РЕШЕНИЕ
№ 440
гр. Сливен, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20212230103130 по описа за 2021 година
В исковата молба се твърди, че между „Мого България“ЕООД и П. ЯНК. М. бил
сключен Договор за финансов лизинг № АG0009604 от 07.11.2019 г. със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив. Въз основа на същия то придобило
собствеността върху посочен от нея като лизингополучател лек автомобил- марка „Ноnda“,
модел „Civic“, идентификационен номер на рама SHHEP23401U006782, рег. № РВ0032РС,
след което й предоставил ползването му; за последното бил съставен приемо – предавателен
протокол от 07.11.2019 г. Ищецът твърди, че лизингополучателя не е изпълнила
задължението си да заплати дължимите към него като лизингодател, парични суми- на
месечни вноски, съгласно погасителен план. При общ размер на финансирането 2250.00
лева, след приспадане на първоначалната вноска, за ответницата възникнало задължение да
погасява дълга си на месечни анюитетни вноски от 139.09 лв. Ищецът твърди обаче, че тя е
направила само няколко вноски, последната от които от 30.04.2020г., след което
преустановила плащанията. Така и не заплатила вноските от № 5 по Погасителен план с
падеж 04.04.2020г. до вноска № 10 с падеж 04.09.2020г. Поради това лизингодателя
отправил до нея изявление за разваляне на договора. То било получено от М., а тя
продължила да ползва лизингования актив до 10.09.2020г., когато го върнала на
лизингодателя.
По този начин жената останала задължена за заплащането на договорените месечни
вноски по погасителен план от пета (с падеж 04.04.2020 г.) до десета (с падеж 04.09.2020 г)
включително и част от единадесета вноска (за периода на ползване от 05.09.2020 г. до
10.09.2020 г.) в общ размер от 855,78 лева, в това число: главница в размер на 480,63 лева и
1
възнаградителна лихва в размер на 375,15 лева; неустойка в размер на 5,51 лева към
10.09.2020 г.; 417,27 лева неустойка за прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя; 138,05 лева- разходи за данъчни задължения за 2020 г., 111,15 лева
разходи за застрахователни премии и 1650,00 лева щети, нанесени по лизинговия актив по
време на ползването му от ответницата, наличието на които било установено при връщането
на автомобила от лизингополучателя на лизингодателя, за което бил съставен приемно-
предавателен протокол.
Тези свои вземания дружеството заявило първоначално в заповедно производство, в
което от Сливенски районен съд му била издадена заповед за изпълнение, но не и
изпълнителен лист, защото заповедния съд му е дал указания, че за вземанията си по нея
трябва да предяви установителен иск за съществуването им и е сторил това в хипотезата на
чл.415 ал.1, т.2 от ГПК- тъй като ответницата не е била намерена и книжата й са връчени в
условията на чл.47 от ГПК.
С исковата молба се претендира съда да приеме за установено, че ответницата му
дължи тези суми. Претендира и сторените от него разноски, а и юрисконсултско
възнаграждение- както в ч.гр.д.№ 4327/ 2020г. на СлРС, така и в настоящото дело.
На ответницата е връчен препис от исковата молба, но в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК
не бе депозиран писмен отговор. Тя и не се яви и не изпрати представител на проведеното
по делото съдебно заседание, както и не взе по друг начин становище по предявените срещу
нея искове. Процесуален представител-юрисконсулт на ищеца поддържа в писмено
становище исковете, както и прави искане по тях съда да се произнесе с неприсъствено
решение.
Съдът обяви, при конкретно изложени и вписани в протокол за заседанието
аргументи, че са налице условията за това.
Ето защо и на основание чл. 239 ал. 2, изр. второ от ГПК съда указва в настоящия
съдебен акт, че той се основава на наличието на предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение и няма да излага други доводи/мотиви.
Трябва да се коментира още, че в хода на делото фирмата на търговското дружество-
ищец бе променена – от „МОГО БЪЛГАРИЯ“ на „АМИГО ФИНАНС“, считано от
15.04.2022г. Поради това с последното именно то ще фигурира в решението по делото.
С оглед изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят всички сторени от него
разноски- както в заповедното производство, така и в исковия процес. Следва му се и
юрисконсултско възнаграждение- тъй като е юридическо лице- като търговско дружество, а
и бе представляван по делото от юрисконсулт. Размерът му съда определя, като взе предвид,
че делото не представлява фактическа или правна сложност, още повече предвид факта, че
се постановява неприсъствено решение, на 100лв. за исковия процес /за заповедното
производство вече е вписан в заповедта за изпълнение/. Впрочем, същото важи и
разноските, направени там. Разноските на търговеца в исковия процес са за доплатена
2
държавна такса за образуване на настоящото дело- 302.64лв. Внесената сума за
възнаграждение за вещо лице не бе ползвана и поради това може да бъде върната от съда на
ищеца, при поискване. По тази причина тя не представлява направени от ищеца разноски по
делото.
Въз основа на изложеното, Сливенски районен съд
РЕШИ:
На основание чл. 415 ал. 1 и чл. 422 ал. 1 от ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, при
условията на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, че П. ЯНК. М., с ЕГН: ********** и адрес:
с.Тополчане, община Сливен, ул.“Христо Смирненски“ №14 дължи на „АМИГО
ФИНАНС“ЕООД /с предишно наименование, променено в хода на делото, „МОГО
БЪЛГАРИЯ“/, с ЕИК: ********* и със съдебен адрес- гр.София, бул.“Цариградско
шосе“№40, ет.8, сумите, за които на дружеството е издадена в заповедното производство,
развило се в ч. гр. дело № 4327/2020 г. на Сливенски районен съд, заповед № 260839/
08.12.2020 г.
ОСЪЖДА П. ЯНК. М., с ЕГН: ********** да заплати на „АМИГО
ФИНАНС“ЕООД /с предишно наименование, променено в хода на делото, „МОГО
БЪЛГАРИЯ“/, с ЕИК: *********: на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в заповедното
производство– 63.56 лв. (шестдесет и три лева и петдесет и шест стотинки) и на осн. чл. 78
ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в
заповедното производство – 100 лв. (сто лева).
ОСЪЖДА П. ЯНК. М., с ЕГН: ********** да заплати на „АМИГО
ФИНАНС“ЕООД /с предишно наименование, променено в хода на делото, „МОГО
БЪЛГАРИЯ“/, с ЕИК: *********: на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в настоящия
установителен процес – 302.64 лв. (триста и два лева и шестдесет и четири стотинки) и на
осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК - юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство
в исковия установителен процес – 100 лв. (сто лева).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
В едномесечен срок от връчването му, страната срещу която е постановено, може да
поиска отмяната му, ако е била лишена от възможността да участва в делото при някоя от
предпоставките по 240 ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
3