№ 212
гр. Ловеч, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА
ТЕНЕВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20244300500423 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК
С решение №84/2.05.24 г. постановено по гр.д.№593/23 г. по описа на РС-Троян е
осъден на основание чл. 432 от КЗ ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-он „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, представители С. П.
и К. К. да заплати на Д. С. П., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството й на майка и
законен представител на малолетната си дъщеря С. П., ЕГН **********, /пълномощник адв.
Ц. Д. от ВТАК, съд. адрес: *** сумата от 5 000 – пет хиляди лева, представляваща
застрахователно обезщетение, за претърпените неимуществени вреди, вследствие на смъртта
на бабата на детето Г. Т. т., причинена в следствие на ПТП, настъпило на 0**.**.**** г.
около 09.30 часа, на път 11-44, километър 19+800, в землището на с. В. общ. Г., пътен
участък между с. Н, общ. Г. и с. В., общ. Г, при отбивката към язовир Л., след частен
недвижим имот с адрес ***, при управление на МПС лек автомобил „М.“, модел *****, с
рег. № ********, Т. И. Т., ЕГН ********** нарушил правилата за движение на пътищата чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, като се е движил със скорост 123.5 Км/ч и при извършване на маневра
„изпреварване“ на лек автомобил „Р.“ модел „М.“ с рег. № **********, управляван от Х. М.
М. с ЕГН ********** от гр. Г., последвал удар в предностранична част на завиващия лек
автомобил, управляван от М., вследствие на което лек автомобил „М.“ продължил
движението си извън платното за движение в процес на пространствена ротация и водачът
1
по непредпазливост причинил смъртта на Г. Т. т. с ЕГН **********, ведно със законната
лихва, считано от 0**.**.**** г. до окончателното изплащане, като иска до пълния му размер
от 20 000 лева, е отхвърлен като неоснователен и недоказан, осъден е ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-он „Лозенец”, бул. „Джеймс
Баучер” № 87, представители С. П. и К. К. да заплати на Д. С. П., ЕГН **********, с адрес:
***, в качеството й на майка и законен представител на малолетната си дъщеря С. П., ЕГН
**********, /пълномощник адв. Ц. Д. от ВТАК, съд. адрес: ***, сумата 550,00 – петстотин и
петдесет лева, сторени съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска,
осъдена е Д. С. П., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството й на майка и законен
представител на малолетната си дъщеря С. П., ЕГН **********, /пълномощник адв. Ц. Д. от
ВТАК, съд. адрес: ***, ** да заплати на ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, рон „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, представители
С. П. и К. К. сумата 2 572,50 – две хиляди петстотин седемдесет и два лева и 50 стотинки,
сторени съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, осъден е ЗД
„Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-он
„Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, представители С. П. и К. К. да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС сумата 200,00 – двеста лева държавна такса.
Против решението е подадена въззивна жалба № 2831/29.05.24 г. от ЗД „БУЛ ИНС"
АД, ЕИК *********, действащо чрез пълномощника адвокат И. Ж. – АК-Габрово съдебен
адрес: *** в осъдителната му част, в която е осъден да заплати на малолетната ищца
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лева, ведно със
съответната мораторна лихва, и съдебни разноски съобразно уважената част на иска, поради
което в законния срок го обжалва в тази му част, като незаконосъобразно и необосновано.
Намира решението за неправилно и необосновано, тъй като съдът не е взел под
внимание всички установени по делото факти, не ги е отчел в тяхната съвкупност, и е извел
погрешен извод за основателност на исковата претенция до присъдения размер на уважената
част на иска. Излага съображения извода на съда, че ищцата попада в кръга на лицата, които
имат право да претендират застрахователно обезщетение, съгласно TP № 1/2016 г. от
21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС е изцяло неправилен, изведен при липса на състоятелни
мотиви, в разрез и противоречие с доказателствата по делото и константната съдебна
практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК.
Сочи, че ищцата е внучка на пострадалата Г.Т., починала при процесното ПТП, а
съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК
на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени и обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди.
2
Смята, че се следва категоричният извод, че обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете
пленумни постановления, се присъжда само по изключение.
Счита, че предпоставките, за да се приложи това изключение, са:1.създадена
особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2.действително
претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите,
нормално присъщи за съответната връзка.
Излага, че при преценката за наличието им в настоящата хипотеза на роднинска
връзка баба-внучка следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит
отношенията между тези роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост и поради това, за да се приеме, че между тях е налице
особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него
близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили
създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена
връзка. Счита, че такива обстоятелства, относими към връзката между бабите/дядовците и
внуците, представлява отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини
(заболяване или смърт на родителя/родителите; отсъствие на родителя в живота на детето
поради работа в чужбина, дезинтересиране на родител я/родителите и др.).
Излага, че в обжалваното решение липсват достатъчни мотиви защо съдът е приел,
че настоящият случай съставлява именно такова изключение, като е посочил единствено, че
ищцата била много привързана към своята баба, която присъствала в живота на своята
внучка от раждането, и че детето било на три години, когато баба му починала. Изтъква, че
това обаче е присъщо за този тип връзка и съставлява нормална функция и състояние на
отношенията между баба и внучка, а не изключение, което надхвърля обичайното за
връзката.
Обратно на приетото от съда, намира, че безспорно по настоящото дело не са
установени житейски обстоятелства, обуславящи изключение по смисъла на Тълкуватели
решение № 1/2016 г., не се установило ищцата да е отгледана само от починалата си баба и в
отсъствие на нейните родители за какъвто и да е период от време.
Напротив, изтъква, че единствените доказателства, ангажирани от ищцовата страна
в тази връзка, са показанията на свидетелите С. и П.П. (съответно дядо и баба на
малолетната ищца), които неправилно са кредитирани от съда безкритично и изцяло предвид
обстоятелството, че свидетелите са от най-близкия родствен кръг на ищцата и са пряко
заинтересовани от изхода на делото. Изтъква, че дори от техните показания се установява
една нормална за българската традиция духовна и емоционална близост между бабата и
нейната внучка, като отношенията им са съществували за кратко време и със съдържание,
характерно за българското семейство като отношения между внук и баба. Сочи, че Г.Т. е
помагала на родителите в отглеждането на малкото дете, което е обичайно за българските
бит и традиции, и присъщо за всяка баба. Свидетелите изрично заявили, че С. винаги е
живяла с родителите си, които не са се разделяли и съответно техните показания не
3
установяват в случая факти за връзка между ищцата и починалата по-интензивна и близка
от обичайно близката връзка в българското общество между внуци и баби. Счита, че не се
установило между ищцата и починалата й баба да е имало изградена продължителна,
дълбока и трайна емоционална връзка, надхвърляща традиционната за българското
семейство, още повече, че става въпрос за дете на невръстна възраст от 3 години към
настъпването на процесното ПТП, на която възраст то няма как да установи такава духовна
и емоционална близост със своята баба, която да надвишава обичайните за тази родствена
връзка.
Въз основа на горепосочените съображения счита, че по делото не са установени
предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предвидени в
задължителната съдебна практика, и предявеният иск се явява изцяло неоснователен и
недоказан.
Обжалваното решение е в противоречие с последователната практика на ВКС по
реда на чл.290 от ГПК, която цитира.
Само в условията на алтернативност счита обжалваното решение за неправилно и
поради неуважаване от страна на съда на останалите възражения, наведени от ответника.
Излага, че по делото са събрани безспорни доказателства, които установяват
възраженията му за съпричиняване и по тях реално липсва произнасяне от страна на съда,
освен вметката, „че това е било предмет на наказателното дело, което е приключило с влязла
в сила присъда."
Излага, че остава неясно какво е имал предвид първоинстанционният съд с това
изречение и дали приема или не възраженията за съпричиняване по настоящото дело.
Сочи, че пред първа инстанция своевременно ответникът е релевирал възражения за
съпричиняване в две насоки. Счита за установено по несъмнен начин по делото, че е налице
съпричиняване от страна на загиналата пътничка в л.а. „М." в механизма на настъпване на
ПТП, която е пътувала без поставен предпазен колан и това обстоятелство е установено
категорично както в наказателното производство по НОХД №11/2020г. на ОС Габрово, така
и в производството пред първа инстанция от приетата СМЕ. Цитира, че съгласно
заключението на вещото лице, травматичните изменения, довели до смъртта на загиналата,
не биха се получили при поставен колан, нямало е да има изпадане на пострадалата от
автомобила и прегазването й, и щял да бъде избегнат смъртния изход, като и в обясненията
си в с.з. на 02.04.2024г. експертът завил, че с категоричност пострадалата не би изпаднала от
колата, и да бъде прегазена, а уврежданията, причинили смъртта са именно от прегазването.
Излага, че с исковата молба и в хода на съдебното дирене не са въведени твърдения за
наличието на хипотезата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗдвП, т.е. не се твърди загиналата да е била
във физическо състояние, което да не й е позволявало използването на обезопасителен
колан, а същевременно тази хипотеза не е доказана и по делото не са представени никакви
медицински или други документи, че пострадалата е била в обективна невъзможност да
поставя колана, нито че поставянето му би застрашило здравето й.
4
Твърди, че наред с това от приетата по делото САТЕ се установило, че вина за
настъпилото ПТП безспорно има и водача на л.а."Р.", който е нарушил разпоредби на ЗДвП
/чл.25/ и така също е допринесъл за катастрофата и вредоносния резултат и нарушавайки по
този начин правилата за движение по пътищата, с действията си водачът на л.а. Р. е
прекъснал причинната връзка между действията на сочения за деликвент водач и
претендираните за настъпили вреди в следствие смъртта на родственицата на ищцата, при
което положение отпада или се намаля отговорността на самия деликвент, в хипотезата на
съпричиняване от трето лице.
Сочи, че от постановеното решение не става ясно отчита ли съдът съпричиняване
при определяне на размера на обезщетението и при положение, че такова е безспорно
установено, е следвало да приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД и да намали
определеното обезщетение от 5000 лева.
Счита, че в обжалваното решение липсват конкретни мотиви и по възражението
относно размера на исковата претенция. Смята за несъстоятелни мотивите, че на такава
възраст децата приемат много по-болезнено смъртта и изживяват случващото се с много по-
голям интензитет, а по-скоро обратното - на такава невръстна възраст, в случая 3 години,
детето едва ли е осъзнало случилото се, което с израстването ще избледнее като спомен.
Тези доводи заявява само в условията на алтернативност, тъй като счита за
безспорно, че предявеният иск е изцяло неоснователен, поради липсата на предпоставките за
присъждане на обезщетение на ищцата, съгласно изложеното по-горе в т.1. на жалбата.
Смята, че неправилно е уважена и акцесорната претенция за законна лихва, считана
от датата на увреждането 0**.**.****г., с оглед специалните правила за лихва върху
застрахователното обезщетение по КЗ.
Моли съда да уважи жалбата и отмени Решение№ 84/02.05.2024г. по гр. д. No
593/2023г. по описа на PC Троян в обжалваната му осъдителна част и да отхвърли
предявеният иск изцяло, като неоснователен и недоказан.
Претендира съдебни разноски съобразно изхода на спора за двете съдебни
инстанции.
В срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв. Ц. Д., ВТАК, пълномощник на
С. П. действаща чрез своята майка и законен представител Д. С. П. с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. ***, с който оспорва изцяло въззивната жалба, както и обстоятелствата и
твърденията на въззивника-ответник „Бул Инс" АД, изложени в нея. Счита, че
постановеното по горепосоченото дело от Първоинстанционния съд Решение №
84/02.05.2024 г. е правилно и законосъобразно, и не страда от посочените във въззивната
жалба пороци.
Намира за правилни изводите на ТРС формирани след обективно, всестранно и
пълно обсъждане на събрания доказателствен материал в неговата съвкупност, че ищцата
безспорно попада в кръга на лицата, които имат право да претендират застрахователно
обезщетение, съгласно TP № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Тя е внучка на
5
починалото лице Г.Т., поради което се явява материално-правно легитимирана да получи
обезщетение за претърпяната загуба на своята баба, съгласно горепосоченото Тълкователно
решение.
Счита, че от свидетелските показания по несъмнен начин се установи, че връзката
между баба и внучка е била изключително силна, тъй като Т. е поела грижите за детето още
от самото му раждане и единствено нейната смърт е прекъснала същата. Твърди, че
действително С. е живеела и с родителите си, но основно за нея се е грижела баба й т.е. три
години, което безспорно установява една по-голяма привързаност между нея и детето, а не
обичайните отношения между баба и внучка, която е характерна в ежедневната житейска
ситуация. Изтъква, че тези отношения започват да се изграждат още от раждането на
внуците, тъй като съобразно утвърдените обичайни отношения в българското семейство, по-
възрастните роднини по правило помагат /физически, морално и материално/ на децата си
при отглеждането и възпитанието на техните деца, т.е. внуците, общуват с последните, при
което подпомагат разширяването на хоризонта и социалните им контакти, спомагат за
формирането им като личности и то както бе посочено в конкретния случай, от най-ранна
/бебешка/ възраст. Счита за неправилни изложените съображения на въззивника-ответник,
че именно поради крехката възраст на детето, такава връзка не може да бъде създадена, а
точно обратното, именно ниската възраст прави децата много по-чувствителни от
възрастните, изживяват случващото се с много по-голям интензитет и чувстват по-голяма
привързаност и в тази връзка са правилни и изводите на Съда, че С. П. е била изключително
много привързана към своята баба и до момента не може да проумее, че баба й я няма, т.е. не
може да преживее загубата и липсата й.
Намира за неоснователни изводите на въззивника-ответник, че свидетелските
показания не са обективни, предвид, че свидетелите са в близка роднинска връзка с детето и
са заинтересовани от изхода на делото. Смята, че именно те могат да изложат фактите
каквито реално са, и е логично, предвид, че те са от най-близкото обкръжение на
въззиваемата-ищца, тъй като непрекъснато са общували и общуват с нея, непосредствено
възприемат нейното поведение, емоции и отношение към загубата на другата й баба, и
обективно пресъздават ситуацията намират за естествено С. да е чувствала много близка
баба си, която прекарвала повече време с нея, тъй като това време е повече от времето, което
е прекарвала със своите заети родители, дори е възможно привързаността й към Г.Т. да е
изместила и тази към нейните родители, точно поради ниската възраст. В тази връзка намира
за неоснователни възраженията във въззивната жалба, основани само на съдебната практика,
че по делото не са установени предпоставките за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, без изрично да е доказано това в производството от страна на „Бул
Инс" АД.
Счита за правилен е изводът на Първоинстанционният съд, касаещо възражението за
съпричиняване от страна на починалата Г.Т., че е било предмет на наказателното дело, което
е приключило с влязла в сила присъда, от която по несъмнен начин са установени всички
факти за настъпилото ПТП, включително и вината на водача, в автомобила на когото, се е
6
возила починалата.
Изтъква, че за да се приеме принос на пострадалия вследствие нарушение на чл.
137а от ЗДвП, следва да се установи при условията на пълно доказване от страна на
ответника, което в настоящото производство не е стоР., както факта на наличие на предпазен
колан в превозното средство, това че не е поставен от пострадалия, така и факта, че в
конкретната хипотеза вредите не биха настъпили, респ. не биха настъпили в този им обем,
ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан, тъй като изводът
за наличието на съпричиняване не може да почива на предположение.
Твърди, че не са се събрали доказателства, че при поставен предпазен колан нямало
да настъпи смърт за пострадалата, а автотехническата експертиза установила, че причината
за ПТП-то е несъобразената скорост на водача на лекия автомобил, в който се е возила тя.
Изтъква,че експертите сочат, което и Д-р г. потвърдила, че предпазните колани са ефективни
при удар в предната част на автомобила и при скорости до 50-60 км/ч. Т.е. ирелевантно е
дали ищцата е била или не е била с поставен предпазен колан, тъй като при скоростта от 123
км/ч, с която се е движел л.а. „М.", не е сигурно предотвратяването на леталния изход на Т.,
предвид травмите, които настъпват и при поставен предпазен колан. Прави извод, че с
поведението си починалата не е допринесла по никакъв начин за настъпване на леталния
изход.
Моли съда да отхвърли въззивната жалба, като неоснователна и недоказана, и да
постанови Решение, с което да потвърди първоинстанционното такова, като правилно и
законосъобразно, както и да бъдат присъдени направените разноски по делото.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв.Ж., който поддържа
въззивната жалба на изложените в нея основания, като счита, че искът е изцяло
неоснователен и недоказан поради липса на изключителност, а в условията на
алтернативност моли съда да съобрази своевременно направеното искане за намаляване на
обезщетението поради наличие на съпричиняване от страна на пострадалата. Моли да бъдат
присъдени направените разноски по делото по представен списък.
Въззиваемата се представлява от адв.Д., която моли въззивната жалба да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана. Представя подробна писмена защита, в която
застъпва тезата, че е налице изключително силна връзка между баба внучка, поради което
правилно ТРС е уважил иска. Твърди, че няма наличие на съпричиняване от страна на
пострадалата, а вината за ПТП е изключитено на осъденото лице. Претендира присъждане на
разноски по делото по представен списък на разноските.
От представените по делото доказателства: гр.д.№593/24 г. на ТРС, от обясненията
на страните преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност
съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:
От приложеното по делото удостоверение за раждане от **.**.**** г. издадено от
Община-Троян, съдът установява, че ищцата С. П. е родена на **.**.**** в Г. от родители Д.
С. П. и баща К. А. Х..
7
Съгласно представено удостоверение а наследници № ДД-1-А-08.523/3.07.23 г. съдът
установява, е Г. Т. т. е починала на **.**.**** г., като е оставила за законни наследници
дъщеря С.А.З. и К.А.А.. Следователно ищцата е внучка на Г.Т..
От приложеното НОХ дело № 11/20 г. по описа на ОС – Габрово се установява, че то е
образувано по внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“,
вр. чл. 342, ал. 1 от НК затова, че на 0**.**.**** г. около 09.30 часа, на път 11-44, километър
19+800, в землището на с. В. общ. Габрово, пътен участък между с. Н, общ. Г. и с. В., общ. Г,
при отбивката към язовир Л., след частен недвижим имот с адрес ***, при управление на
МПС лек автомобил „М.“, модел *****, с рег. № ********, Т. И. Т., ЕГН **********
нарушил правилата за движение на пътищата чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като се е движил със
скорост 123.5 Км/ч и при извършване на маневра „изпреварване“ на лек автомобил „Р.“
модел „М.“ с рег. № **********, управляван от Х. М. М. с ЕГН ********** от гр. Г.,
последвал удар в предностранична част на завиващия лек автомобил, управляван от М.,
вследствие на което лек автомобил „М.“ продължил движението си извън платното за
движение в процес на пространствена ротация и водачът по непредпазливост причинил
смъртта на Г. Т. т. с ЕГН **********. Постановена е Присъда от 02.11.2020 г.по НОХ дело №
11/2020 г. по описа на Окръжен съд- гр. Габрово, с която Т. И. Т. е признат за виновен,
поради което на основание чл. 343, ал.1 буква В във връзка с чл. 342, ал.1 и чл. 55, ал.1 т.1 от
НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал.1 от
НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода на
подсъдимият Т. И. Т., като му е определен изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила. Присъдата е потвърдена с Решение № 13/25.02.2021 г. на
ВТАС, постановено по ВНОХД № 14/21 г.
Виновният водач е имал валидно сключен застрахователен договор „Гражданска
отговорност“ в ЗД „Лев инс" АД, обективиран в Полица № BG /02/118002138981, с период
на покритие до 27.04.2019 г. приложена на л.143 от досъдебно производство 1753-ЗМ 548/18
по описа на РУ-Габрово.
Тъй като се касае за претенция на непряк наследник-внучка за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на баба си, ТРС е допуснал свидетелски показания за
установяване настъпването на вредите.
Двамата свидетели П.П. и С.П. са съответно баба и дядо по майчина линия на С. П.,
поради което й техните показания се съобразяват от съда при възможна заинтересованост по
смисъла на чл.172 от ГПК. Свидетелите заявяват, че ищцата-тяхна внучка е родена в Г., като
от самото й раждане за нея грижи е полагала нейната баба –пострадалата Г.Т., и до момента
на смъртта си. Това се е налагало, тъй като нейната майка/ дъщерята на свидетелите Д. С. П./
е била с увреждане на гръбначния стълб и поставен имплант, а освен това другите роднини,
както и нейните родители са били на работа. По тази причина споделят, че детето е било
силно привързано към нея, и до сега не може да проумее, че нея вече я няма и постоянно
пита за баба си и страда.
8
Майката на ищцата Д. П. е отправила застрахователна претенция от името на
малолетната си дъщеря до ответното дружество, като с писмо от 26.05.2023 г. й е отказано
заплащането на застрахователно обезщетение по образуваната щета №**********, тъй като
не са налице основанията за това.
За правилно решаване на спора по дело е назначена съдебно-медицинска експертиза,
която е изготвена компетентно от вещо лице д-р г.. От заключението е видно, че смъртта на
Т. е настъпила в резултат на тежки травми, предизвикани от ПТП. Вещото лице категорично
заявява, че пострадалата е пътувала без предпазен колан на предната дясна седалка в лек
автомобил „М.“, той при процесното ПТП се преобръща, тя изпада през предна дясна
отворена врата и вследствие на това е прегазена и е получила несъвместими с живота
травми. Според вещото лице, ако тя е била поставила предпазен колан, нямало да изпадне от
вратата на колата и да получи тези несъвместими с живота си травми.
Назначена е била и автотехническата експертиза, изготвена от вещо лице Д.Д., която
да изясни механизма на настъпване на ПТП. Вещото лице е посочило, че към момента на
удара скоростта на лек автомобил „М.“, в който е пътувала пострадалата се е движил със
123,50 км/ч, а другият автомобил „Р.“ със 19 км/ч. Водачите на двата автомобила са имали
видимост един към друг, но предвид високата скорост на „М.а“ ПТП е било
непредотвратимо със спиране. Инж. Д. е отговорил й, че водача на автомобила, в който се е
возила Т. е навлязъл в половината от лентата за на срещно движение с тази несъобразена
скорост и това е допринесло за фаталния сблъсък. Посочва се в заключението, че ако този
водач се е движил с 90 км./ч, то той би могъл да намали безопасно и да не се стигне до удара.
Настоящата инстанция е изискала актуален социален доклад от АСП-ДСП Троян за
детето, но тя отговаря, че не е в състояние да изготви такъв, поради обстоятелството, че
ищцата и майка й живеят в Г..
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че е сезиран с пряк иск,
предявен от увреденото лице срещу застрахователя по чл. 432 от Кодекса за застраховането
във връзка с чл.497 ал.1 т.2 от КТ за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 5000
лв, / тъй като в отхвърлителната му част до пълния претендиран размер на сумата 20 000 лв.
решението не е обжалвано и е влязло в законна сила/, платими на Д. С. П., ЕГН **********,
с адрес: ***, в качеството й на майка и законен представител на малолетната си дъщеря С.
П., ЕГН **********, /пълномощник адв. Ц. Д. от ВТАК, съд. адрес: *** сумата от 5 000 –
пет хиляди лева, представляваща застрахователно обезщетение, за претърпените
неимуществени вреди, вследствие на смъртта на бабата на детето Г. Т. т., причинена в
следствие на ПТП, настъпило на 0**.**.**** г. около 09.30 часа, на път 11-44, километър
19+800, в землището на с. В. общ. Г., пътен участък между с. Н, общ. Г. и с. В., общ. Г, при
отбивката към язовир Л., след частен недвижим имот с адрес ***, при управление на МПС
лек автомобил „М.“, модел *****, с рег. № ********, Т. И. Т., ЕГН ********** нарушил
правилата за движение на пътищата чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като се е движил със скорост 123.5
Км/ч и при извършване на маневра „изпреварване“ на лек автомобил „Р.“ модел „М.“ с рег.
№ **********, управляван от Х. М. М. с ЕГН ********** от гр. Г., последвал удар в
9
предностранична част на завиващия лек автомобил, управляван от М., вследствие на което
лек автомобил „М.“ продължил движението си извън платното за движение в процес на
пространствена ротация и водачът по непредпазливост причинил смъртта на Г. Т. т. с ЕГН
**********, ведно със законната лихва, считано от 0**.**.**** г. до окончателното
изплащане.
Основателността на претенцията за непозволено увреждане предполага наличието на
всички елементи от състава на деликта, които са: противоправно деяние, вреда, причинна
връзка между деянието и вредата и вина. Единствено вината се предполага до доказване на
противното, съгласно презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 429 ал. 1 КЗ, с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк е непосредствен резултат от
застрахователното събитие. При действието на чл. 432 ал. 1 КЗ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при
спазване на изискванията на чл.380 КЗ. За да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя по договора за застраховка, следва да бъдат установени и елементите на
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД по отношение на прекия
причинител на вредите.
В конкретния казус се установява, че е налице валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на лек автомобил „М.“, модел *****, с рег. № ******** при
ответника ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
р-он „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, представители С. П. и К. К..
За да се ангажира деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД е необходимо да са налице
кумулативно: противоправно деяние (действие или бездействие), вреда, причинна връзка и
вина. В конкретния случай тези елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД следва да
бъдат установени и в настоящото производство.
От приложената по делото присъда постановена по н.о.х.д.№11/20 г. на ГОС влязла в
законна сила на 25.03.21 г., както и от заключението на съдебно-автотехническата
експертиза се установява, че лекият автомобил е бил управляван от Т. И. Т. и причина за
настъпването на ПТП-то е нарушението от страна на водача на правилата за движение на
пътищата чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като се е движил със скорост 123.5 Км/ч и при извършване на
маневра „изпреварване“ на лек автомобил „Р.“ модел „М.“ с рег. № **********, управляван
от Х. М. М. с ЕГН ********** от гр. Г., последвал удар в предностранична част на
завиващия лек автомобил, управляван от М., вследствие на което лек автомобил „М.“
продължил движението си извън платното за движение в процес на пространствена ротация
и водачът по непредпазливост причинил смъртта на Г. Т. т. с ЕГН **********. В този смисъл
и с оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК е налице противоправно поведение на Тодоров и е
установена неговата вина. Установени са и настъпилите вреди, в резултат на причиненото от
него ПТП, а именно смъртта на на Г. Т. т..
10
Ответникът прави възражение с отговора на исковата молба, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалата Т., тъй като е пътувала без поставен предпазен
колан на предната седалка на автомобила, но ТРС не се е произнесъл в своя съдебен акт по
този въпрос, поради което оплакването му във въззивната жалба е резонно. Настоящата
инстанция приема, че това възражение с оглед събраните по делото доказателства е
основателно. Категорично се установява, а и този факт не се спори между страните, че
починалата Т. е пътувала на предна дясна седалка без предпазен колан и в нарушение на
разпоредбата на чл.137а ал.1 отЗДвП. Категорична и безпротиворечива е съдебната практика
в становището си, че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и прилагането на чл.51
ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало /наред с неправомерното поведение на причинителя/ до увреждането като
неблагоприятен резултат. Според настоящият съдебен състав поведението на загиналата към
момента на ПТП несъмнено сочи на обективна причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат-пътувала е без поставен предпазен колан, поради което при настъпване
на ПТП е изпаднала от отворена предна дясна врата от автомобила, след което е била
прегазена от него. Категорично от събраните доказателства по делото съдът прави извод, че
ако тя е пътувала с поставен обезопасителен колан, не би се стигнало до изпадането й от
автомобила и съответно прегазването й. В този смисъл независимо от обстоятелството, че
произшествието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на
лекия автомобил, поведението на пострадалата-неизпълнение на задължението по чл.137а
ал.1 от ЗДвП за носене на обезопасителен колан, с който е оборудвано движещото се МПС е
довело до причиняване на смъртта й. При тази констатация с оглед еднаквата тежест на
извършените от деликвента и пострадалата нарушения, приносът на пострадалата за
настъпване на вредоносния резултат следва да бъде приравнен на приноса на предизвикалия
ПТП водач. По тези съображения следва да се приеме, че приносът на починалата баба на
ищцата за вредите е еднакъв с този, на виновния водач т.е. той е 50%.
Предвид наличието на валидна застраховка на автомобила, с който е причинено
процесното ПТП и доказаната деликтна отговорност на застрахования, са налице са
предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД се дължи обезщетение за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
При определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД на обезщетението
на неимуществените вреди, съдът следва да съобрази конкретните обстоятелства по всеки
отделен случай, а именно характерът на причиненото увреждане, естеството и
интензивността на претърпените страдания, обществено-икономическите условия и към
момента на настъпване на увреждането, наличие на съпричиняване и др.
Ищцата е внучка на пострадалата и към момента на смъртта й е била на
11
************. Събраха се доказателства, че пострадалата е полагала непосредствени грижи
за внучката си от нейното раждане до смъртта й, тъй като родителите й са били трудово
ангажирани, а и майка й е страдала от заболяване на гръбначния стълб.
С оглед на гореустановените факти по делото, възрастта на починалата-57 г./род. на
21.12.1960 г./ и тази на ищеца-3,5 г, характера и продължителността на търпените душевни
травми, липса на доказателства за влошено здравословно състояние, при съобразяване тези
обстоятелства, както и обществено-икономическите условия към момента на настъпване на
увреждането и общественото възприемане на справедливостта, съдът счита, че адекватно за
репариране на търпените от ищцата неимуществени вреди е обезщетение в размер на 5 000
лева, в какъвто размер е уважен искът и от първоинстанционния съд. При определяне на
крайния размер на дължимото обезщетение обаче, съдът следва да приложи разпоредбата на
чл.51 ал.2 от ЗЗД и при наличие на 50% съпричиняване ответникът следва да репарира
търпените от ищцата вреди, като й заплати сумата от 2 500 лв.
Основателно е и оплакването във въззивната жалба досежно неправилно
определения начален момент на лихвата върху така присъденото обезщетение. Относно
началния момент, от който застрахователят дължи лихва е създадена практика по чл.290 от
ГПК, обективирана в решения на ВКС по т.д.№2466/18, т.д.№122/20, т.д.№1191/21 г,
решение №463/9.07.24 г. на ВКС по гр.д.№3868/23 г и решение №79/4.08.22 г. по т.д.
№967/21 г. на ВКС, в която е разграничена отговорността на застрахователя за собствената
му забава- чл.497 КЗ от отговорността му за забава като функционално обусловена от
отговорността на деликвента-чл.493 ал.1 т.5 КЗ вр. с чл.429 ал.2 т.2 вр. с ал.3 от КЗ.
Застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за
дължимата лихва за забава от датата на уведомяването му за настъпилото застрахователно
събитие или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от двете
дати е най-ранна. В казуса липсва представяне от страна на ищцата, въпреки дадените с
доклада указания, че нейна е доказателствената тежест да представи отправена писмена
претенция до застрахователя, от която да е видна достоверна дата. Представен е само
отговор на тази претенция, в който обаче не е посочена датата, на която е образувана
процесната щета №**********. По тези съображения началният момент, от който следва да
бъде присъдена законната лихва върху обезщетението е датата, обозначена върху отговора за
отправената претенция-26.05.23 г., тъй като тя се явява единствената достоверна дата, от
която може да се направи извод за знание на застрахователя.
С оглед гореизложените мотиви съдебно решение №842.05.24 г., постановено по гр.д.
№593/23 г. по описа на ТРС следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е
осъден на основание чл. 432 от КЗ ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-он „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, представители С. П.
и К. К. да заплати на Д. С. П., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството й на майка и
законен представител на малолетната си дъщеря С. П., ЕГН **********, /пълномощник адв.
Ц. Д. от ВТАК, съд. адрес: *** сумата над 2500 лв. до 5 000 лв, представляваща
застрахователно обезщетение, за претърпените неимуществени вреди, вследствие на смъртта
12
на бабата на детето Г. Т. т., причинена в следствие на ПТП, настъпило на 0**.**.**** г.
около 09.30 часа, на път 11-44, километър 19+800, в землището на с. В. общ. Г., пътен
участък между с. Н, общ. Г. и с. В., общ. Г, при отбивката към язовир Л., след частен
недвижим имот с адрес ***, при управление на МПС лек автомобил „М.“, модел *****, с
рег. № ********, Т. И. Т., ЕГН ********** нарушил правилата за движение на пътищата чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, като се е движил със скорост 123.5 Км/ч и при извършване на маневра
„изпреварване“ на лек автомобил „Р.“ модел „М.“ с рег. № **********, управляван от Х. М.
М. с ЕГН ********** от гр. Г., последвал удар в предностранична част на завиващия лек
автомобил, управляван от М., вследствие на което лек автомобил „М.“ продължил
движението си извън платното за движение в процес на пространствена ротация и водачът
по непредпазливост причинил смъртта на Г. Т. т. с ЕГН **********, ведно със законната
лихва, считано от 0**.**.**** г. до 26.05.2023 г. както и в частта, с която е осъден ЗД „Бул
инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-он „Лозенец”,
бул. „Джеймс Баучер” № 87, представители С. П. и К. К. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ТРС над сумата 100,00 лв. и е осъден ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-он „Лозенец”, бул. „Джеймс
Баучер” № 87, представители С. П. и К. К. да заплати на Д. С. П., ЕГН **********, с адрес:
***, в качеството й на майка и законен представител на малолетната си дъщеря С. П., ЕГН
**********, /пълномощник адв. Ц. Д. от ВТАК, съд. адрес: ***, над сумата 275 лева,
сторени съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска, вместо което
следва да се постанови друго, с което да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявеният иск с правно основание чл.432 от КЗ във връзка с чл. 497 от КЗ от Д. С. П., ЕГН
**********, с адрес: ***, в качеството й на майка и законен представител на малолетната си
дъщеря С. П., ЕГН **********, /пълномощник адв. Ц. Д. от ВТАК, съд. адрес: *** против
ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-он
„Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, представители С. П. и К. К. за заплащане на сумата
над 2 500 лв. до 5000 лв. представляваща застрахователно обезщетение, за претърпените
неимуществени вреди, вследствие на смъртта на бабата на детето Г. Т. т., причинена в
следствие на ПТП, настъпило на 0**.**.**** г. около 09.30 часа, на път 11-44, километър
19+800, в землището на с. В. общ. Г., пътен участък между с. Н, общ. Г. и с. В., общ. Г, при
отбивката към язовир Л., след частен недвижим имот с адрес ***, при управление на МПС
лек автомобил „М.“, модел *****, с рег. № ********, Т. И. Т., ЕГН ********** нарушил
правилата за движение на пътищата чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като се е движил със скорост 123.5
Км/ч и при извършване на маневра „изпреварване“ на лек автомобил „Р.“ модел „М.“ с рег.
№ **********, управляван от Х. М. М. с ЕГН ********** от гр. Г., последвал удар в
предностранична част на завиващия лек автомобил, управляван от М., вследствие на което
лек автомобил „М.“ продължил движението си извън платното за движение в процес на
пространствена ротация и водачът по непредпазливост причинил смъртта на Г. Т. т. с ЕГН
**********, ведно със законната лихва, считано от 0**.**.**** г. до 26.05.2023 г, а в
останалата му част като правилно атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход от процеса на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на въззивника
13
следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата 530 лв. за въззивна инстанция
според уважената част, а на въззиваемата предвид отхвърлената част следва да бъдат
присъдени разноски в размер на сумата 250 лв. Досежно присъдените разноски за първата
инстанция по отношение на ответника, предвид отхвърлената част от иска следва да му се
присъдят още 428,50 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно съдебно решение №84/2.05.24 г. постановено по гр.д.
№593/23 г. на ТРС в частта, с която е осъден на основание чл. 432 от КЗ ЗД „Бул инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец”, бул.
„Джеймс Баучер” № 87, представители С. П. и К. К. да заплати на Д. С. П., ЕГН **********,
с адрес: ***, в качеството й на майка и законен представител на малолетната си дъщеря С.
П., ЕГН **********, /пълномощник адв. Ц. Д. от ВТАК, съд. адрес: *** сумата над 2500 лв.
до 5 000 лв, представляваща застрахователно обезщетение, за претърпените неимуществени
вреди, вследствие на смъртта на бабата на детето Г. Т. т., причинена в следствие на ПТП,
настъпило на 0**.**.**** г. около 09.30 часа, на път 11-44, километър 19+800, в землището
на с. В. общ. Г., пътен участък между с. Н, общ. Г. и с. В., общ. Г, при отбивката към язовир
Л., след частен недвижим имот с адрес ***, при управление на МПС лек автомобил „М.“,
модел *****, с рег. № ********, Т. И. Т., ЕГН ********** нарушил правилата за движение
на пътищата чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като се е движил със скорост 123.5 Км/ч и при извършване
на маневра „изпреварване“ на лек автомобил „Р.“ модел „М.“ с рег. № **********,
управляван от Х. М. М. с ЕГН ********** от гр. Г., последвал удар в предностранична част
на завиващия лек автомобил, управляван от М., вследствие на което лек автомобил „М.“
продължил движението си извън платното за движение в процес на пространствена ротация
и водачът по непредпазливост причинил смъртта на Г. Т. т. с ЕГН **********, ведно със
законната лихва, считано от 0**.**.**** г. до 26.05.2023 г. както и в частта, с която е осъден
ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-он
„Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, представители С. П. и К. К. да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС над сумата 100,00 лв. и и е осъден ЗД „Бул
инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-он „Лозенец”,
бул. „Джеймс Баучер” № 87, представители С. П. и К. К. да заплати на Д. С. П., ЕГН
**********, с адрес: ***, в качеството й на майка и законен представител на малолетната си
дъщеря С. П., ЕГН **********, /пълномощник адв. Ц. Д. от ВТАК, съд. адрес: ***, над
сумата 275 лева, сторени съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният иск с правно основание
чл.432 от КЗ във връзка с чл. 497 от КЗ от Д. С. П., ЕГН **********, с адрес: ***, в
качеството й на майка и законен представител на малолетната си дъщеря С. П., ЕГН
14
**********, /пълномощник адв. Ц. Д. от ВТАК, съд. адрес: Г. К. т. против ЗД „Бул инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец”, бул.
„Джеймс Баучер” № 87, представители С. П. и К. К. за заплащане на сумата над 2 500 лв. до
5000 лв. представляваща застрахователно обезщетение, за претърпените неимуществени
вреди, вследствие на смъртта на бабата на детето Г. Т. т., причинена в следствие на ПТП,
настъпило на 0**.**.**** г. около 09.30 часа, на път 11-44, километър 19+800, в землището
на с. В. общ. Г., пътен участък между с. Н, общ. Г. и с. В., общ. Г, при отбивката към язовир
Л., след частен недвижим имот с адрес ***, при управление на МПС лек автомобил „М.“,
модел *****, с рег. № ********, Т. И. Т., ЕГН ********** нарушил правилата за движение
на пътищата чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като се е движил със скорост 123.5 Км/ч и при извършване
на маневра „изпреварване“ на лек автомобил „Р.“ модел „М.“ с рег. № **********,
управляван от Х. М. М. с ЕГН ********** от гр. Г., последвал удар в предностранична част
на завиващия лек автомобил, управляван от М., вследствие на което лек автомобил „М.“
продължил движението си извън платното за движение в процес на пространствена ротация
и водачът по непредпазливост причинил смъртта на Г. Т. т. с ЕГН **********, ведно със
законната лихва, считано от 0**.**.**** г. до 26.05.2023 година.
ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно решение №84/2.05.24 г. постановено по
гр.д.№593/23 г. на ТРС в останалата му част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, представители С. П. и К. К. да
заплати на Д. С. П., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството й на майка и законен
представител на малолетната си дъщеря С. П., ЕГН **********, /пълномощник адв. Ц. Д. от
ВТАК, съд. адрес: ***, ** сумата 250 лв. разноски по делото за въззивна инстанция
съобразно отхвърлената част от жалбата.
ОСЪЖДА Д. С. П., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството й на майка и законен
представител на малолетната си дъщеря С. П., ЕГН **********, /пълномощник адв. Ц. Д. от
ВТАК, съд. адрес: ***, ** да заплати на ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, представители
С. П. и К. К. сумата 530 лв, сторени съдебно-деловодни разноски за въззивна инстанция
съразмерно с уважената част от жалбата, както и за първата инстанция още 428,50 лв.
разноски.
Решението е окончателно по цена на иска на основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
15
2._______________________
16