Р Е
Ш Е Н И Е № 1423
гр. Пловдив, 14.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XVIII граждански състав, в публично заседание на осемнадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Радка Цекова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 19354 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с иск с правно
основание чл. 422 ал.1 ГПК, вр чл. 79 ал.1 ЗЗД, предявен от З.Г.Б. срещу М.И.Е.
и Н.Ч.Е..
Ищцата твърди, че с ответниците
били в близки отношения. През 2014 г. същите решили да закупят жилище в гр. С.,
за коeто ищцата им предоставила сумата в размер на
15000 лева въз основа на договор за заем. В знак на благодарност, ответниците
предоставили на ищцата за ползване купения от тях апартамент, който имал нужда
от ремонт. Поради тази причина в периода 2014 г. – 2015 г. ищцата извършила СМР
на двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 69 кв.м., построена върху
държавна земя, съставляваща УПИ XI-330
от кв. 172 по регулационния план на гр. С.
На 29.08.2016 г. между страните
било подписано споразумение, по силата на което ответниците се задължили да
заплатят на ищцата заплатените от нея суми по извършени СМР, а същата – да
освободи имота след заплащането на сумите. Сумата не била заплатена от
ответниците. На 18.09.2018 г. същите изпратили на ищцата покана за доброволно
напускане на процесния имот. В отговор ищцата поканила ответниците да и
заплатят стойността на извършените СМР в 7-дневен срок от получаване на
поканата. Последната била получена на 01.10.2018 г. от М.Е..
Сумата не била заплатена на
ищцата, поради което същата депозирала пред Районен съд Пловдив заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.10.2018 г., с което
поискала издаване на заповед за изпълнение срещу ищците за сумата от 23500
лева, представляваща сума по извършени от същата СМР, представляващи подобрения
в процения имот, ведно със законната лихва от датата на входиране на
заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Въз основа на
подаденото заявление, била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 16317/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив. Срещу заповедта
постъпило възражение от длъжниците.
Поради изложеното моли съда да
признае за установено между страните, че ответниците – съпрузи, дължат
солидарно на ищцата следните суми: 23500 лева, представляваща сума по извършени
подобрения от ищцата в процесния имот, ведно със законната лихва от депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 16317/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив.
При условията на евентуалност,
ако съдът приеме, че отговорността на ответниците не е солидарна, претенцира
ответницата М.И.Е. да бъде осъдена да заплати сумата в размер на 11750 лева,
представляваща половината от заплатените от ищцата подобрения, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата, и ответникът Н.Ч.Е. да бъде осъден да заплати
сумата в размер на 11750 лева, представляваща половината от заплатените от
ищцата подобрения, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
С уточняваща молба от ищцата се
посочва, че претендира процесната сума по сключено споразумение между страните,
както и че претендира отговорността на ответниците да е разделна, не солидарна.
Поради изложеното формулира петитум, с който моли да се признае за установено,
че ответниците дължат общо на ищцата сумата в размер на 23500 лева,
представляваща главница по Споразумение от 29.08.2016 г., формирана въз основа
на всички разходи по СМР, извършени в периода 2014 г. – 2015 г. в имота на
ответниците, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. №
16317/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив.
При условията на евентуалност,
ако съдът приеме, че не е налице тъждество между претендираните суми в
заповедното производство и исковото, моли ответниците да бъдат осъдени да
заплатят на ищцата сумата в размер на 23500 лева, представляваща главница по
Споразумение от 29.08.2016 г., формирана въз основа на всички разходи по СМР,
извършени в периода 2014 г. – 2015 г. в имота на ответниците, ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата.
С Определение № 957/23.01.2019
г., постановено настоящото дело, исковата молба е върната в частта по
предявения при условията на евентуалност иск за осъждане на ответниците да
заплатят на ищцата сумата в размер на
23500 лева, представляваща главница по Споразумение от 29.08.2016 г., формирана
въз основа на всички разходи по СМР, извършени в периода 2014 г. – 2015 г. в
имота на ответниците, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба
в съда до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответниците, с който взимат становище за
недопустимостта на предявения иск поради следните съображения: посочват, че е
сключено споразумение, но по силата на него ответниците са се задължили да
изплатят на трето лице – Т.Т. на разсрочено плащане сумата в размер на 8250
лева. В споразумението е записано, че същият е кредитор съгласно договор за
цесия за закупуване на вземане от ищцата от 15.03.2016 г. Споразумението и
договорът за цесия не са приложени към исковата молба, което според ответниците
води до липса на процесуална легитимация по предявения иск.
Възразява се и че предявеният
иск е неоснователен по размер. Излагат се съображения, че на 26.11.2014 г.
ответниците са закупили недвижим имот, находящ се в гр. *****************,
представляващ западното жилище със самостоятелен вход, построено на два етажа и
разположено в западната част на дворно място, съставляващо УПИ XI-330 от кв. 172 по регулационния план на гр. С., със
средства, осигурени въз основа на жилищен кредит, за което е учредена законна
ипотека върху имота. С нотариално заверена декларация от същата дата,
ответниците дали съгласие ищцата да живее в закупеното жилище поради осигурена
от същата финансова помощ в размер на 15 000 лева. Според ищците, финансовата
помощ е възмездена чрез използването на имота от ищцата в продължение на четири
години и три месеца. Към месец септември 2018 г. ответниците били заплатили на
ищцата сумата от 15 000 лева, поради която причина отправили покана за
доброволно напускане на имота от нея. С две декларации от 29.11.2018 г.
ответниците оттеглили съгласието си ищцата да живее в техния имот, което
станало достояние на същата. Посочват, че в полза на ищцата не е учредено право
на ползване върху имота, поради което ако са извършвани подобрения, същите са
извършени без правно основание.
С отговора на исковата молба, на
основание чл. 211 ГПК е депозиран и насрещен иск, с който се иска ищцата да
бъде осъдена да напусне имота и да преустанови неоснователните си действия –
ползване на имота.
С определение от 08.03.2019 г.,
постановено по настоящото дело, материалите по насрещния иск са отделени, и са
докладвани на заместник – председателя на Районен съд Пловдив, за образуване на
ново дело.
С протоколно определение от
21.05.2019 г. постановено по настоящото дело, на основание чл. 227 ГПК, З.Б. е
заличена като ищца и на нейно място е конституиран Т.В.Т..
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
С договор за покупко – продажба
на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № **, том **, дело № **********
г. по описа на Служба по вписванията гр. П. при Агенция по вписванията /л.33/,
ответниците закупили Западно жилище, построено на два етажа, с площ от 69
кв.м., ведно с ползването на западната половина от дворно място, съставляващо
УПИ XI-330 от кв. 172 по регулационния план на гр. С.
За заплащане на сумата по договора за покупко-проджаба, от ответниците бил
ползван жилищен кредит от „Сосиете Женерал Експресбанк” АД, като в полза на
банката била учредена законна ипотека върху процесното жилище /л.78/. Преди
закупуването на имота от ответниците, на същия била изговена пазарна оценка
/л.94-110/.
Видно от споразумение от
29.08.2016 г. /л.6 от ЧНД/, сключено между Т.Т., З.Б. и ответниците, било
договорено, че М. и Н. Е. се задължават да възстановят разсрочено сумата в
размер на 8250 лева, представляващ остатък от сума в размер на 15 000 лева
по Декларация, заверена от пом. нотариус К. при ******* К., на Т.Т., кредитор
съгласно Договор за цесия за закупуване на вземане от З.Б. от 15.06.2016 г.,
като посочената разлика от цялата сума следвало да се изплати на равни вноски
по 300 лева до цялото погасяване на сумата. В споразумението било посочено, че З.Б.,
като ползвател на имота, предоставен и срещу цедираното от нея вземане на сина
и, се задължава да заплаща ел. енергия и вода, а М. и Н. Е. се задължават да не
ползват вода. Въз основа на споразумението било уговорено, че ответниците се
задължават да заплатят на З.Б. сумата от нея, вложена като рамонт за ползвания
имот, срещу представени от нея разходни документи за закупуване на материали и
вложен труд, доказващи влагането им в обекта. Било уговорено, че след
изплащането на двете задължения, З.Б. се задължавала да напусне имота, а ако не
напусне имота или страните се споразуменият, същата следва да заплаща наемна
цена в размер на 200 лева.
С декларация от 26.11.2014 г. на
******** К. при ******** К., рег. № **** на заверка на подписите /л.7 от ЧНД/,
ответниците декларирали, че при закупуване на техния имот З.Б., им е осигурила
финансова подкрепа с парична сума в размер на 15 000 лева, и в знак на
благодарност, същите изразяват писменото си съгласие същата да живее
необезпокоявано и да ползва техния недвижим имот. Посочената декларация била
оттеглена с декларации от ответниците от 29.10.2018 г. /л.36 гръб и л. 37/,
което било сведено до знанието на З.Б. на 07.11.2017 г. видно от писмо /л.37
гръб/.
С нотариална покана /л.8 от ЧНД/
З.Б. поканила ответниците да и заплатят в 7-дневен срок от получавнето на покана,
сумата в размер на 23500 лева, представляваща стойността на извършени от нея
подобрения в процесния имот, като посочила, че след изплащане на сумата, същият
ще бъде освободен от нея. Поканата била получена от М.Е. на 01.10.2018 г.
На 15.10.2018 г. З.Б. подала
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на
което било образувано ЧГД № 16317/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив. Със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9010/16.10.2018 г.
/л.13 от ЧНД/, било разпоредено ответниците да заплатят общо на З.Б. сумата в
размер на 23500 лева, представляваща невъзстановена сума за извършени
подобрения от същата в имота на ответниците съгласно Споразумение от 29.08.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата да от 15.08.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата. В срока по чл. 414 ГПК постъпили възражения
от ответниците, че не дължат претендираната сума.
В хода на настоящото
производство са разпитани трима свидетели – И.Г., Х. М. и С.Й..
Свидетелят И.Г. посочва, че
познава починалата ищца и ответниците, като ищцата му е била съседка. След
закупуването на къщата били извършвани ремонти на двата етажа именно от
свидетеля Г.. На долния етаж поправил таваните и паркета, а на годния – само
паркета. На долния етаж шпакловал, боядисал и поправил банята. Материалът за
извършването на ремонта бил поръчвал той, а същият бил заплащан от З.Б., а за
горния – ответникът Н.Е.. Същият си спомня, че е виждал ВиК и ел. майстори.
Парите за материалите били заплащани от З.Б. директно на доставчика.
Свидетелят Х. М. си спомня, че е
правил ремонт на горния етаж от къщата на ответниците. За ремонта ответникът Н.Е.
закупил материалите. На долния етаж свидетелят М. посочва, че не е работил, но
знаел, че живее възрастна жена. За извършване на ремонтни дейности, ответникът Е.
заплащал лично на свидетеля М. Ремонтните дейности се изразявали в грундиране,
поставяне на мрежа и осъществяване на финна шпакловка. Докато извършвали
ремонта на втория етаж, не бил извършван ремонт отвън на къщата.
Свидетелката С.Й. си спомня, че
през 2014 г. е продала свой имот – двуетажна къща, находящ се в гр. С. Същият
бил в добро състояние. На долния етаж била поставена външна изолация. Вътре
имотът бил на замаска с балатум. Стените били с тапети. Таваните били прави, не
окачени.
По делото е изслушано и прието
заключението по СТЕ, изготвено на вещото лице В.Р. /л.89-103/, неоспорено от
страните, което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на
основание чл.202 ГПК. Вещото лице, след извършване на оглед, констатира, че към
датата на огледа, описаните в молбата на ищеца СМР са действително извършени,
като описаните входни врати за етажите са интериорни, а на втори етаж –
външните врати са съществуващите. Описаните СМР съответстват с материалите,
вложени за извършване на СМР в имота. Въз основа на цени, посочени в Справочник
за цените в строителството, вещото лице посочва конкретните цени на СМР по
претенциите на ищците, като в заключение посочва, че стойността на извършените
подбренията към момента на извършването възлизат на 20 576.98 лева, от
които 9625.34 лева за труд и 10 951.60 лева за материали. В проведения
разпит на вещото лице, същата посочва, че материалите, закупени с разходните
документи /л.112-124/, са вложени в извършване на СМР и на двата етажа.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и
доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема
следното от правна страна:
Съдът е сезиран с иск с правна
квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД. За основателността на предвения иск,
ищецът в качеството му на правоприемник на З.Б., следва да докаже при условията
на пълно и главно доказване съгласно чл. 154 ал.1 ГПК, че е налице сключено
споразумения между неговия праводател и ответниците, въз основа на което е
уговорено заплащане на извършените подбрения от З.Б., извършването на
посочените подобрения и тяхната стойност, а ответниците – че подобренията са
заплатени.
По делото несъмнено се установи,
че между З.Б. и ответниците е сключено споразумение, по силата на което
ответниците се задължават да заплатят на З.Б. сумата от нея, вложена като ремонт
за ползвания имот, срещу представени от нея разходни документи за закупуване на
материали и вложен труд, доказващи влагането им в обекта, респ. налице е
първата предпоставка за уважаване на предявения иск, а именно наличие на
договорно отношение между страните за заплащане на извършени от З.Б.
подобрения.
Несъмнено по делото се
установяват извършени подобрения в процесния имот. Това следва на първо място
от представените поделото писмени доказателства – фактури, стокови разписки и
други, както и от приобщената по делото съдебнотехническа експертиза. В тази
връзка вещото лице е категорично, че материалите, закупени с представените по
делото разходни документи, са вложени в реализирането на описаните подобрения.
Обстоятелството, че именно праводателката на ищца е заплатила подобрения се
установява от показанията на свидетеля И.Г., който е поръчвал материалите за
ремонтите и е извършвал същите, като му е било заплащано именно от З.Б..
Настоящият съдебен състав
намира, че претенцията за заплащане на извършените подобрения се явява
основателно единствено за тези, осъществени на долния етаж от къщата, който е
обитавала З.Б.. От разпитаните по делото свидетели – И.Г. и Х. М., се установи,
че ремонтът на втория етаж е извършван от ответника Н.Е.. Посочените показания,
както бе отразено, се кредитират от настоящия съд. Също така по делото не се
събра нито едно доказателство, установяващо, че ремонтът на втория етаж е
осъществен именно от праводателката на ищеца - З.Б.. Поради тази причина, и
доколкото ищецът носи доказателствената тежест за установяване на този факт при
условията на пълно и главно доказване, претенцията за заплащане на извършените
подобрения на втория етаж се явява неосноватена.
Размерът на извършените
подобрения на първия етаж се установява от изслушаната съдебнотехническа
експертиза. Съобразно същата стойността на подобренията възлиза на
20 576.98 лева. От същата следва да бъде приспадната стойността на
извършените подобрения на втория етаж, доколкото както беше посочено, такива не
са извършени от праводателката на ищеца, а от ответника – Н.Е.. Същите възлизат
на 7 971.73 лева, респ. предявеният иск се явява основателен за сумата от 12
605.25 лева. Доколкото ответните не установиха заплащането на посоченото сума,
което обстоятелство не се и оспорва от същите, до посочения размер, искът
следва да бъде уважен. За разликата над 12 605.25 лева до пълния
претендиран размер от 23 500 лева претенцията следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на
основание чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските
в исковото производство съобразно уважената част от иска в размер на 1043.29
лева. В заповедното производство не са претендирани разноски.
На основание чл. 78 ал.3 ГПК
ответницата М. Е. също има право на разноски. Претендират се единствено да бъде
заплатено адвокатското възнаграждение на представляващия я адвокат – А.,
съобразно нормата на чл. 38 ал.2, вр. ал. 1 т.2 и т.3 от ЗА. Определено
съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, дължимото адвокатско възнаграждение на адв. А. съобразно
отхвърлената част от иска възлиза на 558.65 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че М.И.Е., ЕГН: **********, и Н.Ч.Е., ЕГН: **********,***,
дължат на Т.В.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, в качеството му на правоприемник
на З.Г.Б., ЕГН: **********, сумата в размер на 12 605.25 лева, представляваща
сума по извършени подобрения от З.Г.Б. в недвижим имот, находящ се в гр. С.,
представляващ западното жилище със самостоятелен вход, построено на два етажа и
разположено в западната част на дворно място, съставляващо УПИ XI-330 от кв. 172 по регулационния план на гр. С., ведно
със законната лихва от 15.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. №
16317/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, като отхвърля предявения иск за
разликата над 12 605.25 лева до пълния претендиран размер от 23 500 лева.
ОСЪЖДА М.И.Е., ЕГН: **********,
и Н.Ч.Е., ЕГН: **********,***, ДА
ЗАПЛАТЯТ НА Т.В.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, в качеството му на
правоприемник на З.Г.Б., ЕГН: **********, сумата в размер на 1043.29 лева,
представляваща разноски в настоящото производство съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА Т.В.Т., ЕГН: **********,
с адрес: ***, в качеството му на правоприемник на З.Г.Б., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат С.С.А., Булстат: **********,
с адрес ***, офис 3, сумата в размер на 558.65 лева, представляваща възнаграждение
за процесуално представителство на М.И.Е., ЕГН: **********, в настоящото
производство съобразно отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано
от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ