№ 1842
гр. Варна, 16.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20223100500992 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
срещу разпореждане № 9712/21.03.2022 год., постановено по ч.гр.д. №
2443/2022 год. по описа на ВРС, с което е отхвърлено искането на частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
вземания в размер на 62.66 лева – законна лихва, дължима от 25.02.2020 год.
до 24.02.2022 год.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като
съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен
съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните
съображения:
Видно от материалите по делото, производството пред ВРС е
образувано по заявление на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу
длъжника М. ИЛ. ИЛ., ЕГН **********, с адрес: ***, за следните суми: - 200
лева – главница, дължима сума по договор за потребителски кредит №
30040511566/08.11.2019 г., ведно със законната лихва от 25.02.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението; - 12,90 лева – договорна
възнаградителна лихва, начислена за периода от 25.1.2019 г. до 25.02.2020 г.;
- 60 лева – възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, дължимо
до 25.02.2020 г.; - 72 лева – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“,
дължимо до 25.02.2020 г.; - 30 лева – такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането, начислени на 10.12.2019 г.; - 9,58 лева – лихва за
забава, начислена за периода от 26.11.2019 г. до 25.02.2020 г.; - 58,09 лева –
1
законна лихва, начислена за периода от 25.02.2020 г. до 24.02.2022 г.; - 25
лева – държавна такса и - 180 лева – юрисконсултско възнаграждение. След
оставяне на заявлението без движение с указания да посочи как са формирани
сумите в размер на 9,58 лева и 58.09 лева, претендирани като лихва за забава
и уточни дали са начислени само върху неплатената главница или и върху
други суми, респективно ако е така – се индивидуализира претензираната
законна лихва върху всяка една от главниците. Въпреки дадената възможност,
заявителят не е извършил исканото уточнение, поради което и съдът е
постановил атакуваният в настоящото производство отказ да се издаде
заповед за изпълнение.
Настоящият състав споделя извода на заповедния съд.
Производството е било образувано по молба на заявителя срещу
физическо лице с адрес в седалището на сезирания съд. Компетентният
районен съд е сезиран с формуляр по чл. 410 ГПК. Съответно на това
сезиране разпореждането на първоинстанционния съд кореспондира на акт по
чл. 413 ал.2 ГПК и е действително.
Съгласно чл. 410 ал.2 от ГПК заявлението следва да покрива
изискванията за редовност на искова молба, т.е. трябва да е налице
индивидуализация на вземането чрез точно посочване на фактите и
обстоятелствата, от които произтича. Това е необходимо именно защото към
заявлението по чл. 410 от ГПК заявителят не представя писмени
доказателства /нито съдът събира такива/, от които да се установи
основанието на вземането и неговия размер и за да прецени длъжника дали да
възразява по заповедта за изпълнение. Индивидуализация на вземането е
необходима и предвид изискването за идентичност между предмета на
заповедното производство и исковото, което се преценява въз основа на
заявлението и исковата молба.
В случая такава индивидуализация по отношение на претендираната
законна лихва не е налице. Видно е, че претенцията на заявителят обхваща
разнородни по размер и основания вземания, поради което и вземането за
законна лихва следва да бъде индивидуализирано не само по период и размер,
но и чрез посочване на това, върху кое от главните вземания е начислено.
Частният жалбоподател се позовава на практика на ВКС, че вземането за
законна лихва е акцесорна претенция и се дължи като законова последица от
уважаване на иска. В конкретния случай обаче именно поради различните по
основания вземания и поради отказа да се издаде заповед за част от тях, е
2
било необходимо уточнение по какъв начин е формиран размера на тази
претенция, а присъждането й в поискания от ответника размер би било
неправилно.
Налага се извод за правилност на постановения съдебен акт, който
следва да бъде потвърден.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 9712/21.03.2022 год., постановено
по ч.гр.д. № 2443/2022 год. по описа на ВРС, с което е отхвърлено искането на
частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
вземания в размер на 62.66 лева – законна лихва, дължима от 25.02.2020 год.
до 24.02.2022 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3