ПРОТОКОЛ
гр. Видин,
5 ноември 2019 г.
ВИДИНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в публично
съдебно заседание на 05.11.2019
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. И.
СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ:1. Д.Д.
2. Р.К.
При участието на секретар Н. К.
и
прокурора В. Д. сложи
за разглеждане
НОХ дело № 215 по описа за 2019 година докладвано
от съдията И. И.
На именното
повикване в 09:30
часа се явиха:
ЗА ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА – Видин се явява прокурорът
Д.
ПОДСЪДИМИЯТ И.Т.Й. се явява лично и с адв.
И.В., с пълномощно от преди.
На страните се разясниха правата
по чл.274 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ – Моля, да се даде ход на делото за разпоредително
заседание. Нямам искане на основание чл.274 от НПК.
АДВ. В. – Моля, да се даде ход на
делото за разпоредително заседание. Нямам искания по чл.274 от НПК.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО за провеждане
на разпоредително заседание.
ПРИЕМА НОХД №99/2019г. на ВОС,
като дава възможност на страните, с оглед разпореждането на ВОС от 01.10.2019г.,
да вземат отношение по така поставените въпроси, които ще се обсъждат в разпоредителното
заседание по реда на чл.248, ал.1, от
НПК.
ПРОКУРОРЪТ – По реда на чл.248,
ал.1 от НПК заявявам на съда следното:
Делото е подсъдно на ВОС.
Считам, че няма основание за
прекратяване или спиране на наказателното производство.
Считам, че не е допуснато на ДП
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.
По т.4 заявявам, че е в
прерогативите на защитата и подсъдимия да решат налице ли са основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила. На този етап, нямам искания
по тази точка.
Не са налице условия за разглеждането
на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен
заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебно следствени действия;
По отношение на подсъдимия е
взета мярка за неотклонение, която е изиграла своята роля и считам, че не следва
да бъде изменена в друга, по-тежка такава.
Нямам искания за събиране на нови
доказателства.
Ако се насрочи делото за разглеждане
по общия ред, да се призоват лицата, посочени в списъка на обвинителния акт.
АДВ. В. – На въпросите по чл.248,
ал.1 от НПК, заявявам следното:
По т.1 - делото е подсъдно на ВОС.
Считам, че няма основания за
прекратяване и спиране на наказателното производство.
По т.3 на чл.248, ал.1 от НПК
считам, че на ДП са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на процесуалните права на моя подзащитен. Излагам пред вас съображенията си относно това,
кои процесуални правила са нарушени.
Считам, че обвинителният акт е
съставен в нарушение на императивната норма на чл.246, ал.2 и ал.3 от НК. Ролята
и значението на обвинителния акт следва да даде рамката на процеса така, както
същият ще се развие занапред в съдебна фаза. В конкретния случай,
обстоятелствената част на обвинителния акт и
заключителната, не кореспондират помежду си, като в обстоятелствената
част е посочено престъплението и начинът на извършването му. Тоест, механизмът
на извършване на деяние, различно от това, което е посочено в заключителната диспозитивната част на обвинителния акт, като правна
квалификация. Какво имам предвид – внесеният обвинителен акт е след влязло в
сила определение на Окръжен съд Видин, потвърдено и от САС, за допуснати
съществени отстраними нарушения на процесуалните правила. Това, което е
посочено в определенията, е отстранено, но в така изготвения и връчен на моя подзащитен обвинителен акт са посочени и е описан
механизмът на извършване - на избягване
установяването и плащане на данъчни задължения в големи размери, при
осъществено счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното
законодателство. Деянието е по основния текст на чл.255, ал.1, т.5 от НК.
От страница 3 на обвинителния акт,
който е връчен на моя подзащитен, от абзац 6 до
страница 6-та, първите три абзаца
изясняват само и единствено фактическа обстановка за извършено деяние – осъществяване счетоводство в нарушение на
изискванията на счетоводното законодателство. В диспозитивната
част на обвинителния акт такова обвинение сега, по отношение на моя подзащитен, няма.
Посочвам конкретни абзаци – на стр.5
от обвинителния акт, вторият абзац – „Счетоводната отчетност не е водена
съгласно изискванията на Закона за счетоводството. чл.4, ал.3 от Закона за счетоводството
въвежда общото изискване …“ и т.н. В един голям абзац пък и следващият, касаещ
счетоводните регистри, защо според обвинението не кореспондират помежду си,
какви са крайните салда. Тоест, водене и осъществяване на счетоводство в нарушение
на изискванията на счетоводното законодателство.
На стр.3 от обвинителния акт,
абзац 6-ти е посочено – „Ревизията е проведена по реда на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, като основанията за това са: счетоводната отчетност не е водена съгласно Закона
за счетоводството, воденото счетоводство не дава възможност за осъществяване основата
за облагане.“
В диспозитивната
част на обвинителния акт формулираното обвинение на моя подзащитен
е по чл.255, ал.3, но във вр. с ал.1, т.1 от НК –
неподаване на декларации.
На следващо място, освен
посочените само няколко абзаца и пасажа от обвинителния акт, на следващо място
на стр.3 от обвинителния акт е посочено, че моя подзащитен
не е подавал годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО и няма публикувани
годишни финансови отчети в Търговския регистър.
В заключителната част на обвинителния
акт обвинението е за неподаване на декларация от образец 6 на ЗДДФЛ по чл.42.
Моят подзащитен
при така посочените противоречия между обстоятелствена и заключителна част на обвинителния
акт не може и няма как да организира адекватна защита. На първо място, защото
не става ясно, защо е описана фактическа обстановка и механизъм на извършване
на престъплението по чл.255 – осъществявайки счетоводство в нарушение на изискванията
на счетоводното законодателство, а в заключителната част повдигнатото обвинение
е за неподаване на декларация по чл.42 от ЗДДФЛ. Освен това пък, в обвинителния
акт в един пасаж само се сочи, че не е подал годишна данъчна декларация по чл.92
от ЗКПО. Тоест, има абсолютно несъответствие между двете части на обвинителния
акт.
Константна е практиката на
съдилищата, че обвинителният акт следва
по такъв начин да описва както престъплението и неговия механизъм в обстоятелствената
част, така също и да кореспондират тази част с повдигнатото обвинение в диспозитивната част, като посочване на правната
квалификация на деянието. Всякога, когато обвинителният акт е в нарушение на
императивната норма на чл.246, ал.2 и 3 от НК, са ограничени процесуалните
права на обвиняемия и това представлява отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване правата
на моя подзащитен.
Ето защо считам, че по т.3 на чл.248,
ал.1 от НПК са допуснати на ДП отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, които са довели до ограничаване на процесуалните права на моя подзащитен, като ви моля, да прекратите съдебното производство
и да върнете делото на Окръжна прокуратура Видин с указания за отстраняване на тези процесуални
нарушения, които ви описах подробно по-горе.
По т.4 – не са налице основания
за разглеждане на делото по реда на особените правила.
Не са налице условия за разглеждане
на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен
заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебно следствени действия.
По т.6 считам, че взетата мярка „подписка“,
следва да остане така, както е взета.
По т.7 имам искания за събиране
на нови доказателства, но това ще стане след като бъде внесено делото за съдебно
заседание.
По т.8 нямам искания.
Действително, разпоредбата на чл.255,
ал.1, т.5 от НК не е посочена, но четейки обстоятелствената част на обвинителния
акт, същността точно се извежда от обстоятелствената част, без същата да е
посочена. А в диспозитивната част обвинението по чл.255,
ал.1, т.2 от НК е затова, че подзащитният ми не е
подал декларация.
ПРОКУРОРЪТ – Във връзка с
възраженията на защитата за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила така, както се направиха в днешното разпоредително заседание, заявявам
следното:
Първо, цялата тази пледоария на
защитата по отношение на допуснати съществени отстраними
процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимия на
ДП, са меко казано, не знае какво е НПК.
В чл.248 и 248а законодателят изчерпателно е посочил, какво
значи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Тук е една
смесица, с която защитата иска да въведе в дезориентация съдебния състав по
отношение допуснати нарушения на ДП и се позовава на чл.246 за несъответствие
на обвинителния акт с дадения текст. По т.3 няма допуснати съществени процесуални
нарушения. На същия му е било повдигнато обвинение в присъствието на защитата.
Предявено е обвинение в присъствието на защитник, за което не са правени
възражения и искания на ДП, както по отношение на допуснати нарушения, така и
пропуски от страна на разследването.
Що се касае за цитирането на
отделни абзаци на обвинителния акт считам, че е извън правилата или, .. не знам
как да го нарека.
В обвинителния акт е описано това
неподаване на декларации, които подсъдимият, в качеството си на работодател, е
длъжен да подава за спрян данък общ доход въз основа на изплатени суми на
работници и това е нарушение на Закона
за счетоводството.
В обвинителния акт са посочени
констатациите от ревизионния акт, при която ревизия е установено, че част от трудовите
възнаграждения са плащани не по Закона за счетоводството, а с ведомости по
определен начин, при който той спира данък общ доход върху трудовите възнаграждения,
а е длъжен ежемесечно да декларира пред НАП какви суми е събрал по този начин и
да ги внесе в бюджета на държавата, което той не е сторил. Плащал е по друг начин възнаграждения, с което е избегнал
тези данъчни задължения. Ако това не е нарушение на Закона за счетоводството! Това
е, описан е механизмът и начинът, по който той е нарушил неговите задължения
при спирането на ДОД, декларирането му и внасянето в бюджета на държавата.
Всяко изречение и всеки абзац поотделно тълкуван, извън контекста на обвинителния
акт, е некоректно.
На същия е повдигнато обвинение и
е внесен обвинителен акт по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1,
т.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК за продължавано
престъпление, неподаване дакларация по чл.42 от ЗДДФЛ
за спрения данък общ доход върху изплатените суми за възнаграждения на
служители. Затова е обвинителният акт и считам, че всички тълкувания на чл.246
на защитата са неоснователни, защото има и тълкувателно решение на Върховния
съд по този въпрос и това дава рамката на обвинителния акт по отношение
механизма на изплащане на тези задължения, които са били пречка да подаде и
годишна данъчна декларация поради това, че в годишната данъчна декларация
трябва да посочи целия размер на дължимата сума, а с цел да не я посочи, не е подал
такава декларация, предвид на този укрит и задържан от него размер за тези
периоди за изплатени заплати трудови
възнаграждения на работници, които е спрял, но не е платил.
По т.3 това не са съществени
процесуални нарушения на ДП.
Считам, че обвинителният акт
отговаря на изискванията на чл.246 от НПК. Подробно и изчерпателно е описано
какво е установила ревизията и въз основа на това е внесено обвинение за това,
че същият за определен период от време, за конкретна сума, не е подал
декларации в НАП и не е внесъл тази сума
така, както повелява Закона за счетоводството.
АДВ. В. – Не съм чела отделни
абзаци извън контекста на обвинителния акт. Не съм ги чела за да утежнявам
протокола, а именно за да покажа противоречието между обстоятелствената и
заключителната част на обвинителния акт. И ако при наличието на противоречие между
двете части на обвинителния акт това не е съществено нарушение на процесуалните
права на обвиняемия, тогава какво е. Аз съм изложила тезата си, че считам, че е
налице такова противоречие, което пречи на моя подзащитен и
на мен, да разбера какво точно е обвинението, защото и сега прокурорът, след като взе
становище, не става по-ясно
обвинението само по т.1 ли е на основния текст или и по т.5.
Съдът се оттегли на тайно
съвещание.
Съдът, след като изслуша страните,
след като взе предвид инвокираните в днешното съдебно
заседание възражения на
защитата относно допуснато на ДП отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване
на процесуалните права на обвиняемия намира, че производството
по делото следва да се прекрати и да се върне на Окръжна
прокуратура, с оглед
следните допуснати съществени
нарушения, които са отстраними по
отношение на оплакванията.
На стр.3 в НОХД №215/2019г. по
описа на Окръжен съд Видин,
в обвинителния акт в абзац 5 е посочено, че – „За ревизирания период обвиняемият
Й. - управител и представляващ „Ф“ АД
Видин не е подавал годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО и няма
публикувани годишни
финансови отчети в Търговския регистър, което е показател за
укриване счетоводна информация с цел избягване на данъчно облагане“. В диспозитива
на обвинителния акт никъде не се сочи
чл.92 от ЗКПО така, както е посочено в обстоятелствената част.
Основателни са съображенията на
защитата във възраженията
и четейки обстоятелствената част на обвинителния акт
въпреки, че не е посочен чл.255, ал.1, т.5 от НК е видно, че обвинението е и по т.5 на този текст, тъй
като в обстоятелствената
част се излагат съображения за
това, че обвиняемият избягва
установяване на плащане на
данъчни задължения, като осъществява счетоводство в нарушение на изискванията
на счетоводното законодателство. Това е видно и от изложеното в
обстоятелствената
част, че след като ревизията е
проведена по реда на чл.122, ал.1, т.4 от НПК, както сочи държавното обвинение
като основание за това, че счетоводната отчетност не е водена съгласно
Закона за счетоводството, а воденото счетоводство дава възможност за
осъществяване основаната му облага, при което е налице
разминаване между тази част и диспозитива
на обвинителния акт, при което възраженията
изложени от защитата се явяват основателни и обвиняемият е изправен
пред невъзможността да разбере същността на
обвинението и от какво да се защитава в процеса, тъй като е налице
разминаване на обстоятелствената част и диспозитива.
Четейки обстоятелствената част на обвинителния акт, както защитата, така и съдът достига до извода,
че обвинението има връзка с т.5 на чл.255, ал.1 от НК, докато в диспозитива такова обвинение липсва.
При това положение, основателни
са съображенията на защитата, че не е ясно при този обвинителен акт срещу какво
обвинение е изправен
обвиняемият и срещу какво обвинение да се защитава. Това следва да бъде очертано в
рамката на обвинителния
акт и скрепен с диспозитива, а е налице разминаване, което води до извода, че производството по
делото следва да се прекрати и да се върне на представителя на
държавното обвинение
да изясни тези обстоятелства, за да може обвиняемият да избере смисъла на обвинението и срещу какво
да се защитава.
По изложените съображения Видинският
окръжен съд намира за основателни инвокираните
оплаквания за това, че е
допуснато на ДП отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемия, поради което производството следва да се прекрати и върне
на Окръжна прокуратура Видин, за отстраняване на тези допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които намира за отстраними и могат да бъдат
отстранени.
С оглед на гореизложеното
Видинският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Прекратява съдебното производство
по НОХД №215/2019г. на ВОС.
Връща делото на ОП-Видин за
отстраняване на изложените по-горе нарушения, които счита за отстраними.
Определението може да се обжалва
в 7 дневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ:1.
2.
На
съдебните заседатели Д.Д. и Р.К. да бъде изплатено възнаграждение за времето от 09:30 часа до 11:00 часа / два часа/от бюджета на ВОС.
Протоколът е изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 11:00 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: