№ 449
гр. Велико Търново, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20224110102162 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на М. С. В., с която се иска да бъде
прието за установено по отношение на „***“ КЧТ и по отношение на „***“ ЕАД, че
ищецът не дължи сумата от 13 630.48 лева, претендираната по изп. дело № 1137/2011 г.
на ЧСИ ***, от която 5 909.14 лева – главница, 4 454.64 лева – законна лихва за
периода от 12.7.2021 г. до 3.10.2022 г., 1 479.88 лева – неолихвяеми вземания, 295.28
лева – разноски, 150.00 лева – разноски по изпълнителното дело и 1 341.54 лева –
такси и разноски по ТТРЗЧСИ.
С определение от 4.10.2022 г. съдът е върнал исковата молба в частта, с която се
иска да бъде прието за установено, че ищецът не дължи сумата от 150.00 лева –
разноски по изпълнителното дело и сумата от 1 341.54 лева – такси и разноски по
ТТРЗЧСИ, като е прекратил производството по делото в тази му част. Въпросното
определение е влязло в сила на 15.10.2022 г.
Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ЧГД №
3106/2011 г. на Районен съд – Велико Търново, срещу С. В. Й.ов е образувано изп. дело
№ 1137/2011 г. на ЧСИ ***. Заявява, че изпълнителното дело е перемирано две години
след образуването му, поради липсата на валидни изпълнителни действия до този
момент. Счита, че извършените по-късно изпълнителни действия са лишени от правно
основание, респ. че същите не са породили каквито и да било правни последици.
Твърди, че погасителна давност за задълженията е изтекла най-късно на 22.3.2017 г.,
което осуетява възможността за събирането им по принудителен ред. Заявява, че на
27.10.2016 г. като взискател по делото е конституирано дружеството „***“ ЕАД, но че
1
и „***“ КЧТ продължава да е взискател, поради което е невъзможно
индивидуализирането на отделни размери на вземанията за всеки от ответниците.
Сочи, че е наследник на С. В. Й.ов, което обуславя и правния му интерес от предявения
иск.
Ответникът „***“ КЧТ заявява, че на 15.5.2015 г. е прехвърлил вземанията си
срещу С. В. Й.ов на „***“ ЕАД, поради което, макар да не е заличен като взискател по
изпълнителното дело, искът срещу него се явява лишен от правен интерес. Моли да се
има в предвид, че от момента на прехвърляне на вземанията не е правил искания за
предприемане на каквито и да било изпълнителни действия срещу длъжника и неговите
наследници.
Ответникът „***“ ЕАД счита, че искът е допустим, но неоснователен. Заявява, че
самата молба за образуване на изпълнителното дело е довела до прекъсване на
давността, която давност е била прекъсната и на 4.8.2015 г. с депозирането на молбата
за конституирането му като взискател. Сочи, че на 29.11.2018 г. до длъжника е
изпратена призовка за принудително изпълнение във връзка с насрочен за 11.1.2019 г.
опис на движими вещи, което действие също е прекъснало давността, която и
впоследствие е била прекъсвана с предприемането на други изпълнителни действия.
Изтъква, че перемпцията няма правно значение за прекъсване на давността, респ. че
дори изпълнителното дело да е било перемирано, необразуването на ново искане за
предприемане на изпълнителни действия в отделно дело няма значение за прекъсването
на давността. Обръща внимание на действието във времето на ТР № 2 от 26.6.2015 г. на
ОСГТК на ВКС и счита, че до приемането на тълкувателния акт са действали
постановките на ППВС № 3/18.11.1980 г., респ. че до този момент давност по
изпълнителното дело въобще не е текла.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От събраните писмени доказателства се установява, че въз основа на изпълнителен
лист, издаден по ЧГД № 3106/2011 г. на Районен съд – Велико Търново, по молба на
„***“ ЕАД с вх. № 11090/27.12.2011 г. срещу С. В. Й.ов е образувано изп. дело №
1137/2011 г. по описа на ЧСИ ***. В молбата е направено възлагане по реда на чл. 18
ЗЧСИ.
След няколко неуспешни опита за връчване на поканата за доброволно изпълнение
(ПДИ), на 23.4.2012 г. на адреса на длъжника е залепено уведомление, като съдебният
изпълнител е приел, че ПДИ е връчена на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, считано от
6.5.2012 г.
Последвало е проучване на имущественото състояние на длъжника, като до
последния е изпратена призовка изх. № 6813/23.4.2014 г., в която се сочи, че на
16.5.2014 г. ще се пристъпи към опис на движими вещи на адрес: с. О., ул. „Осемдесет
2
и четвърта“ № 9. Въпросната призовка не е връчена на длъжника, като на пощенския
плик е отбелязано, че последният отсъства от адреса.
На 4.8.2015 г. по изп. дело е постъпила молба от „***“ ЕАД, с която дружеството
уведомява съдебния изпълнител, че на 15.5.2015 г. е сключен договор с „***“ ЕАД, по
силата на който вземанията срещу С. В. Й.ов са прехвърлени на него. С молбата е
направено искане за конституирането на „***“ ЕАД като взискател по делото и е
направено възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ.
Със запорно съобщение изх. № 27365/4.12.2018 г. е наложен запор върху сметките
и банковите касетки на С. В. Й.ов в „***“ АД.
До длъжника е изпратена призовка изх. № 2506/18.1.2020 г., с която последният се
уведомява, че на 27.2.2020 г. часа ще се пристъпи към опис на движими вещи на адрес:
с. О., ул. „Осемдесет и четвърта“ № 9. Въпросната призовка не е връчена на длъжника,
като на пощенския плик е отбелязано, че последният отсъства от адреса.
Впоследствие до „***“ АД е изпратено ново запорно съобщение изх.
№ 4992/30.1.2020 г., с което отново е наложен запор върху сметките и банковите
касетки на С. В. Й.ов.
На 11.8.2021 г. по делото е постъпила молба от „***“ ЕАД, с което се иска
изискване на удостоверение за наследници на С. В. Й.ов, а на 17.9.2021 г. е постъпила
молба, с която се иска насрочване на дата за извършване на опис, оценка и публична
продан на движими вещи, находящи се в домовете на длъжниците.
С разпореждане от 25.10.2021 г. принудителното изпълнение е спряно.
Със съобщение изх. № 20175/18.8.2022 г. ищецът е уведомен, че на основание чл.
429, ал. 2 ГПК издаденият срещу наследодателя му С. В. Й.ов изпълнителен лист може
да бъде изпълняван и върху неговото имущество, освен ако не се е отказал от
наследството или не го е приел по опис. Със съобщението на ищеца е даден срок да
заяви дали приема наследството или се отказва от него.
С молба вх. № 23240/10.10.2022 г. ищецът, чрез своя пълномощник, е заявил, че е
приел наследството на починалия С. В. Й.ов.
При установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е иск по чл. 124, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване
несъществуването на вземания по изпълнителен лист, като ищецът е посочил факта, от
който извежда основанието за отричане правото на ответниците, а именно – изтекла
погасителна давност. Ето защо съдът, в рамките на диспозитивното начало, следва да
установи дали това основание за погасяване се е реализирало и само ако погасяването
е настъпило поради неговото реализиране - да уважи иска.
3
Съдът намира за неоснователно възражението на първия ответник, че доколкото е
прехвърлил вземанията на „***“ ЕАД, макар и да не е заличен като взискател по
изпълнителното дело, искът срещу него се явява лишен от правен интерес. По този
повод съдът възприема разрешението, дадено в решението по гр. д. № 2530/2017 г. на
ВКС, I т.о., според което промяната в страните в изпълнителното производство не
заличава изпълняемото право, което продължава да съществува и да е обект на
принудително изпълнение, като при конституиране на нов взискател, на мястото на
стария, изпълнителното дело е висящо между конкретни страни, а като правна
последица от уважаване на иска по чл. 439 ГПК е отричане на самото изпълняемо
право и съответно прекратяване на изпълнението, т.е. прекратяване на изпълнението и
срещу цедента, който е инициирал това производство. В този смисъл, за ищеца е
налице правен интерес да оспори изпълняемото право и чрез предявяване на иск срещу
първоначалния взискател (цедента), в полза на който е издаден изпълнителния лист.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Съгласно установената съдебна
практика, влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и
установява с обвързваща сила, че вземането съществува към момента на изтичане на
срока за подаване на възражение, поради което и установеното с нея парично вземане
се погасява с изтичане на общата 5-годишна давност.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането и от всяко изпълнително действие започва
да тече нова давност. В този смисъл е разрешението, дадено в т. 10 от ТР № 2 по тълк.
д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - „При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ...”.
От друга страна, съгласно разрешението по ППВС № 3/18.11.1980 г. погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането.
В процесния случай заповедта за изпълнение, издадена по ЧГД № 3106/2011г. на
Районен съд – Велико Търново, е връчена на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, считано от
6.5.2012 г., като същата е влязла в сила на 22.5.2012 г., когато е изтекъл двуседмичният
срок за подаване на възражения срещу нея (съгласно действащата към онзи момент
редакция на ГПК). На свой ред, изп. дело № 1137/2011 г. по описа на ЧСИ *** е
образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г. на ВС, като същото е
перемирано на 27.12.2013 г., тъй като в продължение на две години не е поискано
извършването на изпълнителни действия. Доколкото делото е образувано и прекратено
ex lege преди приемането на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, то в
периода от неговото образуване до прекратяването му на 27.12.2013 г. приложение
4
намира ППВС № 3/18.11.1980 г. на ВС, което означава, че до посочената дата давност
не е текла. Както се сочи в Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020
г., IV г.о., перемцията има значение именно при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г.
на ВС, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече
от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други
държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него.
С оглед на горното, давността относно вземанията е започнала да тече именно от
перемирането на изпълнителното дело на 27.12.2013 г., като същата е прекъсната с
молбата на „***“ ЕАД от 4.8.2015 г., с която е извършено възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.
Това е така, доколкото новото искане прекъсва давността независимо дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не, тъй като във всички случаи той е
длъжен да приложи искания изпълнителен способ. От своя страна, необразуването на
ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на
длъжника, като то може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на
съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за
образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото
на изпълнителните дела (така Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 1747/2020 г., IV г.о.). В случая искането на взискателя е направено своевременно и
макар предприетото в изпълнение на него действие – запор върху сметки и банкови
касетки на С. В. Й.ов в „***“ АД да е извършено по-късно (на 4.12.2018 г.), давността
се счита прекъсната със самото искане. Но дори това становище да не бъде възприето,
то от момента, в който давността е започнала да тече – 27.12.2013 г., до момента на
самото предприемане на изпълнителното действие – 4.12.2018 г., същата отново не е
изтекла. От 4.8.2015 г. (респ. от 4.12.2018 г.) до подаване на исковата молба давността е
прекъсната още веднъж със запора от 30.1.2020 г., като и към настоящия момент
същата не е изтекла.
По повод оплакването на ищеца, че действията от 2018 г. са извършени по едно
прекратено по силата на закона изпълнително делото следва да се отбележи, че
перемцията няма правно значение за давността, като единственото отклонение от това
правило беше отбелязано по-горе относно значението на перемцията при действието
на ППВС № 3/18.11.1980 г. на ВС, а именно – относно началния срок на теченето на
давността. В случая от значение е единствено поведението на взискателя – дали
същият е поискал предприемането на изпълнителни действия преди изтичането на
давността, или не.
В допълнение към горното следва да се отбележи, че дори да бъде прието, че с
изпратената призовка изх. № 6813/23.4.2014 г., според която на 16.5.2014 г. ще се
пристъпи към опис на движими вещи на длъжника, давността е прекъсната, което
съдът не счита за вярно, доколкото по изпълнителното дело няма каквито и да било
5
данни такова действие да е било предприето, то от този момент до подаване на молбата
на „***“ ЕАД нс 4.8.2015 г., а и до налагането на запора на 4.12.2018 г. давността
отново не е изтекла.
С оглед на гореизложеното, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на делото ответниците има право на разноски за юрисконсултски
възнаграждения, които съдът определя в размер на 100.00 лева за първия ответник и в
размер на 300.00 лева за втория ответник.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. С. В., ЕГН **********, с който се иска да бъде прието за
установено по отношение на „***“ КЧТ, ЕИК ********* и по отношение на „***“
ЕАД, ЕИК *********, че ищецът не дължи претендираните по изпълнително дело №
1137/2011 г. на ЧСИ *** суми, а именно: 5 909.14 лева – главница, 4 454.64 лева –
законна лихва за периода от 12.7.2021 г. до 3.10.2022 г., 1 479.88 лева – неолихвяеми
вземания и 295.28 лева – разноски, за които вземания е издаден изпълнителен лист по
ЧГД № 3106/2011 г. на Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА М. С. В., ЕГН ********** да заплати на „***“ КЧТ, ЕИК *********
сумата от 100.00 (сто) лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА М. С. В., ЕГН ********** да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК *********
сумата от 300.00 (триста) лева – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6