Р Е Ш Е Н И Е
№ 231/03.04.2023 г., гр.Монтана
В името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет и девети март две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д. № 131 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.
Производството е образувано по жалба от „А.ф.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Стоян Радев Коев, чрез пълномощника юрк.З.М.. В депозираната жалба се оспорва решение № 12/06.01.2023 г. на МС на Р.България, за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: „Модернизация на Път I- 1 (Е-79) „Видин – Ботевград“, участък от км 61+750 (километраж по съществуващ път 1-1) = 58+128,47 {километраж по проект) до км 102+060 (километраж по съществуващ път 1-1) = 99+193 (километраж по проект) на територията на областите Видин и Монтана/ за краткост /решението на МС/ в частта му касаещи определянето на размера на паричното обезщетение за отчуждаването на земеделски имоти и части от имоти“, както следва: поземлени имоти по КККР на с.Смоляновци с идентификатори: 67667.4.35; 67667.4.36; 67667.5.2; 67667.22.9 и 67667.25.19, като с искане да се определят размерите на равностойно парично обезщетение за отчуждаваните имоти и части от имоти, в съответствие с разпоредбите на Закона за държавната собственост. Прави се искане за определяне на пазарна цена на имотите и назначаване на съдебно- оценителна експертиза, за определяне на обезщетението. В жалбата се прави оплакване, че определената от ответника оценка за отчуждената част на тези имоти e силно занижена, не съответства на спецификата и размера на имота, не съответства на пазарните цени на имоти с подобни характеристики в района на община Монтана. Претендират се разноски в производството.
Ответникът, Министерски съвет на Р. България, в представеното по делото писмено становище на процесуалния представител, отрича основателността на жалбата. В него се оспорва заключението на вещото лице, като се изтъква, че е съобразен неотносим пазарен аналог с оглед периода, т.к. два нотариални акта, които е ползвал за аналог е извън установения от закона период 30.05.2021 – 30.05.2022 г., а именно от 17.02.2021 г. и 22.03.2021 г.. Единствено меродавно е съобразеното със закона и Наредбата за реда за определяне на земеделски земи, които са съобразени от оценителя в хода на административната процедура. Претендират се разноски като юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез пълномощника си, отрича основателността на жалбата с идентични на изложените от ответника аргументи. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощника, също оспорва жалбата, да не се кредитира заключението на вещото лице и претендират юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересована страна министърът на финансите, в писмено становище от пълномощника оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.
Жалбата е допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна, засегната от правния ефект на оспореното решение. По същество е основателна.
В настоящото производство предмет на оспорване е само част от решението на МС, по-точно тази с която е определено обезщетение за части от поземлени имоти с идентификатори 67667.4.35; 67667.4.36; 67667.5.2; 67667.22.9 и 67667.25.19 по КККР на с.Смоляновци, община Монтана, земеделска територия – ниви.
По силата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС“Отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.“
В производството не се спори, че с решение на Министерски съвет републиканския път, част от който е и модернизацията на път “Видин- Ботевград“, е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС.
Съдът констатира, че оспореното решение на Министерският съвет е издадено в писмена форма, по предложение на министъра на РРБ и на министъра на финансите, валиден административен акт по смисъла на чл. 34а от ЗДС.
Съдът констатира и, че решението на МС е със съдържанието, регламентирано в разпоредбата на чл. 34б и е мотивирано, като в приложенията към него подробно са описани засегнатите от отчуждаването имоти и/или части от имоти, като идентификатор, вид територия, начин на трайно ползване, площ на целия имот, площ, засегната от отчуждаването, собствеността на имота, индивидуализиращите белези на собственика/собствениците и стойността на паричното обезщетение.
В производството по издаването на решението са спазени всички съществени административнопроизводствени правила, разписани в разпоредбите на чл. 34, чл. 34а и чл. 34б от ЗДС. От заинтересованото ведомство е изготвено мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на РРБ, като към него са приложени документите, посочени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Съответно, министрите на финансите и регионалното развитие и благоустройството са направили предложение до МС за отчуждаването на имотите, към което е приложен съвместен доклад. Решението е разгласено по предвидения в разпоредбите на чл. 34а ал. 3 и 4 от ЗДС ред. В табличен вид са приложени данни за имотите и частите от имотите за отчуждаване, вкл. и за тези, които се намират в землището на с.Смоляновци, община Монтана, където се намира имотите на дружеството - жалбоподател. Налице е финансова обосновка, възлагателно писмо и прочие, както и оценителски доклад за определянето на паричната равностойност на всеки от имотите – предмет на отчуждаването.
Видно е от този оценителски доклад, за землището на с.Смоляновци, община Монтана земеделската земя се оценява по реда на Наредбата по чл. 36 от ЗСПЗЗ, поради липсата според оценителя на сделки със сходни имоти. При оценяването на частите от отчуждаваните в това /а и в други/ землище имоти е ползван реда, посочен в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, т. е правилата на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. По този начин за засегната площ на всички 157 имоти в това землище, е определено обезщетение от общо 117 393 лв.
С оглед заявеното искане от оспорващата страна, съдът допусна изслушване на съдебно икономическа – оценъчна експертиза, със задача към вещото лице да даде заключение каква е справедливата пазарна стойност на отчуждената част на имота на жалбоподателя, определена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, чрез равностойно парично обезщетение в съответствие с предназначението на имота въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждения имот, като ползва вписани в Агенция по вписванията сделки за имоти с подобни характеристики, извършени в рамките на 12 месеца или близки до този период до отчуждаването на процесния имот, извършено чрез оспореното решение.
Вещото лице е изготвило първоначално едно експертно заключение от 27.02.2023 г., като в него е възприело, че съгласно информацията от Служба по вписвания Монтана за периода 30.05.2021 – 30.05.2022 г. са налице две сделки, които са относими, поради което оценката е извършена по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи и не е правилно определена. След представена допълнителна информация, в изпълнение на разпореждане на съда от 16.02.2023 г., от Агенция по вписванията София е предоставена информация за сделки със земеделски земи за 2021 г. и 2022 г., вещото лице е посочило две сделки в посочения период – от 30.11.2021 и 04.10.2021 г., но след обосновано възражение от пълномощника на МС, на вещото лице, че възложена допълнителна задача, т.к. посоченият нотариален акт от 30.11.2021 г. има за предмет имоти, находящи се в различни землища – Славотин, Смоляновци, Безденица. След изискване на посочения нотариален акт действително е установено, че същият касае имоти в различни землища, т.е. същият следва да бъде изключен като пазарен аналог. След тези уточнения вещото лице представи експертно заключение от 28.03.2023 г., в което е използвал три пазарни аналога от 2021 г., като съдът намира, че макар два от тях да са извън изрично посочения период 30.05.2021 – 30.05.2022 г., но са в твърде близък времеви такъв и то предходен, поради което няма пречка да бъдат взети предвид при определяне размера на обезщетението. Във второ експертно заключение вещото лице е ползвало допълнително събраните писмени доказателства, вкл. данните от Агенция по вписванията София, като е взело предвид три сделки, три нотариални акта № 77, том ІІ, рег.№ 538, дело № 1911/17.02.2021 г., № 159, том ІІІ, рег.№ 1147, дело № 448/22.03.2021 г. и № 200, том ХІІ, рег.№ 4557, дело от 04.10.2021 г., по които една от страните по сделката е търговец. Въз основа на тази информация за реално реализирани сделки вещото лице е извело осреднена цена 999.97 лв/дка. След което е заключило, че „стойността на обезщетението изведена въз основа на открити и осреднени сделки за продажба на имоти в землището на с.Смоляновци, община Монтана – оценка по чл.32 от ЗДС оценка по чл.32 от ЗДС за част от имот с идентификатор 67667.4.35 - нива пета категория, с площ от 17.502 дка, засегната отчуждена площ 0.378 дка е определена на стойност 377.98 лв./0.378х999.97 лв./; за част от имот с идентификатор 67667.4.36 - нива пета категория, с площ от 11.002 дка, засегната отчуждена площ 0.900 дка е определена на стойност 899.97 лв./0.900 х 999.97 лв./; за част от имот с идентификатор 67667.5.2 - нива пета категория, с площ от 15.004 дка, засегната отчуждена площ 2.208 дка е определена на стойност 2207.93 лв./2.208х 999.97 лв./; за част от имот с идентификатор 67667.22.9 - нива пета категория, с площ от 5.499 дка, засегната отчуждена площ 5.499 дка е определена на стойност 5498.83 лв./5.499х 999.97 лв./ и за част от имот с идентификатор 67667.25.19 - нива девета категория, с площ от 5.001 дка, засегната отчуждена площ 0.745 дка е определена на стойност 744.97 лв./0.745х 999.97лв./.
Настоящият съдебен състав не кредитира първото заключение на вещото лице, т.к. същото е необосновано, то е само въз основа на приложените от оценителя писмени доказателства, както и допълнително представени такива, за които се установи, че не са пълни или неотносими, подходът е неправилен и определената цена очевидно не може да бъде приета като равностойно парично обезщетение. Тук следва да се обърне внимание, че така определения размер на обезщетението съгласно първия вариант на заключението, е по -близък до определения в оценителския доклад по Наредбата по чл.36 и твърде по-нисък от този при който вещото лице е използвало сделки и от съседни землища/2781 лв/дка/.
Няма пречка обаче съдът да цени второто допълнително заключение като безпристрастно и компетентно. Действително, то не отговаря стриктно на изискванията на второто изречение на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, но, както съдът ще обоснове по-долу, в тази и част законовата разпоредба противоречи на чл. 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, като съдът следва да приложи принципите и целите, които тази разпоредба има предвид, респ. които преследва – арг. от чл. 5, ал. 4, изречение второ от КРБ.
Възраженията на ответника и на заинтересованите страни, които са в смисъл, че, на първо място, изобщо не следва да се прилага начина на оценка по чл. 32, ал. 2 от ЗДС във връзка с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, и на второ място, че тази разпоредба е неправилно приложена с оглед изискването на втората точка, касаещо времевия диапазон на изследваните сделки, не се споделят от съда. Още повече, че в условията на пандемия сключените сделки са твърде малко на брой, а взетите за пазарни аналози са с дати твърде близки, дори предшестващи 30.05.2021 г., т.е. определено с по-ниски пазарни цени.
Въпреки възражението относно решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото К. и други срещу България, с което тази юридсикция се произнася по съответствието на анализирана национална уредба с чл. 6, § 1 от КЗПЧОС и чл. 1 от ДПКЗПЧОС, съдът го намира за приложимо от настоящата инстанция, с аргумент от чл. 46 на самата Конвенция. Както е посочено в т. 91 на съображенията към това решение, разгледана в контекста и във връзка със съображенията, посочени в т. 86 и т. 87, начинът на определяне на обезщетението по този ред не гарантира присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на отчуждаваната земя според изискването на чл. 1 от Протокол 1, като при това отчуждаване, обезщетяването на което се основава на така направена оценка на собствеността на имота на жалбоподателя, му налага непропорционална и прекомерна тежест, нарушаваща изискванията за баланс/пропорционалност между защитата на собствеността и изискванията от общ интерес. В същото решение изрично е посочено, че размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена, т. 63 и т. 107, което разбиране е в разрез с изискването на нормата на § 1а, т. 2, изречение първо от ДР на ЗДС, но е в съответствие с целите на закона, а именно да се получи равностойно обезщетение от собственика на земята съгласно чл. 17, ал. 5 от КРБ.
От разпоредбата на чл. 32 от Конвенцията, даваща изключителното право на ЕСПЧ да се произнася и по всички въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на конвенцията, следва извода, че решенията на Съда по конкретното дело са косвено задължителни и за всички останали държави-страни по конвенцията. Всъщност Конвенцията по своя замисъл отрежда на Съда роля, която отива отвъд дейността по решаването на конкретни дела. Чрез своите решения по тези дела ЕСПЧ изяснява и детайлизира смисъла и обхвата на задълженията, произтичащи за страните по Конвенцията от нейните текстове.
За пълнота следва да се отбележи, че по - специално ответникът възразява срещу последното заключение на вещото лице и с оглед две от сделките, които са използвани от него като аналог с оглед позоваването на нотариални актове от 17.02.2021 г. и 22.03.2021 г., което е извън установения по закона период. Съдът го намира за неоснователно. От една страна, видно от съображенията на ЕСПЧ, изложени в т. 107 от цитираното решение на Съда, подходящото обезщетение следва да се присъди към момента на отчуждаването, което разбиране е в разрез с изискването на нормата на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Още повече, видно от заключението на вещото лице, посочените са от февруари и март 2021 г., не само е в твърде близък период, но и логично цената в тях е по-ниска.
Съдът, като се позовава на изложеното по-горе, намира, че следва да бъдат отхвърлени всички възражения. Не може да се приеме, че определеният размер на обезщетение по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, е единствено относим към настоящия спор, т.к. от допълнително представените и събрани писмени доказателства, се установи безспорно, че има сделки в близкия до посочения период, и реалната пазарна цена на земеделската земя в това землище е доста занижена в оценителния доклад, което не съответства и на целта на закона.
С оглед проявлението на принципа на пропорционалност, следва да се приеме, че оценяването на съответния имот следва да е адекватно на икономическата ситуация, а видно от представените данни от НСИ за 2021 г., които макар да не се ценят съгласно разпоредбите на ЗДС, но същите отразяват реалната пазарна ситуация, т.е. оценяването следва да се извършва максимално близо до момента на отчуждаването на имота по правилата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във връзка с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС.
Посоченото налага процесната част от решението да се измени, като за отчужденатите части на поземлен имоти с идентификатори по КККР на с.Смоляновци, община Монтана, цената на обезщетяване се увеличи както следва: за част от имот с идентификатор 67667.4.35 - нива пета категория, с площ от 17.502 дка, засегната отчуждена площ 0.378 дка от 141 на 377.98 лв.; за част от имот с идентификатор 67667.4.36 - нива пета категория, с площ от 11.002 дка, засегната отчуждена площ 0.900 дка от 335 лв. на 899.97 лв.; за част от имот с идентификатор 67667.5.2 - нива пета категория, с площ от 15.004 дка, засегната отчуждена площ 2.208 дка от 821 лв. на 2207.93 лв.; за част от имот с идентификатор 67667.22.9 - нива пета категория, с площ от 5.499 дка, засегната отчуждена площ 5.499 дка от 3299 лв. на 5498.83 лв. и за част от имот с идентификатор 67667.25.19 - нива девета категория, с площ от 5.001 дка, засегната отчуждена площ 0.745 дка от 75 лв. на 744.97 лв.
При този изход на спора и своевременно направеното искане от оспорващата страна, на основание чл.143, ал.1 от АПК следва да му се присъдят сторените в производството разноски в размер на 750 лв., от тях 50 лв. държавна такса, 700 лв. внесен депозит за изготвяне на съдебно – оценителната експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 12/06.01.2023 г. ма Министерски съвет на Р.България, , за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: „Модернизация на Път I- 1 (Е-79) „Видин – Ботевград“, участък от км 61+750 (километраж по съществуващ път 1-1) = 58+128,47 {километраж по проект) до км 102+060 (километраж по съществуващ път 1-1) = 99+193 (километраж по проект) на територията на областите Видин и Монтана, в частта му, касаеща определянето на размера на паричното обезщетение за отчуждаването на части от поземлени имоти по КККР на с.Белотинци, община Монтана, като УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение както следва: за част от имот с идентификатор 67667.4.35 - нива пета категория, с площ от 17.502 дка, засегната отчуждена площ 0.378 дка от 141 на 377.98 лв.; за част от имот с идентификатор 67667.4.36 - нива пета категория, с площ от 11.002 дка, засегната отчуждена площ 0.900 дка от 335 лв. на 899.97 лв.; за част от имот с идентификатор 67667.5.2 - нива пета категория, с площ от 15.004 дка, засегната отчуждена площ 2.208 дка от 821 лв. на 2207.93 лв.; за част от имот с идентификатор 67667.22.9 - нива пета категория, с площ от 5.499 дка, засегната отчуждена площ 5.499 дка от 3299 лв. на 5498.83 лв. и за част от имот с идентификатор 67667.25.19 - нива девета категория, с площ от 5.001 дка, засегната отчуждена площ 0.745 дка от 75 лв. на 744.97 лв.
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати на от „А.ф.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Стоян Радев Коев, разноски в производството в размер на 750/седемстотин и петдесет/ лева.
Решението е постановено с участието на заинтересованите страни Агенция „Пътна инфраструктура“, министъра на регионалното развитие и благоустройство, министъра на финансите.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент на чл. 38, ал. 8 от ЗДС.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия: