношение на съседния имот № 006162 в местност „Юрукалан /хижа Здравец/“  с Решение № 999/11.06.2012г. на ПдОС – IX гр.с. по възз.гр.д.№ 1130/2012г. са уважени исковете по чл.124 от ГПК на собственици на вилни постройки срещу ответниците - собственици, в полза на които е било издадено аналогично Решение № 09001/14.06.2000г. на ПК- Родопи /сега ОСЗГ/, докато по настоящето дело имало постановен от Районен съд друг правен резултат при идентични казуси. 

От прочита на съдържанието на решението /заверено копие – на л.48 и сл., том 1/ за имот № 006162, обаче се чете, че първата основна предпоставка за уважаване на исковете собствениците на вилни постройки е била тази, че се е установило от изпратената преписка по Решението № 09001/14.06.2000г. на ПК- Родопи, че липсва изобщо заявление за възстановяване на тази процесна земя. В хода на производството е била предоставена възможност на страните – ответници да го представят, но това не е било сторено. След като нямало данни за подадено заявление за възстановяване на „затревена нива от 2,488 дка“ в местността „Юрукалан /хижа Здравец/“, въззивният съд по гр.д.№ 1130/2012г. е наложил основен извод, че в такъв случай и няма как да е противопоставимо Решението на ПК – Родопи с № 09001 от 14.06.2000г. за възстановяване на имот № 006** срещу собствениците на вилни постройки, изградени в този имот. Или, казано с други думи, събраните доказателства по двете дела са принципно различни и затова не могат да се правят сравнения и позовавания като съдебна практика, макар и с незадължителен характер. 

Разноски.

Съобразно правния резултат жалбоподателят ще бъде осъден да заплати съответно -

на въззиваемата страна А.Д.Г. сумата 600 лв. за направени разноски за адвокатско възнаграждение /договор за правна защита – на л.106 по възз.гр.д.№ 187/2019г./

на адв. А.И.О., сумата 300 лв. на осн. чл.38 ал.2 във вр. с ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата за безплатно процесуално представителство  на Р.Л.Ф. – въззиваема страна по делото /договор за правна защита – на л.244/

на В.Ц.Н., Е.К.В., Д.К.К., Х.С.Ф., Л.Ц.Ф., В.Н.К. – въззиваеми страни по 300 лв. на всеки поотделно /договори за правна помощ – на л.87 - 92 по възз.гр.д.№ 187/2019г./

на адв.В.Т.-М., в качеството й на особен представител на въззиваемата страна Т.Ш. сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение.

По мотивите, ПдОС – V възз.гр.с.

        

                       Р  Е  Ш  И:

 

Потвърждава Решение № 455/08.02.2018г. на ПдРС -  III гр.с. по гр.д.№ 20826/2013г.

 

Осъжда Н.Г.Г., ЕГН – **********, да заплати на А.Д.Г., ЕГН – **********, сумата 600 лв. за направени разноски по възз.гр.д.№ 187/2019г. по описа на Окръжен съд –Пловдив.

Осъжда Н.Г.Г., ЕГН – **********, да заплати лично на адв. А.И.О., ЕГН – **********, сумата 300 лв. на осн. чл.38 ал.2 във вр. с ал.1 т.3  от Закона за адвокатурата за безплатно процесуално представителство  на Р.Л.Ф., ЕГН – **********, по възз.гр.д.№ 187/2019г. по описа на Окръжен съд –Пловдив.

Осъжда Н.Г.Г., ЕГН – **********, да заплати на В.Ц.Н., ЕГН – **********, сумата 300 лв. за направени разноски по възз.гр.д.№ 187/2019г. по описа на Окръжен съд –Пловдив.

Осъжда Н.Г.Г., ЕГН – **********, да заплати на Е.К.В., ЕГН – **********, сумата 300 лв. за направени разноски по възз.гр.д.№ 187/2019г. по описа на Окръжен съд –Пловдив.

Осъжда Н.Г.Г., ЕГН – **********, да заплати на Д.К.К., ЕГН – **********,  сумата 300 лв. за направени разноски по възз.гр.д.№ 187/2019г. по описа на Окръжен съд –Пловдив.

Осъжда Н.Г.Г., ЕГН – **********, да заплати на Х.С.Ф., ЕГН – **********, сумата 300 лв. за направени разноски по възз.гр.д.№ 187/2019г. по описа на Окръжен съд –Пловдив.

Осъжда Н.Г.Г., ЕГН – **********, да заплати на Л.Ц.Ф., ЕГН – **********, сумата 300 лв. за направени разноски по възз.гр.д.№ 187/2019г. по описа на Окръжен съд –Пловдив.

Осъжда Н.Г.Г., ЕГН – **********, да заплати на В.Н.К., ЕГН – **********, сумата 300 лв. за направени разноски по възз.гр.д.№ 187/2019г. по описа на Окръжен съд –Пловдив.

Осъжда Н.Г.Г., ЕГН – **********, да заплати на адв.В.Т.-М. ***, в качеството й на особен представител на въззиваемата страна Т.Ш., ЕГН – **********, сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение.

 

  

        Решението  може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от  връчването.

 

 

                                      Председател:

 

                                             Членове: